Игра с огъня

27.

– Това прилича на команден център – каза Джеймисън.

Двамата с Декър стояха в голям фургон и се взираха в редицата монитори, разположени върху продълговато ламинирано бюро. На броени метри от тях се намираше петролен сондаж в процес на разработване. Бейкър седеше на въртящ се стол пред мониторите и погледът му сновеше между тях. Фургонът изглеждаше доста комфортен, имаше тоалетна и климатик.

– Наистина е команден център – отвърна Бейкър. – Всъщност го наричаме информационен, защото всичко, което виждате, са данни. – Той кимна към мониторите.

Джеймисън посочи чашата за кафе с пластмасов капак, оставена на една масичка.

– Имате си дори кафе машина, така ли?

– Не я отваряй – предупреди я Бейкър. – Другият ръководител на сондажа я използва като плювалник. Тук не се пуши, затова пристрастените към никотина дъвчат тютюн.

– Благодаря за предупреждението – отвърна Джеймисън, която потръпна от отвращение.

Бейкър кимна към един монитор.

– На този екран следим колко барела течност в секунда вкарваме под налягане в сондажния отвор.

– Важно ли е да сте толкова прецизни? – попита Джеймисън.

– О, да, защото нещата бързо могат да се объркат и да повредим отвора или дори да пострадат хора. Никой не иска да се стигне дотам. В момента тъкмо започваме фракинга. Самият сондаж и поставянето на тръбите бяха извършени от друг екип.

– Как протича целият процес? – попита Декър.

– Първоначално пробиваме отвор, после изваждаме сондажните тръби и всичко останало. Поставяме стоманена обсадна тръба в сондажа. Така укрепваме устието му и не позволяваме изтичане. Наливаме цимент, за да фиксираме обсадната тръба. Връщаме сондажните тръби и продължаваме да пробиваме вертикално. Когато приключим, започваме хоризонталните сондажи. Монтираме нови тръби и наливаме още цимент, за да укрепим сондажа. След това идва ред на течността за хидравлично разбиване, която вкарваме под налягане. Всичко се прави на етапи. Всеки отнема около два часа.

– И колко са етапите?

– Близо сто – отвърна Бейкър.

– Господи! – обади се Джеймисън. – Толкова много?

– Сондажът е дълбок, освен това трябва да разбием скалата по оптималния начин и в оптималната посока. – Бейкър отиде до малкото прозорче на фургона и посочи навън. – Тези камиони ще излеят течността за фракинг в сондажа с помощта на онези тръби. Разполагаме и с артилерийски фургон, в който подготвяме експлозивите, необходими за стрелящата глава на перфоратора.

– Артилерийски! – възкликна Джеймисън. – Все едно отивате на война.

– В известен смисъл това наистина е война, макар и срещу твърди подземни скали на милиарди години, чийто покой не е нарушаван никога досега. Стрелящата глава разцепва скалата с помощта на взривове, а перфораторът разширява пукнатините в скалите и достига до петролните залежи. После изолираме района, който ни интересува, и започваме да инжектираме течност в пукнатините.

– Какъв е съставът на тази течност? – продължи с въпросите Декър.

Бейкър отново им посочи мониторите.

– Съставът е стандартен: деветдесет и пет процента от това, което вкарваме, се състои от пясък и вода. Останалото са химикали – биоциди, които да убият бактериите във водата, за да не се влоши качеството на продукта, и други съединения, които повишават вискозитета на течността. Гума гуар, магнезиев хлорид, барит, солна киселина, лимонена киселина, етанол, метанол, натриев ериторбат. Всички тези съставки изпълняват определени цели. Някои превръщат в желе течността, която вкарваме под налягане, други противодействат на корозията, стабилизират глината, намаляват триенето. Има свързващи съставки и какво ли още не. – Бейкър се усмихна широко и продължи: – Някои дни имам чувството, че уча за докторска степен по химия. Тези графики тук показват налягането в тръбата. В началото използваме обикновен пясък, който наричаме пропант, но после го сменяме с керамичен, който задържа пукнатините отворени за по-дълго време. – Той погледна Декър и продължи: – Като онова сравнение с хирургически стент за отпушване на артерии. На всеки етап използваме над сто тона пропант.

