Ничия земя

39

Роджърс зае мястото си на входа на бара и видя над петдесет души, наредили се на опашка. Клиентите извадиха документите си за самоличност и той се зае с проверката им. Два часа по-късно пристигна познатата лимузина, от която слязоха Джош Куентин и абсолютно същата компания.

С едно важно изключение. Сред гостите на Куентин бе и Сюзан Дейвис, облечена с тясна мини пола и тясна блуза без ръкави. Роджърс забеляза, че голите й ръце имат слънчев загар. На едното й рамо имаше татуиран дракон. Тя държеше пластмасова чашка. Роджърс се съмняваше, че в нея има безалкохолна напитка.

Явно Сюзан не скърбеше за покойния Крис Балард. Нито пък широко усмихнатият Куентин.

— Пол, нали? — попита Куентин, когато наближи входа.

Роджърс кимна и каза:

— Заповядайте, господин Куентин. Можете да влезете заедно с вашите гости.

Младият мъж пъхна стодоларова банкнота в ръката на Роджърс и го потупа по рамото.

— Браво на теб.

— Благодаря, сър.

Куентин стисна рамото на Роджърс.

— Леле, твърдо е като камък. Тренираш ли, Пол?

— По малко.

— Аз си падам по екстремен фитнес. Но той е подходящ за млади хора. Може да не ти понесе, колкото и силен да изглеждаш. Има прекалено много кардиоупражнения.

— Сигурен съм, че ще ми бъде трудно, сър.

— Възрастта не прощава на никого.

Сюзан го погледна, когато минаваше покрай него.

— Хубава татуировка — отбеляза Роджърс.

— Хубава шапка — отвърна тя.

Лимузината се върна в два сутринта. Роджърс придържаше вратата на бара, докато Куентин и групата му излязат. Куентин пъхна още една стодоларова банкнота в ръката му.

Роджърс изпрати гостите и забеляза, че Сюзан не е сред тях.

— Не липсва ли някой? — попита той.

— На Сюзан й прилоша горе — отвърна раздразнено Куентин. — Реших, че е по-добре да поспи. Ще изпратя кола да я вземе сутринта.

— Аз мога да я откарам до дома й, господин Куентин.

— Тя живее чак в Северна Каролина.

— Няма проблем. Ще изчакам да се събуди.

Куентин го потупа по ръката.

— Благодаря, Пол. Ще й пратя есемес да я уведомя какво сме се разбрали. Тя ще ти даде адреса.

С тези думи Куентин се качи в лимузината. Роджърс го проследи с поглед. Реши, че или е много доверчив, или много глупав. Току-що бе оставил своята изпаднала в безсъзнание любовница в ръцете на напълно непознат човек. А може би не му пукаше.

Роджърс се върна в бара и помогна за почистването. Майърс и Карл си бяха тръгнали по-рано. Дори някой да знаеше, че Сюзан е припаднала горе, не го показа с нищо.

После всички си тръгнаха и Роджърс остана с ключовете от бара в ръка. Заключи входната врата, качи се на втория етаж и откри, че ВИП салонът не е заключен. Отвори вратата и светна лампата.

Не намери Сюзан в първото помещение, затова влезе в спалнята. Видя я просната на леглото, както майка я е родила. Пристъпи към нея, огледа се, видя одеяло, метнато на един стол, взе го и я зави. После седна на същия стол и зачака.

Чу писукане и мигом се напрегна. После забеляза телефона й на нощното шкафче. Дисплеят му светеше в знак за получено съобщение.

Роджърс го погледна.

Роджърс седна отново и впери поглед в спящата жена. Тя се въртеше и мяташе насън, на няколко пъти изрита одеялото. Всеки път Роджърс ставаше и я завиваше.

Накрая, към четири сутринта, Сюзан се надигна в леглото, отметна одеялото и погледна право към Роджърс.

— Кой си ти, по дяволите?

Изобщо не изглеждаше смутена от голотата си.

— Телефонът ви ще обясни.

— Какво?

— Имате съобщение от господин Куентин.

Тя се огледа, взе телефона и прочете есемеса.

— Ти ли си Пол? — попита уморено Сюзан.

— Стоях на входа, когато влязохте. Аз съм охранителят.

Тя сведе поглед към голите си гърди.

— Къде са ми дрехите?

— Нямам представа. Завих ви с одеялото.

Роджърс стана и се огледа. После приклекна и извади полата, блузата и сутиена й изпод леглото. Остави ги до нея и каза:

— Ще ви изчакам в другата стая, докато се облечете.

След което затвори вратата зад гърба си.

Чу я да става от леглото. А после да се спъва. Явно се бе ударила, защото изруга гръмогласно. Минута по-късно вратата се отвори. Сюзан още закопчаваше полата си.

