Ничия земя

27

Изминаха седем-осем километра. Жената караше безразсъдно, вземаше завоите прекалено остро и често навлизаше в насрещната лента на тясното шосе и се връщаше в своята частица от секундата преди да се сблъска с някоя кола.

Роджърс спазваше достатъчно голяма дистанция, за да не събуди подозрения у жената, макар че за тези седем-осем километра я изпревариха поне шест други бели микробуса. Явно това бе предпочитаното превозно средство от цял куп строители, дърводелци, електротехници и прочие, които се грижеха за нуждите на собствениците на околните къщи.

Накрая жената намали и паркира на алеята пред голяма бяла къща с червени керемиди, разположена на самия бряг. Приличаше на богаташка вила от Флорида.

Роджърс я подмина, зави в първата пряка, слезе от колата и бързо закрачи към къщата. Застана зад някакви високи храсти, част от ландшафтния дизайн.

Жената слезе от колата в мига, в който вратата на къщата се отвори. Мъжът на прага носеше къси панталони в цвят каки и бяла тениска. Беше висок, млад и красив.

Роджърс го бе виждал и преди. Джош Куентин, ВИП клиентът на „Камуфлаж“ със свой собствен салон за забавления и красиви приятелки.

Роджърс продължи да наблюдава. Куентин и жената се втурнаха един към друг. Срещнаха се горе-долу по средата на алеята пред къщата. Тя го целуна нежно, а той я стисна за задника.

Такъв е животът, помисли Роджърс. Марс и Венера.

Започнаха да се събличат още отвън, но макар и вкопчени един в друг, успяха да се доберат до вратата и да я затворят зад себе си. Беше очевидно какво се канят да правят и Роджърс нямаше никакво желание да става свидетел на заниманията им. Приклекна зад оградата от жив плет и се замисли върху видяното.

Какво правеше тук Джош Куентин? Това неговият дом ли беше? И коя бе жената? Дали бе омъжена за Балард, а Куентин просто бе любовникът на нейната възраст?

Роджърс потри онова място на тила си. Затвори очи и си представи какви процеси протичат в мозъка му точно в този момент. Бяха му обяснили какво може да се случи, какво може да изпита. Но с него се случваха повече неща, отколкото те можеха да предвидят. Разбира се, бяха му обяснили, че това е девствена територия, в която никой досега не е навлизал. Ничия земя, изпълнена с рискове. С опасности. И поне част от тях не можеха да се предвидят.

Както се оказа, думите им не бяха лишени от основания. Както се оказа, нямаха никаква представа какво правят.

Роджърс насочи поглед към прозореца на къщата с декоративна бяла мазилка. Видя някакво проблясване. Вероятно жената бе съблякла роклята си и я бе захвърлила.

Замисли се за случилото се на онази уличка, когато бе слязъл от автобуса след излизането си от затвора. За двамата млади влюбени, които бяха мъртви. Пет пари не даваше за младите влюбени. Най-вече защото никога не бе имал възможността да се влюби. Изпита почти непреодолимо желание да нахлуе в къщата и да убие и двамата.

Потри усърдно онова място на главата си в опит да отклони тази мисъл. Нуждаеше се от информация. А засега не бе научил почти нищо. Реши да поправи това.

Огледа се, не видя никого, наведе се и преодоля тичешком разстоянието до мерцедеса. Откри на предната седалка дамската чанта на жената. Толкова бе бързала да впие устни в Куентин, че я бе забравила в колата. Извади портфейла й и засне шофьорската й книжка с телефона си. Името й бе Сюзан Дейвис.

Прокрадна се до къщата и надзърна вътре. Можеше дори да се покатери по стената, ако искаше. Никакъв проблем. Високите храсти я скриваха откъм пътя. Надникна през прозореца на гаража. Видя само една кола. Мазерати кабриолет. Предположи, че е на Куентин. Този тип явно си падаше по скъпите играчки.

Заобиколи отзад. Видя плувен басейн с толкова висока ограда, че никой от туристите по плажа да не може да надзърне над нея.

Провери задната врата. Беше отключена. Той се съмняваше, че Куентин се е сетил да включи охранителната система, преди да отведе жената на горния етаж, но въпреки това бе готов да побегне, ако чуеше алармата.

Алармата обаче не се включи. Роджърс влезе вътре и се озова в оскъдно обзаведена стая. Интериорният дизайн залагаше на отворени пространства, но малкото мебели изглеждаха съвсем обикновени. Роджърс се зачуди дали това наистина е домът на Куентин или просто вила под наем.

