Ничия земя

52

— През целия си живот не съм срещала по-голяма кучка от нея! — възкликна Нокс. — Какви глупости говореше само! И с каква арогантност! Идеше ми да я смажа от бой.

Двамата седяха в колата му на паркинга пред Блок Кю. Единствено светлините на част от прозорците на сградата прогонваха тъмнината наоколо.

— Аз пък исках да я застрелям — отвърна тихо Пулър.

Той впери поглед във високата ограда и охраната на входа на сградата.

— Забеляза ли, че не ни позволиха да видим с какво се занимават вътре?

— Предполагам, че дори да бяхме поискали, щяха да отговорят, че нямаме право на достъп.

— Обзалагам се, че не пускат вътре почти никого.

— Истинската цел на поканата й беше да ни предупреди да не се занимаваме със случая, ако не искаме да пострадаме — заяви Нокс.

— Не мисля, че остави и най-малката възможност да я разберем погрешно.

— Ще зарежеш ли случая?

— А ти как мислиш?

Нокс се усмихна.

— Каква е следващата ни стъпка?

— Да намерим Пол.

Пулър включи на скорост и излезе от паркинга. По това време на нощта нямаше никакъв трафик. От другата страна на залива се намираше военноморската база „Норфък“, а на малък остров между нея и Форт Монро се издигаше Форт Уул.

Тъкмо преминаха през входа на Форт Монро и продължиха по крайбрежната улица, когато колата им сякаш подскочи, намали рязко, след което полетя и стигна до сто и трийсет километра в час. Рязкото ускорение залепи Нокс за седалката й.

— Пулър, какво, по дяволите, правиш?

— Не съм аз — отвърна рязко той. — Колата е.

Той натисна спирачката и направи опит да превключи скоростите. И двете маневри не дадоха резултат. Пулър пъхна крак под педала на газта с надеждата да го повдигне нагоре, но той не помръдна.

Стрелката на скоростомера стигна сто и шейсет, а колата продължаваше да ускорява.

— О, боже! — възкликна Нокс, когато мицубишито зави рязко наляво и навлезе в насрещното движение, при което подскочи във въздуха и едва не се преобърна, преди колелата да докоснат асфалта и да възстановят сцеплението.

Това, което предстоеше да се случи, щеше да ги накара да съжаляват, че не са се преобърнали на улицата. Колата удари някаква неравност, излетя във въздуха, премина над ниската стена, изпречила се на пътя им, след което предницата се наклони надолу и се заби в тъмните води на пролива. Въздушните възглавници се задействаха и Пулър бе зашеметен от едновременния сблъсък с водата и изпълнената с газ възглавница, която притисна гърдите му. Колата започна да потъва бързо в солените води на пролива.

Той разтърси глава и погледна към Нокс. Очите й бяха затворени, по главата й имаше кръв. Явно се бе ударила някъде въпреки въздушните възглавници отпред и отстрани.

Пулър бе обучен да не изпада в паника при никакви обстоятелства.

Колата започна да потъва, но той не изгуби самообладание. Откопча предпазния си колан, след което се пресегна, за да откопчае и колана на Нокс. Механизмът обаче заяде. Той моментално извади ножа от кожения калъф на кръста си и се помъчи да среже колана й.

Цялата кола вече бе потопена и водата нахлуваше през всички възможни отвори. Пулър действаше в почти непрогледен мрак. Имаше чувството, че пилотира самолет в гъста мъгла без никакви прибори. Пресегна се, опипа тавана над предното стъкло, намери ключа за лампата и го натисна. Като по чудо грейна светлина. Пулър продължи да реже колана, а междувременно обмисляше следващите си действия.

Добре знаеше, че тук не е дълбоко, девет-десет метра най-много. Но и това бе достатъчно, за да се удавят, ако не успееха да се измъкнат от колата.

Материята на колана най-сетне подаде и той освободи изпадналата в безсъзнание Нокс. Водата в купето вече стигаше до кръста му. Пулър хвана здраво Нокс, която увисна в ръцете му. Той се завъртя, като придържаше главата й над водата, и изрита силно вратата. Налягането на водата отвън отслабваше силата на ритниците му.

