Игра с огъня

4.

Декър и Джеймисън се запознаха с Уолт Садърн, патоанатом и собственик на погребалната агенция. Беше четиресет и пет-шест годишен, среден на ръст, с оредяла пясъчноруса коса и слабо жилаво тяло на маратонец. Носеше очила с рогови рамки, черният му панталон имаше басти и маншети, а бялата му риза сияеше под вграденото в тавана осветление.

Садърн ги изгледа учудено.

– Но защо ФБР се интересува от случая?

– Не ви ли предупредиха, че ще дойдем? – попита Джеймисън.

– Не, никой не ми е казвал нищо.

– Е, вече сме тук – отвърна тя – и имаме да разследваме убийство. Прочетохме доклада от аутопсията и сега искаме да видим трупа.

– Чакайте малко, не мога да ви позволя да го видите, без да разговарям с полицая, натоварен със случая.

– Позвънете му тогава. Още сега.

– Може да е зает.

– Няма да разберем, докато не му се обадите.

Садърн отиде в срещуположния край на стаята, извади телефона си и позвъни. След като приключи разговора, се върна при Декър и Джеймисън. Не изглеждаше щастлив.

– Явно федералните винаги получават това, което искат.

– Де да беше истина – отвърна Декър.

– Добре, да действаме. Трябва да подготвя една жена за утре, а роднините са много взискателни относно дрехите и грима.

– Извършвате ли погребения и през зимата?

– Предпочитаме да не го правим. Трябва да копаем в снега, когато земята е станала на камък. Трудно е дори с багер. А и кой би искал да стои навън на минус петдесет градуса, за да се прости с покойник, макар и близък? Сълзите пресъхват необичайно бързо, когато ушите и пръстите ти замръзват. И бездруго повечето хора избират пещта пред дупката в земята.

– Може ли вече да видим трупа? – намръщи се Декър.

Садърн ги поведе по къс коридор, от който влязоха в малко помещение, което миришеше на антисептици, формалдехид и разлагаща се плът. По средата имаше метална маса на колелца. Надяваха се тялото върху нея да им подскаже нещо за убиеца.

Джеймисън погледна Декър, който вече виждаше помещението в електриковосиньо. След толкова много трупове това, изглежда, вече не го смущаваше. Поне не много.

– За пръв път правих аутопсия на тяло, което вече е било аутопсирано – отбеляза Садърн.

– Преминали сте през необходимото обучение, нали? – попита безцеремонно Декър.

– Достатъчно квалифициран съм – отвърна Садърн, който явно не се беше засегнал от въпроса. – Патоанатомията може да не е основното ми занимание, но това не означава, че не си върша добре работата, когато се налага.

– Радвам се да го чуя – заяви лаконично Декър.

Садърн повдигна чаршафа и тримата впериха погледи в онова, което беше останало от Айрин Креймър.

– Причина, начин и време на настъпване на смъртта? – обърна се към него Джеймисън.

– Причината и начинът са ясни. – Садърн посочи малка рана в средата на гърдите, разположена на няколко сантиметра над точката, в която се събираха трите лъча на разреза във формата на Y. – Дълъг остър нож с назъбен ръб е проникнал тук и е пронизал сърцето. Несъмнено става въпрос за убийство.

– Убиецът е забил ножа изключително прецизно – отбеляза Джеймисън, която се бе навела, за да огледа раната отблизо. – Чисто и ефективно. Един-единствен удар е бил достатъчен.

– И аз съм на това мнение.

– Следователно е действал хладнокръвно. Без изстъпления и загуба на контрол – обади се Декър. – Възможно е да не е познавал жертвата. Или най-малкото да не е имал лични отношения с нея.

– Именно – съгласи се Садърн.

– Време на настъпване на смъртта? – попита Декър.

– Тук можем само да гадаем – каза патоанатомът. – Ако съдя по това, което открих, жертвата е убита преди седем до десет дни.

Декър не остана доволен от чутото.

– Интервалът е прекалено голям. Няма ли как да го стесните?

– Опасявам се, че не – отвърна Садърн с мрачно изражение. – Ако разчитате на моя доклад, за да проверите дали някой заподозрян има алиби, признавам, че няма да ви бъде от полза. Съжалявам.

– Има ли следи от насекоми? – попита Джеймисън.

– Доста. Това ми помогна да определя, че става въпрос за седмица или там някъде… А после нещата стават доста сложни, поне за мен. Знам какво правя, но все пак моята лаборатория не е като тези на ФБР.

