Игра с огъня

79.

– Вие двамата сте голяма работа – каза Пърси и поклати глава. – Заради вас останах без хора.

– Ако я пуснеш, всички ще си тръгнем – предложи Декър.

– Това е невъзможно – заяви невъзмутимо Пърси. – Вие съсипахте всичко, върху което работех.

– Искаш ли да поговорим за това? – попита Декър.

– Не, искам да убия и трима ви. Но първо свалете оръжията, ако не искате тя да получи дупка в главата. Веднага! – добави той със спокоен, премерен глас. – Нямам какво да губя.

Роби и Декър оставиха автоматите си на земята и отстъпиха назад.

– Изненадан съм, че си се върнал – отбеляза Декър.

– Хората, които щяха да ми платят купища пари, сега няма да мирясат, докато не ме открият жив или мъртъв. Прецених, че няма да им хрумне да ме потърсят на това място. Убедих и останалите членове на екипа, че е безопасно, но щом сте стигнали дотук, аз съм последният оцелял. – Той притисна дулото на пистолета в главата на Джеймисън. – Трябваше да остана, за да си отмъстя, че съсипахте живота ми. Само това ме крепеше…

– Явно сте ни проследили до дома на Хал Паркър – каза Декър.

– О, да, държахме ви под око. Хората ми ви чуха да разговаряте и разбраха, че сте наясно какво съм направил. Изненадан съм, че ви отне толкова много време. Реших, че ако покажа на работодателите си снимки на труповете ви, може да ми подхвърлят някой и друг долар. Заслужаваше си да опитам.

– Как вмъкна тези типове в страната? – попита Роби.

– А ти как мислиш? През канадската граница, разбира се. Беше толкова лесно. – Пърси погледна Декър. – Намериха бункера, нали?

Декър кимна.

– Онези неща вътре толкова ли са опасни, колкото твърди Даниълс?

– Очевидно. Ти не знаеше ли, че "онези неща", както ги наричаш, могат да убият милиони хора?

Пърси поклати пренебрежително глава.

– Не, той ме увери, че въздействието им ще остане локално. Химичните съединения се оказали прекалено тежки и ветровете не били в състояние да ги пренасят на големи разстояния. Зоната на поражение щеше да бъде окръжност с радиус сто и петдесет – сто и шейсет километра.

– И това е ужасно много.

– Глупости! Искаш ли да ти кажа нещо?

– Какво?

– Даниълс ми разкри каква е причината ВВС да прекратят програмата за разработване на биохимични оръжия. Това, което създали, не било в състояние да убие достатъчно хора. Това са вашите мили и добри Съединени американски щати. Няма да повярвате на какви гадости са способни. Сигурно си мислите, че аз съм лош…

– Не си мислим, знаем – отвърна Декър.

– Да, да, ако онези отрови бяха излезли навън, това щеше да сложи край на фракинга в Северна Дакота.

– За това ти плащат, нали? – попита Декър.

– Сумата беше умопомрачителна.

– Дори отровите да не се бяха разпространили на голямо разстояние, пак щяха да убият много хора – продължи Декър.

– Всеки подобен план предвижда и косвени жертви. Пентагонът ги отчита във всеки сценарий за водене на бойни действия, който разработва. Колко ще са жертвите сред цивилните? Колко деца ще получат куршум? Това е цената на бизнеса, наречен война. В него няма място за невинни. И ние сме като всички останали.

– Не, не сме. Не знаех, че си обявил война на собствената си страна – отбеляза Роби.

Пърси го погледна.

– Бях най-обикновен войник. Никога нямаше да стана нещо повече. Но бях достатъчно умен и амбициозен. Така стигнах до тук. Затова поех толкова рискове. Затова положих толкова усилия… А всичко се оказа напразно. – В гнева си той стисна здраво Джеймисън и тя извика от болка.

– Бомба с часовников механизъм? – каза Декър. – Споменал си я пред случаен човек в бара. Така стигнахме до теб. Но тогава мислехме, че си от добрите.

Пърси направи гримаса.

– Тъкмо бях научил за онези неща в бункера и не бях решил какво да правя. Почти през цялото време бях пиян. Осъзнаеш ли, че те очаква Армагедон, като нищо ще се пропиеш. В момента, в който изрекох тези думи, съжалих, че съм го направил, но дори не помня кой беше там…

– С твоя интелект можеше да отидеш в Силициевата долина и да спечелиш много повече пари, отколкото Чичо Сам ти плаща.

– Но никой не можеше да ми плати повече от онези, с които се свързах, а аз се издъних. Можех да стана един от най-богатите хора в тази страна, не се шегувам.

– И кой ти плащаше? – попита Роби.

– Дори и да знаеше кои са, нямаше да можеш да ги докоснеш.

