Игра с огъня

72.

– И ти подреди целия пъзел благодарение на онези думи на Креймър, че Братята не бива да отглеждат нищо на тази земя? – попита Джеймисън, докато двамата с Декър се връщаха в града.

Междувременно той бе позвънил на Роби, за да го уведоми за случилото се. Роби обеща веднага да се свърже с министерствата на отбраната и на вътрешната сигурност, за да поемат нещата в свои ръце.

– Не беше само това. Направи ми впечатление и нещо, което Брад Даниълс каза – отвърна Декър.

– Кое?

– Той не само се изненада, но и изглеждаше някак уплашен, когато споменахме за сондажите около базата. Даниълс възкликна: "И те правят сондажи на това място?".

– Дори не си спомням да го е казвал – отвърна Джеймисън.

– Това е по моята част – да помня всичко. Но Даниълс ни излъга. Запасите от биохимични оръжия не са били унищожени.

– Може така да си е мислел…

– Не, знаеше, че не са унищожени, затова се притесни, че някой прави сондажи.

– Да – кимна Джеймисън, – звучи логично. Сигурно е решил, че не може да ни има доверие.

– Освен това част от едната стена в подземието на пирамидата беше с различен цвят. Предполагам, че там е имало врата, която са зазидали. Защо му е на някого врата на трийсет метра под земята?

– Само ако от другата ѝ страна започва тунел.

– Именно.

– Но защо, по дяволите, Пентагонът ще продава земя, в която са заровени оръжия за масово унищожение? Не разбирам.

– Вероятно хората, които са взели това решение, не са имали представа какво е скрито в нея.

– Но не трябва ли да има документи? – попита Джеймисън.

– Дори да има, те може да са заровени също толкова дълбоко, колкото и химикалите. Но според мен военновъздушните сили са продължили да разработват оръжия и след забраната. Или не са искали да унищожат това, върху което са работили толкова години. Ето защо някой – цялото командване на ВВС или отделен офицер, решил да не се подчини на заповедите – е наредил химикалите да бъдат заровени. Може да си е мислил, че след време пак ще потрябват. Или да не е искал никой да разбере с какво точно са се занимавали тук и какви оръжия са създали. Затова е предпочел да ги скрие на място, където не е очаквал да бъдат намерени. На кого в онези години е можело да му хрумне, че някой тук ще се занимава с фракинг?

– Единствено Даниълс е знаел истината, така ли? – попита Джеймисън. – Мога да разбера защо е споделил с Пърси. Той също е служил във ВВС и е разполагал с необходимия достъп до секретна информация. Но защо ще казва на Айрин Креймър? Та той дори не искаше да си отвори устата пред нас.

– Майката на Креймър е била шпионка – отвърна Декър. – Може дъщеря ѝ да е научила някоя и друга техника от нея. Сигурно е действала бавно, постепенно и отначало е задавала напълно невинни въпроси. Или като нас е обърнала внимание на шапката на Даниълс. Или пък той се е изтървал, а тя впоследствие е събрала информация. Старецът я е харесвал, вероятно се е чувствал по-добре от нейната физиотерапия. Нищо чудно да го е обработвала месеци наред, преди да измъкне по-голямата част от историята. Но не цялата, в противен случай нямаше да дойде тук и да започне да задава въпроси. Самият факт, че Креймър си е уреждала срещи с нефтоработници, а не със служители от военната база, трябваше да ни подскаже в каква посока да търсим. Тя вероятно е разбрала, че бункерът с биохимични оръжия се намира извън територията на базата, но не е знаела къде точно.

– И все пак Даниълс е трябвало да бъде по-внимателен.

– Той е много възрастен, Алекс. Не казвам, че е сенилен. Умът му още сече. Но не е възможно да е толкова остър, колкото преди. Нищо чудно да е решил, че подобна информация е напълно безполезна за Креймър и тя няма какво да прави с нея. Не е знаел нито за миналото ѝ, нито коя е била майка ѝ.

– И резултатът е налице – каза Джеймисън.

– За съжаление.

– Но кой я е убил? Хората, които стоят зад АЕК?

– Те определено имат мотив. Същото се отнася за изчезването на Паркър и убийството на Еймс. Знаели са твърде много, затова са били ликвидирани. Тук трябва да прибавим и Пърси.

– Може Креймър да е открила доказателство, което да е погълнала, и затова да са разрязали тялото ѝ. А после са шантажирали Садърн да манипулира резултатите от аутопсията.

– Всичко се връзва – съгласи се Декър. – Не виждам друго логично обяснение.

– Който стои зад това, разполага със сериозни средства.

– Както Роби спомена, наемниците, които изпратиха в района, също струват много пари.

– Но какъв е смисълът да използват биохимични оръжия в толкова отдалечен район? Резултатът би бил ужасен, където и да се случи това. Ако искаш обаче да нанесеш най-големи щети, пускаш отровите в голям град, където да засегнеш милиони хора и да съсипеш имущество за милиарди долари.

– Вероятно са преценили, че е невъзможно да разкопаят бункера, без никой да разбере. И че няма начин, ако стигнат до него, да проникнат вътре и да изнесат безопасно химикалите. А после и да ги транспортират незабелязано.

– И все пак…

– Забравяш, че тук не живеят много хора, но пък има нещо, което струва милиарди долари.

– Разбира се! Нефт и газ! Биохимичните оръжия ще превърнат района в необитаема пустош и ще заразят петролните полета за векове наред.

– Точно така.

Когато пристигнаха пред хотела, Джеймисън спря до бордюра и попита:

– А сега какво?

– Не знам за теб, но аз смятам да взема душ. Може от тръбата да не е излязло нищо, но може и да е излязло. Кой знае. Ще се обадя на Стан и ще му кажа да направи същото.

Джеймисън облещи очи.

– Имаш право. И аз ще взема душ. Ще използвам всичкия сапун.

Двамата тъкмо се канеха да излязат от джипа, когато от лявата страна изникна Джесика Рийл и каза:

– Трябва да дойдете с мен.

– Защо?

– За обеззаразяване.

– Разбрахте ли какво има там долу? – попита притеснено Джеймисън.

– Не напълно, но възможностите, които анализираме, изискват незабавно да се подложите на обеззаразяване и изследване.

– Зет ми… – започна Декър.

– Вече е при нас. Същото се отнася и за мъжете от бетоновоза. – Тя посочи един микробус, паркиран по-надолу по улицата. – Качете се и облечете костюмите, които сме ви приготвили.

– Чакай малко – да не искаш да кажеш, че сме заразни?

– Казвам само, че не знаем с какво си имаме работа. Аз ще се погрижа за джипа ви. Той също трябва да бъде изследван. – Рийл отстъпи назад и ги подкани да тръгват.

Декър и Джеймисън се качиха и облякоха костюмите за биологична защита. Те разполагаха дори със собствена система за подаване на въздух, която работеше в затворен цикъл.

– Това започва да ме плаши – каза Джеймисън през маската на лицето си. – Наистина ли смяташ, че сме заразени?

– Скоро ще разберем – отвърна Декър. – Дано не сме, защото…

– Ясно защо.

– Имах предвид, че ни чакат няколко неразкрити убийства.