Игра с огъня

61.

Това е идеалното място да се самоубиеш, мислеше си Декър, докато приближаваха старата дървена сграда с размерите на пет големи плевни, събрани заедно. Зад оградата се виждаха бракувани части от сондажно оборудване. До входа бяха паркирани три патрулки и джипът на Кели.

Жълтите полицейски ленти плющяха на усилващия се вятър, който предвещаваше гръмотевична буря.

Кели ги посрещна отвън и ги въведе в сградата. Насред огромното пространство стоеше черен кадилак последен модел. Вратата на шофьора беше отворена. Декър и Джеймисън видяха маркуча, който тръгваше от ауспуха и влизаше в купето през леко открехнатия прозорец на задната дясна врата.

Полицаят посочи шофьорската врата.

– Отворихме я, за да проверим състоянието му.

Декър и Джеймисън пристъпиха напред.

Стюарт Макклелън се беше свлякъл, главата му опираше в конзолата, която разделяше двете предни седалки, а краката му бяха стъпили на пода. Очите му бяха затворени, а лицето му беше тъмночервено. При вдишването на цял резервоар изгорели газове молекулите въглероден оксид не позволяваха на кислорода да се свърже с червените кръвни телца и заемаха неговото място. Клетките пътуваха из тялото, но пристигаха на своето местоназначение без кислорода, необходим за функционирането на организма. Резултатът беше смърт и наситеночервен цвят на кожата.

– Очевидно се е задушил – каза Кели.

– Някакви следи от борба, рани при самоотбрана, охлузвания, които да показват, че е бил нападнат и впоследствие пренесен тук? – попита Декър.

– Още не сме приключили с огледа на тялото, но за момента не сме открили подобни улики – отвърна Кели. – Нито рани, нито следи от кръв. Ще проверим за отпечатъци, разбира се, но не очакваме кой знае какво. Макклелън най-вероятно се е самоубил.

– Никой друг ли не е имало тук? – обади се Джеймисън. – Охранителните камери не са ли заснели нещо?

– "Не" и на двата въпроса. Макклелън притежава това място, откакто се помня. Но сега го използва като склад за отпадъци. Никой не работи тук. Няма и охранителни камери, защото не държат нищо ценно в склада. Ако някой беше дошъл, за да открадне тези боклуци, това щеше само да го зарадва.

– Оставил ли е бележка? – продължи тя.

– Не сме открили, но много самоубийци не оставят нищо.

– Шейн знае ли?

– Изпратих му съобщение. Чакам да ми се обади.

– Кога за последно са видели Макклелън жив? – попита Декър.

– С Хю Досън са вечеряли снощи в "Мади". Не повярвах, когато го чух. Двамата не можеха да се гледат, а сега изведнъж вечерят заедно!

– Все пак ресторантът е на Макклелън. Или поне беше – отвърна Джеймисън.

– Моля?! – възкликна Кели.

– Кажи му – подкани я Декър.

– Какво да ми каже? – не скри объркването си полицаят.

– Досън възнамеряваше да продаде целия си бизнес на Макклелън, включително ресторанта – осведоми го Джеймисън.

– Не може да бъде!

– Вероятно са празнували сключването на сделката – добави тя.

Кели беше изумен.

– Защо го е направил, за бога? А вие как разбрахте?

– Прекъснахме срещата им – отвърна уклончиво Джеймисън. – Що се отнася до сделката, Досън просто е искал да вземе парите и да напусне града. Така поне ни каза.

– А Каролайн?

– Според баща ѝ нямало да е проблем.

Кели се ядоса.

– Нямало да е проблем?! Тя хвърли толкова усилия, съдра се от работа. "Мади" беше любимият ѝ проект. Това ще я съсипе.

Гневният му изблик изненада Джеймисън.

– Знам, че сте били много близки преди години…

Кели се успокои.

– Който не е бил влюбен в Каролайн, не е наред с главата. Аз не бях изключение.

– Все пак е било отдавна, в гимназията.

Той я погледна.

– Понякога времето не се отразява на чувствата ти към някого – каза, но бързо мина отново на служебна вълна и добави: – Моментът не е подходящ да обсъждаме подобни неща. И така, имаме си работа с убийство или самоубийство. Трябва да разберем с кое от двете.

Декър огледа купето на кадилака.

– Открихте ли следи от автомобилни гуми, различни от неговите? Някой видял ли е друга кола да идва или да напуска мястото?

– Не, нищо подобно. Но предвид случилото се до момента, мисля, че не бива да прибързваме със заключенията. Наистина прилича на самоубийство, но пък не мога да си представя мотива на Макклелън за подобна постъпка. Беше ужасно богат, явно току-що е бил изкупил бизнеса на най-големия си съперник и е сложил целия град в джоба си. Не бих се учудил, ако това е била мечтата на живота му. Но след като сключва сделката и отпразнува триумфа си, както предположи Алекс, той идва тук да се самоубие? Къде е логиката?

– Съгласен съм с теб – каза Декър.

– Кой ще извърши аутопсията? – попита Джеймисън.

– Докторът, който пое тази на Уолт, е зает.

– Да повикам някой от Бюрото тогава? – предложи Декър.

– Ще ти бъда благодарен.

Декър извади чифт латексови ръкавици от джоба на якето си, сложи си ги и надзърна в кадилака. Опипа едната ръка на мъртвия и каза:

– Трупно вкочаняване. От настъпването на смъртта са изминали приблизително дванайсет часа. Температурата на въздуха тук е умерена. Но ако колата е работила след смъртта на Макклелън – и то до изчерпване на горивото в резервоара, – може впоследствие да се е покачила значително.

– А високата температура ускорява вкочаняването и разлагането на трупа – довърши Джеймисън.

– Това е важно, защото ще се наложи да проверяваме алибита – отвърна Кели.

– Някаква идея къде да търсим Досън?

– Мислиш, че може да има нещо общо с тази смърт?

– Ако той е последният човек, с когото Макклелън се е срещал, бих искал да му задам няколко въпроса. Предпочитам да го направя колкото се може по-скоро.