Ничия земя

45

В някои отношения гледката напомняше улиците на Тикрит или Мосул. Стрелба, дим, писъци, проблясъци от изстрели в мрака. Липсваше единствено оглушителният тътен на самоделните взривни устройства.

Пулър надникна зад ъгъла и незабавно намали площта на мишената, която представляваше, като заобиколи, приклекна и стисна своя М11 с две ръце. Пистолетът му описа няколко полукръга в търсене на цел, докато той се опитваше да определи кой е нападател и кой жертва. По улицата лежаха хора.

Пулър спря, намери прикритие и набра 911. Представи се, когато чу гласа на диспечерката, и описа с две кратки изречения къде се намира и какво вижда. Тя го посъветва да се скрие на безопасно място и да изчака подкрепленията. Явно тази жена от полицейската централа никога не бе служила в армията. Криенето на безопасно място не влизаше в трудовата характеристика на Пулър. Тъкмо обратното.

Покрай него тичаха хора в опит да избягат по-далече от куршумите. Пулър огледа внимателно всеки от тях, за да се увери, че не носи оръжие. Всичките се оказаха невъоръжени. Очевидно бяха уплашени и не искаха нищо друго, освен да оцелеят. Уличните престрелки бяха нещо обичайно в Америка, но това не правеше ситуацията по-лесна, особено когато човек се окажеше в центъра на събитията.

Пулър пристъпи към входа на бара, около който се водеше престрелката. Спря покрай няколко души, които лежаха на земята, коленичи, провери пулса им и отмина. Някои бяха живи, други мъртви. Не можеше да прецени кой от живите се нуждае спешно от медицинска помощ. Единствената му цел бе да попречи броят на мъртвите или ранените да нарасне.

С периферното си зрение забеляза рязко движение вдясно от себе си. Но закъсня с частица от секундата. Пистолетът изхвърча от ръцете му. Обърна се навреме, за да види острието на ножа, насочен към гърлото му. Явно още някой щеше да умре.

Пулър блокира удара, като улови ръката на нападателя, плъзна длан към лакътя му, удари го силно и отклони удара встрани от тялото си.

Мъжът изкрещя и ножът изтрака на асфалта. Нападателят бе с размерите на Пулър. Ритна го силно и го завари неподготвен. Заболя го ужасно. Пулър се олюля назад, но ритникът не му попречи да осъществи плана си. Вдигна ръката на нападателя нагоре, изви я под неестествен ъгъл и дръпна рязко, при което тя се счупи. После глезенът му подкоси десния крак на мъжа, а коляното му се заби в гърба му. Онзи се препъна и падна по лице на земята. Пулър се стовари върху него с цялата си тежест и с коляно, все така забито в основата на гърба му.

Нападателят бе обезвреден. Още дишаше, но бе изгубил съзнание, целият в кръв и с няколко зъба по-малко. Пулър се изправи, взе пистолета си и продължи напред.

Вратата на бара бе широко отворена. Пол, охранителят, не се виждаше никъде.

Пистолетът на Пулър описа полукръг. Той се ослуша за сирени. Отвътре долетяха нови изстрели.

Стигна до входа и надзърна в бара. Опитът му позволяваше да оценява светкавично опасните ситуации. Един бърз поглед му показа, че вътре има трийсетина души. На пода лежаха четирима мъже. Не можеше да прецени състоянието им. Трима бяха млади, а четвъртият, едър и облечен изцяло в черно, с шини на няколко пръста, изглеждаше по-възрастен, най-вече заради бялата си коса.

Когато Пулър се взря в него, видя, че е мъртъв. Безжизнените му очи бяха широко отворени и в тях се отразяваха лампите на тавана. Останалите мъже лежаха по корем. Нямаше представа дали са мъртви или само ранени.

Пол се опитваше да обезоръжи един тип, който изглеждаше доста по-едър и по-млад от него. Пулър видя как охранителят го завъртя, хвана врата му с две ръце и натисна надясно. Прешлените на младежа изпукаха и вратът му се счупи. Той умря, без да издаде звук. Пол го пусна и тялото му се свлече на земята.

Пулър влезе вътре с насочен напред пистолет и изстреля два куршума в мъж, насочил оръжието си към главата на охранителя. Мъжът пое куршумите с гърдите си и се свлече напред. Умря безмълвно като другия, но в повече кръв.

Роджърс се обърна първо към Пулър, после към мъртвеца, чийто пистолет лежеше в безжизнената му ръка.

— Има ли други? — извика Пулър.

Роджърс поклати глава.

— Мисля, че не. Четирима вътре и трима отвън.

Секунда по-късно отекна нов изстрел. Пулър насочи пистолета си в посоката, от която бе прозвучал той. Роджърс приклекна и също се огледа.

Един от мъжете се свлече напред с пистолет в ръка. Зад него се появи Сюзан Дейвис. Тя свали оръжието, с което току-що го бе убила.

Роджърс се изправи бавно.

— Длъжник си ми — каза Сюзан.

— Така е — съгласи се Роджърс и посочи Пулър с пръст. — На него също.

Пулър остана с пистолет в ръка и огледа останалите. Всички бяха млади, повечето пияни, някои повръщаха, други скимтяха или направо крещяха. Всички лежаха на пода, уплашени до смърт. Само той, Сюзан и Роджърс стояха прави.

— Аз съм Сюзан Дейвис.

Пулър кимна и се представи.

— Добре стреляте.

Изведнъж той забеляза движение зад барплота и насочи пистолета си натам, откъдето се появи Хелън Майърс, пребледняла и разтреперана, Пулър свали оръжието.