— Някаква представа къде са ми обувките? — попита сърдито тя.

Роджърс вдигна една възглавница от канапето и показа чифт обувки на висок ток.

— Благодаря — каза Сюзан, седна и започна да се обува.

Докато слизаха по стълбите, Роджърс каза:

— Опасявам се, че мога да ви предложа само един раздрънкан микробус.

— Ако в тази воняща дупка имаше „Юбер“, щях да си поръчам такси. Живея в Северна Каролина. До там са два часа път.

— Господин Куентин ми каза.

— Господин Куентин ме е зарязал.

— Така изглежда.

— Задник!

— Искате ли да ви откарам в някой хотел? Можете да се приберете у дома и утре. Всъщност вече е утре. Имах предвид, по-късно през деня.

— Не, вече съм напълно будна. По-добре да тръгваме.

Роджърс заключи бара, след като включи алармата, и двамата се отправиха към микробуса. Качиха се и, за нейна чест, Сюзан не се оплака от състоянието му. Сви се на седалката си и затвори очи.

— Ще трябва да ме упътвате — каза Роджърс.

— Излез на магистралата за Норфък. После ще ти кажа накъде да караш.

— Добре.

Роджърс подкара към магистралата.

Тя му даваше указания, макар той добре да знаеше пътя. Не след дълго наближиха островите Аутър Банкс. Толкова рано сутринта почти нямаше движение.

— Отдавна ли познавате господин Куентин? — попита Роджърс.

Тя го погледна с подпухнали очи.

— Защо питаш?

— Ей, така. Просто за да си говорим.

— Престани да питаш. Не те познавам.

— Съжалявам.

Той се загледа през предното стъкло към изгрева на хоризонта. Изведнъж му хрумна, че Сюзан Дейвис е на същата възраст като убитите жени.

— От около пет години — отвърна изненадващо тя.

Роджърс я погледна. Сюзан отвърна на погледа му.

— Познавам го от около пет години.

— Госпожа Майърс каза, че е преуспяващ бизнесмен. Изгряваща звезда или нещо подобно.

— Мисля, че е права.

— Явно разполага с доста пари.

— О, да, няма никакви проблеми с парите.

— Как се запознахте? Сигурно е било след колежа. Знам, че е към трийсетте.

— Защо мислиш, че съм била в колеж?

Роджърс сви рамене.

— Нима повечето съвременни млади хора не завършват колеж?

— А ти учил ли си в колеж?

— Ако бях учил, едва ли щях да работя като охранител на тази възраст.

— На колко години си?

Той й каза и попита:

— А вие?

— Никога не бива да питаш една жена за възрастта й.

— Не знаех.

— На трийсет и една. — Тя се пресегна и опипа рамото му. — Изглеждаш по-възрастен в лицето, но тялото ти е мускулесто като на спортист. Мислил ли си някога да си направиш фейслифт?

— Сигурно ви е трудно да го повярвате, но не ми е минавало през ума.

Интересът й явно нарастваше, защото започна да опипва бицепса му.

— Говоря сериозно, обзалагам се, че нямаш нито грам телесни тлъстини. — Тя вдигна ризата му. — Целият си в плочки. Хората на твоята възраст имат бирени кореми. Но не и ти.

Роджърс почувства пръстите й над слабините си. Отмести внимателно ръката й и попита:

— Боли ли ви главата?

Сюзан изправи гръб и погледна през прозореца.

— Не страдам от махмурлук. Никога. Ако прекаля с пиенето, просто заспивам. Добре съм, но съм гладна. — Тя погледна през прозореца. — На по-малко от километър пред нас има закусвалня, в която правят страхотни палачинки. Да се отбием там.

Роджърс спря на паркинга и Сюзан го поведе към заведението, което се оказа сравнително пълно в този ранен час. Поръчаха си кафе и закуска. Тя си поигра с хартиената салфетка, след което впери поглед в него.

— Защо си станал охранител?

— Не можах да намеря друга работа.

— Аз пък нямам работа… не и истинска работа.

— А какво правиш в свободното си време?

— Каквото си искам.

— Сигурно е хубаво.

— Смяташ ли?

— Не знам. Винаги ми се е налагало да работя. Но от друга страна, предполагам, че е добре човек да има някаква цел.

— Джош е задник.

— Мислех, че сте приятели.

И любовници, помисли си Роджърс.

— Да, но това не пречи да е задник. Ти имаш ли такива приятели?

Роджърс поклати глава.

— Аз нямам приятели.

Сервитьорката донесе кафетата им, а минута по-късно и закуската.

— Защо да е задник? — попита Роджърс, след като започнаха да се хранят.

