Ничия земя

51

Джерико не можеше да се срещне с тях по-рано от вечерта, затова, когато Пулър и Нокс пристигнаха във Форт Монро, вече минаваше девет и навън беше тъмно. Един от въоръжените охранители, застанали на пост отвън, ги ескортира до Блок Кю. По всичко личеше, че нощем сградата е затворена и служителите са си отишли; паркингът пустееше, не се виждаха автомобили.

Пулър и Нокс прекосиха дълъг коридор и влязоха в малка конферентна зала, където останаха сами. Чуха заглъхващите стъпки на охранителя, който се връщаше на поста си.

Двамата седяха един до друг на дългата маса. Нокс погледна Пулър, след което насочи вниманието си към камерата, монтирана в един ъгъл на тавана. Той вече я бе забелязал, затова само й кимна.

Изчакаха, без да промълвят нито дума, докато вратата се отвори. На прага стоеше дребничка жена, шейсетинагодишна, с къса посребрена коса, черни очила, морскосин костюм и бяла блуза. Носеше черни обувки с нисък ток. Тя огледа Пулър с изражението на опитен адвокат или банкер. Кимна и на двамата, преди да седне срещу тях.

— Казвам се Клеър Джерико — представи се жената. — Аз ви позвъних, агент Пулър.

Пулър кимна, след което посочи Нокс.

— Това е…

— Знам коя е тя. Приятно ми е да се запознаем, агент Нокс. Вашата репутация ви предшества, както и тази на колегата ви.

Нокс и Пулър се спогледаха, преди отново да насочат вниманието си към Джерико.

Тя се покашля и попита:

— Мога ли да ви предложа нещо за пиене? Чай, кафе, минерална вода? Мисля, че има и газирани напитки.

И двамата отказаха.

Джерико се приведе напред и постави ръцете си една върху друга.

— Знам, че сте изключително натоварени, затова няма да ви губя времето. Разбрах, че сте установили контакт с една от моите служителки, Ан Шепард. Разговарях лично с госпожица Шепард. В резултат на това тя бе уволнена тази сутрин.

— Защо? — попита Пулър.

— Поради същата причина, която сте изтъкнали снощи пред нея, агент Пулър. Посещавала е редовно онова заведение и се е държала по начин, който представлява грубо нарушение на условията на трудовия й договор.

— Затова ли ме поканихте на среща? За да ми съобщите това? Можехте да го направите и по телефона.

— Предпочитам да обсъждам важните въпроси лице в лице.

— Джош Куентин работи тук, нали? — попита Пулър.

— Да.

— Той също беше в бара. Очевидно прекарва доста време там. Дори разполага със собствени помещения на втория етаж. Винаги отива там в компанията на много жени. Някои от тях води в спалнята. Това не се ли квалифицира като нарушение на договора?

— Нямам представа, не съм виждала трудовия му договор. Той е изпълнителен директор на „Аталанта“. По-високопоставен е от мен.

— Въпреки че вие сте по-възрастна — отбеляза Нокс.

Непроницаемото лице се извърна към нея.

— Длъжностите ни не се основават на възрастта, а на богат набор от фактори. Господин Куентин се радва на безукорна репутация. Вярно е, че направи бърза кариера, но това се дължи изцяло на неговите способности.

— С какво се занимавате тук? — попита Пулър.

— Работим по договори с Агенцията за авангардни проекти в областта на отбраната. Участваме във военни разработки като подизпълнители. Това не е тайна.

— Напротив, бих го определил като строго пазена тайна — възрази Пулър. — Не успях да открия никаква информация за Аталанта Груп. Компанията няма дори уебсайт.

— Не се нуждаем от подобно нещо. Имаме достатъчно клиенти и поръчки и си вършим работата.

— След като позвънихте, проверих и вас. Отново не успях да открия никаква информация. А аз знам къде да търся.

Джерико го изгледа безизразно.

— Исках просто да ви уведомя, че съм решила проблема с госпожица Шепард.

— Тя извади голям късмет — отбеляза Пулър. — Малко след като си тръгна, няколко бандити откриха огън в бара.

— Наистина ли? Има ли пострадали?

— Не сте ли чули? — попита Нокс. — Заведението се намира недалече от тук.

— Бях много заета.

— Между другото, има доста жертви и ранени.

— Каква трагедия — отбеляза Джерико, но по лицето й не трепна и едно мускулче.

— Знаете ли, че преди трийсет години наблизо са били убити четири жени? — попита Пулър.

— Не разбирам връзката им с днешната ситуация, агент Пулър. Мислех, че говорим за настоящето.

— Убийствата са останали неразкрити.

— Много жалко, но какво общо има това с предмета на нашия разговор?

— Проучваме евентуална връзка между армията и въпросните убийства — каза Нокс.

Забележката й накара Пулър да я погледне за миг.

— И защо го правите? — попита Джерико.

— Защото смятаме, че серийният убиец може да е свързан по някакъв начин с военните. Може би дори с тази сграда.

— Това място отдавна не е военна база.