– Дълго време ли е лежала навън? – продължи с въпросите Джеймисън.

– Отговорът е едновременно лесен и труден.

– Какво имате предвид?

– Ако беше лежала навън прекалено дълго, дивите животни щяха да я открият. Но те не са я открили.

– Това е лесната част. Коя е трудната? – попита Декър. – Че наличието на паразити противоречи на този факт?

– Именно! Много насекоми, но никакви ухапвания от животни. И още нещо, от трупните петна става ясно, че след като смъртта е настъпила, мъртвецът е бил положен по лице.

– Но според доклада от огледа на местопрестъплението жената е лежала по гръб – отбеляза Декър.

– Така е, но както сами виждате, оцветяването не съответства на написаното. Кръвта не се е събрала в онези части на тялото, които са били в контакт със земята. Когато сърцето спре, в резултат на гравитацията кръвта се оттича и се съсирва в най-ниските части. Петната се фиксират и не се променят повече.

– Очевидно жертвата е била убита и оставена по лице. След което в някакъв момент е била обърната по гръб – каза Джеймисън.

– Именно. След като трупните петна вече са били фиксирани.

– От раната е изтекло минимално количество кръв, тъй като сърцето е спряло да бие веднага след като ножът го е пронизал – заяви Декър. – Въпреки това на местопрестъплението би трябвало да има поне малко кръв, но там не е забелязана дори капка. Тоест жертвата е убита другаде, след което е била пренесена на мястото, където е била открита. Това обяснява несъответствията в петната.

Садърн кимна.

– Но при толкова много паразити в тялото би било логично да очакваме и следи от животни. Ако е лежала навън през цялото това време, хищниците трябваше да я оглозгат до кости за много по-малко от седмица, а според мен смъртта е настъпила най-рано тогава. – Той замълча, след което продължи делово: – Като изключим това, жената е била в отлична форма. Много здрава. Сърце, бели дробове, останалите органи… всичко ѝ е било наред.

– В отлична форма, само че е мъртва – промърмори Декър.

– Какви умения трябва да притежава убиецът, за да извърши аутопсия сам? – попита Джеймисън.

– Разрезите са направени много професионално. Бих казал, че става въпрос за човек с медицинско образование. Освен това убиецът е бил запознат с процедурния ред, следван от криминалистите. Нямам представа по какъв начин е получил нужните познания и опит.

Декър посочи разреза във формата на Y.

– Какви инструменти е използвал? Обикновен нож или медицински скалпел?

– Предполагам, че е разполагал с хирургически инструменти и трион "Страйкър" или нещо подобно, за да разреже черепа. Конците, които е използвал, за да зашие гръдния кош, също са хирургически.

Декър огледа внимателно тялото и помоли Садърн да му помогне да обърнат жената.

– Няма нито татуировки, нито белези.

– Нито чернодробни петна или пък увреждания от продължително излагане на слънце. Жената е твърде млада, за да има възрастови петна, но няма и никакъв загар. Очевидно не е прекарвала много време на открито.

Отново обърнаха тялото и Декър пак го огледа.

– Открихте ли нещо интересно в стомаха или в кръвта? – попита Джеймисън.

– В стомаха нямаше почти нищо, което означава, че не се е хранила непосредствено преди настъпването на смъртта. Няма видими следи от наркотици – било то от спринцовки или нещо друго. Но все още чакам анализите от токсикологията.

– Има ли нещо, което да ви се е сторило необичайно? – попита Декър.

– Мисля, че извършената аутопсия е достатъчно необичайна за който и да било случай – усмихна се Садърн.

– Тоест отговорът ви е "не"?

Усмивката на Садърн помръкна.

– Точно така, отговорът ми е "не".

– Жертвата местна ли е? Кой извърши разпознаването?

Садърн кръстоса ръце на гърдите си.

– Веднага щом изпратих снимките в полицията, някой в управлението я идентифицира.

В този момент вратата се отвори и в помещението влезе мъж на възрастта на Джеймисън. Беше с джинси, карирана риза, морскосиньо спортно сако и кожени мокасини с пискюлчета. Над метър и осемдесет, слаб и жилав, с изпъкнала адамова ябълка и издадена брадичка. Имаше тъмна и гъста кестенява коса, която беше лизната отзад и стърчеше като перископ.

