Игра с огъня

66.

– В кома е – каза Роби. – Лекарите не знаят дали ще оцелее. Но той е корав старец. Обзалагам се, че ще прескочи трапа.

Роби седеше на задната седалка на джипа на Джеймисън. Декър беше отпред, а Рийл беше останала с Даниълс в болницата.

– Робот? – възкликна Джеймисън. – Изпратили са проклет робот?

– Машина убиец – потвърди Роби. – Не очаквах да видя подобно нещо в старчески дом в Северна Дакота.

– Така и не разбрахме какво е казал Даниълс на Пърси – обади се Декър.

– Тъкмо се канеше да ни разкаже, когато всичко отиде по дяволите.

– Пак ни изпревариха. Шансовете да разкрием случая намаляват.

В този момент на дисплея на телефона му се появи ново съобщение, той го прочете и каза:

– Съдебният лекар е готов с аутопсията на Макклелън и е открил интересни неща.

– Да отидем и да разберем какво става – предложи Джеймисън.

Роби отвори вратата и излезе от джипа.

– Аз ще пропусна. Звъннете ми по-късно.

Двайсет минути след като се разделиха с Роби, Декър и Джеймисън се взираха в голото тяло на Стюарт Макклелън. Към тях се беше присъединил и Кели. Аутопсията беше извършена от професионалист, изпратен от ФБР.

Том Рейнолдс наближаваше шейсет. Беше подстриган по войнишки и имаше строго изражение и делови маниери. Погледът му беше оживен, най-вероятно от интересните открития, за които бе споменал в съобщението си.

– Какво е заключението ви? – попита Декър.

– Смъртта несъмнено е настъпила в резултат на отравяне с въглероден оксид. Пробите показват класически микроскопични кръвоизливи и мъртва тъкан навсякъде. Свиване и подуване на мозъка, далака, черния дроб и бъбреците. Кожата е видимо зачервена, което е друг класически признак, а самата кръв е вишнево-червена.

– Това означава самоубийство, така ли? – попита Кели.

– Не – отвърна Декър. – В такъв случай не бихте ми изпратили съобщение, че сте попаднали на нещо интересно.

– Правилно – потвърди Рейнолдс. – Знаете ли какво е ТТХ?

Кели поклати глава, но Декър отговори:

– Тетродотоксин. Много мощен невротоксин.

Рейнолдс кимна.

– Изключително опасно вещество. То прекъсва нервните връзки между мозъка и тялото, включително като блокира натриевите канали. Малка доза парализира мускулите, свързани с дишането, и не позволява на сърцето да изпомпва кръв. Този токсин е смъртоносен, ако се вдиша, погълне или попадне върху наранена кожа. Необходими са шест часа, за да разгърне напълно свойствата си. Щом диафрагмата спре, човек е мъртъв. Това е едно от най-смъртоносните вещества на планетата. През цялата си кариера съм се сблъсквал само веднъж с него, и то на другия край на света.

– А ето, че то се появява в Лондон, Северна Дакота – отбеляза Декър.

– Как го открихте? – попита Джеймисън.

Рейнолдс ги поведе към сложен на вид апарат.

– Винаги го нося със себе си. Никога не знам кога може да ми потрябва. В мозъка, диафрагмата и сърцето забелязах някои подозрителни неща: неврологични проблеми, които отравянето с въглероден оксид не може да обясни. Измененията са едва забележими, но аз имам достатъчно опит, за да знам кога нещо трябва да се провери… Така че анализирах урината в тялото. И тогава всичко стана ясно като бял ден.

– Откъде човек може да се сдобие с ТТХ? – попита Кели.

– Среща се в естествен вид в някои морски обитатели – отвърна Рейнолдс. – Най-вече в рибата балон, или фугу, както я наричат японците. Повечето смъртни случаи от ТТХ са резултат от злополука, най-вече от неправилно приготвяне на фугу. Ако органите, които съдържат токсина, бъдат увредени и не бъдат напълно отстранени, ястието може да се окаже последното в живота на човек. Затова предпочитам пилешки крилца. Те също убиват, но след десетилетия консумация – усмихна се Рейнолдс.

