– Северна Дакота – промърмори Еймъс Декър, който седеше до Алекс Джеймисън в малкия самолет "Ембраер".
Бяха кацнали с Боинг 787 в Денвър и след едночасов престой се прехвърлиха на доста по-малката машина. Декър имаше чувството, че е сменил лимузина с някоя бричка.
Той беше висок метър и деветдесет и шест и тежеше сто и трийсет килограма, затова простена при вида на малките седалки. Едва се напъха на мястото си и подлакътниците го склещиха така, че не се нуждаеше от колан в случай на турбулентност.
– Бил ли си някога тук? – попита го Джеймисън.
Тя беше трийсетина-годишна, висока, в отлична форма, с дълга кестенява коса и толкова привлекателна, че мъжете се обръщаха след нея. Бивша журналистка, сега Алекс Джеймисън беше федерален агент. Двамата с Декър бяха част от специален екип на ФБР.
– Не, но докато следвах в Охайо, играх веднъж срещу Университета на Северна Дакота. Отборът им дойде в Кълъмбъс за мача.
Той беше играл футбол в колежанския отбор "Бъкайс", а след това за кратко и при професионалистите в "Кливланд Браунс", преди жестока травма на терена да доведе до две необикновени диагнози: хипертимезия, или феноменална памет, и синестезия, която представляваше преплитане на сензорните пътища. Ето защо не беше в състояние да забрави абсолютно нищо, а освен това виждаше числата в различни цветове или пък – и това го безпокоеше много повече – труповете в електриковосиньо.
– Кой спечели? – попита Джеймисън.
Декър я погледна изпод вежди.
– На интересна ли се правиш?
– Не.
Той помръдна с милиметър-два на седалката.
– По времето, когато играех, двете лиги се наричаха Първа и Втора дивизия. Сега се казват ФБ и ФЧ. – Декър забеляза озадачения поглед на Джеймисън и поясни: – Футбол Боул и Футбол Чемпиъншип. Отборите на щатските университети на Охайо, Алабама, Северна Каролина, Мичиган и Луизиана играят във ФБ. Това е горната дивизия и там са по-добрите отбори. Щатският университет на Северна Дакота, "Джеймс Мадисън", "Грамблинг" и Селскостопанският във Флорида са в долната дивизия. През последните години отборът на Северна Дакота отбеляза сериозен прогрес. Но когато играят отбори от двете дивизии, тези от долната винаги губят.
– Защо тогава изобщо играят помежду си?
– По-добрият отбор печели лесно, а за другия остават големите приходи и телевизионното отразяване.
– Значи мачовете не са интересни.
– Един мач винаги е интересен, когато печелиш. Щом разликата стане непреодолима, титулярите сядат на пейката, обикновено след третата четвъртина, понякога дори след втората. Когато бях новобранец, излизах на терена чак в последните минути. А когато станах титуляр, бях доволен, че си почивам към края.
– Не ми изглежда логично. Единият отбор разбива другия на пух и прах за пари.
– Има логика, макар и само за спонсорите или за счетоводителите от Националната спортна асоциация на университетите.
Джеймисън поклати глава и погледна през люка, докато самолетът се снижаваше сред гъстите черни облаци.
– Долу май има буря.
– Следващите няколко дни го дават топло и много влажно, със силни гръмотевични бури. Вечер температурите ще падат и ще е доста ветровито. А после ще започне сезонът на снежните виелици и това място ще заприлича на Антарктида.
– Супер! – възкликна иронично Джеймисън.
– Погледни нещата откъм хубавата им страна.
– Каква е тя?
– Няма да ти се налага да се потиш във фитнеса. Ще изгубиш един литър вода само докато стигнеш от самолета до колата. А след това ще трябва да напълнееш, за да изкараш зимата.
Самолетът продължи да се спуска. Заради силния насрещен вятър и бурните въздушни течения машината подскачаше като камъче, подхвърляно от морските вълни. Джеймисън се вкопчи здраво в подлакътниците и задиша дълбоко, за да успокои стомаха си, който се бунтуваше. Когато колесникът най-сетне докосна асфалта, тя отпусна ръце и притисна корема си с длан. Ярка светкавица проряза небето в далечината.
– Е, беше забавно – заяви, останала без дъх, след което извърна поглед към невъзмутимия Декър, който изглеждаше задрямал. – Не се ли притесни? – попита го тя.
– От кое?
– От турбуленцията!
– Не беше нищо особено – отвърна небрежно той.
– Как така? На мен ми се стори, че всички на борда, включително стюардесите, се молеха да останат живи.
