Ничия земя

57

Клик, клик, клик.

Докато Робърт Пулър търсеше информация, брат му правеше същото. Седеше в мотелската си стая и тракаше по клавиатурата на лаптопа си. Отдавна бе изгубил представа за времето.

Нокс бе заспала на леглото.

Пулър не беше уморен. Беше гневен. А когато се гневеше, работеше два пъти по-упорито. В момента правеше нещо, което трябваше да направи много по-рано. Да провери дали във Форт Монро се е случило нещо необичайно по времето, когато е изчезнала майка му. Каквото и да е, стига да би могло да е свързано с изчезването.

А може и да не се бе случило нищо. Но той нямаше да изпусне нито една възможност.

За целта проверяваше всяко по-необичайно събитие, а те не бяха много, докато погледът му не се спря върху едно име. Провери датата. Провери и мястото.

А после провери отново името. И другото, споменато редом с него.

По дяволите! Затова ли не е казала нищо?

Затвори очи и се върна към нощта, в която бе изчезнала майка му. Сбърчи чело, докато се опитваше да си спомни нещо. Беше им приготвила вечеря. Беше облечена като за излизане. Влезе в спалнята, за да вземе нещо, и той я последва.

Тя не подозираше за присъствието му. Спря пред скрина. Пръстите й докоснаха рамката на някаква снимка. Взе я и я погледна. После я остави.

Но Пулър бе видял достатъчно. Отвори очи и изруга тихо. Тогава не бе задал очевидния въпрос, защото не бе сметнал за нужно, а и бе решил да прояви такт.

Сега обаче тактът можеше да върви по дяволите.

— Нокс? Нокс!

Стана от стола, хвана я за рамото и я разтърси леко.

— Събуди се. Май попаднах на следа.

Тя помръдна, измърмори нещо, после се изправи и го погледна сърдито.

— Какво?

— Защо една жена ще знае такива неща за друга жена?

Тя разтърка очи и го изгледа още по-сърдито.

— Дори не разбирам какво ме питаш.

Пулър грабна лаптопа и седна до нея.

— Това са записките ми от разговора, който проведох с една позната на майка ми. Прочети ги.

Нокс се прозя, протегна се и се концентрира върху текста. Прочете страницата до края и премина на следващата.

— Добре — каза тя, — признавам, че е малко необичайно. Тя твърди, че са разговаряли за тези неща с майка ти, но някои от тях според мен е открила сама. Никой не обсъжда подобни теми в обикновен разговор. Не и между две жени.

— Тя казва, че двете семейства са били близки. Както и че майка ми им е помогнала да се справят с някои проблеми. Говори за нея с голямо уважение.

— Но казва също така, че майка ти се откроява от останалите офицерски съпруги, сякаш се носи над тях. Това може да се тълкува по различни начини. И един от тях е, че й завижда.

— Има още нещо — каза Пулър и й посочи вестникарската статия.

— Съпругът й се е самоубил?! — възкликна Нокс.

— Тялото му е било открито на сутринта след изчезването на майка ми. Но може да е умрял същата вечер, когато тя е изчезнала.

— Смяташ, че има връзка?

— Не знам дали има. Но не знам и дали няма.

— Това би могло да обясни случилото се с майка ти в онази нощ.

— Да се надяваме, защото нямам нито други следи, нито други идеи.

Този път Пулър не й позвъни предварително. Появиха се на прага на дома й в осем сутринта.

Луси Бристоу отвори вратата, облечена с пеньоар. Не изглеждаше очарована, че ги вижда, но Пулър също не бе в най-доброто си настроение.

— Какво искате? — попита безцеремонно тя.

— Отговори — отвърна рязко Пулър.

— На какво? Казах ти всичко, което знаех за майка ти.

В един момент Бристоу като че ли се канеше да затръшне вратата под носа му, но после размисли, отстъпи крачка назад и ги покани да влязат. Поведе ги към кухнята.

— Тъкмо правех чай. Искате ли?

