Игра с огъня

85.

Декър сграбчи Джеймисън, издърпа я от стаята и се хвърли върху предната веранда.

Взривът изби прозорците и част от фасадата падна върху двамата, но тя все пак пое основната вълна от експлозията. Декър и Джеймисън получиха много охлузвания и натъртвания, но не и сериозни наранявания.

Изправиха се с усилие и се огледаха.

– Къде е Кели? – попита Джеймисън.

Проправиха си път през руините и се върнаха в къщата. Вестибюлът беше напълно разрушен.

Кели тъкмо се измъкваше през един счупен прозорец в задната част на помещението. Целият беше в кръв, а едната му ръка висеше безпомощно.

– Кели, чакай! – извика Декър.

Полицаят обаче се скри от погледа му.

– Къде са Лиз и Каролайн? – попита Джеймисън.

Декър се втурна към счупения прозорец и погледна навън.

– Не ги виждам, но колите им са тук. Без тях не могат да избягат.

Декър и Джеймисън се измъкнаха от разрушената стая и изтичаха навън.

Не видяха никого край колите.

– Какво става, по дяволите! – възкликна Декър. – Къде са отишли?

Наблизо изръмжа автомобилен двигател. Секунди по-късно хондата на Креймър изскочи от стопанската постройка зад плевнята. Декър и Джеймисън се втурнаха натам, но колата се устреми право към тях.

В последната възможна секунда Декър се хвърли в едната посока, а Джеймисън – в другата.

Отекнаха изстрели. Декър вдигна глава и видя Кели да стои насред черния път, който водеше до фермата. Лявата му ръка продължаваше да виси, но дясната стискаше служебния му пистолет, който изпращаше куршум след куршум в предното стъкло на хондата.

– Кели, внимавай! – извика Джеймисън.

Колата поднесе надясно и за миг изглеждаше сякаш ще подмине Кели, но после Садърн изправи волана и продължи право към него.

Полицаят се метна встрани, но закъсня с частица от секундата, десният калник закачи крака му и го хвърли във въздуха.

Кели се приземи на пет-шест метра от колата и остана да лежи неподвижно.

Въпреки напуканото от куршуми предно стъкло хондата зави и се насочи към Декър. Той се надигна бързо и се прицели.

Джеймисън направи същото.

Но преди да успеят да натиснат спусъците, тежък куршум с далеч по-голям калибър се заби в центъра на радиаторната решетка и експлодира. Предните гуми на хондата се вдигнаха, след което се стовариха тежко на земята.

Преди Декър да реагира, до него застана мъж със снайпер.

– Добре ли си? – попита Роби.

Декър кимна.

Появи се и Джесика Рийл, която помогна на Джеймисън да се изправи.

– Нямаш нищо счупено, нали? – попита тя.

– Всичко е наред – отвърна Джеймисън и тогава видя Кели да се гърчи от болка на земята. Хукна към него и извика: – Обадете се на деветстотин и единайсет! Побързайте!

Декър извади телефона си, но Рийл го спря.

– Линейката идва. Ще пристигне след една минута. Преценихме, че ще ни потрябва, още когато ни помолихте да дойдем.

Декър, Роби и Рийл впериха погледи в хондата. Беше напълно повредена, затова те вече не се притесняваха, че Садърн може да ги прегази. Отвътре обаче не излизаше никой.

Роби и Рийл насочиха оръжията си към предното стъкло.

– Лиз! Излез от колата! – извика Декър. – Веднага!

Изминаха няколко секунди и дясната врата се отвори. От там се измъкна Садърн и издърпа Досън, опряла пистолет в главата ѝ.

Когато Роби и Рийл понечиха да пристъпят напред, Декър ги спря.

– Чакайте… чакайте…

Двете жени застанаха пред хондата.

– Свали оръжието! – извика Роби.

И той, и Рийл се бяха прицелили в Садърн.

– Няма да стане – отвърна тя. – Пуснете ни да минем. Трябва да се качим в колата на Каролайн и да се махнем от това проклето място.

– Моля те, Лиз, пусни ме – проплака Досън.

