Игра с огъня

17.

– Божичко! Какво си направил?

Джеймисън седеше зад волана на джипа и се взираше в Декър, сякаш току-що ѝ беше признал, че е убил Айрин Креймър.

– Не ме ли чу първия път? – отвърна той леко смутен. – Убиецът явно се е опитвал да вземе нещо, което Креймър е погълнала.

– Виж какво, въпреки това, което си открил, мисля, че теорията ти е доста невероятна.

– Мулетата го правят непрекъснато. Или пъхат найлонови пакетчета с дрога в ануса си, или ги поглъщат.

– Да, и много често те се разкъсват, а човекът умира от наркотика, който се изсипва в тялото му – отвърна Джеймисън. – Значи мислиш, че Креймър е пренасяла дрога?

– Изглежда, това е най-лесният отговор, но не съм убеден – призна Декър. – Има и още нещо.

– Какво?

– Защо Уолт Садърн не ни обърна внимание на този факт? Той буквално беше скрит в неговия доклад. Няма и снимки на разрезите в тези органи. А когато го попитах дали е забелязал нещо необичайно, той каза "не".

– Подозираш, че не го е сметнал за важно?

– Всеки патолог, който поне малко разбира от работата си, знае, че човешкото тяло може да служи за контрабанда.

– Признавам, че е странно. Защо би постъпил така според теб?

– Чудя се дали не го е премълчал нарочно. Дали умишлено не е направил снимки, като е очаквал да приемем заключението му на доверие и да не се взираме много-много в доклада от аутопсията.

– Въпросът е защо. Чакай! Да не мислиш, че Садърн я е убил? Това би обяснило професионалния начин, по който е разрязано тялото. Което означава, че той е извършил две аутопсии на Креймър.

– Но така излиза, че го е направил по единствения възможен начин, който да ни накара да го заподозрем. Защо ще действа така, освен ако не иска да го хванем?

– Прав си, не ми се струва особено вероятно – призна Джеймисън.

– Да се върнем на това, което Креймър е носила в себе си.

– Може да е била шпионка и да е погълнала микрофиш с държавни тайни.

Когато Декър не отговори, Джеймисън добави:

– Шегувам се, това са методи от Студената война.

– Не е невъзможно. Съвсем наблизо има секретно правителствено съоръжение.

– След като не знаем нищо за миналото ѝ, не бива да изключваме вероятността наистина да е била шпионка – отвърна замислено Джеймисън.

– Може да е дошла в града именно за да шпионира военния комплекс "Дъглас С. Джордж". Но от пристигането ѝ е минала цяла година – добави Декър озадачено.

– Чудиш се защо ѝ е отнело толкова време? – попита Джеймисън.

Декър кимна.

– Какво следва?

– Богарт още не ми се е обадил. Ако Бюрото не ни предостави информация за миналото на Креймър, ще се наложи да подходим различно. Тя е била тук цяла година. Все някой трябва да е видял или чул нещо подозрително за нея.

– Това означава да разговаряме с хората, които са я познавали. Но нали вече го направихме?

– Част от тях не бяха достатъчно откровени. Полковник Съмтър също се опитваше да крие информация.

– Но как ще го накараме да проговори? Той е подчинен на Министерството на отбраната. Длъжен е да изпълнява заповедите, които е получил.

– Не съм сигурен. Засега ще потърсим нов подход. Запознахме се с единия от местните магнати, Стюарт Макклелън. Може би трябва да се срещнем и с другия.

– Бащата на Каролайн? Да, той би могъл да знае нещо полезно.

– Наел е Хал Паркър да убие онзи вълк, който е нападал стадата му. Напълно възможно е тялото на Креймър да е открито на територията на неговото ранчо.

– Дали я е познавал?

– Това е първият въпрос, който смятам да му задам.

Кели се присъедини към Декър и Джеймисън и тримата потеглиха към имението на Хю Досън.

– На какво се дължи този интерес към Досън? – попита полицаят от задната седалка. – Така и не ми обясни, Декър.

– Засега все още разузнаваме обстановката.

– Нищо не ми казваш с това.

– Не се опитваме да те заблуждаваме, Джо – увери го Джеймисън. – Просто търсим всякаква информация, която да ни помогне в разследването. Разговаряхме с военните, с Братята, с хора, които са познавали Креймър. Срещнахме се с Каролайн, натъкнахме се и на баща и син Макклелън, затова решихме, че сега е ред на Хю Досън.

– Запознали сте се с Макклелън?

– Да, в ресторанта на хотела – отвърна Джеймисън.

– Наистина ли? – учуди се Кели.

Декър се обърна назад и попита:

– Защо? Толкова ли е необичайно?

Полицаят сви рамене.

– Стюарт не стъпва в заведенията на Досън.

– А синът му? – попита Джеймисън. – Май много си пада по Каролайн.

– Шейн е симпатичен младеж. Не е някой интелектуалец, но пък е голям добряк – отвърна Кели и добави навъсено: – Права си за Каролайн, здравата е хлътнал по нея още откакто бяхме деца.

– Което е проблем, след като бащите им са основни конкуренти – отбеляза Декър.

– Почти като Ромео и Жулиета – обади се Джеймисън.

– Или като Хатфийлд и Маккой – добави Декър.

– Второто сравнение е по-близо до истината в нашия случай. Но макар че Досън и Макклелън не се погаждат и все си мерят възможностите, както каза Айда Симс, те не са истински конкуренти. Бизнесът на Хю е свързан с обслужването на работниците на Стюарт. Това е от полза и за двамата.

– Какво можеш да ни кажеш за майката на Шейн? – попита Джеймисън.

– Катрин Макклелън почина преди доста време. Рак. С Шейн бяха много близки. Всъщност той се разбираше повече с майка си, отколкото с баща си. После останаха само двамата – Шейн и Стюарт. Това определено не им се отрази добре. Катрин служеше като буфер между тях. След като тя си отиде, нещата се влошиха.

– Явно взаимоотношенията им са сложни – отбеляза Джеймисън.

– Така е – кимна Кели.

– Значи с Шейн сте приятели. Май сте на една възраст?

– Учихме заедно в гимназията. С Каролайн също. Да, бяхме добри приятели. Почти неразделни.

– Да се върнем на случая – обади се Декър. – Доколкото разбрах, Хю Досън е наел Хал Паркър да убие вълк.

– Да.

– Вълците създават ли ви проблеми?

– Могат да нанесат големи щети. Вълци, диви кучета, койоти, пуми… Способни са да унищожат цяло стадо.

– Какво друго можеш да ни кажеш за Досън? – попита Декър. – Спомена, че изглеждал приятен и общителен, но щял да те прегази, ако се изпречиш на пътя му.

– Това май ви е повече от достатъчно. Но ще ви оставя сами да си съставите мнение, като се срещнете с него.

– Каза ни, че съпругата му е загинала при нещастен случай. Какъв? – намеси се Джеймисън.

– Ужасна трагедия – кимна Кели. – Резултат от няколко взаимосвързани събития с неизбежен край. Автомобилът на Мади Досън попаднал в снежна буря. Загинала от отравяне с въглероден оксид. – Кели поклати глава. – Най-вероятно е изпаднала в безсъзнание, преди да разбере какво се случва. И все пак ужасен начин да си отидеш от този свят.

– Вярно – отвърна Декър, – но пак е по-добър от смъртта на Айрин Креймър.