Ничия земя

47

Докато полицията продължаваше да обработва местопрестъплението, Пулър се възползва от възможността да се качи на втория етаж и да надникне в стаята, откъдето бе излязъл Джош Куентин.

Ченгетата бяха разпитали и освободили Куентин и компанията му, която се изнесе толкова бързо, че една от жените се спъна на високите си токчета.

Пулър огледа помещението. Беше осеяно с бутилки от бира и уиски, винени чаши… Наистина бяха купонясвали. Отвори вратата към съседното помещение, обзаведено като спалня. Леглото бе разхвърляно, на пода имаше възглавници.

Явно не се бяха задоволили само с алкохола. Възможно ли бе жените с Куентин да са проститутки? Какво всъщност ставаше тук? Защо напереният мъж изглеждаше толкова уплашен от появата на полицията? Високопоставен мениджър в компания, която работи за Пентагона, заловен със свален панталон в компанията на проститутки? И защо Хелън Майърс, която изглеждаше толкова здравомислеща, бе поела подобен риск? Това не беше Вегас. Законите на Вирджиния забраняваха проституцията.

Пулър слезе долу и видя, че Майърс го наблюдава от бара. Отиде при нея.

— Какво правите горе? — попита тя.

Сълзите бяха размазали грима й. Майърс явно долови това по погледа му, защото се обърна към огледалото зад бара, видя как изглежда, взе една кърпа и изтри остатъците от грима си.

— На нищо не приличам — каза тя.

— Но сте жива. Може да се каже, че извадихте късмет.

Тя остави бавно кърпата.

— Прав сте.

— Кой е Джош Куентин? — попита Пулър.

— Казах ви, клиент.

— И използва помещенията на горния етаж?

— Да.

— С каква цел?

— ВИП салон, изцяло на негово разположение… нещо като лично пространство.

— И за какво му е то?

Изражението й стана предпазливо.

— Нямам представа. Затова се нарича лично пространство.

— Там има спалня. И ако съдя по вида й, е била използвана.

Тя сви рамене.

Пулър погледна към полицаите в бара.

— Рано или късно ще стигнат и до втория етаж. И ще започнат да задават същите въпроси.

— Онова, което се случва горе, няма нищо общо с този ужас.

— Дори да е нещо незаконно?

— Горе не става нищо незаконно — отвърна тя.

— Откъде знаете? Току-що казахте, че нямате представа какво върши Куентин там.

— Исках да кажа, че познавам Джош. Той не би се забъркал в нищо незаконно.

— Проституцията също е незаконна.

— О, за бога! Тези жени не са проститутки!

— Сигурна ли сте?

— Да!

— Откъде? Защото Куентин ви е казал? Аз пък мисля, че той не идва тук с колежки.

Тя скръсти ръце и отсече:

— Не съм длъжна да ви казвам нищо.

— Така е — съгласи се Пулър и посочи полицаите. — На тях обаче сте длъжна да кажете всичко. И ви съветвам да си помислите хубаво какво ще говорите, а не да им пробутвате същите глупости като на мен.

— Трябва да се погрижа за някои неща — каза Майърс и стана.

— Не се съмнявам. Предполагам, че първото от тях е да позвъните на добър адвокат.

Тя напусна салона с бърза крачка и изчезна в коридора, който водеше към кабинета й.

На Пулър изведнъж му хрумна нещо. Отиде при един от барманите, който седеше унило, капнал от умора, вдигна връзката си ключове и каза:

— Госпожа Майърс ме помоли да взема нещо от колата й, но сега е толкова разсеяна, че пропусна да спомене марката и модела.

— О, синьото беемве седемстотин и петдесет — отвърна сервитьорът. — Обикновено паркира отзад.

— Благодаря.

Пулър излезе навън, качи се в мицубишито и го премести така, че да държи под око голямото беемве.

Петнайсет минути по-късно Майърс излезе през задната врата, качи се в колата си и потегли.

Той я последва на известно разстояние. Сутрешният трафик бе достатъчно натоварен, за да му даде възможност да се скрие зад останалите автомобили.

Пътуването беше кратко. Но финалът му изненада Пулър.

Майърс се насочи право към Форт Монро и свърна по крайбрежната улица, преди да направи остър завой наляво и да се отдалечи от канала. Няколко минути по-късно спря пред входа на Блок Кю. Пулър също спря, извади фотоапарата си и направи няколко снимки на Майърс, която след съответната проверка от страна на охраната влезе на територията на Блок Кю и паркира пред сградата.

Преди още да излезе от колата си, една от външните врати се отвори и от там излезе Джош Куентин. Беше облечен в същия костюм и изглеждаше разтърсен от случилото се в бара. Двамата с Майърс се прегърнаха и той я въведе вътре.

Пулър успя да заснеме всичко това. После седна зад волана и започна да обмисля следващия си ход. Нямаше правомощия да влезе в Блок Кю. Опиташе ли се, щяха да го изхвърлят или арестуват. А може би и двете.

Изминаха два часа и той тъкмо бе решил да си тръгне и да опита друг подход, когато видя Майърс да излиза от сградата. Куентин не беше с нея. Тя потегли и Пулър я последва. Мислите й очевидно бяха насочени другаде, защото нито веднъж не погледна назад. Качиха се на магистрала 64 в западна посока, след което Майърс пое по отклонението за Уилямсбърг.

