Ничия земя

65

— Смяташ ли, че е тук?

Нокс наблюдаваше Пулър, който стоеше точно срещу Блок Кю и го оглеждаше с бинокъл.

— Възможно е — каза Пулър и свали бинокъла. — Ако той е тук, и Джерико е тук. Но трябва да сме сигурни.

— Добре, какво предлагаш да направим?

— Най-подходящ ми се струва директният подход — отвърна Пулър и й подаде бинокъла. — Не се ли върна след двайсет минути, повикай ченгетата.

Тя го изгледа объркано, но кимна.

Пулър прекоси улицата и се запъти към портала. Когато охранителите го пресрещнаха, той вдигна високо служебната си карта и значка.

Един от охранителите го позна и каза:

— Идвали сте тук и преди.

— Точно така. Имах среща с Клеър Джерико. Тя ми позвъни. Поиска да се срещнем спешно.

Охранителите изглеждаха озадачени. Онзи, който позна Пулър, отвърна:

— Но тя не е тук.

— Сигурни ли сте?

— Смяната ми започна в шест сутринта. Тя си е тръгнала снощи и компютърът показва, че не се е връщала.

Пулър се престори на объркан.

— Нищо не разбирам. Джерико ми позвъни преди трийсет минути и каза, че трябва да се срещнем във Форт Монро. — Той погледна към Блок Кю, който се издигаше в далечината зад охранителите. — Това е единствената сграда на територията на форта, в която работи Джерико, нали така?

— Доколкото знам.

— А Джош Куентин? Него също го познавам.

— И той не е идвал.

— Благодаря.

Пулър се върна при Нокс. Обясни й набързо какво е научил от охранителите.

— Къде ли е тогава? — зачуди се Нокс.

— Тя се нуждае от спокойно, усамотено място с надеждна охрана.

— Имението на Балард — сети се Нокс.

— И аз си мислех за него.

Два часа по-късно отново навлязоха в Щата на катранените пети, както бе известна Северна Каролина благодарение на мащабното производство на катран, дзифт и терпентин в миналото. Пулър позвъни на брат си, за да го информира какво са научили и къде отиват.

— Моля те, не ми казвай, че ще проникнеш с взлом в имението на Балард — каза Робърт.

— Добре, няма да ти го кажа — отвърна Пулър.

— За бога, Джон, защо не се успокоиш и не помислиш малко? Това не просто ще съсипе кариерата ти, а ще те прати в затвора. Може дори да те убие.

— Благодаря ти, Боби. Бог ми е свидетел, че не съм свикнал да рискувам живота си — отвърна сухо Пулър.

Затвори телефона и погледна часовника си.

— Да изчакаме да се стъмни и да огледаме мястото. Не се съмнявам, че е добре охранявано, но и най-строго охраняваната крепост си има недостатъци.

Настъпи нощ. Двамата с Нокс седяха в колата си на обществения паркинг край плажа. Пулър погледна часовника си. Минаваше единайсет.

— Да вървим. — Той отвори багажника и извади калъф с очила за нощно виждане. — Добре че не бях взел тази чанта, когато скочихме във водата.

— Да, добре че в колата бяхме само ние — отвърна Нокс.

Приближиха се максимално близо до имението, без да рискуват да бъдат забелязани. Когато залегнаха зад една пясъчна дюна, Пулър извади очилата и огледа околността.

— Първоначални заключения? — попита Нокс минута по-късно.

— Брат ми излезе прав, като нарече имението същинска крепост.

— Чудесно!

— Високи каменни стени. Голям портал, външна охрана, не се съмнявам, че има и вътрешна, която прави редовни обходи.

— Звучи ми като поредния тих и спокоен ден на плажа.

— Пол каза, че е влизал вътре.

— Да, но не забравяй, че той е Супермен и Спайдърмен в едно.

— Да засечем интервалите, през които охраната прави обходи.

Пулър се покатери на едно дърво и огледа двора на имението. Няколко минути по-късно по улицата се зададе джип и вратите се отвориха. Пулър проследи с поглед как голямата машина прекосява двора и спира със задната си част към големите френски прозорци. От джипа слязоха няколко мъже и отвориха задната му врата. Миг по-късно Пулър видя да изнасят от къщата носилка, която бързо натовариха в джипа.

