Игра с огъня

33.

Стаята беше потънала в мрак. Единствената ивица светлина идваше от лампа в съседното помещение. Мъжът седеше в удобно кожено кресло. Беше с елегантен костюм, бяла риза и вратовръзка. Косата му беше прошарена, а лицето му набраздено от грижи и тревоги, трупани през десетилетията, в които бе служил вярно на страната си. Но сега излъчваше спокойствие; неизменно поддържаше тази фасада на желязна невъзмутимост в моменти на смъртна опасност. Като тази вечер.

Кодовото му име беше Синия и отразяваше много високата му позиция в американските разузнавателни служби.

Срещу него седеше Уил Роби.

– Предаде ли информацията на Декър?

– Да. Плюс снимките.

– Снощи извади голям късмет, Роби.

– Нямах такова усещане… поне тогава. Как е Джес?

– Заета – отвърна лаконично Синия. – По поведението ти съдя, че се чудиш защо не решим проблема чрез… как да се изразя, фронтална атака.

– Правя каквото ми наредиш – отвърна спокойно Роби.

– С вързани ръце сме, за съжаление.

– Така ли?

– Замесени са много интереси на влиятелни хора. Проблемът е, че техните интереси не съвпадат с нашите.

– Пари?

– И власт. Ако знаехме със сигурност какво става и ако разполагахме с железни доказателства, положението щеше да е съвсем различно. В момента не мога дори да свикам съвещание. Имейлите ми остават без отговор. Хората предпочитат да игнорират потенциален проблем с надеждата, че той ще отшуми.

– И когато това не се случи?

Синия го изгледа колебливо.

– Достатъчно отдавна си в играта, за да знаеш, че когато това не се случи, онези, които не са изпълнили задълженията си, първи ще посочат с пръст останалите. На определени места това се възприема като проява на лидерство.

– Не ти ли писна от тези глупости?

– Писна ми още в първия ми работен ден – отвърна Синия и се приведе напред. – Но ако всички ние, които мразим статуквото, решим да напуснем играта, тогава то не просто ще се запази, а повече няма да подлежи на промяна.

– Искаш да кажеш, че злото печели.

– Само когато добрите не правят нищо. Аз избрах да правя нещо.

– Какво следва оттук нататък?

– Смяташ ли, че той ще открие Бен Пърси?

– Ако някой може да го направи, това е Декър.

– Имам близък приятел в Бюрото. Той се изказа много възторжено за него. Заяви, че е най-добрият следовател в цялото ФБР. Вярно, каза и още нещо – че е малко особен.

– Прочетох досието му – кимна Роби. – Човекът има право на някои странности след всичко, което е преживял.

– Съгласен съм.

– "Вектор"? – попита Роби.

– Компанията е създадена наскоро, но е получила солидни поръчки от Министерството на отбраната благодарение на политически връзки, за които е платила щедро.

– В онази станция става нещо, което влиза в разрез с официалната им мисия.

– По различни причини случващото се в "Дъглас С. Джордж" ме тревожи още от момента, в който "Вектор" сключи договора за обслужване на станцията.

– Но командир е Марк Съмтър, а той е полковник от ВВС.

Синия махна с ръка.

– Съмтър е войник от кариерата, който ще изпълни всяка заповед, без да се замисли дали е морална или законосъобразна.

– Което може би обяснява защо именно той заема тази длъжност.

– Мисля, че това е единствената причина да получи поста.

– Радарна инсталация. Наблюдение на небето и Космоса – каза Роби.

– Точно така… официално.

– А неофициално?

Синия се размърда в креслото си.

– Всяка американска разузнавателна служба в историята е издигала около себе си стени – каза той. – Но нещата никога не са били толкова разпокъсани. Всеки пази своите тайни. Министерството на правосъдието, Министерството на вътрешната сигурност, Министерството на отбраната и всичките им поделения… Стига се дотам, че конгресмени и от двете партии задават въпроси, а така и не получават отговори.

– Смяташ, че там става нещо, за което не знаем?

– Може би извадихме късмет, че Айрин Креймър е убита тъкмо тук – каза Синия.

– Късмет за нас, но не и за нея.

– Имам предвид от стратегическа гледна точка. Убийството ѝ задейства официално целия механизъм на ФБР. Те може би ще постигнат напредък в области, в които ние не успяхме. Знаеш, че нямаме правомощия да действаме на родна земя.

– Те вече се опитаха да убият Декър.

– Затова те изпратихме. За да не допуснеш това да се случи. И ти се справи.

– Отървахме ли се от тялото? – попита Роби.

– Да. Наемен убиец. Невъзможно е да открием кой го е изпратил.

– Някакви догадки?

– Не мога да правя догадки, Роби. Нямаме време за това.

Роби наклони глава настрани.

– А защо ФБР разследва убийството на Креймър? Декър ме попита за нея. Нямаше какво да му отговоря.

– И аз нямам какво да ти отговоря. Може би по-късно.

Роби прие думите му напълно спокойно. Беше свикнал да не разполага с цялата информация за операциите, по които работеше.

– Добре. Явно Креймър е била важна за нас по някакъв начин.

– Може да се окаже по-важна за нас мъртва, отколкото жива. Но аз вярвам, че всяка смърт – особено такава като нейната – заслужава правосъдие и наказание.

Синия кимна отсечено и Роби се надигна от мястото си.

– Погрижи се за Декър и партньорката му по възможно най-добрия начин, Роби.

Уил Роби не каза нищо. Беше излишно.