Пулър погледна часовника си. Минаваше осем сутринта. Проследи я до хотел „Уилямсбърг“, внушителна сграда, разположена близо до търговските улици. Майърс се отказа от услугите на служителя на паркинга и остави колата си вдясно от входа на хотела.

Пулър последва примера й, след което си сложи шапка и очила и смени сакото си с яке, което извади от сака. Направи това, за да не би Майърс да го познае, в случай че се обърне.

Тя мина покрай портиера, който беше с ливрея и цилиндър, и влезе вътре. Пулър тръгна след нея.

Майърс явно бе позвънила на някого от колата си, защото той я видя да прекосява уверено елегантното фоайе и да излиза през високите френски прозорци, които водеха към градината на хотела.

Там, на верандата, бяха разположени мебели от ковано желязо. От един стол се надигна висок и слаб мъж. Беше с дълга посивяла коса, облечен елегантно в тъмносин костюм с червена вратовръзка. От предното му джобче се подаваше кърпичка в цвета на вратовръзката.

Майърс веднага заговори нещо, но мъжът вдигна длан, очевидно за да я успокои. Хвана я под ръка и двамата тръгнаха заедно по павираната алея. Пулър ги последва, преди да се скрият от погледа му. Изостана на петнайсетина метра зад тях, когато мерна табела, на която пишеше Спа. После ги видя да завиват към друга градина, заобиколена от висока тухлена стена.

Той надзърна иззад входа. Двамата седяха на една пейка горе-долу по средата на градината. Нямаше никой друг.

Пулър забърза по пътеката и се озова от другата страна на тухлената стена, точно зад пейката на Майърс и мъжа. Напрегна слух, но не успя да чуе нищо, защото двамата разговаряха шепнешком. Ядосан, той се върна по пътеката и отново надзърна иззад входа на градината. Видя как Майърс бърка в джоба си и вади нещо. Пулър направи няколко снимки, докато тя го подаваше на мъжа. Непознатият го прибра, след което двамата станаха и тръгнаха към мястото, където стоеше Пулър. Той намери прикритие зад един голям чемшир секунди преди те да стигнат входа на градината.

Минаха покрай него и влязоха във фоайето на хотела. Пулър ги последва и видя, че мъжът се качва по стълбите, докато Майърс се насочва към изхода, несъмнено за да продължи с колата си. Пулър се зачуди какво да направи. Да последва мъжа или да последва жената?

Накрая реши, че знае откъде е дошла Майърс. Затова предпочете да научи нещо повече за непознатия.

Той седна във фоайето и остана там, докато видя, че мъжът се връща с кожена чанта на рамо. Запъти се право към рецепцията. Пулър стана и отиде при колата си. Минута по-късно мъжът излезе и каза нещо на портиера. Портиерът махна на едно от такситата пред хотела. То спря пред входа и непознатият се качи в него.

Пулър последва таксито до гарата на „Амтрак“. Там мъжът слезе и Пулър паркира набързо. Проследи го до чакалнята и седна през две места от него.

Непознатият отвори чантата си и сложи на коленете си лаптоп. После извади от джоба си предмета, който Майърс му бе дала. Едва сега Пулър видя, че това е флашка. Мъжът я пъхна в порта на лаптопа си и затрака по клавиатурата.

Пулър стана от мястото си и заобиколи зад него на разстояние четири-пет метра. Извади фотоапарата си и се завъртя леко надясно, за да улови в кадър екрана на лаптопа. Нагласи обектива, приближи образа колкото можа и започна да снима, докато мъжът четеше страниците една след друга.

След малко мъжът извади телефона си и набра някакъв номер. Пулър се върна на мястото си с надеждата да подслуша разговора.

Не разбра нито дума, но не защото не можеше да го чуе, а защото мъжът говореше на език, които той можеше да разпознае, но не и да говори.

Френски.

Огледа се, когато чу влакът да се приближава. Гласът от уредбата обяви, че той пътува за Вашингтон.

Пулър се замисли. Нямаше правомощия да арестува непознатия, нито дори само да го задържи. Дори да направеше подобен опит, щеше да се издаде, че го е следил. Както и че е следил Майърс. Затова овладя желанието си да скочи и да спре мъжа. Проследи го с поглед как се качва във вагона. Когато влакът потегли, Пулър се върна при колата си. Там разгледа току-що направените снимки.

Видя чертежи и формули, които се оказаха прекалено сложни за него, та да разбере каквото и да било. И все пак като че ли Майърс бе предала на този мъж някакви тайни разработки. За Пулър стана очевидно, че тя е получила въпросната информация от Джош Куентин. Може би в стаята на втория етаж на „Камуфлаж“.

По ирония на съдбата Пулър си бе съчинил шпионска история в Аталанта Груп, за да си гарантира помощта на Ан Шепард, а сега се оказваше, че шпионажът е съвсем реален.

Трябваше да намери отговор на толкова много въпроси.

Какви са тези тайни?

Къде се намира Пол, охранителят от бара? Кой е той?

И какво общо има изчезването на майка ми с всичко това?