Пулър повдигна Нокс с една ръка, опря главата й в тавана и хвана дръжката на вратата със свободната си ръка. Натисна и усети как тя поддава леко. Не се съмняваше, че ако може да натисне с цяло тяло, ще успее да я отвори. Единственият проблем бе, че за да направи това, трябваше да пусне Нокс. И тогава водата, която вече стигаше до гърдите му, щеше да я залее цялата. Пулър започна да изпада в паника въпреки всичко, на което го бяха учили в армията.

Извъртя Нокс върху себе си, с лице, обърнато към тавана, след което се плъзна към вратата и натисна отново. Усети я, че поддава, но водното налягане вече бе прекалено голямо.

По дяволите!

Няколко секунди по-късно водата вътре стигна до врата му и продължи да се покачва. Пулър усети как колата се удря в дъното и се изравнява хоризонтално.

Намираха се на дълбочина от десетина метра. Можеха да изплуват на повърхността, но преди това трябваше да се измъкнат от проклетия капан.

— Нокс! Нокс! Събуди се! — извика Пулър, хвана я с две ръце, разтърси я здраво, след което я зашлеви през лицето.

Чу я да кашля и да се дави, тъй като бе нагълтала вода.

— Какво… какво? — попита замаяно Нокс.

Пулър изви гръб назад, за да повдигне устата си над водата. После извади пистолета, макар да знаеше, че идеята не е добра. Трябваше да го направи по-рано. Това бе грешка. Вероятно фатална.

За разлика от филмите в реалния живот пистолетите не можеха да стрелят под вода. Но тъй като нямаше какво да губи, той се прицели в прозореца и натисна спусъка. Не се случи абсолютно нищо.

Водата вече стигаше до очите му. Колкото и да се извиваше назад, вече не успяваше да държи устата си на повърхността. Започна да плюе и да се дави с мръсната зловонна вода в пролива.

Зарита с големите си обувки стъклото, но не можеше да набере достатъчно инерция, за да го счупи. Опря гръб във волана, без да изпуска Нокс, залепи крака на вратата и започна да натиска бавно и методично. Използва и последната частица от внушителната си физическа сила. Усети, че вратата се отваря, но едва-едва.

Това ли е краят?

Пулър почувства как тялото на Нокс помръдва във водата над него и се отпуска на седалката.

Той се пресегна отчаяно към нея, но тя се завъртя, сякаш имитираше собствените му движения, опря крака във вратата и двамата натиснаха заедно с извити гърбове, за да останат устите им над водата. Напънаха с всички сили, като синхронизираха движенията си. Вратата се отвори още малко. Но това не беше достатъчно, защото направеха ли опит да се измъкнат навън, водното налягане щеше да затвори вратата.

Лампичката в купето все още мъждукаше. Пулър и Нокс можеха да се видят един друг, макар и смътно. Израженията на лицата им подсказваха, че добре разбират каква съдба ги очаква.

Когато водата ги заля изцяло, Нокс се пресегна и докосна лицето му. И той видя паниката в очите й, подобна на неговата. Пулър обаче изпитваше и по-силно чувство.

Усещането за провал. Беше се провалил. И щеше да умре.

А най-лошото? Бе позволил Вероника Нокс да умре заедно с него. Човек не постъпваше така със своите приятели. Напротив, трябваше да ги спаси, дори с цената на живота си. Така се правеше в армията. Така действаха истинските войници.

Пулър съзнаваше, че вече не може да направи нищо, за да я спаси. Не можеше да ги спаси дори помощ отвън, някой случаен минувач например, който бе видял как колата им пада в пролива.

Пулър опря гръб във вратата и за пореден път натисна с всички сили. Изхаби доста въздух, но не след дълго нямаше да има никаква нужда от него. Погледна към Нокс, стисна зъби, за да не нагълта вода, и изрече безмълвно: Съжалявам.

Тя кимна в знак, че го е разбрала. И двамата щяха да умрат. Но поне щяха да умрат заедно.

Пулър продължи да натиска вратата с рамо, като същевременно се пресегна и хвана ръката на Нокс в своята. Усети, че дланта й трепери, и стисна здраво. Очите й се замъглиха от недостига на кислород. Само след миг устите им щяха да се отворят и водата да изпълни дробовете им.

Пулър спря да натиска вратата, обърна се към Нокс и прокара пръст по устните й. След което я прегърна.

И умря.