Игра с огъня

28.

– Как ще накараме полковник Съмтър да ни предостави списък на личния състав? – попита Джеймисън, докато шофираше към града. – Той дори не е отговорил на предишното запитване на Кели. Не виждам как ще извадим заповед за обиск. Нямаме никакви основания. На всичкото отгоре този Бен отдавна е напуснал. Нали целият персонал там вече е от "Вектор".

– Ще помоля за съдействие – отвърна Декър и извади устройството, което Роби му беше дал.

– Какво е това? – попита Джеймисън.

– Както изглежда, пряка линия с Батман.

Декър натисна зеления бутон. Две секунди по-късно прозвуча гласът на Роби:

– Да?

– Нуждая се от помощ. Не знам дали ще се справиш…

– Кажи ми за какво става въпрос.

– Издирваме бивш служител на военновъздушната станция. Малкото му име е Бен, нямаме представа за фамилията.

– Военен ли е?

– Да. Разбрахме, че Министерството на отбраната е изтеглило своя персонал и е поверило станцията на частна компания на име "Вектор". Знаеш ли нещо за тях?

– Защо този Бен е толкова важен? – попита Роби вместо отговор.

– Споменал е пред човек, на когото имам доверие, че седим върху бомба с часовников механизъм. Затова искам да говоря с него.

– Ще видя какво мога да направя.

– И още нещо.

– Да?

– Имаш ли представа защо Бюрото се интересува от Айрин Креймър?

Връзката прекъсна.

Джеймисън погледна Декър.

– Е?

– Не съм сигурен. Май казах нещо, което не трябваше да казвам.

Двамата минаха покрай западната граница на Колонията, където сред камионите и фургоните се издигаха нефтени платформи в различни цветове, а около тях кипеше труд.

Декър прочете табелата пред платформата, разположена най-близо до военновъздушната станция: АМЕРИКАНСКА ЕНЕРГИЙНА КОМПАНИЯ. От двете ѝ страни се издигаха високи пилони с американски знамена, които се полюшваха на лекия бриз.

– Доста патриотично – отбеляза сухо Декър.

– Че има ли нещо по-американско от това да търсиш нефт? – отвърна шеговито Джеймисън.

– Обявихме Паркър за издирване веднага щом установихме, че е изчезнал – каза Кели. – Но засега нищо.

Тримата вървяха към помещението, в което Садърн беше извършил аутопсията на Памела Еймс.

– Сигурно край града има достатъчно места, където човек може да се отърве от един труп – предположи Джеймисън.

– Така е. Има и много депа, в които всеки ден изхвърлят отпадъци от сондажната дейност, включително радиоактивни материали.

– Радиоактивни!? И просто ги изхвърлят ей така, на открито?

– Да, знам, че не трябва. Но хората правят толкова много неща, които не бива да правят.

– Затова не оставаме без работа – промърмори Декър.

Влязоха в стаята и завариха Садърн да довършва бележките си, които държеше в картонена папка.

Той изгледа Декър изпитателно.

– Разбрах, че сте идвали и сте оглеждали тялото на Креймър в мое отсъствие.

– Да-

– И сте го отворили отново?

– Точно така – повтори Декър.

– Защо? – попита рязко Садърн.

– Защото се налагаше. А сега предпочитам да обсъдим аутопсията на Еймс.

Садърн понечи да отвърне нещо, но се спря навреме и каза:

– Добре, но няма какво толкова да обсъждаме. Когато сте я открили, тя вече е била мъртва от четиринайсет часа. Причината за смъртта е огнестрелна рана в дясното слепоочие. Куршумът е "дум-дум". – Той вдигна едно найлоново пликче. – Пръснал се е. Балистичната експертиза няма да може да го свърже с определено оръжие. Но си е свършил работата.

– Четиринайсет часа – повтори Кели. – Това означава, че е убита около десет вечерта?

Садърн погледна бележките си.