Пулър отказа, Нокс прие. Бристоу наля две чаши и всички седнаха край кухненската маса.

— Какво точно ви интересува?

— Не ни казахте, че съпругът ви се е самоубил — започна Пулър.

— Не знаех, че съм длъжна — отвърна тя.

— Най-вероятно е умрял в нощта, когато майка ми е изчезнала.

— И какво от това?

— Кой откри тялото му?

— Аз.

— Но нали сте били разделени? — отбеляза Пулър. — Не сте живеели заедно.

— Трябваше да се срещнем, за да обсъдим някои въпроси около развода. Той не дойде. Позвъних му, но не вдигна. Никой не знаеше къде е. Отидох и… го намерих.

— Как е умрял? Научих за смъртта му от една статия, но в нея не се споменават подробности.

— Защо се интересуваш?

— Интересувам се, защото може да е свързано с изчезването на майка ми.

— Но как е възможно?

— Моля ви, госпожо Бристоу, отговорете на въпроса — обади се Нокс.

Възрастната жена въздъхна, отпи от чая си и каза:

— Свръхдоза. Болкоуспокоителни. Беше получил травма и държеше големи количества хапчета у дома. Очевидно е изпил цяло шишенце, за да сложи край на живота си.

— Споменахте, че майка ми ви е помагала при решаването на някои семейни проблеми.

— Да, така беше.

— Но тя е помагала и на съпруга ви.

— Ърл и Джаки бяха приятели — отвърна сковано тя.

— Не казвам, че в отношенията им е имало нещо нередно — опита се да я успокои Пулър.

— Не разбирам какво целиш с тези въпроси — заяви рязко Бристоу.

— Вечерта, преди да изчезне, майка ми е получила телефонно обаждане. Бях там, когато вдигна телефона. Спомням си, че изглеждаше разстроена. После се облече и отиде някъде. Възможно ли е вашият съпруг да й е позвънил? Би ли потърсил майка ми, ако е имал някакъв проблем? Ако е искал да поговори с някого?

— Особено ако е обмислял възможността да извърши самоубийство — добави Нокс.

— И ако е направил точно това, смятате ли, че майка ми би отишла при него, за да поговорят?

Когато Пулър спомена телефонния разговор, Бристоу пребледня и остави чашата чай, защото ръцете й започнаха да треперят.

— Какво има? — попита Нокс.

Бристоу покри устата си с длан, а очите й плувнаха в сълзи.

— Госпожо Бристоу, моля ви, кажете ни — подкани я Пулър.

Тя събра сили и отвърна:

— Онази вечер Ърл ми се обади.

— На вас?

Тя кимна и изтри сълзите си.

— Беше разстроен. И сякаш беше пил. Той…

Гласът й пресекна и тя замълча.

— Помоли ли ви да отидете при него? — попита Пулър.

Тя го погледна и кимна.

— И какво се случи? — попита Нокс.

— Нищо. Защото не отидох. Вместо това излязох с приятелки.

Тя въздъхна, приведе се напред, опря чело на масата и захлипа.

Нокс и Пулър я наблюдаваха, без да кажат нито дума. Накрая Нокс сложи ръка на рамото й и каза:

— Всичко е наред, госпожо Бристоу. Не сте могли да знаете…

Жената продължи да хлипа още минута-две, след което се изправи, взе салфетка от масата и изтри очите си. Облегна се назад и въздъхна дълбоко.

— Е, може би ще ми олекне, ако ви разкажа всичко. — Смачка салфетката на топка и продължи: — Казах на Ърл, че няма да отида и…

Тя замълча и погледна Пулър.

— И какво? — попита той.

— И по-добре да позвъни на Джаки.

— Защо на майка ми?

— Защото беше влюбен в нея. До уши! Ето защо! Беше гадно от моя страна, знам, но ми беше дошло до гуша.

Пулър изопна гръб на стола. Беше смаян. Нокс го погледна притеснено, след което попита:

— За проблеми в брака ви ли ставаше въпрос? Заради това ли се разделихте?

