Игра с огъня

35.

Милтън Еймс и Питър Гънтър ги очакваха в трапезарията. Бяха облечени както миналия път, но и двамата изглеждаха по-бледи, а Еймс имаше измъчен и объркан вид.

– Кога ще получим тялото на Пами? – попита с треперещ глас той. – Искаме да я погребем подобаващо.

– Ще ти звънна веднага щом е възможно, Милтън – отвърна загрижено Кели. – Скоро, предполагам.

– Трябваше ли… трябваше ли да… нали се сещаш?

– Да, налагаше се да извършат аутопсия – каза тихо Джеймисън. – Законът го изисква предвид обстоятелствата около смъртта ѝ.

– Предполагам. Но Сюзан пита непрекъснато. Тя… ние… искаме…

– Повярвай ми, ще се постараем – увери го Кели.

– Вярвам ти, Джо. Благодаря.

– Знам, че не сте направили копие на документите на Креймър – започна Декър, – но тя ви е предоставила нужната информация за образованието си. Проверихте ли после в "Амхърст" дали наистина се е дипломирала там?

– Не, нищо не сме проверявали – отвърна Еймс. – Защо да ни лъже?

– И защо някой ще си прави труда да дойде чак тук с измислена история? – добави Гънтър. – Ние не плащаме много. Какъв мотив би имала да излъже за миналото си? Не разбирам.

– Може да е искала да избяга от някого или нещо и да се е нуждаела от работа, за да се издържа – каза Джеймисън. – Ето ви мотив.

Изражението на Гънтър показваше, че не вярва в подобна възможност.

– Представи ли ви препоръки от предишни работодатели, с които да се свържете? – продължи тя. – Завършила е колеж преди осем години. Не е ли работила някъде след това?

Гънтър и Еймс се спогледаха.

– Когато провеждате интервю с кандидат за работа, би трябвало да се поинтересувате от професионалния му опит, нали? – каза Декър. – Да проверите дипломите и препоръките.

Гънтър събра длани пред себе си и отговори тихо:

– Имахме нужда от учител, а тя беше единственият кандидат. Нямахме никакъв избор.

– Учителската работа не е лека – добави Еймс. – Освен това дори една касиерка в бензиностанция тук получава два пъти по-висока заплата от тази, която ние предлагахме. Затова много се зарадвахме, когато тя кандидатства.

– Значи отчаяно сте се нуждаели от човек? – попита Джеймисън.

– Да.

– Как изобщо Креймър е разбрала, че търсите учител? – добави Декър.

– Публикувахме обяви онлайн и в местния вестник – отговори Гънтър. – Тя очевидно ги е видяла. Интервюто мина много добре. Показа ни планове на уроци, стори ни се отлично подготвена да преподава на децата, изглеждаше щастлива и уравновесена. Справяше се чудесно с работата си. Сюзан ви го каза, ако помните.

– Но защо ни разпитвате за миналото на Айрин? – попита Еймс. – Какво общо има то с убийството ѝ? Тя е била проститутка. С много от тях се случват лоши неща, нали? Такива са рисковете на професията, искам да кажа.

– Възможно е – отвърна Джеймисън. – Но не бива да изключваме нито един вариант.

– Опитваме се да проследим живота ѝ, преди да дойде тук. Може да открием връзка между него и смъртта ѝ – обясни Кели. – Не бива да отхвърляме която и да е възможност.

– Имаш предвид, че може да се е появил човек от нейното минало? И той да я е убил?

– Не е изключено.

– Това ще ни донесе малка утеха – кимна Гънтър. – Поне ще знаем, че не е някой местен. Би било ужасно, ако се окаже, че наоколо обикаля жесток убиец.

– Ще се изненадате, ако разберете колко много жестоки убийци се разхождат сред нас – заяви Декър, а Гънтър го погледна учудено.

– Знам, че вие разследвате убийството на Айрин – каза Еймс, – но имате ли някакви догадки кой може да е убил дъщеря ми?

Декър го погледна и отговори:

– Работим усилено по въпроса. И двата случая са приоритет за нас.

– Смятате ли, че между тях може да има нещо общо? – попита Гънтър.

– Какво общо? – обади се Кели.

– И двете жени са свързани с това място. И двете са убити, след като са напуснали територията ни. Възможно ли е убиецът да е настроен против нас… против вярата ни или начина ни на живот? Случват се подобни неща. Имам предвид религиозна нетърпимост и гонения.

– Прав сте – намеси се Джеймисън. – Ще проучим и тази възможност, макар че Креймър не е била член на Колонията.

– Някой може да е искал да ѝ отмъсти за това, че е преподавала тук. Или просто да е сбъркал, като е решил, че е една от нас.

– Ще проверим и това – каза тя и погледна Декър.

– Имате ли представа къде е живяла Памела? – добави Кели.

– Никога не ми е казвала – призна Еймс и замълча неловко.

Джеймисън забеляза това и попита:

– Спомнихте ли си нещо?

– Видях дрехите, с които е била, когато сте я открили… Аз… тя никога не се носеше така, докато живееше тук. Видях я как е облечена в онази закусвалня, но това… това беше още по-… беше прекалено. Какво е станало там? Искам да знам. Сюзан също ме пита. Тя е много разтревожена…

– Възможно е просто да е изпробвала нещо различно – отвърна Кели.

– Не мислиш, че е правила… че е правила… секс, нали? С Хал Паркър. Та той е по-стар от мен! – Еймс сведе поглед. – Но тя може да е… – Той замълча и поклати глава. – Не, не мога да повярвам, че дъщеря ми е способна на това. Тя не би го направила. Никога.

– Аутопсията показа, че не е правила секс, ако това ще ви донесе някаква утеха – обади се Декър.

Еймс зарови лице в дланите си и простена. Имаше вид на човек, който всеки момент ще припадне.

Декър се пресегна и сложи ръка на рамото му.

– Съжалявам, господин Еймс. Исках само да ви уверя, че Памела може да е правила всичко друго с Паркър, но не и това. Просто го изхвърлете от мислите си. И жена ви също.

Еймс вдигна глава, изтри сълзите си и кимна.

– Да… Добре. Благодаря ви.

Декър се извърна към Джеймисън, която го гледаше учудено. Тя бързо насочи вниманието си към Гънтър.

– Разбрахме, че сте купили земята от военните. А после сте отдали част от нея за нефтодобив, така ли?

– Да – кимна Гънтър. – Вноските от арендата много ни помагат. Спечелването на онзи търг се оказа една от най-добрите ни инвестиции.

– Не се съмнявам – каза Джеймисън.

– Забелязвали ли сте нещо странно на територията на станцията? – попита Декър.

– Странно? Не, не съм. Но аз и бездруго не ѝ обръщам много внимание. – Гънтър погледна Еймс. – А ти, Милтън?

– Домът ми е далече от границата със станцията. Но някои наши братя живеят по-близо до нея. Мога да ги попитам.

– Имате ли нещо против да разговаряме с тях? И то още сега – настоя Декър.

– Няма проблем – отвърна Гънтър. – Но за какво става въпрос?

– Ще ми се да можех да ви отговоря, но и аз не съм наясно.