– Да, приблизително.

– Изследвахте ли съдържанието на стомаха?

– Вечеряла е, храната не беше напълно усвоена. Това е. Изпратих проби за токсикологичен анализ. Не открих видими следи от употреба на наркотици. Няма и следи от сексуално насилие или скорошни полови контакти.

Кели кимна, но не каза нищо. Наблюдаваше Декър, който попита:

– Потвърждавате ли, че никой не я е разрязвал като Креймър? Не сме я събличали. Видяхме огнестрелната рана и изпратихме тялото за аутопсия.

Джеймисън погледна партньора си, защото казаното от него бе доста необичайно. Но по изражението му разбра, че си е наумил нещо.

Садърн остави бавно папката.

– Трябва ли да гадая какво намеквате, или сам ще поясните?

– Отбелязали сте, че стомахът и червата на Креймър са били разрязани. Разрязани. Не е необходимо да ви казвам, че тези органи се ползват за контрабанда. Когато ви попитах дали сте забелязали нещо необичайно по време на аутопсията, не споменахте нищо. Бих искал да обясните защо.

– Но аз го вписах в доклада.

– Констатацията ви е буквално погребана под купища друга информация. Задоволили сте се с едно изречение за двата органа. И не сте ги снимали. А те определено е трябвало да привлекат вниманието ви. Това е стандартна процедура.

– Разполагате с нужната информация – сви рамене Садърн. – Не виждам какъв е проблемът. Нищо особено не се е случило.

– Щом сте на това мнение, започвам да се съмнявам, че сте достатъчно компетентен за работата, която вършите.

– И без това я върша само от чувство за граждански дълг – намръщи се Садърн. – Заплащането е мизерно.

Декър погледна Кели, който предпочете да замълчи.

– Смятате, че Креймър е погълнала нещо, така ли? – попита Садърн.

– Открихте ли подобни следи? – контрира го Джеймисън.

– Защото, ако сте открили, не сте ги отбелязали в доклада… – обади се Декър.

– Не открих нищо в стомаха или червата.

– А търсихте ли нещо конкретно? – попита Декър.

– Проверих органите.

– Обърнахте ли повече внимание на стомаха и червата заради начина, по който са били разрязани? – продължи Декър.

– Бях изключително прецизен. Това е всичко, което мога да кажа по въпроса. Ако нещо ви притеснява, обсъдете го с Джо. Е, приключихме ли? Ще ви изпратя подробен доклад до края на деня – каза Садърн, обърна се и излезе.

Декър не помръдна от мястото си през следващата минута, след което отиде до тялото на Памела Еймс и повдигна чаршафа. Видя бледото лице на младата жена и У-образния разрез на гърдите ѝ.

Няма и следа от електриковосиньо. Мозъкът ми си прави каквото си иска, а на мен явно не ми пука. Не, всъщност го мразя.

– Декър? – Джеймисън беше застанала до него. – Добре ли си?

Той кимна отсечено.

– Щях да съм благодарен, ако ме беше информирал предварително – каза Кели.

– Какво ще направиш, след като вече знаеш?

– Нищо. Информацията е включена в доклада, нали?

– Но не и там, където ѝ е мястото.

– Не и там, където ѝ е мястото? Нищо не мога да направя в такъв случай. За бога, ако не е Уолт, няма да има кой да извършва аутопсии. Не мисля, че имам опции.

– Аз пък мисля, че непременно трябва да намериш друг човек.

– Нали не вярваш, че Уолт нарочно…

– Нито вярвам, нито не вярвам, докато не го докажа – прекъсна го Декър. – Държа да сме наясно с това.

Той покри с чаршафа тялото на Памела Еймс, излезе от стаята и затръшна вратата след себе си.

– Май е ядосан – отбеляза Кели.

– С пълно основание – отвърна Джеймисън.

Тя последва Декър и остави Джо Кели сам с трупа.