Игра с огъня

68.

– Тя ще се оправи – каза Кели. – Лекарите я прегледаха. Няма вътрешни кръвоизливи, но е получила сътресение на мозъка. Ще я оставят за наблюдение. Можеше да е много по-зле. Удари си главата силно.

Полицаят допи воднистото кафе, което си беше купил в болницата, изхвърли чашката в кошчето и седна до Джеймисън в чакалнята. Декър стоеше облегнат на стената.

– Показахме бележката на няколко души, работили с Досън – продължи Кели. – Според тях почеркът прилича на неговия.

– Значи вероятно е така – каза Джеймисън.

– Пръснал си е мозъка, измъчван от чувство за вина – промърмори Кели. – Никога не бих предположил, че Хю е убил Стюарт.

– Възможно е Каролайн да знае нещо повече.

– Съмнявам се, че го е очаквала. Нали видя реакцията ѝ.

– Имах предвид да е знаела, че баща ѝ иска да убие Макклелън.

– Двамата бяха конкуренти от години, това не е тайна за никого. Но все пак ставаше въпрос единствено за бизнес. Освен това защо точно сега, след като сключиха толкова голяма сделка?

– Това е въпрос за един милион долара.

– Чака ме доста работа в управлението – каза Кели.

– А ние ще се върнем на местопрестъплението – отвърна Декър.

Миг по-късно в болницата влезе Лиз Садърн, пребледняла и задъхана.

– Хю наистина ли е мъртъв?

– Опасявам се, че да.

– Но как?

– Прилича на самоубийство – отвърна Кели. – Оставил е бележка.

Садърн остана изумена.

– Но защо ще се самоубива?

– Вие какво правите тук? – попита Декър. – И откъде знаете за Досън?

– Аз ѝ се обадих и ѝ разказах какво се е случило – каза Кели.

– Къде е Каролайн? Ще се оправи ли?

– В стая двеста и три – отвърна Кели. – И, да, ще се оправи – добави той, когато видя угрижения поглед на Садърн.

– Ще ме пуснат ли при нея? Не мога да си представя какво преживява в момента!

– Не виждам причина да не я посетиш. Вероятно присъствието на близък човек ще ѝ се отрази добре. Всъщност затова ти се обадих.

– Благодаря – каза Садърн и забърза по коридора.

След като Кели си тръгна, Джеймисън каза:

– На Каролайн ще ѝ трябва нещо повече от добра приятелка, за да се справи с тази трагедия. Да видиш баща си с пръснат череп? Ще има нужда от психотерапия.

– Доста сеанси ще ѝ трябват – съгласи се Декър.

Декър и Джеймисън си тръгнаха от болницата и се върнаха в дома на Досън, охраняван от две патрулни ченгета. Те ги уведомиха, че криминалистът вече работи вътре. Двамата си сложиха калцуни и ръкавици и влязоха в къщата.

Тялото на Досън стоеше на мястото, на което го бяха открили. Криминалистът правеше снимки от различни ъгли.

– Голямо мазало – каза младият мъж, който се представи като Райън Лийки.

– Обикновено резултатът от изстрел в главата е такъв – каза Джеймисън.

Декър обиколи стаята и запамети всички детайли.

– Рейнолдс вече е идвал – каза тя, докато се взираше в дисплея на телефона си. – Току-що ми изпрати предварителното си заключение за времето на настъпване на смъртта. Ако се съди по телесната температура, станало е час преди да дойдем.

– Това е важно – кимна Декър. – Ще ни позволи да стесним периода и да елиминираме доста имена от списъка със заподозрените. – Пристъпи към трупа и огледа края на въженцето, което висеше пред мъртвеца. – Заснехте ли бюрото? – обърна се той към Лийки.

– Направих една обща снимка.

– Снимайте го от всеки ъгъл, включително отгоре. От възможно най-голяма височина.

– В микробуса имам стълба.

– Донесете я.

– Отивам.

Декър заобиколи бюрото и надникна над рамото на мъртвеца. Огледа оръжието, въженцето и позицията на тялото. Беше принуден да признае, че всичко пасва на теорията за самоубийство.

– Видя ли нещо интересно? – попита Джеймисън.

– Да, мъртвец без глава, а до Хелоуин има много време.

Той отново се взря във въженцето, после приклекна и се съсредоточи върху бюрото, дори се наведе напред, за да вижда по-добре.

Когато се изправи, в стаята влезе Лийки, понесъл триметрова стълба. Декър отиде да я придържа и криминалистът се качи на нея, за да направи снимки отвисоко.

– Измерете и въженцето – каза Декър.

– Въженцето ли?

– Да. Интересува ме точната му дължина.

– Какво става? – попита Джеймисън.

– Не съм сигурен… все още.

Когато криминалистът приключи със снимките и измерванията, Декър прекоси стаята и се настани на същия стол, на който беше седял и по време на първото им посещение при Досън. Джеймисън застана до него.

– Нещата ми изглеждат пределно ясни – каза тя.

– Да, но обикновено именно пределно ясните неща провалят разследванията. А и все още не виждам връзката с бомбата с часовников механизъм.

– Нали и аз ти казах същото преди време – изтъкна Джеймисън. Когато той не отговори, тя добави: – Поне в този случай няма да се чудим за причината и начина на смъртта.

– Дали? – отвърна Декър, без да откъсва поглед от трупа.