Ничия земя

34

Облачна нощ.

Добре охранявано имение.

Бурен океан с разпенени вълни.

Пол Роджърс отчете всички тези фактори, докато се взираше в масивните порти на убежището на Крис Балард. Защото бе стигнал до извода, че този дом е тъкмо това. Убежище. Скривалище.

Може би се крие от мен.

След като тази вечер не бе на работа, Роджърс напусна Хемптън в единайсет и пристигна около един. Знаеше къде са разположени охранителите. И колко високи са стените. Не знаеше само в коя стая спи Балард. Налагаше се да проучи разположението на стаите. А това щеше да го изложи на опасност. Но нямаше друг вариант.

Покатери се по стената, която ограждаше северната страна на имението, и скочи с лекота на земята. Остана клекнал в продължение на няколко секунди и се огледа във всички посоки, преди да се отправи към голямата къща. Не се съмняваше, че вратите й са заключени. Както и че теренът около нея се следи с охранителни камери.

Бе анализирал разположението на камерите и бе открил тясна ивица, която оставаше в сляпа зона. По нея можеше да стигне до къщата.

Стените бяха гладки, не предоставяха удобни места за захващане, поне за обикновен човек, който няма оборудване за алпинизъм. Къщата се издигаше на четири етажа над околния терен.

Най-добрата гледка към океана се откриваше от последния етаж. Слънцето изгряваше от изток и Роджърс не се съмняваше, че собственикът на имението иска да се наслаждава на тази гледка всяка сутрин.

Заби пръсти в невидима вдлъбнатина и започна да се катери, плътно прилепен до стената. Ръцете и краката му се впиваха в грубата повърхност, за да намерят опора дори там, където тя не съществуваше.

Прозорците на втория етаж бяха тъмни. На третия забеляза приглушена светлина и реши да рискува, като надникне през прозореца.

Сюзан Дейвис, любовницата на Джош Куентин, лежеше на леглото, този път сама. Завивката едва покриваше тялото й и не оставяше съмнения, че тя предпочита да спи без дрехи.

Роджърс продължи нагоре, докато най-сетне стигна до четвъртия етаж. Придвижи се хоризонтално, докато стигна до набелязания прозорец. Беше открехнат, за да позволи на океанския бриз да проникне вътре.

Погледна надолу и видя един охранител да прави обхода си. Погледът на мъжа си остана насочен надолу. Роджърс плъзна пръсти в процепа и побутна леко прозореца. Пантите бяха добре смазани и той се отвори безшумно. Миг по-късно Роджърс вече беше вътре.

Огледа се в мрака. Това не беше спалня, а по-скоро кабинет. Бюро, лавици с книги, малка конферентна маса, няколко къта за сядане. Видя вратата в другия край на помещението.

В главата му се появи архитектурният план на цялата къща. Вратата вляво би трябвало да води към коридора. Вратата отсреща би трябвало да води към съседно помещение. Спалня?

Забеляза моторизирания инвалиден стол с подпрян до него бастун. Явно стаята принадлежеше на Балард.

Отвори вратата. Леглото бе долепено до срещуположната стена. В него лежеше някой.

Роджърс огледа лицето му. Въпреки тъмнината очите му не пропуснаха нито една подробност. А съзнанието му обработи получения образ, като елиминира трите десетилетия старост и умора. В резултат на това на повърхността изплува лицето на мъжа, когото познаваше като Крис Балард. Добродушно, дори весело лице, зад което се криеше жесток характер и сърце, лишено от капка състрадание.

Пристъпи към леглото и впери поглед в сбръчкания, смален с годините старец. Зачуди се как е най-добре да процедира. Ключовият фактор бе шумът. Трябваше да го попита някои неща. За целта Балард трябваше да бъде в състояние да говори.

Роджърс постави длан върху устата му. Веднага постигна желания ефект. Балард се сепна и се събуди. Взря се уплашено в лицето на Роджърс. Изражението му се промени. Страхът отстъпи място на любопитство, но след миг се върна отново.

