Ничия земя

26

Значи така живееше другата половина. Е, не точно половината, а онази прословута една десета от единия процент.

Роджърс се бе облегнал на едно дърво край пътя, който следваше извивките на брега. Шофирането до тук му бе отнело по-малко от два часа. Още нямаше обед. Щеше да се върне навреме за работа. Разполагаше с няколко часа, за да свърши някои неща.

Оглеждаше имението, скрито зад висока ограда и стоманена порта, която би спряла дори танк „Ейбрамс“. Това бе дворецът, в който прекарваше дните си Крис Балард, основателят на компанията, която понастоящем се наричаше „КБ Екселон“.

Роджърс бе оставил микробуса си на обществен паркинг, в случай че на входа има охранителни камери. Нищо чудно да заснемаха всяка кола, която минаваше покрай имението. А Роджърс не искаше да се появи на запис.

Той огледа имението от всички страни. Беше внушително. Няколко сгради, система от вътрешни пътища, автомобили, хора… В интернет откри въздушна снимка на терена. Балард явно бе напипал златна жила и бе успял да забогатее за сметка на федералното правителство.

Наоколо нямаше кой знае колко удобни места за наблюдение, но Роджърс откри едно. Изпробва няколко позиции, преди да избере онази, която не само да му позволи да надзърне в имението, но и да му осигури прикритие. Съзнанието му регистрира всички входове и изходи, силните и слабите страни, потенциалните скривалища, разположението на охраната… Чакаше търпеливо, докато здрави мъже със светли панталони и ризи с къс ръкав, с бейзболни шапки, пистолети на кръста и слушалки в ушите обикаляха своя периметър.

Четири сгради, включително господарската къща, които сигурно имаха обща площ от две хиляди квадратни метра, бяха разположени около огромен басейн. Една от постройките, която представляваше нещо като лятна къща край басейна, с душове, съблекални и прочие, бе три пъти по-голяма от къщите, в които живееха средностатистическите семейства. Покрай басейна като по конец бяха наредени елегантни шезлонги на равно разстояние един от друг. Имаше още открит бар, барбекю, беседки, пътечки, застлани с каменни плочи, великолепна растителност…

Клетките на просторния гараж за осем коли бяха заети предимно от мерцедеси и бентлита. Роджърс можеше да ги види, защото ролетните врати на гаража бяха вдигнати и двама мъже работеха по един от автомобилите. В източната част на имението имаше хеликоптерна площадка. Отвъд нея, успоредно на брега, се простираше самолетна писта с дължина поне хиляда метра. В далечния й край бе кацнал елегантен реактивен самолет Фалкон 2000.

Всички атрибути на свръхбогатите до последния детайл, помисли си Роджърс. Толкова много играчки, толкова малко време.

Той тръгна по една обществена алея и излезе на плажа. Водите на Атлантика се надигаха бурно поради силния вятър. Солен въздух изпълни дробовете му. Над главата му се рееха чайки, които от време на време пикираха рязко в търсене на храна. Нищо от това не бе в състояние да привлече интереса на Роджърс. Той продължи към имението. Пясъкът бе на всички, а Роджърс искаше да провери охраната на Балард откъм плажа.

Стигна точно срещу каменна стена, която обикаляше парцела по цялата му дължина. Беше толкова висока, че Роджърс можеше да види само последните два етажа на основната къща. По средата на стената имаше висока дървена врата. Роджърс свали обувките и чорапите си, нави крачолите си и продължи разходката си по брега. Когато измина стотина метра, чу звук. Обърна се и видя, че вратата се отваря. Отвътре излязоха трима едри въоръжени мъже, несъмнено охранители. Зад тях се появи пясъчножълта количка за голф, шофирана от друг охранител. До него седеше втори въоръжен мъж. На задната седалка се бе настанил възрастен мъж в бяла хавлия и със сламена шапка с черна лента. Компания му правеше млада жена със светлосиньо плажно парео.

Мъжът беше Балард, Роджърс не се съмняваше в това. Възрастта съвпадаше, а и кой друг би отишъл на плажа с количка за голф, управлявана от охранител?

Стигнаха почти до водата и спряха. Охранителите разстлаха голямо одеяло, разпънаха столове и маса, върху която сложиха кошница за пикник. После отстъпиха назад и образуваха кръг около количката, докато мъжът слизаше от нея с помощта на жената.

Тя го поведе към един от столовете и му помогнала свали хавлията си. Балард остана по бански и тениска. Тялото му бе слабо, а гърдите — хлътнали. Изглеждаше хилав. Жената го намаза със слънцезащитен крем и му помогна да седне. После свали пареото си и остана по синьо-зелен бански.

Имаше вид на жена, която прекарва много време във фитнеса. По тялото й не се забелязваше и грам тлъстини. Беше със слънчев загар, но не прекалено тъмен.

Тя се излегна по корем върху одеялото точно прел Балард. Бикините й едва покриваха половината от стегнатия й задник. Балард не й обърна никакво внимание. Седеше на стола си и гледаше към океана.

Роджърс обаче забеляза, че един от охранителите поглежда прекалено често към жената, след което извръща очи. Забеляза, че наоколо има чужд човек, едва когато Роджърс му обърна гръб и тръгна по пясъка. След стотина метра спря и влезе във водата.

Коя е тази млада жена? Приятелка на стареца? Негова съпруга? Дъщеря? Внучка? Болногледачка по бикини, която прави слънчеви бани, докато е на работа?

Следващият звук го накара да се обърне в обратната посока. Това бе бучене, което съпътстваше набирането на огромна мощ. Последва силен тътен, довел до освобождаване на набраната мощност. Десет секунди по-късно самолетът издуха листата, нападали по пистата, и се издигна във въздуха. Направи остър вираж над водата, изправи курса и продължи бързото си изкачване към висините.

Роджърс погледна към стареца и младата жена. Той продължаваше да се взира безцелно във водата. Жената обаче скочи на крака и започна да маха.

Роджърс се обърна, за да проследи погледа й, и видя двете струи от реактивните двигатели на самолета да прорязват чистото небе.

Кой лети в този фалкон?

Роджърс влезе малко по-навътре в океана, като позволи на солената вода да покрие голите му глезени. Сведе поглед и видя старите белези по прасците си. От време на време поглеждаше наляво към групичката на плажа.

Жената сервира обяда от кошницата за пикник. Отново си бе сложила пареото. Наля две чаши вино, които двамата с Балард изпиха. Поднесе купа с плодове и плато със сирена. А после и сандвичи. Накрая събра всичко и количката за голф с охранителите потегли обратно по плажа, влезе през вратата и тя се затвори. Очевидно негово величество бе приключил със слънчевите бани за днес.

Роджърс изчака няколко минути, след което се върна бавно по пътя, по който бе дошъл. Изтръска пясъка от краката си, обу отново чорапите и обувките си и продължи към микробуса. Разтри тила си, защото онова място на главата бе започнало да пулсира отново.

Не беше сигурен какво е научил днес, освен че Балард се радва на страхотни старини и за всеки негов каприз се грижи млада красавица.

Тъкмо бе седнал зад волана, когато покрай него профуча кола. Сребрист мерцедес последен модел. Кабриолет със свален покрив. Шофираше жената от плажа, онази с бикините, но сега бе облечена в рокля на цветя.

Роджърс включи бързо на скорост и потегли след нея.

Това може да се окаже възможност, която не бива да изпускам.