Огледа се набързо и откри писмо с адреса на къщата върху плика. Адресът бе на някаква корпорация — „Ваканции Северна Каролина“. В такъв случай Куентин вероятно живееше тук под наем.

Роджърс се качи по стълбите, като се ослушваше и за най-слабия звук. Когато се озова горе, чу онова, което очакваше. Двама млади, които се чукаха като зайци. В някакъв момент обаче все пак щяха да приключат.

Проследи звуците — идваха откъм последната стая вляво. Отсреща по диагонал имаше друга стая. Роджърс влезе в нея и остави вратата открехната. Оттук можеше да наблюдава спалнята от другата страна на коридора.

Голата Сюзан бе възседнала Куентин. Е, това забавление щеше да отнеме известно време.

Роджърс се отдръпна от прага и огледа стаята. Забеляза го почти веднага. Кожено куфарче. Отвори го и затършува безшумно. Извади някакви документи и ги огледа един по един. Едва четвъртият привлече вниманието му. Върху него пишеше Поверително. Явно бе служебен материал, предназначен за вътрешни цели.

Написаното върху листа хартия не означаваше нищо за Роджърс. Но онова, което видя в горната част на страницата, означаваше всичко.

Аталанта Груп.

Той погледна към спалнята.

Нима Куентин работеше в „Аталанта Груп“? Това ли бе компанията, която според Хелън Майърс той притежаваше? Нима Джерико работеше за него?

Роджърс поклати глава. Джерико не работеше за никого освен за себе си. Върна документа на мястото му, затвори куфарчето и излезе в коридора. Хвърли поглед към двамата на леглото тъкмо когато Куентин претърколи Сюзан по гръб. Повдигна краката й върху раменете си и бързо довърши започнатото, изстена силно и се отпусна върху нея.

Дотук с романтиката, помисли си Роджърс.

Куентин се отлепи от жената и се облегна на таблата на леглото.

— Мамка му! Беше върховно! — възкликна той. — Нали?

Сюзан придърпа завивката върху себе си и се обърна настрани към него.

— Да — отвърна машинално тя. — Беше страхотно! — добави с престорен ентусиазъм, който само Роджърс забеляза.

— Как е дядката? — попита Куентин.

Роджърс наостри слух.

— Все така. Наслаждава се на старините си.

— Не се съмнявам.

Куентин се пресегна, отвори чекмеджето на нощното шкафче и извади малка кутия. Отвори я и сви две цигари. Подаде едната на Сюзан. Запалиха и дръпнаха силно.

— Тя е много умна — каза Куентин. — Все още успявам да се справя с нея, но не знам докога.

Сюзан дръпна отново от цигарата и също се облегна на таблата.

— Замина ли? — попита той.

— Тръгна преди няколко часа. Скоро ще се върне.

Роджърс се напрегна още повече. Молеше се да споменат името на жената.

Куентин дръпна отново от цигарата и каза:

— Да, ще се радвам да не надзърта непрекъснато през рамото ми.

— Гледай само да не се издъниш.

Куентин сложи ръка върху голите рамене на Сюзан и се престори на обиден.

— Ей, скъпа, знам какво правя.

— Трябва да тръгвам.

Сюзан стана и се облече бързо. Минута по-късно токчетата й затракаха по стълбите.

Когато Роджърс се обърна, за да погледне към спалнята, Куентин бе допушил цигарата и лежеше по гръб на леглото. Няколко минути по-късно той захърка шумно.

Мога да вляза и да го убия още сега. Но каква полза? Трябва да науча повече. За мен той е по-ценен жив, отколкото мъртъв.

Днес е щастливият ти ден, Джош. Уреди се с мацка и… ще живееш.

Роджърс изчака да чуе двигателя на мерцедеса, след което се спусна по стълбите и излезе през задната врата. Не след дълго седеше в микробуса и разглеждаше снимките, които бе направил.

Сюзан Дейвис. Въведе името в търсачката и добави това на Крис Балард. Попадна на цял куп страници с Балард, но в нито една не се споменаваше Сюзан Дейвис. След това провери Джош Куентин. Получи доста информация, но все безполезна. За човек, който се бе издигнал толкова бързо, данните в интернет бяха прекалено оскъдни.

Но пък откри Клеър Джерико.

Роджърс не признаваше план Б.