Роджърс се наведе и тихо попита:

— Къде е тя?

После отмести дланта си от устата на Балард, но обви пръсти около гърлото му и стисна леко. Намерението му бе съвсем ясно. Ако старецът се опиташе да извика, той щеше да смаже гръкляна му.

— Къде е тя? — повтори въпроса си Роджърс.

— Кой? — попита Балард с дрезгав глас.

Роджърс стисна по-силно.

— Къде е?

След което усили натиска и отново попита:

— Къде е?

Гласът му остана спокоен, но натискът на пръстите му подсказа на стареца, че времето му изтича.

Балард поклати глава.

— Къде е?

Балард отново поклати глава. Роджърс притисна врата му, но само за секунда. Очите на стареца примигнаха и се затвориха. Не го бе убил, а просто го бе пратил в безсъзнание. Знаеше разликата. Похвали се безмълвно, че не изгуби контрол и не го довърши. За всеки случай докосна сънната му артерия. Усети сърдечния ритъм, макар и съвсем слаб.

Надигна се от леглото и се ослуша напрегнато. Не чу нищо. Погледна отново стареца и разтри тила си.

Нощта не се развиваше според очакванията му, но поне бе открил Балард. Сюзан Дейвис бе споменала за някаква жена пред Джош Куентин. За Джерико ли ставаше въпрос? Жената на онзи фалкон?

Внезапно усети остра болка в главата си и затвори очи.

Нима бях толкова близо до нея?

Излезе от спалнята и се върна в кабинета. Прегледа документите на бюрото, като се стараеше да ги оставя на същото място. Засне някои страници с мобилния си телефон. Провери папките на една от лавиците и повтори операцията с някои страници от тях. Когато приключи, му оставеше само още едно нещо.

Върна се в спалнята и вдигна Балард от леглото без никакво усилие, сякаш бе лек като перце. В интерес на истината, Роджърс изобщо не усещаше нищо. Да не говорим, че за него самият Балард бе нищо. Определено не заслужаваше да води толкова спокоен и луксозен живот.

Отнесе го до прозореца, остави го на пода и надникна навън. Не видя никого. Целият вътрешен двор бе покрит с каменни плочи. Той изправи Балард, хвана го едновременно за едното рамо и за долнището на пижамата, повдигна го и го хвърли с главата напред през отворения прозорец.

Проследи падането му. Не бе сигурен дали старецът ще се събуди и ще види смъртта с очите си. Не че имаше значение.

Тялото се стовари върху каменната настилка. Ударът отекна горе. Роджърс изчака, отброявайки секундите наум. После чу тропот от стъпките на тичащи мъже. Охранителите се събраха край кървавата маса под прозореца. Роджърс знаеше какво ще направят сега.

Изтича в другата стая и излезе през прозореца, през който бе дошъл, като не пропусна да го затвори след себе си. После се спусна по гладката стена и скочи на земята в мига, в който лампите в цялата къща светнаха.

Докато подминаваше третия етаж, надникна през отворения прозорец и видя Сюзан да скача от леглото и да намята халат, преди да се втурне към коридора.

Той стигна до зида, който ограждаше имението, точно когато някой отвори прозореца, през който бе излязъл. В следващата секунда Роджърс се прехвърли през зида, така че онзи, който погледна навън, не видя нищо.

Роджърс хукна към микробуса. Точно два часа по-късно влезе в стаята си в Хемптън. Седна на леглото, извади телефона си и разгледа част от снимките, които бе направил.

На една от тях видя Клеър Джерико и Крис Балард, който изглеждаше по-млад в сравнение с тази вечер, но все пак прехвърлил седемдесет. Това означаваше, че Джерико е жива. Или поне че е била жива допреди няколко години.

Роджърс сграбчи импулсивно ключовете си и излезе. Трябваше да види едно място. Всъщност няколко места.

И това трябваше да стане веднага.