Ничия земя

63

— Тази трябва да е — каза Нокс.

Бяха прекосили границата на Северна Каролина преди час и половина. Минаваше девет сутринта, когато Пулър спря пред голямата крайбрежна къща.

— Онзи бар сигурно е същинска печатница за пари — отбеляза Нокс, докато слизаха от колата.

— Подозирам, че продажбата на открадната секретна информация е по-доходоносна — отвърна сухо Пулър.

Отправиха се към входа на къщата.

— Пулър, вратата е отворена — каза Нокс.

Пулър вече бе извадил пистолета си. Нокс го последва. Той погледна към асфалтираната алея пред къщата.

— Това прилича на петно от масло — посочи той капка гъста тъмна течност.

Застанаха отстрани на входната врата и Пулър я побутна с крак. Тя се отвори и той надникна вътре. Погледна Нокс и посочи с глава.

Тя влезе в къщата и насочи пистолета си първо напред, а после наляво. Пулър я последва, но неговото оръжие описа полукръг надясно. Провериха целия първи етаж, а после и гаража.

— Това е беемвето на Майърс — каза Пулър. — Нямам представа чие е мазератито.

Нокс отвори вратата на италианския автомобил, бръкна в жабката и извади регистрационния талон.

— Джош Куентин.

— Добре. Това ми се струва логично.

— Смяташ ли, че са тук? — попита Нокс.

— Ще трябва да проверим цялата къща, но досега не чух нито звук.

— Мислиш ли, че са мъртви?

— Мисля, че е най-добре да проверим.

Качиха се на втория етаж и огледаха стаите една по една.

В спалнята Пулър се наведе и вдигна от пода парче въже и смачкана на топка кърпа.

— Явно някой е бил вързан — отбеляза Нокс. — Кой мислиш, че е бил? Майърс?

— Нямам представа.

Разделиха се, като Нокс пое едната половина от етажа, а Пулър другата. Нокс приключи първа със своите стаи и потърси Пулър. Завари го в една от баните.

— Откри ли нещо?

Той й посочи пода около тоалетната.

— На някого му е прилошало.

Нокс сбърчи нос.

— Личи си по миризмата.

— Виж и това — каза той и посочи душа. — Обърни внимание на тръбата.

Тя я огледа внимателно.

— Някой за малко да я счупи. Провери ли за следи от инструменти?

— Не мисля, че са използвани инструменти. Струва ми се, че е направено с голи ръце.

— Тръбата е метална, освен това е достатъчно дебела, за да издържи на водното налягане.

— Мога да се сетя само за един човек, който мачка метала, все едно е пластилин.

— Пол. Значи е бил тук. Смяташ ли, че той е бил вързаният?

Пулър поклати глава.

— Това въже не би го удържало.

— Тогава той е вързал някого. Майърс?

— Домът е неин. Но може да е бил и Куентин.

— Как ли Пол е открил това място?

— Не знам, но несъмнено е бил тук.

— Но защо ще реши, че Майърс има нещо общо с Джерико?

— Не знам, Нокс! Може да е открил какво правят горе в бара.

— Нищо чудно. Нали е работил там.

Пулър огледа дивана и впери поглед в нещо.

— Няколко косъма… — каза той и ги вдигна. — Не ми се струва да са от косата на Майърс. На Куентин може би? А и неговата кола е в гаража.

— Може Пол да е търсил тъкмо него. Може да го е проследил до тук. И да не е очаквал да завари Майърс.

— Възможно е.

— Знаем, че двамата с Майърс са замесени в предаването на секретна информация. Логично е да се срещат тук — отбеляза Нокс.

— В такъв случай Пол, Майърс и Куентин са били тук заедно. И някои от тях са били завързани и с кърпа, пъхната в устата, за да не могат да извикат и да предупредят някого.

— Това означава, че Пол е вързал и двамата. Но къде са те сега? Дали не ги е отвел някъде?

Пулър кимна.

— Възможно е. Може да ги е използвал, за да си осигури достъп до Блок Кю и до Джерико.

— В такъв случай как ще влезем там без покана?

— Може би трябва сами да си я осигурим.

— Как?

— Разполагаме с два часа път до там, за да измислим как.