Игра с огъня

69.

На следващия ден Джеймисън и Декър отидоха в болницата да посетят Каролайн, която лежеше в леглото бледа и отпаднала. Лиз Садърн седеше на стола срещу нея и наблюдаваше приятелката си с искрено съчувствие.

– Каролайн, защо отиде при баща си? – попита Джеймисън.

Каролайн вдигна поглед към нея.

– К-к-какво?

– Защо отиде при баща си?

Каролайн затвори очи и се унесе.

– Да излезем отвън – предложи Садърн. – Тя трябва да си почива. Мисля, че сътресението се оказа по-силно от първоначалната диагноза на лекарите.

В коридора Декър ѝ каза:

– Хю Досън ни сподели, че двете с Каролайн сте станали добри приятелки… почти като сестри.

Садърн се усмихна.

– Аз съм по-голяма от нея, но да, сближихме се. – Изражението ѝ помръкна и тя продължи: – Когато чух какво се е случило, не можах да повярвам. Лекарят ми каза, че са ѝ дали лекарства, за да заспи. Почти не мигнала през нощта. Вероятно е изпаднала в шок от самоубийството на Хю.

– Разговаряхте ли с нея? – попита Декър.

Садърн кимна.

– Само за няколко минути. Ту се унасяше, ту идваше на себе си.

– Добре, в такъв случай знаете повече от нас. Какво ви каза?

– Доколкото разбрах, е отишла при баща си, за да обсъдят някакви делови въпроси. Не ми каза какви точно…

– Да, вие не знаете… – започна Джеймисън.

– Какво не знам?

– Хю Досън е продал целия си бизнес на Стюарт Макклелън.

– Продал го е? – зяпна смаяно Садърн.

– Да, всичките фирми, имоти… Всичко.

– Включително "Мади"?!

– И него – потвърди Джеймисън.

– Предполагам, че това обяснява защо Каролайн е отивала там. Това ще я съсипе. – Садърн помълча и попита: – Значи първо се е самоубил Стюарт, а после и Хю, така ли?

– При Макклелън може да не е самоубийство – отвърна Джеймисън.

– Смятате, че някой го е убил?

– Какво друго ви каза Каролайн? – намеси се Декър.

– Говореше малко несвързано, но разбрах, че Хю е предал доверието ѝ… Едва сега осъзнавам какво е имала предвид.

– Нещо друго? – попита Джеймисън.

Садърн помръкна.

– Каза, че е отивала при него, за да му поиска обяснение. когато го е видяла… мъртъв. Тогава изпадна в истерия, аз повиках сестрата и тя ѝ даде успокоително.

В този момент Шейн дотича при тях, като се оглеждаше трескаво.

– Какво става, по дяволите? Току-що се върнах. Джо ми изпрати съобщение, че Каролайн е в болницата, но не ми каза защо.

– Тя ще се оправи, Шейн – отвърна Джеймисън. – Но е в шок. Баща ѝ е мъртъв.

Шейн се извърна рязко към нея.

– Мъртъв?! Как така?

– Открихме го в дома му снощи. Прилича на самоубийство.

– Къде е Каролайн? Трябва да я видя!

– Тя спи.

– Въпреки това трябва да я видя.

Влязоха в стаята. Шейн се спусна към леглото и погледна Каролайн.

– Сигурни ли сте… сигурни ли сте, че ще се оправи?

– Да – отвърна Садърн. – Получила е сътресение на мозъка и се нуждае от почивка.

Каролайн се размърда в съня си, а Шейн отстъпи крачка назад и прошепна:

– Защо се е самоубил?

Декър погледна Джеймисън, преди да попита:

– Ти знаеше ли, че баща ти и Хю Досън подготвят сделка?

Шейн се тръшна на един стол.

– Да, знаех, че планират нещо, но не и подробностите. Възможно е баща ми да е предпочел да скрие тази информация от мен. И да, знаех, че се срещат тайно. Но нямах представа, че сделката обхваща целия бизнес на Хю.

– Новината изненада ли те? – попита Джеймисън. – Че баща ти купува всички компании и имоти на Досън?

– На Хю отдавна му беше дошло до гуша от това място. Не мога да го обвинявам. Тук всичко е свързано с добива на нефт и газ. Става въпрос за хиляди приходящи, на които изобщо не им пука за Лондон. Искат само да спечелят малко пари и да се върнат там, откъдето са дошли.

– Не е така, Шейн – възрази Садърн. – Все повече семейства остават тук.

Той махна с ръка.

– Лондон винаги ще бъде един провинциален град. А когато изпомпат целия нефт, какво ще правят пришълците тогава? Мислиш, че ще останат?

– Досън е искал да продаде всичко? – прекъсна го Декър. – Сигурен ли си?

– Още докато беше жива Мади, възнамеряваха да заминат за Франция. Цялото семейство, включително Каролайн.

– Но после Мади е загинала – каза Джеймисън.

Шейн кимна.

– А Хю построи онази огромна къща. Но виждахме, че сърцето му е другаде.

– С една дума, наистина е искал да продаде всичко?

– Да, а баща ми беше единственият, който имаше достатъчно пари, за да плати исканата цена. Сделката щеше да се отрази добре на бизнеса му. Той щеше да плаща на работниците, които вадят нефт и газ, а те щяха да му връщат парите под формата на наеми, храна и така нататък.