— Има прекалено високо самомнение.

— Но въпреки това излизаш с него.

Тя сви рамене.

— Познаваме се отдавна. И работим за едни и същи хора.

— Така ли? Мислех, че той има собствена компания.

— Той е шефът, но това не означава, че я притежава.

— И коя е компанията?

— Не ти влиза в работата — сопна му се тя.

— Вярно, не ми влиза в работата.

— По дяволите! Ей, малката!

Вдигнаха поглед и видяха трима млади мъже с джинси и тениски да стоят до масата им. Единият каза на Сюзан:

— Познавам те, сладурано!

— Съмнявам се — отвърна рязко тя и насочи цялото си внимание към чашата с кафе пред себе си.

— Сигурен съм. Купонясвахме заедно в кампуса на Университета на Източна Каролина. Добре си прекарахме. Да не искаш да кажеш, че си забравила?

— Казвам ти, че не те познавам.

Лицето на мъжа първо почервеня, а после се разкриви от гняв.

— Така ли? По дяволите! Цяла вечер повтаряше колко ми е голям и твърд. И скимтеше като кучка. А сега ми казваш, че не помниш? Казваш се Сюзан, нали?

Тя го погледна и отвърна:

— Разкарай се! Изобщо не те познавам.

— Виж какво…

— Оставате дамата на мира, момчета. Тя не желае да говори с вас.

Тримата насочиха вниманието си към Роджърс. Първият каза:

— Да съм ти искал мнението, дядка?

— Не, но въпреки това ти го давам.

Сервитьорката, която бе станала свидетел на сцената, се втурна към тях.

— Вижте какво, не искаме неприятности. Моля ви, веднага оставете тези хора на мира или ще повикам полиция.

Младият мъж се обърна, хвана лицето й с длан и я блъсна назад. Сервитьорката се олюля, удари се в една маса и падна на земята. Жената на касата грабна телефона и набра 911.

Мъжът се обърна към Роджърс.

— А сега ми позволи да ти дам съвет, старче. — Опря ръце на масата и се надвеси над него. — Гледай си работа, за да не пострадаш.

Роджърс въздъхна и потри онова място на тила си. Тъкмо се наслаждаваше на хубавата закуска, тъкмо се канеше да научи нещо полезно, когато се появиха тези трима глупаци.

Действай предпазливо. Колкото да привлечеш вниманието им.

Постави ръката си на масата, точно върху тази на наглия тип. И натисна.

— По дяволите! — изкрещя той. — Пусни ме! Мамка му, пусни ме!

Роджърс натисна още по-силно. Мъжът се свлече на колене и запищя. Роджърс най-после го пусна, хвана го за врата и удари главата му в масата. Онзи се просна на пода в безсъзнание.

Двамата му приятели скочиха срещу Роджърс. Той спря първия с юмрук в корема. Напълно съзнателно сдържа по-голямата част от силата си, затова мъжът само падна на земята, преви се на две и повърна.

Третият се нахвърли на Роджърс отзад и стегна врата му в хватка, която целеше да го задуши. Роджърс се пресегна, улови пръстите на нападателя си, откъсна ги без никакво усилие от врата си, изправи се и се обърна. Стисна здраво китката му, завъртя го и изви ръката му с такава сила, че извади рамото му. Онзи също се свлече на пода и запищя от болка.

Роджърс остави няколко банкноти на масата.

— Готова ли си да тръгваме? — попита той Сюзан.

Тя го погледна с отворена уста и кимна. Роджърс не искаше ченгетата да го заварят тук. Част от клиентите, предимно по-възрастни, изръкопляскаха одобрително, когато той и Сюзан минаха покрай тях.

Излязоха на паркинга и се качиха в микробуса. Роджърс включи на скорост и потегли.

— Това беше невероятно! — възкликна тя. — Кой те е научил да се биеш така?

— Трудният живот, предполагам.

— Я пак ми кажи как се казваш?

— Пол.

— Пол кой?

— Просто Пол.

Тя се облегна на седалката и впери поглед пред себе си.

— Истината е, че познавам онзи тип.

— Добре.

— Все попадам на неподходящи мъже.

— Не си първата.

— Откъде си? — попита тя.

Той я погледна.

— Какво, семейството ми ли имаш предвид?

— Например.

— В такъв случай не съм от никъде. Просто съм… тук. Нямам семейство. Съвсем сам съм.

— Мога да кажа същото за себе си — кимна тя.

— Стига, прекалено млада си, прекалено красива, за да стоиш сама.

Сюзан махна с ръка.

— Баща ми умря в затвора. Гръмна някакъв наркодилър, който му пробутал некачествена кока. Майка ми пушеше крек от сутрин до вечер и накрая умря от това.

