Ничия земя

38

— Ще ми кажеш ли какво става, или просто ще си се возим?

Пулър се взираше в Нокс.

— Опитвам се да анализирам всичко, за да мога да ти дам по-логично обяснение — отвърна тя.

— Къде беше?

— Да проверя едно друго.

— И успя ли?

— Още разсъждавам, Пулър, остави ме за минутка. Кацнах едва преди час. Мислите ми са твърде объркани.

Пулър изчака Нокс да отбие от магистралата на паркинга пред един супермаркет. Тя изключи двигателя, разкопча предпазния колан и каза:

— Имам нужда от кафе. Ти искаш ли?

— Да.

Нокс излезе и след малко се върна с две големи кафета, подаде едното на Пулър и отпи от другото.

— Приключи ли с анализа? — попита той.

Тя кимна и седна зад волана.

— В този случай има твърде много нелогични неща. ФБР се оттегля от разследване на сериен убиец? Това е нечувано. Непрофесионално извършен оглед на местопрестъплението или повърхностно проведена съдебномедицинска експертиза. Укриване на информация от следователите. Никакви улики, които да свържат четирите жертви. Хората, работили на терен, имат чувството, че са манипулирани от „важни клечки“, което е много удобно, защото гарантира анонимност.

— Съгласен съм с всичко, което казваш — отвърна Пулър. — Искам да знаеш, че Тед Хъл е получил ново назначение, а телефонният му номер е прехвърлен на служителка от Министерството на земеделието, за да не може никой да се свърже с него. Аз също бях отстранен от случая и от мен се очакваше да летя за Германия.

— И защо не си на борда на самолета?

— Защото се намеси друга „важна клечка“, този път в моя полза.

— Коя?

— Не мога да ти кажа, тъй като получих заповед да запазя името в тайна.

— Заповед? Като в армията?

— Това не е игра на въпроси и отговори, Нокс. Тук сме, за да обсъдим какво си открила.

Тя отпи глътка кафе. Пулър видя, че на слепоочието й пулсира вена. Видя също и че ръката й трепери леко, докато оставя чашата.

— Може да сме се натъкнали на нещо толкова голямо, че не съм сигурна дали ще мога да го осмисля, Пулър, какво остава да се справя с него.

— Започни от нещо по-дребно. Сподели някои подробности.

— Разговарях с човек на име Мак Таубман. Той беше мой наставник. Той е причината да оцелея след толкова години като оперативен агент. Бил е разузнавач в продължение на повече от четирийсет години и се е справил по-добре от всеки друг, когото познавам. В момента е пенсионер, но през осемдесетте е бил в центъра на събитията.

— Какво означава това?

Тя го погледна в очите.

— Мак ми каза, че по онова време във Форт Монро се е работило по много секретни и много… обезпокоителни изследователски проекти.

— По поръчка на армията?

— Чувал ли си за Агенцията за авангардни изследователски проекти в областта на отбраната?

— Разбира се — отвърна Пулър.

— Те финансират някои доста интригуващи разработки.

— Като тези във Форт Монро?

— Да. Разполагали са със собствена сграда. Блок Кю.

— Това звучи като от филм за Джеймс Бонд — отбеляза Пулър.

— Напълно възможно е.

— И какво общо има това с майка ми?

— Нямам представа. Знам само, че човекът, когото дълбоко уважавам, не пожела да обсъди случващото се дори в хипотетичен план. Когато споменах убитите жени в Уилямсбърг, имах чувството, че Мак ще получи сърдечен удар.

— Според него смъртта им е свързана с онова, което е ставало в Блок Кю, така ли?

— Да.

— А какво всъщност е ставало там?

Нокс поклати глава.

— Или Мак не знаеше, или — което е по-вероятно — знаеше, но не пожела да ми каже. Той се отнася много сериозно към задължението си да не разгласява секретна информация.

— Искаш да кажеш, че някакъв таен правителствен проект е довел до смъртта на четири невинни жени?

— Напълно възможно е, Пулър.

— Но те не са били инжектирани с някаква свръхсекретна нова отрова и не са умрели от нея. Били са нападнати и убити, Нокс. От човек!

— Четох докладите, Пулър. А в момента седя до теб, така че не е нужно да викаш.

Той стовари юмрук върху арматурното табло и погледна през прозореца.