– Всичко ще бъде наред, Каролайн. Повярвай ми. Винаги си ми вярвала. Никога не съм правила нещо, което да те нарани.

– Само че си опряла пистолет в главата ѝ – каза Декър.

– Ти ме принуди да го направя.

Досън погледна Джеймисън, която беше коленичила до Кели.

– Надявам се Джо да е добре. Опитах се да попреча на Лиз да го блъсне…

– Не биваше да го правиш, Каролайн. Но няма нищо, всичко е наред. Аз съм достатъчно силна и за двете ни. Аз ще се грижа за теб.

– Свали оръжието, Лиз – каза Декър, без да откъсва поглед от нея. Роби и Рийл също наблюдаваха внимателно всяко нейно действие. – Няма да се измъкнеш.

– В такъв случай имаме сериозен проблем, защото аз нямам никакво намерение да влизам в затвора.

– Защо трябваше да убиваш Креймър? – попита Декър.

– Отвлякох я и я докарах тук. Мислех да взема малко пари от Каролайн и да накарам Креймър да замине и да ни остави на мира.

– Тя е напуснала "Досън Тауърс" и е възнамерявала да си тръгне от града. Не мисля, че е искала да ви навреди по какъвто и да било начин. Но ти си реагирала параноично.

– Грешиш, Декър. Любовта ми към Каролайн не познава граници. Но има други хора, твърде много други хора, готови на всичко, за да ни разделят. Каролайн е наясно с това. Тя разбира защо го направих.

Досън трепна при думите ѝ, но замълча.

– Как тогава Креймър се озова мъртва и разрязана? – попита мрачно Декър.

– Носех ѝ храна, но се оказа, че тя се е освободила. Последва борба, пръстенът ми падна и… Креймър просто го глътна. Не можех да повярвам какво направи… Намушках я и се отървах от тялото. Изобщо не очаквах да се появят федерални агенти и да разследват случая.

– Защото не си знаела нищо за миналото ѝ – отвърна Декър.

– А после Хал Паркър дойде един ден и ме заплаши. Ти беше прав за гумите. Той дори ги беше снимал. И поиска пари.

– Ами Еймс?

– Тя се появи горе-долу по същото време и започна да задава въпроси за Креймър. Явно знаеше за мен и Каролайн. Еймс и Креймър са се познавали от Колонията. Реших, че Креймър сигурно е споделила с нея какво е видяла. Уплаших се. Ако Хю разбереше, щеше да остави Каролайн без наследство.

– Излиза, че за теб най-важни са били парите – каза Досън с горчивина.

– Обичах те! – извика Садърн и от очите ѝ потекоха сълзи. – Обичах те, както не съм обичала никого преди. Надявах се да прекарам остатъка от живота си с теб.

– Лиз, ти беше толкова специална… толкова мила… винаги ме подкрепяше. Но да убиваш хора и да твърдиш, че го правиш заради мен? Това е безумие! И ти го знаеш.

Садърн стисна Досън за шията.

– Аз те обичах. Затова го направих! Направих го за теб! За теб!

– Добре, свали пистолета, Лиз – каза притеснено Декър, който виждаше, че Садърн започва да губи контрол.

Тя поклати глава.

– Няма да стане, Декър.

– Защо?

– На двете ни е писано да бъдем заедно. И нищо не може да ни спре. – Тя си пое дълбоко дъх. Погледът ѝ издаваше решителност. Показалецът ѝ се плъзна към спусъка. – Ако не в този живот, то в следващия ще бъдем заедно.

– Недей! – извика Декър.

Отекна изстрел.

Времето сякаш спря. Никой не помръдна, никой не си пое дъх.

Куршумът прониза челото на Садърн и излезе през тила ѝ. Тя остана неподвижна за по-малко от секунда, след което се свлече на земята.

Досън изпищя и се наведе над нея.

Всички се озърнаха, за да видят откъде е дошъл изстрелът.

На стотина метра зад тях Шейн тъкмо се изправяше с пушка с оптичен мерник в ръце.

– В армията бях снайперист – каза тихо той.

Роби погледна тялото на Садърн и каза:

– Явно много добър.