Игра с огъня

41.

Погребалната агенция беше затворена и се наложи Декър да тропа дълго, преди да се появи някой. Оказа се слаб младеж, облечен като чистач, който държеше парцал за миене на пода.

– С какво мога да ви помогна? – попита притеснено той иззад стъклената врата.

Джеймисън опря значката си в стъклото.

– ФБР! Отворете веднага!

Младежът пусна парцала, отключи вратата с трепереща ръка и отскочи встрани, когато Декър профуча покрай него.

– Какво става? – извика младежът. – Това е… това е погребална агенция, за бога! Покажете малко уважение! Ей, къде отивате?

Никой не му отговори.

Декър поведе Джеймисън към моргата и отвори вратата. Огледа хладилните камери, които заемаха цяла стена, и откри табелката с името "Еймс". Отвори вратичката и издърпа масата. Повдигна чаршафа, под който лежеше мъртвата Памела Еймс.

– Какво търсим? – попита нетърпеливо Джеймисън.

– Къде са дрехите ѝ според теб? – отвърна с въпрос Декър.

– Предполагам, че са ги прибрали в склада за веществени доказателства в полицейското управление. Знам, че Кели ги занесе за анализ.

– Обади му се да донесе всичко тук.

– Добре, но ще трябва да му дам някакво обяснение.

– Кажи му, че истинската мишена е била Еймс, а не Паркър.

Джеймисън беше работила с Декър достатъчно дълго, за да знае, че в подобен момент няма смисъл да задава въпроси. Затова отиде в единия ъгъл и набра Кели.

Декър огледа тялото, а после и помещението и забеляза папката, която лежеше на някаква маса. Прелисти я набързо. Вътре бяха предварителните бележки на Садърн от аутопсията на Еймс.

Прочете ги и се върна при тялото, като държеше папката.

Джеймисън се приближи към него.

– Кели ще вземе дрехите и ще дойде. Беше в управлението, така че едва ли ще се забави.

Декър кимна разсеяно, докато тя оглеждаше тялото.

– Откъде знаеш, че мишената е била Еймс?

– Погледни трупните петна, Алекс. Те се образуват трийсетина минути след смъртта, а около два часа по-късно се фиксират. Садърн ни изнесе цяла лекция на тази тема, когато обсъждахме аутопсията на Креймър. Не че не го знаехме.

– Да, така беше.

Декър посочи гърдите, талията и бедрата на Памела Еймс.

– След като кръвта окончателното спре да се движи, ако тялото бъде подложено на какъвто и да било механичен натиск, мястото няма да се зачерви и кожата ще остане бледа. Открихме я по лице върху кормилото на атевето. След като е била застреляна и сърцето ѝ е спряло, гравитацията би трябвало да притегли кръвта към предната част на тялото ѝ. И преди фиксирането на петната тесните ѝ дрехи е трябвало да подействат като турникет. Да виждаш бледи ивици там, където не би трябвало да се е събирала кръвта?

– Не, те са червени и лилави – отвърна Джеймисън и се сепна. – Това означава, че е била убита и после е била преоблечена в дрехите, в които я открихме. Садърн отбелязал ли го е в доклада си?

– Не.

– Следователно тя не е била проститутка.

– Преоблекли са я така в опит да ни заблудят.

– Но каква е връзката ѝ с Креймър? – попита Джеймисън.

– Убеден съм, че Еймс я е познавала от Колонията. Ами ако след като е напуснала сектата, се е обърнала за помощ именно към нея? За място, където да живее, или пари, с които да се издържа. Възможно е Креймър да ѝ е казала нещо, което да я е разтревожило. После Креймър е убита, а Паркър намира тялото ѝ. Какво би направила Еймс в тази ситуация?

Изражението на Джеймисън се проясни.

– Искаш да кажеш, че Еймс е отишла при него, за да научи повече подробности? Или с надеждата той да ѝ каже нещо, което да обясни убийството? Особено ако Креймър вече ѝ е споделила нещо тревожно, както предполагаш.

– Но някой е научил и е решил да предотврати това. Както видяхме, справил се е успешно. – Декър отново зачете доклада. – Спомняш ли си бутилката вино и двете чаши?

– Да?

– Анализът на стомашното съдържание на Еймс не показва наличие на алкохол. Как е възможно, ако е пила вино с Паркър?

– Значи е инсценировка.

– Да, всичко е било нагласено.

– Но защо са убили нея, а Паркър е бил отвлечен?

– За да ни накарат да си помислим точно това, което си помислихме в самото начало. Че мишената е бил той, а не Еймс. Че тя просто се е озовала на неподходящото място в неподходящия момент. След което не са имали избор, освен да отведат Паркър със себе си. Понеже е видял какво са направили с нея.

– По дяволите! – въздъхна Джеймисън. – Къде ли е той тогава?

– Съмнявам се, че ще го открием жив.

– Положението започва да излиза от контрол.

– Опитваме се да открием истината, Алекс. В същото време някой иска да ни попречи. И всеки път рискува да остави улика, която да ни позволи да го хванем.

– Но колко още хора ще загинат, преди това да се случи?

Декър впери поглед в тялото на Еймс и не отговори. Нямаше какво да каже.