— А майка ми? Как е свързана с това?

— Възможно е да е била петата жертва.

Пулър впери мрачен поглед в Нокс.

— Твоят приятел ли ти го каза?

— Не. Всъщност той дори не знаеше за изчезването на Джаки Пулър. Това е мое предположение.

— Трябва ни нещо повече от догадки.

— Добре, да видим къде ще ни отведе логиката. Майка ти е изчезнала от Форт Монро. Блок Кю се намира тъкмо там. Случилото се с четирите жени е свързано с Форт Монро. Майка ти е изчезнала безследно по същото време. Всичко това само съвпадения ли са? — попита саркастично Нокс.

— Не, вероятно не.

— Ако нещо във въпросния проект се е объркало и е довело до четири… не, пет убийства, включително на съпругата на бригаден генерал, това означава, че е извършено грандиозно замитане на следите.

— Възможно ли е жените да са били убити от наш човек — попита Пулър, — но смъртта им да е представена като дело на сериен убиец?

— Поради каква причина?

— Те може да са знаели нещо инкриминиращо — отвърна Пулър. — Може да са свързани с Блок Кю.

— Никога няма да разберем, защото местоработата им е била заличена от досиетата, с които полицията разполага. Не забравяй какво казаха ченгетата от Уилямсбърг за нараняванията. Животинска сила, упражнена от човек. Смазваща сила.

— В такъв случай е възможно онази секретна и обезпокоителна разработка в Блок Кю преди трийсет години да е била свързана именно със създаването на някакъв…

— Изрод със свръхчовешка сила? — предположи Нокс.

— Да.

Тя повдигна вежди.

— Това са само догадки, Пулър.

— С това разполагаме, Нокс! С догадки! Така се получава, когато нямаш достатъчно факти, върху които да работиш. Теорията ми не звучи по-невероятно от твоята. Ти подозираш, че високопоставени лица са прикрили истината. Затова приятелят ти е отказал да говори.

Тя погледна първо ръката си, после Пулър и каза хладно:

— Не съм свикнала партньорите ми да се обръщат срещу мен.

— Това ли мислиш, че правя?

— Предположението ти звучи плашещо, Пулър.

— Добре, да се върнем към основните елементи от всяко разследване. Разполагаме все пак с някои факти, върху които да разсъждаваме. Нещо се е случило в Блок Кю от Форт Монро. В резултат на това са били убити четири жени, а висшестоящите са потулили случая. Ако съм прав, напълно възможно е въпросните висшестоящи да не са вече на власт. Може дори да са покойници. В края на краищата са минали трийсет години.

Нокс поклати глава.

— Дори да си прав, правителството няма да иска това да се разчуе. Помисли си само как ще се отрази на проектите, по които се работи в момента. И дори тези хора да са пенсионери или покойници, скандалът ще съсипе репутацията им. А някои от тях може още да са на власт.

— Което обяснява укриването на информация, прекратеното разследване, възлагането на други случаи на Хъл и на мен… Просто не искат истината да излезе на бял свят.

— Четири неразкрити убийства — отбеляза Нокс. — Четири семейства не могат да намерят покой, да не би да пострада нечия репутация.

— Пет семейства може би — каза тихо Пулър.

— Да, може би пет — съгласи се Нокс и го погледна изпитателно. — Знам колко ти е трудно.

Двамата помълчаха известно време, преди тя да попита:

— Откъде ще започнем? И как?

— Казах на Шайрин да забрави за случая.

— Защо?

— По същата причина, поради която те съветвам и ти да направиш същото.

— Не говориш сериозно! — отвърна Нокс.

— Напротив, много съм сериозен. Аз имам причина да доведа това разследване до край. Ти нямаш. Не искам да се простиш с кариерата си, а може би и с живота си заради това. Едва не загина, докато помагаше на мен и брат ми. Не мога да поема този риск отново.

— Но аз вече съм тук!

— Благодарен съм ти за това, което ми каза. То ми дава отправна точка. Нататък обаче трябва да продължа сам.

— Пулър!

Той отвори вратата на колата, взе сака, отвори багажника, грабна платнената чанта, метна я на рамо и се надвеси над отворената врата.

— Благодаря ти, Нокс. Длъжник съм ти.

— Джон, моля те, не го прави.

Той затвори вратата с коляно и тръгна по тротоара.