– Каквато е била практиката в някогашните миньорски градчета – отбеляза Декър.

– Точно така.

– Искам сега да си поемеш дълбоко дъх, Шейн – каза Декър.

– Защо?

– Защото ще ти съобщя нещо, което ще те разстрои.

– За бога, Декър! Виждал съм приятелите ми да загиват пред очите ми в Ирак и Афганистан!

– Добре. Имаш ли представа защо Досън е оставил предсмъртна бележка, в която твърди, че е убил баща ти?

Кръвта се отцеди от лицето на Шейн.

– Хю е признал, че е убил баща ми?

– Пише го в бележката, която открихме. А и някои улики подсказват, че баща ти не се е самоубил.

– Какви улики? – попита веднага Садърн.

– Не мога да навлизам в подробности – отвърна Декър.

Шейн се изправи на омекналите си крака.

– Убил е баща ми?

– Поне според бележката – каза Джеймисън.

– Сигурни ли сте, че той я е написал?

– Няколко души разпознаха почерка му.

– Мамка му! – Шейн се обърна, погледна Каролайн и попита тихо: – Тя… тя знае ли?

Декър поклати глава.

– Не знае. – Замълча, погледна преценяващо Шейн и продължи: – Разбира се, след смъртта на баща си ставаш много богат. – После се обърна към леглото, където спеше Каролайн, и добави: – Тя също става много богата.

– Ако баща ми изобщо ми е оставил нещо – отговори Шейн.

– Не си ли виждал завещанието му?

– Не съм имал причина да го правя.

– Не се ли интересуваш от парите му? – попита Декър. – С тях ще можеш да си живееш като шейх.

– Никога не съм искал да живея като шейх – отвърна той, след което отиде до леглото, наведе се, целуна Каролайн по челото и излезе.

Садърн го проследи с тъжен поглед.

– Познавам го от бебе – каза тя. – И него, и Джо. Тримата с Каролайн израснаха пред очите ми.

– Разбрахме, че са били много близки – отбеляза Декър.

– Направо неразделни. Но това беше преди Хю и Стюарт да станат такива големи конкуренти. Децата бяха просто… Деца. Джо и Шейн пазеха Каролайн, все едно ѝ бяха братя.

– А истинският ѝ брат? – попита Джеймисън.

– Той беше мълчалив и свит. Чувстваше се неловко в присъствието на близките си, особено на баща си. Каролайн, Джо и Шейн правеха куп бели, но не и той.

– Имах предвид това, което се е случило по-късно – каза Джеймисън.

Садърн присви устни.

– Каролайн и майка ѝ го подкрепяха, и то категорично. Но Хю се държеше много жестоко с него.

– Същото ни каза и Кели.

– Искаше синът му да прилича на него – силен, агресивен, безцеремонен, а момчето определено не беше такова.

– Може би Хю е гледал на Джо и Шейн като на свои синове? – предположи Джеймисън.

– Много проницателно… Да, в известен смисъл. Не пропускаше нито един техен мач. Хю-младши беше барабанист в училищния оркестър. Свиреше отлично на почти всеки музикален инструмент, за който се сетите. Но баща му не го оценяваше, не. Хю ръкопляскаше само когато Джо и Шейн отбелязваха тъчдаун.

– А по-късно?

– Хю и Стюарт вече се бяха хванали за гушите. Каролайн постъпи в колеж, за да научи всичко, което можеше да ѝ потрябва, когато наследи бизнеса. Джо стана полицай, както знаете. А Шейн постъпи в армията веднага след като завърши гимназия. Всичко се промени. Всеки от тримата пое по пътя си.

– Кели е единственият, който е останал тук – отбеляза Джеймисън.

– Да. Често го виждах из града. Изглеждаше така, сякаш се е изгубил. – Садърн се усмихна унило. – Съчувствах му. Двамата му най-добри приятели бяха заминали надалече. После Каролайн се дипломира и се върна. След нея и Шейн се прибра. Но вече не беше същото. После Мади загина нелепо. Хю беше съсипан. Не го харесвах, но трябва да призная, че много обичаше жена си.

– Изглежда, имате ясно и категорично мнение за всеки от тях – каза Декър.

Садърн го погледна.

– Точно така, това е моето мнение, нищо повече.

Джеймисън се извърна към спящата Каролайн.

– Ами Каролайн? Кели и Досън ни разказаха за нея. Според Кели баща ѝ искал тя да замине за Франция с него, да се омъжи, да има деца.

– Очаквах да остане тук и да се омъжи за Джо или Шейн. Но това така и не се случи. Ако питате мен, отношението на баща ѝ към брат ѝ пречупи нещо в нея. Като се сетя само с какви епитети наричаше Хю сина си, и то пред хора! Как му се подиграваше! Имах чувството, че гледам сериал от шейсетте. Толкова беше жесток. – Лиз Садърн поклати глава. – За да отговоря на въпроса ви… не знам дали Каролайн ще си намери някого. Надявам се да го направи. Тя заслужава да бъде щастлива.

– Идеалното момиче на татко – каза Декър.

– Моля?

– Казах на Каролайн, че според мен баща ѝ я е виждал точно така. А тя отвърна, че не е вярно.

– Струва ми се, че е права – отвърна Садърн.