Пулър слезе от дървото. Веднага щом скочи на пясъка, хвана Нокс за ръката.

— Какво става? — попита тя.

— Прехвърлят пациента.

— Кой пациент? Балард ли?

— Не е Балард, а Пол.

— Сигурен ли си?

— Видях го с очите си.

Добраха се до колата си тъкмо когато джипът минаваше покрай тях. Пулър го последва.

— Къде смяташ, че го водят? — попита Нокс.

— Няма да разберем.

— Какво?

— Дръж се!

Пулър ускори, зави рязко наляво, натисна отново педала на газта, изравни се с джипа и се блъсна в него.

— По дяволите, Пулър! — възкликна Нокс, докато стискаше здраво дръжката над вратата.

Джипът закриволичи, след което на свой ред се блъсна в колата на Пулър. Случи се това, което Пулър очакваше — броните им се закачиха. Той натисна спирачките и принуди другия автомобил да намали и да отбие край пътя. Изключи от скорост и изскочи навън с пистолет в едната ръка и служебната значка в другата.

— Полиция! Излезте от колата! Веднага!

Нокс също бе слязла, извадила пистолет и заела позиция от другата страна на джипа.

— Веднага! — повтори гръмогласно Пулър. — В противен случай ще открием огън! Обкръжени сте! Над вас кръжи хеликоптер!

Двете предни врати на джипа се отвориха и от там слязоха двама мъже с вдигнати ръце.

— На земята! По очи! — нареди им Пулър. — Ръцете на тила, пръстите сплетени! Веднага!

Мъжете легнаха на прашната земя и изпълниха нарежданията му.

Нокс претърси колата. Беше празна, с изключение на Роджърс отзад. Пулър сложи белезници на двамата мъже, след което се втурна към джипа и отвори задната му врата. Роджърс го погледна вяло и попита:

— Какво правиш тук?

— Спасявам ти задника. Можеш ли да ходиш?

Роджърс поклати глава.

— Невроблокери с временно действие.

Пулър го метна на рамо и го отнесе до колата си. Настани го на задната седалка и го закопча с колан.

— Ей! — извика един от мъжете, проснати на земята. — Ами ние?

— Намерете си добър адвокат — отвърна Нокс.

Пулър успя да откачи броните на двете коли, след което подкара обратно към Вирджиния.

— Отведоха Джош Куентин и Хелън Майърс — обади се Роджърс от задната седалка. — Бяха с мен, когато Джерико дойде и ме напръска с някакъв газ.

— Защо бяха с теб? — попита Пулър.

— Използвах ги, за да се добера до нея. Тя обаче ме надхитри. Отведе ме някъде и ми направи разни изследвания. Искаше да разбере какво се е объркало и да възроди програмата. Съвсем е откачила!

— Къде си бил, когато Джерико те е нападнала с този газ? — попита Нокс.

— У Куентин… макар после да разбрах, че това всъщност е вилата на Майърс. Знаете ли къде е?

Пулър кимна.

— Да. По кое време стана това?

— Към осем сутринта.

— Ние пристигнахме там в девет и претърсихме цялата къща, но не открихме никого. Колите на Майърс и Куентин обаче бяха в гаража.

Телефонът на Пулър иззвъня. Обаждаше се брат му. Пулър му разказа за случилото се, но очевидно Робърт нямаше търпение да приключи, за да му съобщи своята новина.

— Току-що открихме нещо — каза той.

— Какво?

— Тялото на Джош Куентин. Океанът го е изхвърлил на брега на Аутър Банкс този следобед.

Пулър затаи дъх.

— Убийство?

— Несъмнено.

— Причина за смъртта?

— Счупен череп по всяка вероятност. — Робърт помълча и добави: — Може би като при онези четири жени.

Пулър погледна в огледалото.

— Благодаря за информацията, Боби.

— Какво ще правите с Роджърс?

— Още не съм сигурен.