Игра с огъня

3.

– Какви са онези неща? – попита Джеймисън малко преди да пристигнат.

Тя сочеше златистите пламъци, които потрепваха в мрака като призрачни коледни светлини.

– Газови факели – отвърна Декър. – Излизат от петролните сондажи. Където има нефт, има и природен газ. Тук сондират и за едното, и за другото. Понякога се налага контролирано изпускане на газ, който се изгаря на повърхността. Предполагам, че това е единственото решение, когато компаниите не разполагат с необходимата инфраструктура за транспортиране на откритите залежи.

Джеймисън остана изумена.

– И за какви количества става въпрос?

– Прочетох една статия, в която се казваше, че компаниите изгарят газ, достатъчен за отоплението на четири милиона домакинства.

– Четири милиона домакинства? Сериозно ли говориш?

– Така пишеше.

– Но това не вреди ли на природата? В края на краищата те изгарят чист метан, нали?

– Не съм сигурен, но едва ли се отразява добре на околната среда.

– Всички тези огньове изглеждат толкова зловещо. Имам чувството, че там някъде, в далечината, маршируват зомбита с факли в ръце.

– По-добре свиквай. Навсякъде са.

Докато пътуваха, стана ясно, че Декър не е преувеличил. Пейзажът напомняше на гигантска торта, украсена със стотици свещи.

Минаха покрай цели квартали от фургони с павирани улици, пътни знаци и детски площадки. Автомобилите, повечето очукани и кални пикапи или джипове, бяха паркирани под ламаринени навеси пред фургоните.

Видяха и обширни парцели с петролни и газови сондажи, над които горяха огньове, а самите добивни съоръжения бяха заобиколени от метални контейнери и внушителни огради. Навсякъде имаше мъже с предпазни каски и оранжеви огнеупорни костюми, които сновяха насам-натам, заети с най-различни задачи. Отдалече приличаха на огромни мравки.

– Това е град на нефтоработници – каза Декър. – Всъщност петролът е единствената причина все още да го има. Хиляди хора са дошли в тази част на Северна Дакота, за да вадят газ. И по-конкретно, в района на шистовата формация Бакен. Прочетох някъде, че запасите тук ще стигнат поне за сто години.

– Добре, но никой ли не е чувал за климатичните промени?

– Това е работа като всяка друга.

– Може да е работа днес, но планетата трябва да я има и утре.

– Съгласен съм. Обаче какво правиш, когато знаеш, че всеки ден имаш да изхранваш семейство? А хората в нефтодобива изкарват шестцифрени заплати. Местната икономика е преживявала кризи, но сега нещата изглеждат по-добре.

– И това ли го прочете в интернет?

– Любознателен съм – сви рамене Декър. – Освен това зет ми работи в тази индустрия. Запомнил съм разни неща от разговорите си с него.

Минаха покрай бензиностанция с поне петнайсет колонки, ресторант, баня, обществена пералня и магазин с всевъзможни реклами – на пица, пропан-бутан, добавки за дизелово гориво, вентилатори, антифриз и какво ли още не. На едно от рекламните табла имаше големи снимки на съблазнителни сервитьорки с къси панталонки и блузи с дълбоки деколтета, а друго възхваляваше "най-добрите филми за възрастни в цяла Северна Дакота". Паркингът беше пълен с камиони от всяка марка и модел, цвят и размер, но акцентът несъмнено падаше върху хромираните брони, джантите с шипове и рисунките със спрей върху кабините. Бяха най-различни: от дракони и огнестрелни оръжия до американски знамена и голи жени.

– Е, вече знаем какво е популярно тук – каза Джеймисън.

– Не само тук – отвърна Декър.

Подминаха паркинги с кемпери, после нов търговски център. В него имаше ресторант, който обещаваше най-крехкото свинско на конци, "Събуей", "Чайна Експрес", денонощен фитнес, грил бар и дори суши бар. На една от стените му бе монтирано електронно табло с цените на петрола и природния газ. От другата му страна се издигаше голяма тухлена църква. Пред нея имаше табела, върху която някой бе написал с големи черни букви:

Джеймисън хвърли поглед в огледалото.

– Зад нас се е проточила огромна колона от камиони и самосвали. – Тя погледна насрещното движение и добави? – Същото е и в обратната посока. Навсякъде вони на дизел.

– Карат оборудване и суровини, включително химикалите, които впръскват в земята. Очевидно тук работят денонощно.

– А камионите насреща?

– Цистерни, които извозват петрола и газа. – Декър посочи напред. – След малко ще трябва да слезем от този път. Трафикът се отклонява по околовръстното, за да не се налага камионите да минават през центъра на града.

Джеймисън отби на следващия изход и не след дълго в далечината грейна съзвездие от светлини.

– Това ли е градът, в който отиваме?

– Да. Лондон, Северна Дакота.

– Чудя се откъде идва името му.

– Сигурно някой преселник от Англия е дошъл и е забил знамето си тук. Насред морето от нефт и газ. Населението е петнайсетина хиляди души, половината от тях работят на петролните полета, останалата половина ги обслужва. Сега тук живеят три пъти повече хора, отколкото преди три години. И ако нещата продължат да се развиват със сегашните темпове, градът отново ще се утрои, и то само след година и половина.

– Добре си се подготвил – отбеляза Джеймисън.

– Държа да знам в какво се забърквам.

Тя го изгледа с любопитство.

– И какво смяташ, че ни очаква освен разследване на убийство?

– Това е Дивият запад, Алекс. Като Калифорния по време на Златната треска през хиляда осемстотин четиресет и девета, но в по-големи мащаби.

– Какво точно се опитваш да кажеш?

– Обичайните правила на цивилизацията невинаги важат на подобни места.

– Сериозно ли говориш?

– Напълно.

Продължиха по главната улица, която изглеждаше доста оживена въпреки приближаващата буря. Джеймисън спря джипа тъкмо когато заваля, и попита:

– Накъде сме сега?

– Вляво на следващата пряка – отвърна Декър.

Не след дълго се озоваха пред сградата на погребална агенция и тя каза:

– В Северна Дакота аутопсиите се извършват от патолози, а не от съдебно-медицински експерти. Местният патоанатом държи погребалната агенция, крематориума и моргата в града. На практика е затворил кръга от услуги.

– Подготвила си се предварително, а?

– Просто съм любознателна – усмихна се тя.

– А този човек има ли представа от съдебна медицина и криминалистика?

– Можем само да се надяваме.

Изскочиха от колата и се затичаха към входа, за да не се намокрят. Предстоеше им да се срещнат с една мъртва жена.