Мъжът погледна първо Декър, после Джеймисън.

– Лейтенант Джо Кели от градското полицейско управление – представи се той.

– Това е човекът, на когото звъннах – поясни Садърн.

Кели кимна.

– Работя в отдел "Криминални разследвания". Звучи впечатляващо, но само докато научите, че съм единственият му служител.

– Искате да кажете, че само вие разследвате убийствата, така ли? – обърна се към него Декър.

– Убийства, кражби с взлом, въоръжени грабежи, домашно насилие, трафик на хора, наркотици и каквото още се сетите.

– Доста работа за един човек! – възкликна Джеймисън с широко отворени очи.

– Не е по мое желание. Въпрос на бюджет. Удвоиха броя на полицаите след последния петролен бум, но промените не стигнаха до моя отдел. Сега има повече патрули по улиците и в полицейските автомобили. Вероятно ще ми пратят помощник малко преди следващата петролна криза, след което ще ни уволнят до един. – Полицаят погледна Декър и попита: – Всички във ФБР ли сте толкова едри?

– Естествено. Но колегите предпочитат елегантни костюми, а аз – джинси.

Кели им показа служебната си карта, Декър и Джеймисън също извадиха своите. После ченгето погледна Садърн и каза:

– Съжалявам, че не успях да дойда по-рано, Уолт. Имах малко проблеми в "Окей, жокей". Минавах оттам и чух, че става нещо.

– Поредното сбиване?

– Поредният проблем. Като за начало, глупаво име за бар. Прекалено много тестостерон, пари и алкохол. А тази комбинация определено не ми допада.

– Той спомена, че някой в управлението е идентифицирал жертвата – каза Декър и посочи Садърн.

– Аз съм този някой – отвърна Кели.

Декър повдигна вежди.

– Откъде я познавахте?

– Пропуснах едно от нещата, за които отговарям. Проституцията.

– Креймър проститутка ли е била? – попита Декър.

За негова изненада, Кели вдигна рамене и отвърна:

– Не съм сигурен.

– Защо? – учуди се Джеймисън. – Струва ми се лесно да се прецени дали някой се занимава с проституция или не.

– Така изглежда, но само на пръв поглед. Вижте, вече почти никой не използва думата "уличница", но все още се срещат жени, които проституират на улицата. Мъжете минават с колите си през определен квартал, жените се качват при тях и готово. Такива срещи вече често се уреждат онлайн, за да не се налага двете страни да се уговарят на публични места.

– Подозирате, че Креймър се е уговаряла с клиентите си онлайн? – попита Декър.

– Прекарвам доста време пред компютъра в търсене на сайтове, които предлагат подобни услуги. Знам къде да гледам, поне що се отнася до това, което се случва в моя град. Открих един сайт, който осигурява "консултантски услуги" на мъже от нефтодобивната индустрия тук, в Лондон. Страницата изглеждаше напълно редовна – все пак създателите ѝ са наясно, че ченгетата проверят такива места в интернет. Една снимка обаче ми се стори позната. Не ме разбирайте погрешно, Креймър изглеждаше съвсем различно – прическа, грим, дрехи, – но я познах. Срещал съм я из града – побърза да уточни лейтенант Кели. – Ето защо реших, че предлага ескортни услуги. На сайта се бе представила като Минди.

– Това означава ли, че не сте останали изненадан, когато сте научили за смъртта ѝ? – попита Джеймисън. – Все пак проституцията е високорискова професия.

– Напротив, изненадах се, защото тук рядко стават убийства, дори на проститутки. И бях шокиран, когато научих как е изглеждал трупът.

– Разбирам – отвърна сдържано Декър, без да откъсва поглед от Кели.

– Не ми е ясно защо вие се ангажирате с разследването. Разговарях с шефа, след като Уолт ми звънна. Очевидно докладите от аутопсията и огледа на местопрестъплението са били изпратени във Вашингтон по молба на федералните. Вярно, убийството е необичайно, но навсякъде се извършват необичайни убийства и местните ченгета почти винаги се справят сами.

– Защо са ни изпратили тук според вас? Сигурен съм, че имате теория – каза Декър.

– А защо смятате, че имам?

– Изглеждате като човек, който обича теориите.

Вместо отговор Кели посочи масата и тялото върху нея.

– Явно е свързана с нещо, от което федералните се интересуват. Нямам представа какво е, но много бих искал да разбера.

– Да, ние също – каза Декър.