Игра с огъня

20.

Пътят до дома на Хал Паркър беше дълъг и прашен. Слънцето го напичаше безмилостно.

В далечината се виждаха нефтени платформи и безброй факели, които пращаха изгорелите газове директно в атмосферата. Джипът им се размина с голяма цистерна, чийто шофьор свърна от пътя и продължи направо през полето.

– Какво, по дяволите, прави този? – възкликна Джеймисън, която караше джипа.

– Изхвърля отпадните води, които са пълни с какви ли не химикали – отговори Кели, без да крие гнева си. – Част от водата се връща обратно по тръбата след хидравличното разбиване на шистите. Това, което шофьорът на тази цистерна върши, е забранено от закона. Ще отрови терена и земята ще е неизползваема, защото химикалите съсипват почвата. Но местните компании редовно го правят, за да пестят време и пари. Ние ги глобяваме, обаче те не се отказват.

– Колко още ни остава? – попита Декър.

– Ей там ще свърнем наляво.

Джипът зави в указаната посока и пред погледите им изникна малка къща. Отпред беше паркиран очукан сив пикап.

– Паркър има ли семейство? – поинтересува се Джеймисън.

– Не. Съпругата му почина. Децата му пораснаха и напуснаха града.

Когато слязоха от джипа, Декър забеляза стикера на задната броня на пикапа.

Кели пръв изкачи дъсчените стъпала към верандата.

Вратата беше открехната. Щом видяха това, и тримата инстинктивно извадиха пистолетите си. Кели побутна вратата и извика:

– Хал, Джо Кели е. Тук ли си? Искаме да поговорим.

Отвътре долетяха неразбираеми звуци.

– Хал? Добре ли си? – извика отново Кели и погледна Декър. – Мамка му! Какво става тук?

– Ти решаваш дали да влезем – отвърна му Декър.

– Как няма да влезем!

Кели отвори широко вратата със свободната си ръка и тримата пристъпиха вътре.

Дневната беше оскъдно обзаведена. На отсрещната стена имаше стойка за оръжия с ловна пушка "Ремингтън" и карабина "Уинчестър", а в ъгъла бяха подпрени две въдици. На масичката до фотьойла стоеше отворена бира. Но от Паркър нямаше и следа.

– Хал? – извика отново Кели.

Декър обходи с поглед стаята отгоре надолу и отляво надясно, без да пропусне нито една подробност. Имаше чувството, че Паркър просто е станал от фотьойла и е излязъл. Телевизорът още работеше. Явно звуците, които бяха чули отвън, идваха от него.

На една от стените бяха закачени снимки в рамки. Декър ги огледа от първата до последната. Все Паркър и членове на различни ловни дружинки, застанали до труповете на едри животни.

– Това тук е Шейн – каза Декър.

Кели кимна.

– Да, двамата често ловуват заедно. Аз съм на онази там. Застреляхме голям елен с осем разклонения на рогата – добави той и посочи друга снимка, а после се озърна и заяви: – Това не ми харесва. Хал не би оставил вратата отворена.

– Той има ли друга кола освен пикапа? – попита Джеймисън.

– Едно атеве, което държи в бараката отзад.

Тримата бързо претърсиха къщата, включително малката спалня, но не откриха никого.

– Леглото е оправено – отбеляза Кели.

Декър се върна в дневната и докосна кутийката бира на масата.

– Топла е. Паркър пие ли през деня?

– Не, доколкото знам.

После Декър влезе в кухнята, сложи си чифт латексови ръкавици, които извади от джоба си, и отвори съдомиялната. Вътре имаше една чиния, комплект прибори и чаша за вода. Той погледна Джеймисън, която го бе последвала.

– Вечерял е. Пил е бира, докато е гледал телевизия. Каквото и да се е случило, се е случило снощи.

Той погледна двете чаши със столчета и полупразната бутилка вино на кухненския плот.

– Една бира, но две чаши за вино. Какво може да е обяснението?

– Някой е дошъл, докато Хал е гледал телевизия и е пиел бира – предположи Кели. – Отворили са бутилка вино. После или гостът го е отвел някъде, или се е появил трети човек, който е отвел и двамата. Нямам представа кой може да е това.

– Паркър има ли врагове? – попита Джеймисън.

– Не съм чул някой да каже лоша дума за него. Всички го обичат.

– Да проверим бараката – предложи Декър.

Тримата заобиколиха къщата и се озоваха пред малка дъсчена постройка. Ролетната врата беше отключена. Декър, който не бе свалил латексовите си ръкавици, повдигна внимателно вратата и тя се плъзна леко по добре смазаните релси. Кели и Джеймисън стояха до него, насочили пистолети към вътрешността на бараката, готови да реагират мигновено.

Пред погледите им се появи четириколесен мотор "Хонда".

Декър нямаше да се изненада, ако беше открил и тялото на Паркър. Но от него нямаше и следа.

Само че в бараката имаше друго тяло.

Жената беше върху атевето, наведена напред така, че главата ѝ се опираше на кормилото, а краката ѝ висяха от двете страни на седалката. Беше с къса тясна пола, силно изрязано бюстие, черни чорапи до средата на бедрата и обувки с високи токчета.

На дясното ѝ слепоочие имаше кървава дупка.

– Изглежда млада, едва ли има двайсет и пет – предположи Декър, докато оглеждаше тялото. После се обърна към Кели и попита: – Познаваш ли я?

Полицаят кимна с мрачно изражение.

– Памела Еймс, най-голямата дъщеря на Сюзан и Милтън от Колонията.

– Не е облечена като останалите жени там – каза Джеймисън. – Тези дрехи са… Доста предизвикателни.

– Питам се защо ли – промърмори Декър.