– Защо?

– Защото те са наши доверени и ценни съюзници, затова. Никога не бихме ги разобличили публично. Не четете ли вестници? Ние сме такива загубеняци… Наясно сме колко лоши са тези наши съюзници, но не правим нищо. И знаете ли защо? Заради петрола! Направо ми се повдига!

– Косвените жертви включваха ли майка ти? – попита Декър.

Пърси помръкна.

– Вината е твоя, а не моя. Ти отиде там, за да разпитваш, и партньорите ми се притесниха, затова взеха решение да се погрижат за нея. Не исках да става така, но нямах избор. Но аз ще ѝ уредя хубаво погребение. А и за какво ѝ беше такъв живот? Видя къщата ѝ, нали? Прогнила съборетина насред пущинака. Мисля, че сега майка ми е на по-хубаво място.

Декър и Джеймисън трепнаха при тези жестоки думи.

– Кой ти даде правото да решаваш вместо нея? – попита Роби.

– Аз сам си го дадох! – сопна се Пърси.

– Ще ми отговориш ли на един въпрос? – попита Декър.

– Какъв?

– Ти ли уби Айрин Креймър, Хал Паркър и Памела Еймс?

Пърси изглеждаше искрено учуден.

– Познавам Хал, ходили сме на лов заедно… Не знаех, че е мъртъв.

– Може и да не е мъртъв, но изчезна безследно. А останалите?

– Никога не съм чувал за… как им бяха имената?

– Айрин Креймър и Памела Еймс.

Пърси поклати глава.

– Каквото и да се е случило с тях, аз нямам нищо общо.

– Излиза, че… – започна Декър.

– Излиза, че вие тримата сте мъртви, а аз – не. Не мога да повярвам, че оставихте оръжията. Това беше грешка.

Декър погледна Джеймисън. Тя обаче не гледаше към него. Изведнъж Алекс се свлече, сякаш беше изгубила съзнание, и Пърси се пресегна да я хване.

В следващия миг нещо профуча покрай ухото на Декър.

Железният шип се заби в окото на Пърси, който изкрещя от болка, изпусна пистолета и залитна назад. Тялото му се разтресе и той се свлече на пода. Въпреки това в един момент посегна към шипа, но в следващия отпусна безжизнено ръце и не помръдна повече.

Роби пристъпи към него, наведе се да извади шипа и го хвърли на земята, а Декър помогна на Джеймисън да се изправи.

– Ама че боклук! – каза тихо Роби, след което се обърна към Джеймисън: – Браво! Разчете сигнала ми и реагира навреме.

– Добро хвърляне – отвърна тя, останала без дъх.

– Готови ли сте да тръгваме?

– И още как – отвърна Декър.

Навън беше тъмно, но на хоризонта се прокрадваха първите лъчи на изгряващото слънце.

Сградата, от която излязоха, приличаше на изоставен склад, тъй като покрай разкривената триметрова телена ограда бяха строени стари ръждясали машини.

Декър, Роби и Джеймисън бяха намерили пистолетите и телефоните си, а също и ключовете за паркирания отвън джип.

– Ще изпратя някого да прибере телата – каза Роби.

– Значи Пърси е направил всичко това за пари – отбеляза Джеймисън. – И междувременно е пожертвал собствената си майка. Ама че отрепка!

– Как те отвлякоха? – попита Декър.

– Излязох от хотела и тъкмо да се кача в джипа… Дойдох на себе си вързана на пода. – Тя погледна Роби и продължи: – Онова, което Пърси каза за хората, които стоят зад тази операция и евентуалните последствия, се припокрива с думите на твоя шеф.

– Да – съгласи се Роби.

– Така ли ще се развият нещата наистина? – възмути се Джеймисън.

– Най-вероятно.

– Това не те ли вбесява?

– И още как.

– И ще го позволиш?

Роби я погледна в огледалото.

– Не съм казвал нищо подобно. Всяко нещо с времето си. Не бива да разказвате на никого за Пърси и случилото се тук. Така страната ни само ще пострада, а това на свой ред може да доведе до задействането на кошмарни сценарии, които е по-добре да избегнем.

Декър и Джеймисън се спогледаха. Той каза:

– Искаш твърде много от нас, Роби.

– Нямаше да го правя, ако не беше важно. А то е страшно важно.

Накрая Декър и Джеймисън кимнаха в знак на съгласие.

– Поне този кошмар свърши, нали, Декър? – попита Джеймисън.

– Все още не – отвърна той.

– Какво? Защо?

– Защото Айрин Креймър, Памела Еймс, Хал Паркър, Стюарт Макклелън, Мади и Хю Досън заслужават справедливост. А още не са я получили. Няма да си тръгна от Северна Дакота, докато това не стане.