Декър не отвърна на усмивката му.

– Отровата е вдишана, погълната или абсорбирана през кожата, така ли? – попита той.

– Ако трябва да гадая, бих казал погълната.

– Възможно ли е да е била в питието му?

– Да.

– Но защо някой първо ще трови Макклелън, след което ще го убива с въглероден оксид? – попита Кели.

– За да го омаломощи и да го вкара в колата – отвърна Джеймисън. – И да представи всичко като самоубийство. – Тя погледна апарата, който Рейнолдс бе използвал, за да открие токсина. – Без това вероятно нямаше да разберем. Уолт Садърн със сигурност нямаше да открие ТТХ.

– Тогава нямаше да знаем, че става въпрос за убийство – добави Декър. – Споменахте, че сте се сблъсквали с подобен случай само веднъж. Къде по-точно?

– Жертвата беше открита в хотел в Бризбейн.

– Бризбейн, Австралия?

– Риби балон се срещат не само в Азия, но и във водите около Австралия. Във всеки случай, не обитават американски води.

Тримата благодариха на Рейнолдс и излязоха навън.

– Австралия… – каза замислено Декър.

– Какво за Австралия? – попита Кели.

– Досън прекарва там няколко месеца от годината, нали така? Ходи всяка зима.

Кели остана изненадан от думите му.

– Това вече го обсъдихме. Какъв мотив може да има? Той току-що е получил сериозна сума от Макклелън.

– Нямам представа. Казвам само, че е имал и средството, и възможността. Не обичам съвпаденията. А това тук е прекалено голямо.

– Става въпрос за много рядка отрова, която се съдържа в риба, обитаваща водите край Австралия, и за човек, който живее там по няколко месеца в годината – каза Джеймисън.

– И все пак би трябвало да очакваме той да си осигури алиби – отбеляза Кели. – При отравяне с въглероден оксид времето на настъпване на смъртта никога не може да бъде определено с точност до минутата. Досън е можел да сложи Макклелън в колата и да отиде някъде, където да го видят много хора.

– Едва ли е очаквал да разберем, че не става въпрос за самоубийство – възрази Декър. – Защо да си прави труда да си осигурява алиби?

Кели не изглеждаше убеден, но каза:

– Вижте, наясно съм, че този токсин хвърля съвсем нова светлина върху случая. Явно не е самоубийство, съгласен съм с вас. Искате ли отново да говорите с Хю?

– Да. Мисля, че трябва.

– А какво ще правим с Шейн? – попита Декър.

– Проверихме алибито му. Установихме, че е бил извън града, купувал е химикали за сондажите. Мястото, на което е бил, се намира на пет часа път от тук. Намерихме хора, които потвърдиха, че са го видели. Казах ви, че не може да е Шейн.

– И това е нещо – каза Декър.

– Джо!

Тримата се обърнаха и видях Каролайн Досън да крачи енергично към тях. Изражението ѝ издаваше, че е много ядосана.

– Хм, нещо не е наред – каза притеснено полицаят.

Тя дойде при тях и изпепели с поглед Кели.

– Копеле мръсно!

– Какво съм направил? – попита той и отстъпи крачка назад.

– Баща ми е продал всичко на Макклелън. А ти си знаел, но не си ми съобщил. Мислех, че сме приятели!

– Каролайн, виж, ние… трябва да разбереш… – Кели погледна отчаяно Декър, който каза:

– Научихме какво става и уведомихме Джо.

Каролайн не откъсваше поглед от Кели.

– Значи си знаел? Признай си, че си знаел!

– Да, знаех.

– И за "Мади" ли знаеше? Знаеше ли, че баща ми продава и ресторанта?

– Да. Щях да ти кажа, но баща ти…

– Много ти благодаря! – каза тя, зашлеви го през лицето и си тръгна.

Кели разтри бузата си.

– Споменах ли, че лесно се пали?

– Божичко, не искам да съм на мястото на баща ѝ! – възкликна Джеймисън.

– Като стана въпрос за него, сега е моментът да го посетим – каза Декър. – Защото, след като Каролайн приключи с баща си, той може да не е в състояние да говори. Трябва да я изпреварим.