— Но преди трийсет години е било. А тази сграда и тогава е била използвана за различни дейности.

— Тази връзка между серийния убиец и военните… имате ли представа каква е?

Нокс я погледна учудено.

— Говорим за текущо разследване. Нямам право да навлизам в подробности.

Джерико въздъхна и се обърна към Пулър.

— Надявах се да не се стига дотук, но сега виждам, че няма друг начин. Не се води никакво разследване. И двамата нямате право да се занимавате с каквито и да било убийства, свързани или не с това място.

— И откъде разполагате с подобна информация? — попита Нокс.

Джерико продължи да се взира в Пулър.

— Надявах се, агент Пулър, че ще проявите повече уважение към институцията, чиято униформа носите, вместо да правите опити да петните репутацията й в погрешно насочени усилия да оневините баща си за убийството на майка ви.

Пулър не каза нищо, а през това време погледът на Нокс сновеше между двамата. Джерико продължи:

— Никак не ми е приятно да ви говоря тези неща. Знам в какво състояние се намира баща ви. Знам и за обвиненията, отправени от Линда Демирджиян. Знам също, че баща ви се е върнал в страната ден по-рано от датата, която е съобщил на Военната полиция. Това не значи, че е виновен. Надявам се да не е, защото проявеният от него героизъм на бойното поле не подлежи на съмнение. Няма нужда още един Пулър да влиза в затвора, нали така?

— Всички обвинения срещу брат ми бяха оттеглени — отвърна напрегнато Пулър. — Той беше несправедливо осъден.

— Доколкото знам, оправдаването му се дължи най-вече на изключителните ви умения на следовател и, разбира се, на упоритостта ви. Питам се дали проявявате същото старание и когато водите официални разследвания.

— Баща ми…

Тя го прекъсна:

— Уведомен сте, че разследването е приключило. Госпожа Демирджиян е починала, а репутацията на баща ви няма да пострада ни най-малко. — Тя го изгледа въпросително. — Познавам го лично. Знаехте ли това?

Пулър имаше чувството, че го е зашлевила. Тази противна жена познаваше баща му?

— Не — отвърна лаконично той.

— Макар мненията ни по някои въпроси да се разминаваха, трябва да призная, че той беше изключителен боец. Вие също, доколкото знам. Което ме навежда на следната мисъл: защо сте се захванали с това? — Тя погледна Нокс. — И защо един толкова ценен агент си губи времето да ви помага?

— Майка ми изчезна безследно — отвърна Пулър. — Искам да разбера какво се е случило с нея.

— И защо ви отне толкова време да се захванете със случая? Сигурна съм, че сте имали достатъчно възможности да го направите.

— Писмото на Линда…

Джерико го прекъсна отново:

— Това означава, че желанието ви да откриете истината се е нуждаело от катализатор, така ли? Да разбирам ли, че сте обичали повече баща си, отколкото майка си, след като през изминалите три десетилетия не сте проявили интерес към съдбата й чак докато обвиненията на една умираща жена не са застрашили репутацията на Пулър Непримиримия? — Тя помълча и добави: — Ако имах син, щях да очаквам да прояви повече загриженост за мен.

Дясната ръка на Пулър се плъзна неволно на сантиметър по-близо до пистолета. Нокс скочи на крака и заяви:

— Прекалявате, госпожо!

Джерико я изгледа невъзмутимо и пак се обърна към Пулър.

— Смятате ли, че прекалявам, агент Пулър? Или смятате, че съм единственият човек, който не ви спестява истината? Нямам навика да казвам на хората онова, което искат да чуят. Казвам им онова, което трябва да чуят. Твърдите, че търсите истината? Ето ви истината. Трябва да престанете с тези глупости и да продължите да живеете и да служите както преди. Не го ли направите, нещата ще се развият много зле за вас.

— Предполагам, че моментът е подходящ да попитам дали това е заплаха.

— Не. Заплахата предполага да говорим за неща, които може да се случат, а не за неща, които ще се случат. Държа между нас да няма никакви недоразумения.

Пулър не каза нищо, но изражението му подсказваше, че думите й са го засегнали дълбоко. А Нокс не откъсваше поглед от Джерико, която продължи:

— Аз съм учен, интересувам се само от фактите. Вие сте следователи. И също трябва да се интересувате само от фактите. И моята, и вашата работа си приличат много в това отношение. Истината се крие във фактите, които най-трудно приемаме, особено когато въпросът е личен. Но истината, агент Пулър, не може да бъде игнорирана. За разлика от лъжите. И въпреки това хората се самозалъгват непрекъснато. Въобразяват си, че подбудите им са чисти, а действията — още почисти. Настъпва обаче момент, когато те трябва да приемат истината такава, каквато е. Сега разполагаме с един много важен факт и аз ще ви съобщя какъв: продължите ли по същия път, резултатът няма да бъде благоприятен за вас. — Джерико стана рязко. — Благодаря ви, че се отзовахте на поканата ми. Съмнявам се, че ще се срещнем отново.

С тези думи Клеър Джерико се обърна и си тръгна.