– Оцелях в самолетна катастрофа, докато бях в колежа. Единият двигател угасна веднага след излитането. Пилотът направи обратен завой, изхвърли част от горивото и тогава угасна вторият двигател. Наложи се незабавно да заходи за кацане. Впоследствие се оказа, че и в двата двигателя са попаднали птици. Кацнахме толкова твърдо, че колесникът се счупи, а корпусът се пропука. Все пак всички напуснахме салона, преди пламъците да обхванат самолета. Но сакът с дрехите ми изгоря – добави спокойно Декър.
– Господи, в такъв случай съм изненадана, че не си по-напрегнат и от мен – каза Джеймисън.
– Проверил съм какво сочи статистиката по въпроса. Шансовете да попадна във втора самолетна катастрофа са едно на милиард. Затова, когато летя, се чувствам недосегаем.
Слязоха от самолета, подписаха документите за взетия под наем джип и напуснаха международното летище "Уилистън Бейсин".
– Е, не! – възкликна Джеймисън, когато се озоваха навън и вятърът ги забрули. Дори внушителният Декър се приведе леко, за да устои на поривите. – Май не избрах подходящите дрехи – каза разочаровано тя. – Трябваше да си взема повече неща.
– Стигат ти и един панталон, една блуза, значката и пистолетът.
– При жените е различно, Декър.
Тя седна зад волана, а той въведе адреса в навигацията на мобилния си телефон, облегна се назад и впери поглед през прозореца. Беше шест вечерта и двамата пътуваха право срещу надигащата се буря. Купестите черни облаци в далечината се издигаха като разлютена змия над това парче земя в северния край на Средния запад.
– Айрин Креймър – каза тихо Декър.
Джеймисън кимна с мрачно изражение.
– Открита мъртва насред дивата пустош от ловец, който преследвал ранен вълк.
– Най-интересното е, че някой е извършил аутопсия или поне така изглежда – добави Декър.
– Ще ми бъде за пръв път. А на теб?
– Виждал съм не едно и две нарязани тела, но нито едно от тях не прилича на това от снимките. Местопрестъплението изглежда доста чисто, като изключим, че ловецът е повърнал.
– Да не би да си имаме работа със сериен убиец? Затова ли ни изпратиха? Богарт така и не ни каза.
Рос Богарт ръководеше техния малък екип. След съвсем кратък инструктаж именно той им бе наредил да заминат за Северна Дакота.
– Може би.
– Рос не ти ли се стори странен? – попита Джеймисън. – Аз поне останах с такова впечатление.
Декър кимна.
– Искаше да ни каже нещо, но нямаше право.
– Как разбра?
– Той е прям човек, но шефовете му са политици.
– Не обичам загадките – нито тези, които ни оставят престъпниците, нито онези, които ни поднася Бюрото.
– Не съм убеден, че си имаме работа със сериен убиец.
– Защо?
– Нямаше информация за подобно убийство в базите данни. Прегледах ги, преди да се качим на самолета.
– Може да е нов играч.
– Новите играчи обикновено не действат толкова професионално.
– Вероятно иска да се прочуе – каза Джеймисън.
– Всички искат да се прочуят – отвърна Декър.
– Никой не вика ФБР за обикновено убийство.
– За да открием отговора на този въпрос, трябва да проучим жертвата, а не убиеца.
– Смяташ, че поради някаква причина Айрин Креймър е била важна за федералните?
– Това би обяснило защо Богарт премълчава нещо.
– При всички случаи търсим убиец с умения на криминалист и патоанатом.
– Такива хора не са кой знае каква рядкост, особено ако вземем предвид и тези, които работят от нашата страна на барикадата.
– Патоанатом с ново амплоа? – предположи Джеймисън.
Декър не изглеждаше убеден.
– Вероятно в интернет лесно може да се открие видео, показващо как се извършва аутопсия. Но според доклада на съдебния лекар разрезите са направени професионално.
– Предполагаш, че има някакъв… предишен опит?
– Не предполагам нищо, поне засега.
– Забеляза ли, че магистралата е изцяло от бетон? – попита Джеймисън, която гледаше платното.
– Нищо чудно асфалтът да не издържа на суровия климат тук – отвърна Декър. – Но не съм сигурен, че и бетонът е достатъчно устойчив.
– Няма нещо, което да не знаеш, а?
– Просто ровя в интернет като всеки друг.
– Колко път ни остава? – попита тя.
Той погледна дисплея на телефона си.
– Още четиресет и четири минути, ако се вярва на навигацията. Мястото се намира до канадската граница.
– Явно това е било най-близкото летище.
– Подозирам, че е единственото в района.
– Днес беше дълъг и изтощителен ден.
– Нощта също се очертава дълга.
– Да не казваш, че ще започнем веднага?
– Не бива да губим време, Алекс – изгледа я строго Декър. – Особено когато става въпрос за убийство.