Игра с огъня

43.

В стаята в полицейското управление имаше трима души, но не се чуваше друг звук освен дишането им. Декър, Джеймисън и Кели седяха безмълвно и се взираха в издраскания линолеум.

Беше рано сутринта, слънцето още не беше изгряло, а тялото на Садърн лежеше върху маса в собствената му погребална агенция. Съсипаната Лиз беше в дома на приятелка. От Уилистън беше потеглил друг патоанатом, който да извърши аутопсията, макар всички да знаеха точната причина за смъртта на Уолт Садърн.

Той беше оставил на бюрото си набързо надраскана бележка, която гласеше: "Съжалявам за всичко. Ненавиждам се. Аз…".

Очевидно беше решил да не я довърши.

– Защо? – попита Кели. – Наистина ли се е компрометирал?

– Явно някой го е накарал да фалшифицира резултатите от аутопсията, за да ни обърка. Изнудили са го да не споменава онези неща, които могат да ни насочат в правилната посока.

– Наистина ли смяташ, че Уолт е бил изнудван? – попита Кели. – Може да са го подкупили.

– Хората, които правят подобни неща за пари, обикновено не си пръсват мозъка, когато ги разобличат. Опитват се да сключат сделка, като издадат човека, който им е платил. Независимо от това, което казах на Садърн, ние не разполагаме с пряко доказателство, че той е извършил всичко това напълно преднамерено. Аз само го провокирах – видяхте реакцията му. Личеше си, че е гузен. Погледнете и предсмъртната бележка. "Съжалявам за всичко"? "Ненавиждам се"? – Декър замълча и след малко добави: – Във всеки случай, не очаквах да се самоубие.

По-късно същата вечер бледата и изтощена Лиз Садърн седеше на леглото в стаята за гости в къщата на своя близка приятелка. Държеше голяма чаша чай, а зачервените ѝ очи издаваха мъката, която изживява. Лиз изгледа враждебно Декър, който седна на стола до леглото.

Кели и Джеймисън останаха прави зад него.

– Не можахте ли да изчакате един ден? Поне един ден, по дяволите – изрече рязко тя. – Съпругът ми се самоуби!

– Непременно щяхме да изчакаме, ако можехме. Но не можем. Затова ще ви бъдем благодарни за всичко, което можете да ни разкажете.

– Не знам защо Уолт го направи…

Декър се приведе напред на стола си.

– Нека тогава си помогнем взаимно. И да започнем с това, което е написал в онази бележка.

Лиз Садърн затвори очи и въздъхна.

– Важно е, Лиз – обади се Кели.

– Знам, Джо! – сопна му се тя.

Декър се покашля и каза:

– Ако някой е принудил съпруга ви да фалшифицира резултатите от аутопсиите на Креймър и Еймс, трябва да разберем кой е той и защо го е направил.

– Нямам представа защо го е направил. Още не мога да повярвам, че Уолт съзнателно е манипулирал резултатите. Ако някой е виновен за смъртта му, това сте вие! Вие го обвинихте, че е извършил всички онези ужасни неща!

Декър, който определено не изглеждаше убеден от думите ѝ, се поизправи на стола си.

– Ако съпругът ви беше невинен, в никакъв случай нямаше да се самоубие. Преди да излезе от стаята, той спомена адвоката си. Човек, който възнамерява да се самоубие, не реагира по този начин.

– Тогава защо се самоуби, вместо да се обади на адвоката си? – отвърна гневно Лиз Садърн.

– Мисля, че не успя да се овладее и каза първото, което му хрумна в момента. Започнал е да осъзнава реалността едва като се е върнал в кабинета си. И тогава е взел решение как да постъпи.

– Наистина ли искате да очерня покойния си съпруг? Това ли очаквате от мен?

– Искам да ни помогнете да разкрием серия от убийства. Онзи, който е изнудвал съпруга ви и го е докарал до самоубийство, заслужава да бъде наказан. Нуждаем се от помощта ви, за да го пипнем.

– Ако не го бяхте обвинили… – започна Лиз Садърн.

– Ако не забелязвам подобни несъответствия, значи съм си сбъркал професията – прекъсна я Декър. – Вие имате представа от криминалистика. Наистина ли смятате, че мъжът ви би пропуснал толкова значими факти и при двете аутопсии?

Садърн си пое дълбоко въздух и впери очи в него.

– Мисля, че сте роден за тази работа, агент Декър.

– Добре – отвърна той и я погледна подканящо.

Лиз Садърн се пресегна и взе салфетка от кутията върху нощното шкафче. Избърза сълзите си и издуха носа си, след което започна:

– Съпругът ми беше добър човек.

– Никога не съм твърдял обратното – заяви Декър.

– Но той… имаше проблеми.

– Какви проблеми?

Очите на Лиз Садърн отново се насълзиха.

– Той… вършеше неща, на които много хора, особено тук, не биха… не биха погледнали с добро око.

– За какво става въпрос?

– В някоя криминална история ли се е забъркал? – обади се Кели.

– Не, но щеше да се отрази зле на репутацията му – въздъхна Садърн. – Имаше връзка с жената на свой приятел. – Тя стисна силно чаршафа.

– Как разбра? – попита Кели.

– От съобщенията, които си разменяха. От нещо, което видях в компютъра му… От късните телефонни разговори. Освен това… наех частен детектив.

– Попитахте ли го директно? – намеси се Декър.

Садърн взе нова салфетка и изтри очите си.

– Да. Отначало отрече всичко. Заяви, че съм се объркала, че е станало недоразумение… Но накрая си призна. Обсъждахме възможността да се разведем, но така и не го направихме.

– Това сигурно е създало голямо напрежение в брака ви – каза Джеймисън.

– В крайна сметка реших, че ще си затворя очите. Уолт правеше каквото си пожелае, аз също. Нямаме деца. Казах си, че ще се забавлявам, ще излизам от време на време с някого, а ако не се прибера и прекарам нощта в чуждо легло, какво толкова?

– Като онази вечер, когато ви видях в бара ли? – попита Декър.

– Тръгнах си, защото имах точно такава среща – отвърна Садърн и извърна поглед.

Декър придърпа стола си по-близо до нея.

– Някой може да е разбрал за аферата на мъжа ви. Да му е изпратил снимки или други уличаващи доказателства и да го е заплашил да го изобличи, ако не направи каквото му наредят.

– Съвсем е възможно.

– Но толкова много хора имат извънбрачни връзки – каза Джеймисън. – Защо страхът от разобличаване да стига до там, че да принуждава Уолт да манипулира докладите от аутопсиите? Той е трябвало да знае, че човекът, който иска това от него, е свързан с убийствата по някакъв начин.

– Уолт беше много горд човек. Хората в града го уважаваха. Знам, че звучи невероятно да се замеси в прикриването на убийство, но той би го направил заради репутацията си.

– С кого имаше връзка? – попита Кели.

Садърн поклати глава.

– Не, няма да ви кажа. Това няма нищо общо с убийствата.

– Не бъди толкова сигурна – възрази Кели.

Тя отново поклати глава.

Декър забеляза това и попита:

– Уолт споменавал ли е нещо, дори случайно, което би могло да хвърли светлина върху това кой го е изнудвал?

– И аз се запитах същото – отвърна тя. – Но нищо не ми идва на ума.

После Лиз Садърн се отпусна на възглавницата и затвори очи.