Той я погледна.

— Шегуваш ли се?

Тя се усмихна.

— Може и да се шегувам. — После помръкна и добави: — А може и да казвам истината. Знам, че откакто станах на тринайсет, съм принудена да се оправям съвсем сама.

— В такъв случай не си учила в колеж, нали?

— Изкарах един семестър в Университета на Източна Каролина. А там позволих на един идиот да ме изчука от скука. Но ти знаеш за това.

Тя се засмя, после стана сериозна. Пресегна се и постави ръката си върху неговата. Изражението й издаваше намеренията й по недвусмислен начин. Въпреки това изминаха няколко секунди, преди Роджърс да осъзнае какво е намислила. Беше изненадан.

— Стига, аз съм само един грозен старец, който се нуждае от фейслифт. Сама го каза.

Тя продължи да го гледа и да гали ръката му. Роджърс не откъсваше поглед от пътя пред себе си.

— Кога за последен път си бил с жена? — попита тя.

Той се извърна и видя, че е вперила поглед в него.

— Отдавна.

— Личи си.

Роджърс продължи да следи пътя. Не познаваше тази жена. Тя работеше за Балард. И се чукаше с Куентин. Очевидно се чукаше с всеки, който я пожелаеше. Роджърс нямаше представа защо я защити в онази закусвалня. Това не бе негова работа. Но въпреки това го направи.

— Пол? — каза тя. — Може би трябва да отбием.

Роджърс спря зад един търговски център и я погледна. За пръв път я поглеждаше истински. Не като средство, което да го отведе до целта. Не като възможност да се добере до Джерико. Не като потенциална жертва. Погледна я по начина, по който един мъж гледа жена при определени обстоятелства. И видя красиво момиче, което го желае.

Роджърс примигна. В съзнанието му изскочи неясен спомен. Млад мъж. Млада жена. Плът върху плът. Тела, слети в едно. Всичко това беше… чудесно. Не бе изпитвал подобно усещане преди.

Ръката й спря да го гали. Сюзан се наведе към него и го целуна.

— Хайде — подкани го тя, провря се между седалките и мина в товарното отделение на микробуса.

Роджърс я последва бавно. Тя се обърна, целуна го отново и започна да се съблича. Той огледа безпорядъка отзад, а после Сюзан, която захвърли дрехите си на мръсния под. Забеляза едно покривало, взе го и го разстла на пода.

— Колко мило — усмихна се тя и се излегна върху покривалото.

Вече два пъти я бе виждал гола. Но този път беше различно. Тялото й беше… красиво. Дори драконът на рамото й го възбуждаше.

Сюзан се пресегна да съблече якето му, при което притисна гърдите си към него. Когато започна да разкопчава ризата му, той я спря.

Тя го погледна объркана.

— Не го ли искаш?

Роджърс мислеше усилено. Не, не искам да видиш белезите ми.

— По-добре да го направим така — отвърна той.

Легнаха върху покривалото и Роджърс се надвеси над нея.

— Можеш да останеш с дрехи — каза тя, — но ще трябва да разкопчаеш панталона си.

Помогна му да го направи, след което той се намести върху нея. Имаше чувството, че мозъкът му го подвежда. В яда си сграбчи един рафт, монтиран върху страничния панел, и стисна толкова здраво, че го счупи и от него се посипаха инструменти.

— По дяволите, какво беше това? — попита Сюзан и понечи да се изправи.

— Нищо… нищо — отвърна Роджърс и я побутна внимателно назад.

— Пол, всичко наред ли е?

Той почувства силно желание да сграбчи врата й и да го счупи. В отчаянието си се върна назад в спомените си и изведнъж всичко се оправи. Видя Сюзан и Куентин в спалнята. Претърколи се по гръб и постави Сюзан отгоре, след което положи ръце на тънката й талия. Внимаваше много да не стисне прекалено силно.

Тя се усмихна.

— Откъде знаеш, че обичам така?

— Предположих — промърмори той.

Десет минути по-късно всичко приключи. Защото той се бе провалил.

Тя легна до него.

— Беше страхотно.

— Не ме баламосвай.

— За мен наистина беше страхотно. Съжалявам, че за теб не е било.

— За мен също бе страхотно, въпреки че…

Той извърна поглед.

— Хареса ми как ме държиш. Толкова си силен, но едновременно с това и толкова нежен. Това ми хареса. Много ми хареса.

Роджърс я погледна изпитателно.

— Наистина ли?

Сюзан го целуна по устните.

— Да, наистина — каза тя и се сгуши в него.

Минута по-късно той чу тихото й похъркване. Затвори очи и също заспа.