Ничия земя

68

Пристигнаха в мотела в Хемптън в три сутринта. Сложиха стареца да си легне, като го подпряха на възглавници, защото имаше трудности с дишането. Двойникът на Балард не промълви нито дума по време на цялото пътуване и мигновено заспа.

Нокс погледна към Майърс и Сюзан и им посочи двата стола.

— Седнете.

— Не можете да ни държите против волята ни. Това е отвличане — заяви Сюзан.

— Аз съм полицай — отвърна Пулър.

— Видях значката ти в бара. Ти си военен полицай. Аз обаче не служа в армията, така че нямаш никаква юрисдикция над мен.

Пулър погледна Роджърс.

— Не ми каза, че е адвокатка.

— Не съм адвокатка, но искам да се обадя на адвокат. След като смятате, че можете да ме арестувате, не можете да ми попречите да се обадя на адвокат.

— Защо просто не млъкнеш и не ги изслушаш? — обади се Майърс.

Сюзан я изгледа пренебрежително.

— Аз не съм продавала военни тайни, нали така? Защо ти не млъкнеш, вместо да си играеш на шпионка?

Останала без сили, Майърс попита Пулър:

— На каква сделка мога да разчитам?

— Зависи от информацията, която ни предоставиш.

— Ако ви дам и Джерико, и Шарпантие?

— Можем да уредим минимална присъда във федерален затвор, който ще прилича на кънтри клуб. Няма да усетиш колко бързо ще излезеш и ще отвориш нов бар.

— Добре.

— Това съгласие ли е?

Тя кимна, а Сюзан я изгледа с отвращение.

— Как се забърка във всичко това? — попита Нокс.

— Благодарение на Джош. Той се свърза с мен. Джерико го беше назначила да „ръководи“ Аталанта Груп, но основната му задача беше да предава информация на Шарпантие. Двамата се познават отпреди.

— Значи Клеър Джерико лично го е избрала?

— Да.

— Струва ми се логично да използват бара като място за предаване на информацията — каза Нокс. — Той се е посещавал от доста военни, така че е нямало опасност да предизвикат подозрения.

Пулър кимна и погледна Майърс.

— А въпросната секретна информация? Това са приложения с комерсиална цел на патентите на Балард, така ли?

— Да. Струват страшно много пари. Но както сам каза, патентите са на Балард.

— А каква е сделката със самия него?

— Той има алцхаймер.

— Това ли е Балард? — попита Пулър и посочи стареца.

Майърс понечи да каже нещо, но се спря. Погледна към Сюзан. Пулър също се обърна към Сюзан.

— Ще сключим ли сделка, или ще оставиш приятелката ти да обере всички бонуси?

— Балард е мъртъв — отвърна Сюзан. — Беше мъртъв още преди да се включа в играта.

— А как е умрял? — попита Нокс. — От естествена смърт ли?

— Ако куршум в главата може да се нарече така.

— Кой го е убил?

— Джерико. Така поне мисля. Не съм била там. Джош обаче беше убеден, че тя го е убила.

— А ти как се забърка във всичко това?

— Казах ви вече. Благодарение на Джош. — Погледна Роджърс и добави: — Нали ти казах, че се познавахме отдавна.

Роджърс кимна, без да откъсва поглед от нея.

— Беше гадняр и мошеник. Затова го е избрала Джерико. А той нае мен да дундуркам старците.

— Джош беше добър човек — прекъсна я Майърс.

— Глупости!

— И как един измамник получава достъп до класифицирана информация, която му позволява да работи като подизпълнител на Министерството на отбраната? — попита Нокс.

— Джерико — отвърна Сюзан. — Обзалагам се, че тя го е уредила. Знаеш, че съществуват безброй начини да се манипулира детекторът на лъжата. Да не би досега в армията да не са прониквали чужди шпиони?

— Явно знаеш доста за тези неща — отбеляза Пулър. — Какво си работила?

— Аз съм най-обикновено момиче, което обича забавленията, но това не му пречи да се учи бързо и да мисли още по-бързо.

— Да, бе! — възкликна недоверчиво Пулър. — Защо й е било да убива Балард?

Сюзан кръстоса крака на няколко пъти.

— Можеш да отидеш до тоалетната, ако ти се налага — каза Нокс.

Сюзан скочи.

— Благодаря — каза тя и забърза към банята.

Когато вратата се затвори зад гърба й, Майърс каза тихо:

— Тя лъже.

— За какво? — попита Пулър.

— За Балард. Никой не го е убивал. Той не е мъртъв.

— Къде е тогава?

Майърс посочи леглото.

— Ето го. Това е Крис Балард.

— Защо да ти вярваме? — попита Роджърс.

— Тя вече излъга за осиновяването — каза Майърс и се огледа притеснено. — Има и още нещо.

— Какво? — попита Нокс.

— Сюзан има оръжие.

— Виждал съм я да го използва — отвърна Роджърс. — Тя ми спаси живота.

— Нямах това предвид — зашепна Майърс. — Тя има оръжие в момента. Видях я да го пъха в джоба на халата си, преди да излезем от къщата.

Пулър и Нокс мигом скочиха на крака и извадиха пистолетите си, докато Роджърс наблюдаваше внимателно Майърс. Застанаха от двете страни на вратата на банята.

Куршумът се заби на два сантиметра над главата на Пулър. Той се хвърли на пода и се претърколи, докато втори куршум пръсна на парчета нощната лампа. Нокс извика от болка, тъй като в лицето й се бе забило стъкло.

Майърс се обърна и стреля отново. Този път не пропусна целта. Куршумът прониза челото на стареца. Той се отпусна мъртъв на леглото. Друг куршум рикошира от металната стойка на лампата и прониза лявата ръка на Пулър.

Роджърс хвърли стол към Майърс, но пропусна. Тя насочи пистолета си към главата му. В следващия миг вратата на банята се отвори рязко. Появи се Сюзан и започна да стреля. Първият й куршум удари Майърс в рамото и тя изпусна пистолета. Вторият се заби във врата й. Този изстрел се оказа смъртоносен.

Майърс изпищя и се хвана за врата, но от раната изтичаше толкова много кръв, че й оставаха броени секунди живот. Тя погледна Сюзан, която стискаше здраво пистолета си, свлече се на пода, потръпна конвулсивно и застина.

Пулър, Нокс и Роджърс гледаха към Сюзан, насочили оръжията си в главата й. Тя свали бавно пистолета.

— Какво, по дяволите, се случи току-що? — възкликна Нокс. — Защо Майърс започна да стреля?

— Защото искаше да убие всички ви — отвърна Сюзан.

— Но нали й предложихме сделка? — учуди се Пулър.

— Тя не се интересуваше от вашата сделка.

— Защо? — попита Нокс.

— Защото е дъщеря на Клеър Джерико — каза Сюзан.