Игра с огъня

19.

Докато пътуваха обратно към града, Джеймисън се извърна към Декър.

– Трябва да кажеш на Кели какво си открил.

И Декър разказа на полицая какво е направил с трупа на Креймър. Той го изслуша с широко отворени очи.

– Мислех си, че съм чул какво ли не, но това не ми го побира умът.

– Мога да те уверя, че и аз не съм очаквал да го направя някога.

– Наистина ли смяташ, че е криела нещо в себе си? – попита Кели.

– Това би обяснило защо стомахът и червата ѝ са разрязани. Останалата част от "аутопсията" е била извършена за заблуда.

– Трябва да е пренасяла много наркотици, за да свърши по този начин.

Джеймисън поклати глава.

– В наши дни няма нужда от мулета. Американските пощи вършат тази работа вместо тях. Или "ФедЕкс". Или "Ю Пи Ес".

– Затова си мисля, че не става въпрос за наркотици – каза Декър и попита Кели: – Колко добре познаваш Уолт Садърн?

– Доста добре. Защо?

– Чудя се нещо…

Тя улови погледа на Декър, който я предупреждаваше да не коментира повече темата.

– А сега да свършим нещо, което трябваше да направим отдавна – обяви той.

– Какво? – попита Кели.

– Да отидем на местопрестъплението – отвърна Джеймисън.

Гледката беше удивителна, но целта на посещението им разваляше всичко.

Декър се взираше в мястото, където бе открито тялото на Креймър. В далечината се мержелееха хълмовете на Бадландс. Небето беше кристално чисто. На север се простираше Саскачеуан, а на запад се издигаха планините на Монтана.

Декър не се интересуваше от красивите пейзажи, а единствено от това малко късче земя в Северна Дакота, където някой бе изхвърлил тялото на Айрин Креймър. Той се огледа наоколо, а междувременно умът му анализира безброй различни обстоятелства. Само един фактор можеше да доведе до пробив в разследването, но трябваше да го открие сред милионите други. Мястото изглеждаше и подходящ, и неподходящ избор за един убиец. Бе достатъчно отдалечено и изолирано, за да не бъде намерен скоро трупът, но широкото равно пространство не предлагаше никакво укритие за този, който го изхвърля. Видимостта бе отлична на много километри наоколо. През нощта обаче нещата стояха по съвсем различен начин.

– Какво има наблизо? – обърна се той към Кели, който се бе облегнал на джипа.

Джеймисън стоеше вдясно от Декър и оглеждаше мястото, на което бе открита Креймър.

– Ранчото на Хю Досън е в тази посока. – Кели посочи на запад. – На около три километра. Имотът е голям. Хю купи доста земя. Но тук земя колкото щеш.

– Досън спомена, че са намерили вълка. Къде?

– На около триста метра от тук. С куршума на Хал в него, както каза Хю. Едър звяр. Ако Хал бе минал оттук малко по-късно, хищниците щяха да разкъсат Креймър. Извадихме късмет в това отношение.

– Паркър каза ли защо е обикалял точно в този район? – попита Джеймисън.

– Дебнал вълка цели три нощи. Проверявал е няколко места, като се е ръководел от начина му на ловуване. И аз съм ловец, но не мога да се сравнявам с него. Той е истински професионалист. Може да проследи всяко животно. Анализирал наблюденията си и избрал този участък, тъй като преценил, че има най-голяма вероятност вълкът да се появи тук. Чакал го два часа, след което го видял и го прострелял.

– Сигурни ли сме, че това е същият вълк, който е нападнал стадото?

– Да, откриха месо от животните в стомаха му.

– Някакви следи около тялото на Креймър? Отпечатъци от стъпки, автомобилни гуми или нещо подобно?

– Огледахме терена, но проблемът е, че след като Хал открил тялото, завалял проливен дъжд. Дори да е имало следи, водата ги е отмила.

– А Паркър спомена ли да е забелязал нещо, преди да завали? – попита Декър.

– Не. Има още една причина да смятам, че не е имало следи. Паркър е опитен ловец и следотърсач. Ако е имало някакви, щеше да ги забележи и да ни каже.

– Вероятно трупът не е нахапан от диви животни, защото е бил оставен тук малко преди Паркър да го намери, както ти предположи по-рано, Декър – каза Джеймисън. – Това може да ни помогне.

– А е възможно вълкът да е бил в района, понеже е надушил миризмата на мъртвото тяло – добави Кели. – Но това не обяснява наличието на толкова много насекоми.

– Може да са държали трупа на друго място, където да е имало насекоми, но не и диви животни – каза Декър.

– Но защо убиецът ще си прави труда? – учуди се Кели.

– За да ни попречи да определим кога точно е настъпила смъртта и да затрудни разследването. Ако Креймър е погълнала нещо, което той е искал да вземе, това е щяло да му отнеме време, а и не би могъл да я разреже, докато е жива. Така поне се надявам.

– Никой ли не е видял или чул нещо? – обади се Джеймисън.

– Не, само Хал – отвърна Кели. – Съмнявам се, че по това време на нощта наблизо е имало друг човек.

– Къде живее той? – попита Декър.

– На четирийсет-петдесет минути от тук.

– Да вървим да чуем неговата история.