Ничия земя

4

— Това е абсурдно! — каза разпалено Пулър. — Когато майка ми изчезна, баща ми дори не беше в страната.

Тед Хъл погледна полковник Шор, покашля се и отвърна:

— Както вече казах, направихме предварително проучване.

— Чакайте малко — каза Пулър, — кога получихте писмото?

— Преди седмица.

— И ми казвате чак сега?

— Пулър — намеси се Шор, — разбирам колко ви разстрои това писмо…

— Много сте прав — отвърна рязко Пулър и се сепна, като си спомни, че човекът срещу него има много по-висок чин. — Наистина ме разстрои, сър — добави той.

— Предвид сериозността на обвинението предпочетохме да проучим нещата, преди да ви запознаем с писмото.

— И какво показа вашето проучване? — попита Пулър.

— Показа, че макар баща ви наистина да е бил извън страната, той се е върнал ден по-рано от предвиденото. Бил е във Вирджиния, в околностите на Форт Монро, пет-шест часа преди майка ви да изчезне.

Пулър почувства, че сърцето му спира.

— Това не доказва, че е замесен — отвърна той.

— Съвсем не. Но въпреки това проучихме материалите от разследването. Баща ви е заявил, че е бил извън страната, и предварителната проверка на данните от пътуването е потвърдила думите му. Затова разследването е снело от него всякакви подозрения по случая.

— Защо сега твърдите противното?

— Защото открихме допълнителна информация, която показва, че генералът, който е трябвало да се върне в страната с военен самолет, е използвал частен самолет.

— Частен самолет? Чий?

— Все още не сме сигурни. Не забравяйте, че става въпрос за случай отпреди трийсет години.

Пулър разтри очи. Не можеше да повярва, че това наистина се случва.

— Знам колко време е минало. Не съм забравил какво преживях… какво преживяхме двамата с брат ми. А също и баща ми. Беше истински ад. Тази трагедия разби семейството ни.

— Много добре ви разбирам — каза Хъл. — Но какво да правим, след като баща ви е заявил, че е бил извън страната, а документите показват съвсем друго? — попита агентът, без да изрече на глас очевидните последствия от това противоречие.

Пулър реши да свърши това вместо него.

— Искате да кажете, че е излъгал. Документите, които сте открили, може да грешат. Дори името му да е било включено в списъка на пътниците, това не доказва, че се е качил на онзи частен самолет.

— Определено трябва да извършим по-задълбочена проверка.

Пулър изгледа двамата мъже срещу себе си.

— Но ако разполагахте само с това, сега нямаше да водим този разговор.

— За малко да забравя какво работите — отвърна Шор. — Вие добре познавате механизма на едно разследване.

— С какво друго разполагате, господин полковник?

— Нямаме право да го обсъждаме — намеси се Хъл. — Разследването не е приключило.

— Искате да кажете, че сте започнали официално разследване въз основа на писмо, написано от жена на смъртно легло и посветено на събития отпреди трийсет години?

— Както и въз основа на факта, че баща ви не е бил извън страната, както е заявил — опита се да се оправдае Хъл. — Вижте, ако не бяхме открили това разминаване, не мисля, че щяхме да водим този разговор. Да не смятате, че съм се събудил някоя сутрин с намерението да съсипя репутацията на легендарен генерал? И все пак живеем в други времена. Някога се потулваха прекалено много неща. През годините армията беше доста атакувана за липса на прозрачност.

Хъл замълча и погледна Шор.

— В ход е официално разследване — продължи полковникът — и сме длъжни да спазваме съответните процедури. Ако не открием нови доказателства, разследването ще бъде прекратено. Армията няма за цел да съсипе репутацията на баща ви заради едно-единствено писмо от умираща жена.

— Какви нови доказателства? — попита Пулър.

— Приемете тази среща като проява на любезност от наша страна, Пулър — заяви твърдо Шор. — Нищо повече. Случаят е поет от ОКР, просто искахме да ви уведомим как стоят нещата. Предвид състоянието на баща ви преценихме, че можем да разговаряме единствено с вас.

Пулър нямаше какво да възрази.

— Ще ви разпитаме официално по-късно, старши — каза Хъл. — Както и брат ви. И баща ви, разбира се.

— Баща ми страда от деменция.

