Игра с огъня

73.

На следващия ден Декър, Джеймисън, Бейкър и колегите му, както и всички превозни средства, които бяха използвали, бяха подложени на безброй изследвания. Всичко изглеждаше наред. Каквото и да бе имало в онази тръба, първо водата, а после и бетонът не му бяха позволили да излезе на повърхността. На мястото вече работеше екип за химическа защита, достъпът до района бе ограничен, а въздухът и почвата се анализираха с най-съвременни технологии.

Джеймисън и Декър влязоха в малка конферентна зала в хотела. Срещу тях седяха Роби, Рийл и Синия.

– Браво на вас! Спасихте живота на много хора.

– Целта бяха залежите от нефт и газ – отвърна Декър.

– Което обяснява оживената комуникация с Близкия изток – отбеляза Синия.

– Искате да кажете, че заплахата е дошла от там? – попита Джеймисън.

– Така подозираме, а и звучи логично от гледна точка на глобалната икономика. Фракингът в Северна Дакота помага на страната ни да си осигури до голяма степен енергийна независимост – обясни Синия. – Това е добре за нас, но се отразява зле на страните производителки на петрол, включително на членовете на ОПЕК и най-вече на саудитците. Продължаваме да внасяме от тях, но не и същите количества както преди.

– Какво точно е било заровено долу? Никой не ни каза нищо.

– Защото все още не знаем със сигурност. Но веднага щом научих какво сте открили, се свързах с високопоставени служители в Пентагона. Информирах ги за ситуацията и след по-настойчиво подканяне от моите шефове те провериха архивите.

– Какъв е резултатът? – попита Джеймисън.

– Оказа се, че преди години служители на ВВС по всяка вероятност не са изпълнили президентската заповед за преустановяване на производството на биохимични оръжия и унищожаване на запасите. Работата по един от проектите е продължила. И онова, което е било произведено, се е озовало в бункера, който открихте.

– Не "по всяка вероятност" – възрази Декър. – Със сигурност не са изпълнили заповедта.

– Някаква представа какъв е бил проектът?

– Не и докато специалистите не се спуснат в бункера и не проучат съдържанието му. А това ще отнеме известно време. В допълнение към бетона, който сте излели в онази тръба, те ще използват пароизолация, камера с високо налягане и други технологии, за да гарантират, че бункерът ще остане запечатан, докато не сме в състояние да решим окончателно въпроса. Проблемът е, че ако някой е използвал експлозиви, за да пробие стената на бункера, част от съдържанието му може вече да е проникнало в почвата. Екипът за химическа защита е наясно с това и използва всички възможности, за да ограничи заразата и да състави план за рекултивация на почвата. После ще започне да проучва съдържанието на бункера.

– Наистина ли не знаете какво има там? Нали сте разговаряли със специалистите? – попита Джеймисън.

– Доколкото разбрах, преди години ВВС решили да създадат алтернатива на ядрените оръжия. Затова са работили усилено по така наречените "синтетични" оръжия, използвани от въздуха, включително рицин, антракс, зарин и една субстанция, известна днес като съединение 1080, зад което се крие най-смъртоносната отрова в света: ботулин, при това във форма, подходяща за вдишване. Ако трябва да гадая, бих предположил, че от ВВС са възнамерявали да го разпръсват с помощта на специална спора, разработена в лабораторни условия. Казвам това само защото знам, че Съветският съюз е разработвал аналогични оръжия по време на Студената война.

– Да се чуди човек как е възможно умни хора да посвещават толкова време на опити да се избият едни други – отбеляза Джеймисън, без да крие отвращението си.

– Целта е била тези оръжия да се използват от въздуха, а кой би се справил по-добре с такива операции от ВВС? Научих също, че намерението на командването по онова време е било да разработим токсини, които, веднъж освободени във въздуха, да останат в земята в продължение на столетия, точно като радиацията след ядрена експлозия. Години по-късно, ако някой мине оттам, разкопае земята и вдиша тези токсини, ще умре за броени часове и дори минути, без дори да разбере какво го е убило. Една от целите им е била да направят така, че някои или всички тези отрови, веднъж вдишани, да бъдат предавани по въздушен път от човек на човек. Излиза, че са искали да създадат нещо като изкуствена чума, но много по-смъртоносна от истинската.

– Това е ужасно! – възкликна Джеймисън.

– Но е ефикасно, особено ако целта ти е да причиняваш смъртта на милиони за продължителен период от време – изтъкна Синия. – Не се учудвам, че в крайна сметка резултатите от програмата са били погребани в този бункер. Вероятно не са знаели как да унищожат оръжията по безопасен начин. Не биха могли да ги изгорят или взривят, без да рискуват част от тях да попаднат във въздуха. А случи ли се това, замърсителите могат да останат доста време в природата, преди да убият нищо неподозиращите си жертви. Като вземем предвид ветровете, бурите и обикновените хора, които пътуват насам-натам, заразата ще се разпространи далече извън границите на Северна Дакота. Тя ще се превърне в истинска катастрофа, която страната ни няма да е в състояние да овладее. – Синия се усмихна и добави: – Но вие двамата и твоят зет я спряхте още в зародиш.

– Основната заслуга е на зет ми – изтъкна Декър.

– Еймъс – укори го Джеймисън, – ако ти не се беше досетил къде да търсим, Стан никога нямаше да я спре.

– Мисля, че всички имате заслуга – отбеляза Синия. Той погледна подканящо Декър и продължи: – Едно е да предотвратим подобен заговор, съвсем друго е да заловим онези, които стоят за него.

– Говорим за хора с дълбоки джобове – отвърна Декър. – Наемниците, които използваха, струват скъпо, да не говорим за парите, платени за земята и сондажното оборудване.

– Проучваме въпроса, но се опасявам, че това ще бъде дълъг и труден процес… Нищо чудно в крайна сметка да не получим ясен и категоричен отговор. Дори да открием кой носи отговорността, ръцете ни могат да се окажат вързани…

– Това са глупости! – възкликна Джеймисън.

Синия се усмихна сдържано.

– Не, това е геополитика. За добро или зло, някои от играчите, които стоят зад тази операция, несъмнено идват от страни, от чиято помощ се нуждаем в други области, за да поддържаме света относително стабилен.

– И ще им се размине ей така? – попита Джеймисън. – Ако няма последици, какво ще ги спре да опитат отново?

– Не казвам, че няма да има последици – отвърна Синия. – Просто тези последици няма да станат публично достояние.

– Ще потулите всичко?

– И тъй като вие сте бивша журналистка, всяка клетка от вашето тяло се бунтува при самата мисъл да покрием случая. Трябва да призная, че сте напълно права. Казвам само, че въпросът е твърде сложен и не всички хора, които управляват тази страна, вярват в прозрачността.

Джеймисън поклати печално глава, но не каза нищо.

– Все още не сме открили кой е убил Креймър и Еймс и кой е отвлякъл Паркър – каза Декър. – Вероятно той е убил и Пърси, и майка му.

– И е изнудвал Садърн – добави Джеймисън. – Сигурно е от същите хора, които стоят зад заговора с биохимичните оръжия.

– Възможно е да е местен човек, който работи в сътрудничество с чужди елементи – предположи Роби.

– Мисля, че е точно така – съгласи се Декър. – Остава да открием въпросния местен.