В същия миг прозвучаха полицейски сирени.

— Какво, по дяволите, се случи? — попита той.

Майърс излезе иззад барплота.

— Тези мъже нахлуха тук… — Погледна тялото на едрия мъж с побелялата коса. — Това е Карл — промълви тя. — Той е началник на охраната. Беше началник на охраната. — Майърс замълча и покри лицето си с длани.

Пулър погледна въпросително Роджърс, до когото бе застанала Сюзан. Тя прибра пистолета в дамската си чанта и я преметна през рамо. Роджърс побутна с крак тялото на един от нападателите.

— Тези типове бяха професионалисти.

Пулър бе стигнал до същия извод.

— А Карл?

Роджърс наклони глава и се заслуша напрегнато в сирените, които започваха да вият все по-силно. Погледна Пулър. Мускулите на врата му бяха напрегнати.

— Двама от тях нахлуха, като водеха Карл по средата. Втурнах се да му помогна, а те го застреляха пред очите ми.

— Карл позвъни… — обади се Майърс. — Предупреди ме, че тази вечер ще закъснее. Мисля… мисля, че се е натъкнал на тях на паркинга и се е опитал да ги спре.

— Оказал се е на неподходящото място в неподходящото време — отбеляза Сюзан.

Роджърс я погледна.

— Къде си се научила да стреляш?

— На същото място, където ти си се научил да се биеш.

Роджърс кимна. Погледът му пробяга над рамото на Пулър, към отворената врата, откъдето се чуваха сирените.

Пулър бавно свали пистолета си.

— Това означава, че ти си се справил с голи ръце с… колко… шестима въоръжени мъже? — попита той Роджърс.

— Извадих късмет.

— Тече ти кръв — каза Пулър.

Роджърс не си направи труда да погледне раната.

— Нищо ми няма.

Вратата на салона на втория етаж се отвори и от там предпазливо надникна Джош Куентин с пепеляво лице.

— С-с-свърши ли?

Пулър го погледна и видя жените, скупчили се зад гърба му. Сториха му се дезориентирани.

— Кой сте вие? — извика Пулър, макар да знаеше отговора.

— Това е Джош Куентин, клиент — отвърна Майърс.

— По-добре да слезе долу — каза Пулър. — Полицаите ще искат да разпитат всички.

— О, мамка му! Полицаите! — възкликна Куентин.

Роджърс погледна Сюзан навреме, за да види как подбелва иронично очи в отговор на думите на Куентин.

Отвън долетяха подрънкване на автоматични оръжия и тежък тропот на полицейски ботуши. Пулър прибра пистолета, преди някой полицай да го е прострелял погрешка, и пристъпи към вратата да ги посрещне.

Първият от тях надзърна вътре. Главата му бе покрита с шлем.

Пулър извади значката си и се представи на висок глас.

— Има ранени и вън, и вътре. Ще ни трябват много линейки.

Тактическият екип, съставен от десет едри и яки мъже, нахлу в бара. Джош Куентин и компанията му, полупияни допреди миг, изтрезняха на бърза ръка, когато полицаите ги ескортираха на долния етаж. Клиентите, които не бяха пострадали, бяха отведени на една страна, за да дадат първоначални показания. Не след дълго отново се чу вой на сирени. Лекарските екипи започнаха да сортират ранените, а полицаите се увериха, че нападателите наистина са мъртви и никой от тях не се е скрил наблизо.

Пулър им помогна да се справят с това, впоследствие и да натоварят пострадалите на носилките и да ги качат в чакащите линейки. Двайсет минути по-късно се появиха ченгетата от отдел „Убийства“ и започнаха да обработват местопрестъплението. Пулър им предложи помощта си, но те любезно отказаха. Той седна на един стол край бара и им разказа всичко, което знаеше за случилото се.

— Никой от тези типове не носи документ за самоличност — каза единият полицай. — Мен ако питате, приличат на източноевропейци. Огледах част от оръжията им и мога да кажа, че серийните номера са заличени много професионално. Това не са случайни хора. Вероятно си имаме работа с наемни убийци.

— Но защо професионални наемници от Източна Европа ще атакуват бар?

Ченгето сви рамене.

— Нямам никаква представа. Може би защото тук идват много военнослужещи.

Пулър се облегна на стола си и се замисли върху това. Думите на полицая го върнаха към действителността.

— Всички тук са извадили голям късмет, че сте били наблизо, агент Пулър.

— Не съм направил нищо особено. Трябва да говорите с…

Той потърси с поглед Роджърс. Но охранителят бе изчезнал. Пулър погледна към Джош Куентин и компанията му. А после към Хелън Майърс, която даваше показания пред друг полицай. Не видя никъде Сюзан.

— Какво искахте да кажете? — попита разсеяно ченгето, тъй като негов колега го викаше, за да му покаже улика, прибрана в найлонов плик.

— Нищо, нищо — отвърна замислено Пулър.

Той стана и отиде до труповете на нападателите. Съдебна лекарка оглеждаше един от тях.

Пулър показа значката си и попита:

— Установихте ли причината за смъртта?

Жената кимна и посочи двата трупа, положени до този, който оглеждаше.

— Онзи вляво е с премазана каротидна артерия. Другият вдясно е със смазана трахея. А този тук — със счупен череп.

Пулър се замисли върху думите й, след което попита:

— А стрелците отвън?

— Същият тип рани. Нямам представа какво оръжие е използвано.

— Не мисля, че ще откриете оръжието — каза Пулър.

— Защо? — учуди се жената.

Защото оръжието изчезна, помисли си Пулър.