— Знаем. Но знаем и още нещо — понякога паметта му се връща.

— Кой ви е казал това?

Шор се надигна от мястото си и Хъл го последва.

— Благодарим ви за отделеното време, Пулър — каза полковникът. — Агент Хъл ще се свърже с вас.

— Разговаряхте ли с Линда Демирджиян? — попита Пулър. — И със съпруга й?

— Както вече казах, от ОКР ще се свържат с вас — отвърна Хъл. — Благодаря ви за отделеното време. Съжалявам, че ви донесохме такава неприятна вест.

Двамата си тръгнаха, а Пулър остана на място, забил поглед в пода. Няколко секунди по-късно извади телефона си. Робърт вдигна още след втория сигнал.

— Здравей, братле, затънал съм до гуша в работа. Ако си се върнал във Вирджиния, часовата ни разлика е осем часа. Мога да ти звънна…

— Боби, имаме голям проблем. Става въпрос за татко.

— Какво се е случило?

Пулър му предаде събитията от последния час.

Брат му не пророни нито дума през следващите трийсет секунди. Пулър чуваше само дишането му.

— Какво си спомняш от онзи ден? — попита накрая Робърт.

Пулър се облегна на стола и прокара длан по челото си.

— Играех навън. Обърнах се към прозореца и видях мама там. Беше по хавлия, а главата й беше увита в кърпа. Явно току-що бе излязла от банята.

— Не, имам предвид по-късно.

— По-късно ли? Тогава я видях за последен път.

— Не е вярно. По-късно вечеряхме заедно и тя излезе. Дъщерята на съседите дойде да ни гледа.

Пулър се изправи.

— Не си спомням. Къде отиде тя онази вечер?

— Нямам представа. При някоя приятелка сигурно.

— И не се върна?

— Очевидно — отвърна рязко Робърт. — А татко е бил в страната. Макар да каза на полицаите, че е бил в чужбина.

— Откъде знаеш какво им е казал?

— Агентите на ОКР дойдоха у нас, Джон. Още на следващия ден. Татко беше вкъщи. Разговаряха с него. Ние с теб бяхме на горния етаж, но аз успях да ги чуя.

— Защо не си спомням нищо от това, Боби?

— Защото беше на осем години. Изобщо не разбираше какво се случва.

— Е, ти пък не беше навършил десет.

— Никога не съм бил като другите деца, Джон. Много добре знаеш това — каза брат му. — Преживяхме труден период. Вероятно съзнанието ти е блокирало част от спомените. Един вид защитен механизъм.

— Ще ни разпитат. Татко също.

— Могат да разпитат само нас. Не мисля, че ще получат какъвто и да било отговор от него.

— Но татко може да разбере какво го питат. Следователите смятат, че той е убил мама.

— Не виждам как можем да им попречим, Джон. Става въпрос за криминално разследване. Запознат си с процедурите по-добре от мен.

— Мисля, че трябва да му наемем адвокат.

— Познаваш ли някой добър?

— Шайрин Кърк. Наскоро напусна Военния съд и започна частна практика.

— В такъв случай трябва да й позвъниш.

— Спомняш ли си Линда Демирджиян?

— Да. Симпатична жена. С мама бяха близки приятелки.

— Възможно ли е онази вечер да е отивала у тях? — попита Пулър.

— Нямам представа. Не ми каза къде отива.

— Демирджиян е убедена, че татко е убил мама.

— Чудя се какво я е навело на тази мисъл. Онези от ОКР са открили, че той е бил в Щатите, макар да е казал, че не е бил. Но това е станало едва след като са получили писмото й и са започнали разследване. Сигурно е имала други основания да твърди това.

— Ще открия какви.

— Смяташ ли, че ще ти позволят да разследваш случая? Та това е баща ни! Забрави ли, че не ти позволиха да участваш в разследването на моя случай?

— А ти забрави ли, че аз все пак го разследвах?

— И това едва не съсипа кариерата ти. Съветът ми е да стоиш колкото се може по-далече от разследването.

— Не, не можем да седим със скръстени ръце, нали така, Боби.

— Остави ме да проверя нещо и ще се свържа с теб.

— Ти… ти нали не смяташ, че… — Пулър не намери сили да довърши изречението.

— Истината е, че не мога да бъда сигурен в нищо. Ти също.