– Доста пясък – отбеляза Декър.

– Затова има толкова много самосвали по пътищата – отвърна Бейкър. – Без пясък нищо не можем да направим. Обикновеният пясък идва от Уисконсин, а керамичният се внася от Китай.

– Значи Бакен е пълен с нефт и газ?

– Северозападните райони на този щат наистина са ударили джакпота. В тях се добиват по два милиона барела нефт на ден. За сравнение ще кажа, че Саудитска Арабия произвежда по дванайсет милиона барела дневно. В Близкия изток се намират половината от доказаните петролни залежи в света. И над четиресет процента от природния газ.

– Затова всички следят какво става тук – каза Декър.

– По-голямата част от петрола с цистерни ли се транспортира? – попита Джеймисън.

– Не, пренася се основно по нефтопровода "Дакота", което е доста по-евтино от товарния транспорт. Но капацитетът на тръбата бързо се запълва, затова в момента строят втора.

– И тя е собственост на Стюарт Макклелън? – уточни Джеймисън.

– Точно така.

– А съвсем наблизо са разположени военновъздушната станция и Колонията на Братята – каза Декър.

– Да. Сондажите на Макклелън са единствените в района с изключение на онези край станцията. Те са собственост на друга компания.

– Какво мислиш за газовите факели? – попита Джеймисън. – Това не е ли прахосничество?

– Така е – призна Бейкър, – но не разполагаме с достатъчно тръби, за да транспортираме газа. А дори да ги имаше, местният газ се отличава с високо съдържание на тежки въглеводороди. Операторите на газопроводи не ги обичат, защото могат да запушат тръбите.

– Какво е решението? – поинтересува се Декър.

– Създадоха технология за разделянето на метана от тежките въглеводороди още на място.

– А сблъсквате ли се с някакви проблеми по време на фракинга? – продължи Декър.

Бейкър кимна.

– Най-често става въпрос за "тапи". Случва се, когато пясъкът задръсти или блокира сондажа. Помпата се изключва автоматично, защото налягането в тръбата скача и се задейства авариен сигнал.

– Как се справяте с този проблем? – попита Джеймисън.

– Отваряме сондажа и изсипваме барели с течност, която да разчисти тапата. При по-сериозни случаи – например ако има нужда от инвазивна интервенция, тъй като оборудването е корозирало или условията в резервоара са се променили – използваме ремонтна сонда. Спускаме специално оборудване, което ни позволява да разгледаме какво става вътре и да измерим определени параметри, след което решаваме как да процедираме.

Декър изглеждаше впечатлен.

– А аз винаги съм смятал, че просто копаеш дупки с лопата.

– И това съм правил навремето – ухили се Бейкър. – Но сега всички разчитаме на науката и технологиите. Предпочитам да работя във фургон със собствена тоалетна, климатик през лятото и отопление през зимата.

– Изумително наистина – отбеляза Джеймисън.

– Колко дълго планираш да останеш тук, Стан? – попита Декър.

– Колкото се налага, за да спестя пари и да се пенсионирам. И да помогна на децата да се изучат. После ще замина за Флорида, ще изхвърля телефона си в океана и ще ловя риба. И няма да се върна, докато съм жив.

– А сега ми кажи какво си спомняш за човека, който ти е казал, че седите върху бомба с часовников механизъм. Бен, нали?

– Да… поне така се представи.

– Фамилия?

Бейкър разтри лицето си с длани и се облегна на стола.

– Не си я спомням. Мина повече от година, около нас имаше много хора и аз бях пил…

– Сигурен ли си, че е бил от военновъздушните сили?

– Да, беше в камуфлажна униформа, а и сам каза, че служи там.

– Ако ти покажем снимки на всички служители, ще успееш ли да го познаеш?

– Най-вероятно да. Но как ще го направите? Бил съм в армията. Военните не споделят информация с никого.

Декър погледна Джеймисън.

– Ще измислим нещо.