Игра с огъня

34.

– Съмтър така и не се свърза с мен – съобщи Кели, когато се срещна с Декър и Джеймисън във фоайето на хотела.

Беше облечен в сив костюм с бяла риза, но вместо ожулените ботуши носеше черни мокасини.

– Това говори много – отвърна Декър. – Съмтър е пристигнал преди около година, нали?

– Да, когато военните повериха станцията на частна компания.

– Какво знаеш за "Вектор"?

– Не много. Имат голям персонал тук. Повечето от служителите им са въоръжени. И то сериозно.

– Може ли един въпрос? – каза Декър.

– Питай.

– Какво правят всички тези линейки в базата? Нали Съмтър каза, че мястото е безопасно, нямало злополуки. Не разбирам за какво са им линейките.

Кели го погледна изпитателно.

– Зададе същия въпрос и когато бяхме там.

– Но не получих отговор. Затова те питам отново.

– Мислиш, че аз трябва да знам?

– Мисля, че поне трябва да имаш мнение.

– Най-очевидният отговор е, че всички военни се подготвят за най-лошия сценарий. Може би затова има линейки.

– А може би не. Охраната е прекалено голяма за обикновено радарно съоръжение. Все пак няма как някой да се промъкне и да открадне пирамидата.

– Но може да я взриви – възрази Кели.

– Добре, съгласен съм – призна Декър.

– Защо се интересуваш от линейките?

– Чудя се дали там не се случва нещо, което да е свързано със смъртта на Креймър.

– Не виждам какво общо може да има.

– Задачата ни е да открием връзката… ако съществува.

– Нямам никакви предположения.

– В такъв случай трябва да сменим посоката.

– Какво означава това? – попита Кели.

– Бих искал да се върнем в Колонията.

– Какво очакваш да открием?

– Креймър е работила там. Може да сме пропуснали нещо. Най-малкото, ще имаме възможност да разговаряме с други хора. От това може да изскочи нещо.

– Ще ги предупредя, че отиваме. Но предлагам да действаме внимателно. Убийството ѝ е голям удар за тях.

– Не се съмнявам. Колкото по-рано разрешим случая, толкова по-скоро животът им ще се върне към нормалния си ритъм. Неизвестността едва ли им се отразява добре.

– Така е – призна Кели и изведнъж погледна строго Декър. – В болницата са постъпили няколко младежи, все добре познати скандалджии и побойници, с различни наранявания. Нищо сериозно, но все пак… знаеш ли нещо по въпроса?

– Откъде мога да знам?

– Не са подали сигнал в полицията, но мой колега е бил там, за да разпита един от тях, пострадал в друго улично сбиване. Така е разбрал за случилото се. Младежите твърдят, че са били пребити от двама здрави едри мъже. Били са шестима срещу двама, но въпросните двама им сритали задниците жестоко. Изненадан съм, че сами са го признали, но предполагам, че дори те са останали впечатлени. Сигурен ли си, че не знаеш нищо по въпроса?

– В този град е пълно със здравеняци.

– Прав си – отвърна Кели, макар да не изглеждаше убеден.

– Ще звъннеш ли на Братята да ги предупредиш, че отиваме? – попита Декър. – Аз ще докарам колата.

Декър излезе и остави Кели и Джеймисън във фоайето.

Кели погледна Джеймисън и попита:

– Какво става?

– Не разбирам какво имаш предвид.

– Игрички ли ще си играем?

На път към Колонията тримата минаха покрай нефтените платформи на Американската енергийна компания, разположени покрай границата със земите на Братята и военновъздушната станция.

– Полковник Съмтър не е очарован, че са толкова близо до техните съоръжения – каза Джеймисън. – Мисля, че го разбирам. Ами ако на някоя от тези платформи се случи нещо? Ако избухне пожар?

Кели пъхна незапалена цигара в устата си.

– Това е като да хвърляш въдица в рибарник.

– Кое по-точно? – отвърна объркано Джеймисън.

– Да добиваш нефт по тези места.

– Замислял ли си се да си смениш професията? Да се захванеш с фракинг?

Той поклати глава.

– Предпочитам по-сигурна работа. Знам, че винаги ще има престъпления за разкриване. – Кели погледна Декър и попита: – Ако не беше ченге, какъв щеше да бъдеш?

– Безработен – отговори най-искрено Декър.