Ничия земя

69

Нокс и Пулър се погрижиха взаимно за раните си, като използваха комплекта за първа помощ в сака му. Раната на ръката му не беше дълбока, но кървеше обилно. Най-сетне овладяха положението. Скулата на Нокс бе покрита с марля, защото парчето стъкло я бе порязало там.

Роджърс стоеше над тялото на Майърс. Сюзан седна на един стол и попита:

— Каза ли ви, че лъжа?

Пулър кимна.

— Както и че си въоръжена. Решихме, че влезе там, за да извадиш пистолета и да ни изненадаш.

— Не, наистина ми се ходеше до тоалетната. Но не знаех, че Майърс е въоръжена. Когато чух стрелбата, веднага разбрах какво се случва.

Нокс погледна мъртвия старец в леглото.

— Според нея това е истинският Балард. Защо го уби?

— Защото не е истинският. Вече ви казах, че той отдавна е мъртъв.

— Откъде си толкова сигурна? — попита Пулър. — Някой каза ли ти?

— Джош ме нае за бавачка на Балард. На истинския Балард. Той знаеше… знаеше, че обичам да заобикалям правилата също като него и…

— Чакай малко. Ти си се грижила за истинския Кристофър Балард? — попита Нокс.

Сюзан кимна.

— Той просто си умря. Никой не го е убивал. Излъгах за това.

Тя погледна към Роджърс, който се взираше изпитателно в нея.

— Първата ми реакция винаги е да лъжа — усмихна се тя, а Роджърс отвърна на усмивката й.

— Случи се преди година и половина. Една сутрин влязох в спалнята му, за да му поднеса кафе. Заварих го студен като камък. Позвъних на Джош. А той се обади на Джерико. Двамата дойдоха и обсъдиха какво да правят.

— И решиха да намерят заместник на Балард? — каза Пулър.

— Всъщност двама. Единият беше резерва. За всеки случай. Разбирате ли, Балард имаше алцхаймер. Преди да почине, не знаеше дори собственото си име. Затова от двойниците не се очакваше да водят разговори или нещо подобно. Освен това никой не идваше на гости на Балард. Мисля, че нямаше никакви роднини.

— Но защо на Джерико й е трябвало да създава впечатление, че той още е жив? — попита Нокс.

— Не знам — призна Сюзан. — Знам само, че плащаше добре на персонала, за да пази мълчание. Разчуеше ли се истината, всички щяха да останат без работа, затова си държаха устите затворени. А и старците, които докараха да заместят Балард, не бяха с всичкия си, така че те също нямаше да се разприказват.

— Изхвърлих през прозореца единия, защото го взех за Балард — каза Роджърс.

— Помислиха, че е откачил и сам е скочил — отвърна Сюзан.

— И после повикаха резервата? — попита Нокс.

— Да.

Нокс седна до Сюзан.

— Можеш ли да свидетелстваш срещу Джерико за някоя от тези машинации? — попита тя.

— Ще бъде моята дума срещу нейната. А когато проверят миналото ми… не мисля, че ще ме приемат за надежден свидетел.

Сюзан се обърна към Роджърс, който я наблюдаваше внимателно.

Телефонът на Пулър иззвъня. Когато вдигна, чу гласа на Робърт. Брат му не изгуби и секунда, а веднага извика:

— Където и да си, изчезвай от там! Бързо!

Пулър изведе всички от стаята. Качиха се в колата и потеглиха в мрака.

— Пулър… — каза притеснено Нокс.

Той вдигна ръка и натисна един бутон на телефона си. Брат му вдигна още на първото позвъняване.

— Махна ли се от там?

— Да. Какво става?

— Да си отвличал трима души от имението на Балард?

— Откъде, по дяволите, знаеш?

— Значи е истина.

— Не бих го нарекъл отвличане.

— А как?

— Спасяване.

— Били са държани там против волята си, така ли?

— Да, така мислим.

— Мислите? И сега са невредими?

Пулър погледна Нокс, преди да отговори.

— Една от тях. Двама са мъртви.

— Разкажи ми всичко — нареди брат му.

Пулър му предаде случилото се през нощта и изчака реакцията на Робърт. Чуваше тежкото му дишане, което възприе като лош знак.

— Много зле, Джон.

— Така ли?

— Ще намерят Хелън Майърс и стареца, който може да е Крис Балард, а може и да не е, след което ще те обвинят в отвличане и убийства. Все пак стаята в онзи мотел е наета от теб. Съгласен ли си?

— Горе-долу.

— А ти как би описал ситуацията?

— Положението наистина е зле. Но как са разбрали толкова бързо какво сме направили?

— Провери ли някой от тримата за електронен тракер? А може да са проследили чипа на някой мобилен телефон.

Пулър въздъхна.

— По дяволите! Виж какво, Боби, трябва ми ясен и категоричен отговор дали нашите искат да пипнат Джерико. В противен случай усилията ни отиват нахалост.

— Отговорът е „не“, освен ако не докажеш, че тя наистина продава секретна информация.

— А серийните убийства?

— Те са отпреди трийсет години.

— Чудесно. В такъв случай не разполагаме с нищо срещу нея. И аз ще бъда арестуван за отвличане и убийства.

— Мисля, че открих мотива за подмяната на Балард.

— Какво?

— Както ти казах, Балард контролира патентите.

— И ако с него се случи нещо?

— Помолих един юрист от Пентагона да провери по възможно най-дискретен начин.

— Господи! Не ме дръж в напрежение, Боби. Достатъчно ми е напрегнато.

— Балард е създал благотворителна фондация. Всичките му активи отиват в нея, до последния цент.

— Тогава фондацията получава и патентите, използвани за военни разработки. Какво ще се случи с проектите, по които работи Аталанта Груп?

— Тя ще продължи да работи по тях. Договорът, който са сключили, гарантира това.

— В такъв случай не разбирам мотива.

— Договорите с правителството засягат единствено военните приложения на техните разработки. Аталанта Груп нито контролира комерсиалните приложения, нито има права върху тях. Приходите отиват в полза на наследника на Балард, а именно — благотворителната фондация. Със смъртта на Балард тя встъпва в правата си и получава всичко.

— А това означава, че бизнесът, който Джерико върти с Шарпантие, пропада. Защото тя му продава именно приложения, които могат да донесат комерсиална изгода. И ръководството на фондацията може да разбере какви ги е вършила Джерико.

— Точно така. Затова са се погрижили да създадат илюзията, че Балард е още жив.

— Но доказателствата, с които разполагаме, не са достатъчни, за да я обвиним.

— Не виждам как може да стане без показанията на Куентин и Майърс. И още нещо, Джон. Концентрирай се върху основния проблем. Ще те преследват заради случилото се снощи. Нямам предвид хората на Джерико, а правоохранителните органи. — Робърт помълча и добави: — Може да влезеш в затвора.

— Не ме интересува — извика Пулър. — Но това означава, че няма да разберем какво се е случило с мама.

— Ще разберем.

— Как? Не разполагаме с нищо!

— Напротив, разполагаме с нещо. Нещо, което Джерико иска.

— Какво?

— Роджърс — отвърна брат му.

Пулър погледна Роджърс, който спокойно отвърна на погледа му. Пулър каза в телефона:

— Не, не мога да го направя. Знаеш ли, че този човек има…

Брат му го прекъсна.

— Джон, ще ми се довериш ли? Знам какво правя. Просто ми се довери.

Пулър застина с телефона в ръка, по-объркан от всякога.

— Добре, Боби, добре.