Ничия земя

56

Шест часа. В продължение на цели шест часа бе броил вдишванията си като побъркан в очакване болката да спре. Беше се излегнал на леглото в мотелската си стая, макар да не помнеше кога се е настанил тук. Бе откраднал нова кола и бе сменил номерата й с взети от друг автомобил.

Потри лицето си. Беше се измил на една бензиностанция. Освен това бе пробил дупка в главата си; сега раната бе покрита с бейзболна шапка. Изправи се в леглото, но мигом се преви на две от нов спазъм. Все пак честотата им намаляваше.

Измина още един час, а с него си отиде и болката. Роджърс взе душ, облече се и излезе. Времето му изтичаше. Пулър и жената не бяха споменали, че са съобщили на Джерико за него, но нищо чудно да го бяха направили. Той почука с пръстена си по волана.

За всеобщото благо.

Да, бе. Само да те спипам, ще видиш едно „благо“. Така както аз си го представям.

Роджърс потегли на юг по мръкнало. Прекоси границата със Северна Каролина и се насочи към Аутър Банкс. Подмина крайбрежната къща на Куентин, остави колата си на малък обществен паркинг и се върна пеша. Не видя нито една кола пред къщата, но това не означаваше, че и гаражът е празен. Наложи се да провери. Мазератито не беше там.

Роджърс отстъпи назад и огледа потъналата в мрак къща. Знаеше, че Куентин не е в „Камуфлаж“, защото барът не беше отворен. Възможно ли бе да е отишъл в Блок Кю? Нима бе пътувал напразно до тук? И то при положение че нямаше никакво време за губене. Дали пък Куентин не притежаваше друга къща в Хемптън? Звучеше логично, но Роджърс нямаше как да открие дали е така. Трябваше да провери регистрацията на мазератито още при първото си идване тук. Така щеше да се сдобие с другия адрес на Куентин, защото добре помнеше, че номерата на колата му бяха от Вирджиния.

Проблеснаха автомобилни фарове, което накара Роджърс да се шмугне зад един голям храст. Колата тръгна по алеята, а вратата на гаража започна да се отваря нагоре. Покрай него мина елегантен автомобил, който влезе в гаража. Роджърс успя да види кой го кара.

Хелън Майърс.

Собственичката на „Камуфлаж“ изглеждаше разстроена. Излезе от колата и влезе в къщата през вратата, която я свързваше с гаража. Въведе кода на охранителната система върху панел, монтиран на стената, и вратата на гаража се спусна, но не и преди Роджърс да се промъкне вътре. Той долепи ухо до вратата, през която бе влязла Майърс, и се ослуша.

Дамски токчета по теракотени плочки. Последвани от тупване. Дамска чанта, оставена върху кухненския плот? Миг по-късно стъпките се насочиха към втория етаж.

Роджърс изчака няколко секунди, отвори вратата и се промъкна вътре. Къщата бе потънала в тишина, а на първия етаж цареше сумрак. Единствената светлина идваше от коридора, който водеше към втория етаж.

Видя чантата й на един от плотовете в кухнята. Претърси я набързо, но не откри нищо интересно. После се качи по стълбите. Когато стигна горния етаж, чу шум от течаща вода.

Подмина спалните, включително онази, в която Сюзан и Куентин бяха правили секс. Сега, след като бе спал със Сюзан, този спомен породи у него гняв. Не искаше да дели нищо и никого с човек като Джош Куентин.

През открехнатата врата на стаята в дъното на коридора се процеждаше светлина. Роджърс се промъкна тихо и долепи око до отвора.

Майърс току-що се бе съблякла. Свали шнолата и косата й се разля на талази по обсипаните с лунички рамене. Протегна се и Роджърс видя как мускулите на гърба и ръцете й се издуха. После тя влезе в банята и се скри от погледа му.

Той я изчака да затвори вратата, промъкна се в спалнята и се огледа. Беше просторна, украсена с големи раковини и картини с морска тематика. Когато Роджърс чу водата да спира, седна на леглото и зачака. Тогава се включи сешоар. Когато и сешоарът замлъкна, той извади пистолета си.

Вратата се отвори и Майърс се появи на прага, загърната в хавлиена кърпа. Щом го видя, тя отскочи назад и изпищя. Той не каза нищо, не направи нищо. Когато го позна, Майърс спря да пищи и се взря изумено в него.

— Пол? Какво правиш тук? — Погледът й попадна върху пистолета и тя отстъпи назад. — Как изобщо разбра за това място?

— Проследих някого до тук.

— Защо?

— Защото търсех информация.

— Информация? За какво?

— За мен.

— Не разбирам.

— Къде е Джош Куентин? Тази къща негова ли е?

— Не. Това е моят дом. Той само отсяда тук понякога.

— А Сюзан Дейвис отсяда с него.

Лицето й помръкна.

— Какво искаш да кажеш?

— Познаваш ли Сюзан?

Тя кимна безмълвно.

— Дойдоха тук да се чукат. Направиха го доста енергично.

По лицето на Майърс не трепна мускулче. Тя продължаваше да се взира в Роджърс.

— Трябва да намеря Куентин. Къде е той?

— Нямам представа. Но защо ти е?

— Той познава един човек, когото трябва да намеря.

— Кого?

— Куентин работи за Аталанта Труп. Знаеш ли това?

— Може да съм го чувала… ако го е споменавал.

Роджърс пристъпи към нея. Тя се дръпна назад. Той потри тила си в опит да прогони болката, която се надигаше там. Това започваше да му създава неудобства.

— Не знам какво очакваш да кажа — продължи Майърс. — Ти нахлу в дома ми, Пол. Мога да повикам полиция. Но няма да го направя, ако си тръгнеш веднага. Сигурно си объркан от случилото се в бара. Аз още не съм дошла на себе си… И нямам представа защо онези хора нападнаха заведението.

— Дойдоха, за да ме убият.

Майърс зяпна и впери поглед в него.

— Откъде знаеш?

— Знам.

— Но защо някой ще иска да те убива?

— Защото аз съм това, което съм, а тя е това, което е.

— Коя е тя?

— Клеър Джерико.

Роджърс се взираше изпитателно в Майърс в очакване на реакция и тя не го разочарова.

— Значи я познаваш?

— Тя работи с Джош. Нея ли искаш да откриеш?

Той кимна.

— Защо?

— Тя ме направи.

— Моля?

Вместо отговор Роджърс повдигна ризата си. Когато Майърс видя белезите, отстъпи още една крачка назад и гърбът й опря в стената.

— О, господи! Това… О, господи!

— Тя ме направи — повтори Роджърс.

Майърс изглеждаше разстроена.

— Съжалявам, Пол. Аз…

— Можеш да ми помогнеш — прекъсна я той.

— Как?

— Можеш да ми помогнеш да я пипна.

— По какъв начин? — простена тя.

— Посредством Куентин.

— Нямам представа как.

— Трябва само да открия Джерико. После поемам нещата в свои ръце.

— Виж какво… — замоли го Майърс. — Не искам да се замесвам…

Роджърс я хвана за рамото.

— Вече си замесена. А сега се стегни и му позвъни. Кажи му, че искаш да се срещнете. Тук.

— И каква причина да изтъкна?

— Ще оставя това на твоето въображение. Измисли добра причина. Ще те държа под око, докато говориш с него.

— Ами ако не дойде?

Той стисна рамото й достатъчно силно, за да я накара да подскочи.

— Моли се на Господ да дойде. Защото и времето, и търпението ми са на привършване.