Бристоу кимна.

— Заради това… както и заради пиенето на Ърл.

— Искате да кажете, че са имали връзка? — попита Пулър.

Бристоу поклати глава.

— Не, но Ърл определено желаеше да имат. Щеше да се ожени за Джаки, ако можеше.

— Но тя е била омъжена! — възкликна Пулър. — За неговия командир!

Бристоу го погледна изпод натежалите си зачервени клепачи.

— Смяташ ли, че влюбените се интересуват от подобни неща?

— А майка ми?

— Майка ти не проявяваше интерес. Тя беше ревностна католичка. Когато споменах миналия път, че се откроява, че сякаш се носи над останалите, имах предвид в духовен план.

— Явно знаете доста за госпожа Пулър — отбеляза Нокс. — Повече, отколкото бихте могли да научите от разговорите си с нея.

— Когато открих, че мъжът ми е влюбен в Джаки, направих известно проучване. Не знам защо… Просто го направих. Предполагам, че исках да я намразя, да открия някой недостатък, който да ме накара да се почувствам по-добре. Но когато осъзнах, че Джаки няма никакво намерение да наруши брачната си клетва, се случи тъкмо обратното, сближих се с нея. Тя знаеше какво става. Разбираше как се чувства Ърл. И много тактично, но категорично му даде да разбере, че това, което той желае, никога няма да се случи.

— И когато сте отказали да отидете при него онази вечер, сте го посъветвали да се обади на нея?

— Да. Ако някой й е звънял тогава, сигурна съм, че е бил Ърл. Не знаех, че е излязла след телефонен разговор, затова не допусках, че Ърл се е свързал с нея.

— Тя не излезе веднага. Първо приготви вечеря за мен и брат ми, затова не мисля, че й е казал за намерението си да се самоубие. Иначе майка ми веднага щеше да позвъни в полицията.

— Спомняш ли си по кое време звънна телефонът?

— Мисля, че около шест.

— Било е, след като той говори с мен. — Тя погледна Пулър и попита: — Как се сети да свържеш нещата?

— Заради датата на самоубийството на съпруга ви. И познанството ви с майка ми. Освен това си спомних, че преди да излезе, тя взе една снимка от скрина в спалнята. На нея бяха тя и баща ми, вие и съпругът ви.

Бристоу въздъхна и затвори очи.

— Това означава, че майка ми е отивала при него — каза Пулър. — Но е изчезнала, а той впоследствие се е самоубил.

Бристоу отвори очи. Явно предусети накъде отива разговорът.

— Да не би… да не би да подозираш, че Ърл е убил майка ти? Той я обичаше!

— Несподелената любов лесно може да се превърне в омраза — отвърна мрачно Пулър. — Като военен следовател съм попадал на безброй такива случаи.

— О, божичко! — възкликна Бристоу. — Но какво ли е направил с…?

— С тялото? Нямам представа. Позвъни ли ви отново онази нощ?

— Не.

— Защо не отидохте при него? — попита Нокс.

— Защото нямаше за какво да говорим. Бях изтощена емоционално. Затова му казах да се обади на жената, която обича, а това не бях аз.

— Баща ми знаеше ли всичко това?

Бристоу го изгледа насмешливо.

— Смяташ ли, че ако баща ти знаеше, щеше да остави нещата така? Щеше да дойде и да спука от бой Ърл. И Ърл го знаеше. Той се страхуваше от баща ти, както повечето офицери.

— Но тези офицери не са си падали по майка ми — възрази Пулър. — И ако съпругът ви не е бил в състояние да се контролира, може да е решил, че след като няма да има майка ми, никой няма да я има.

— Не вярвам, че Ърл би могъл да й навреди.

— А аз не мога да приема думите ви на доверие, без да ги проверя.

— Какво означава това?

— Ще извадя заповед за обиск на бившия ви дом.

— Нали не мислиш, че…

— Аз съм следовател. Разликата между това, което вие мислите за хората, и това, което аз знам за тях, е от земята до небето.