Ничия земя

19

— Какво правиш тук? — попита изуменият Пулър.

Вероника Нокс се плъзна по капака на шевролета му и скочи с лекота на земята.

Погледът му пробяга по нея. Беше висока около метър и седемдесет и пет, със стройна атлетична фигура и кестенява коса, която бе станала по-дълга от последната им среща. Пулър знаеше, че Вероника още носи белезите от шрапнели по бедрата, останали от една прекалено близка среща с минометен снаряд в Близкия изток.

Тя работеше в разузнаването, но Пулър не бе сигурен за коя точно агенция. Бяха се разделили пред гроба на Томас Къстър в гробището на Форт Левънуърт, Канзас. Тогава Пулър, облечен, между другото, в парадна униформа, я бе поканил да прекарат заедно една седмица в Рим. Тя бе отказала любезно. Оттогава не я бе виждал.

В един момент бе решил да я изхвърли от мислите си. Но сега, когато я видя пред себе си, разбра, че това е невъзможно. Достатъчно бе да я зърне за миг, за да почувства как кожата му настръхва, а дишането му се учестява.

Тя спря на крачка от него. Бе облечена както обикновено — черен панталон и бяла блуза, закопчана догоре.

Пулър знаеше от опит, че тя е въоръжена с един пистолет на кръста и още един на глезена.

— Както вече казах, чух, че се нуждаеш от приятел.

— От кого го чу?

— Трябва да си научил вече, че никога не разкривам източниците си.

Пулър се поотпусна и я огледа изпитателно.

— Очаквах да ми се обадиш по-рано. Звънях ти повече от десет пъти. Оставях ти съобщения, писах ти имейли. Ако знаех адреса ти, сигурно щях да цъфна пред вратата ти някой ден.

— Знам, Пулър. Съжалявам. Работата пречи на много неща. По-голямата част от времето си прекарвам в чужбина.

Той отстъпи крачка назад и скръсти ръце.

— Какво знаеш за случая?

— Появило се е писмо, пълно с обвинения срещу баща ти. Разследването около изчезването на майка ти е подновено. Баща ти е основният заподозрян заради наскоро установения факт, че е бил в страната през онзи ден.

— Източниците ти са доста добри — призна Пулър.

— И след като те намирам тук, във Форт Монро, предполагам, че си се заел сериозно с разплитането на случая.

— Неофициално. Но агентът на ОКР, който води разследването, знае, че съм тук. Предполагам, че иска да си сътрудничим.

— Тед Хъл?

— Познаваш ли го?

— Не.

— И така, Нокс, питам те отново: какво правиш тук? Не ми пробутвай онази история с приятелите. Ти нямаш приятели.

Лицето й се изопна.

— Смятах те за приятел. Теб и брат ти. Преживяхме твърде много заедно.

— Приятелите отговарят на обажданията. Брат ми отговаря на обажданията ми, колкото и да е зает.

Тя го изгледа раздразнено.

— За Рим ли става въпрос? За отказа ми да дойда с теб?

— Става въпрос за присъствието ти тук. Не вярвам, че си дошла заради мен. Следователно има друга причина. Бих искал да разбера каква е тя. Много е просто.

— Дойдох да ти помогна, Пулър. Последната ни среща не мина добре. Но твоето предложение… то означаваше много за мен. Нямаш представа колко малко оставаше да го приема. Не минава нито ден, без да съжалявам, че не заминах с теб.

Нейната откровеност накара Пулър да поомекна.

— Наистина ли, Нокс? Искам да знам. Просто ми кажи.

— Нека се изразя така. Не би трябвало да съм тук. — Тя погледна към колата му и предложи: — Искаш ли да се повозим? И да поговорим?

— Имам среща с един човек.

— Но ще отидеш на нея с колата, нали?

Тя отвори предната дясна врата. Пулър поклати глава и седна зад волана. Закопчаха предпазните си колани и той потегли.

— С кого имаш среща?

— С човек, който може да знае нещо.

— Един човек винаги води до друг човек, а едно нещо винаги води до друго нещо. Спомням си твоята мантра.

— Всъщност брат ми я формулира. Но да, аз споделям този принцип.

— Майка ти е изчезнала преди трийсет години.

Това не беше въпрос. Пулър я погледна, докато караше.

— Чела си досието?

— Разбира се. Трябваше да се подготвя, след като ще ти помагам. Много добре знам, че не обичаш да си губиш времето.

— Да, преди трийсет години.

— Тогава ти си бил на осем, а брат ти почти на десет.

— Точно така.

— Предполагало се е, че баща ти е извън страната, но сега вече знаем, че не е бил. В същото време обаче той не се е появил в дома ви онази вечер. Според документите от полета е кацнал в Норфък в един часа следобед.

— Откъде, по дяволите, имаш тази информация? — попита Пулър, без да крие раздразнението си. — Дори аз не я знам.

— Няма значение. Така пише в досието. Въпросът е следният: майка ти е излязла около седем и половина вечерта. В един часа баща ти е бил на половин час от дома ви. Къде е прекарал целия следобед? Няма информация за каквито и да било негови срещи с военнослужещи и прочие. Къде е бил в такъв случай?

— Какво знаеш за полета? Защо информацията е била погребана толкова дълбоко, че никой не е разбрал? Разследващите сигурни ли са, че баща ми е летял с този самолет?

— Ето го големия въпрос, Пулър. И трябва да ти кажа, че не съм никак доволна от това, което научих до момента.

Той отби от пътя и се обърна към нея.

— Знаеш за полета, знаеш, че не е имал официални срещи? И не си доволна от това, което си научила до момента? Откога разследваш този случай?

— Отскоро. Но работата ми се отличава с изключителна ефективност — добави невъзмутимо тя. — Освен това имам пълномощия да изисквам отговори от хора, които не са свикнали да отговарят на въпроси.

— Предполагам — отвърна Пулър с нотка на завист.

— Защо не се е прибрал по-рано? — попита тя.

Пулър извади плика от джоба си и й го подаде. После се върна на пътя и продължи да кара. Нокс разгъна писмото и го прочете два пъти.

— Баща ти чел ли го е?

— Не съм сигурен. Знам само, че беше у него.

— Тя е искала нещата между тях да се получат.

— Но в същото време той е имал мотив да я убие.

— Не го знаем със сигурност — възрази Нокс. — Тя твърди, че иска да замине за известно време, като вземе теб и брат ти. Обзалагам се, че баща ви не е останал доволен от това.

— Категорично не.

— Възможно е да има и друга причина.

— Например?

— Някоя стара история. Друга жена?

— Баща ми наистина имаше друга любов.

Вероника Нокс подскочи на седалката и го погледна.

— Какво?!

— Нарича се Армията на САЩ. Той едва намираше време за семейството си, какво остава за друга жена. Но ми е интересно защо се е върнал по-рано и не е казал на никого.

— Ще трябва да разберем. Къде отиваме, между другото?

— Имам среща с един свещеник.

— Защо? — попита озадачено Нокс.

— За да изповядам греховете си.

— Питам те сериозно, Пулър.

— Той е човекът, който може да ни отведе до друг човек.

Тя се отпусна на седалката.

— Добре. — А после добави: — Отдавна не съм се изповядвала.

— Католичка ли си?

Нокс кимна.

— Но днес няма да се изповядвам.

— Защо?

— Съмнявам се, че ще ни стигне времето. Може да отнеме няколко часа.

Той я изгледа учудено и тя добави:

— Никога не съм твърдяла, че съм ангел.