Ничия земя

71

Пулър бе забил поглед в земята пред себе си. До него бе застанал брат му. Нокс бе няколко метра по-назад, а зад гърба й стоеше Пол Роджърс.

Намираха се на петдесетина километра от Уилямсбърг, на отклонението за Ричмънд от магистрала 64, по което почти не минаваха автомобили. Пред тях се издигаше огромно дърво. Преди трийсет години трябваше да е било крехка фиданка. Земята от северната му страна бе леко хлътнала.

Не бяха дошли сами. Придружаваше ги екип от съдебномедицински експерти.

Мъж, на чието яке пишеше ОКР, пристъпи към Пулър и попита:

— Готови ли сте да започваме?

— Действайте — отвърна лаконично Пулър.

Екипът огради мястото и започна да копае. Малко преди да стигнат два метра дълбочина, откриха онова, което търсеха. Спуснаха въжета в дупката. В нея влязоха мъже в защитни костюми. Завързаха с въжетата ковчега, който бяха открили долу. Един от тях даде заповед и колегите им горе започнаха да дърпат.

След малко ковчегът се озова на повърхността. Метален и покрит с петна. Едната му страна бе хлътнала, но иначе изглеждаше напълно здрав. Капакът си беше на мястото и не се виждаше какво има вътре, за което Пулър мълчаливо благодари на съдбата.

Ковчегът бе натоварен в чакащия микробус. Експертите продължиха да обработват мястото.

Пулър погледа още няколко минути и каза на брат си:

— Готов ли си да тръгваме?

— След малко.

Робърт обиколи изкопа, сякаш се опитваше да запамети всяко късче земя, сред което бе лежала майка му през изминалите трийсет години. Пулър не го изпускаше от очи. Накрая Роджърс дойде при него, почеса се по главата и каза:

— Извинявай, Пулър.

— Ти нямаш нищо общо с това.

— Ако не ме беше видяла какво правя…

— Не се обвинявай. Мен ако питаш, и ти, и мама нямате абсолютно никаква вина за случилото се.

Роджърс се обърна и отиде при Нокс. Тя го заговори тихо.

Робърт приклекна край изкопа. Брат му го последва.

— За какво си мислиш, Боби? — попита Пулър.

— Мястото е толкова спокойно. Мама наистина е почивала в мир.

— Още не сме сигурни, че е тя.

Дълбоко в себе си обаче Пулър знаеше, че това е именно майка им. Единствената причина да научат за мястото бе сключената сделка. Информация за нейната смърт и никакви обвинения. Джерико бе свободна като птичка.

На Пулър обаче му се повдигаше от това. Никога в живота си не се бе чувствал толкова безпомощен. Уменията, които притежаваше, оръжията, които владееше… нищо не можеше да му помогне.

— Наистина е спокойно — каза той. — И има много цветя. Мама обичаше цветята.

Той отново погледна към Нокс. Лицето й бе каменно. Тя се отдалечи. Роджърс я последва и двамата се качиха в джипа, който ги очакваше.

Всички заедно потеглиха към моргата. Когато пристигнаха там, съдебномедицинските експерти вече бяха отворили ковчега и поставили останките на масата за аутопсии. Кости, парчета плат и малки кичури коса.

Нокс и двамата братя наблюдаваха зад стъклена врата. Очите на Пулър се напълниха със сълзи.

Робърт обърна специално внимание на парчетата плат.

— Смяташ ли, че е тя? — прошепна Пулър с треперещ глас.

Робърт кимна.

— Десенът на роклята, която носеше… Същият е. И обувките. Или каквото е останало от тях. И цветът на косата е като на мама.

— Помниш дрехите и обувките?

— Помня всичко от онази нощ, Джон. — Робърт се подпря на стената, за да се съвземе. Внезапно се преви на две и вдиша дълбоко няколко пъти, а брат му го прегърна през раменете. Най-накрая Робърт се изправи и кимна. — Да, мама е. Открихме я най-после.

Двамата продължиха да се взират в останките, докато патоанатомът не пристъпи към масата. Миг преди да започне работа, щорите на стъклената врата се спуснаха.

Нокс, която бе излязла за малко, се върна при тях.

— Тук са — заяви напрегнато тя.

В коридора ги очакваха дузина военни полицаи с бронежилетки и автомати, водени от генерал-лейтенант, който се представи като Рандал Блеър. Това бе другата част от сделката. Роджърс срещу пълен имунитет за Пулър и останалите.

Нокс отиде при Роджърс и прошепна нещо в ухото му. Той кимна, след което изгледа равнодушно войниците. Генерал Блеър го посочи и изкомандва:

— Арестувайте този човек. — След което бързо добави: — Окажете ли съпротива, ще наредя да открият огън, без да ми мигне окото.

Роджърс погледна Нокс и постави ръце на гърба си. Двама военни полицаи му сложи белезници, които изглеждаха по-масивни от стандартните.

— Наредено ми е да ви уведомя — продължи Блеър, — че смятаме случая за приключен, и да ви предупредя да забравите за него. Не го ли направите, ще си понесете последствията. Това е вътрешен проблем на Министерството на отбрана и ще бъде решен по съответния ред.

— Искате да кажете, че случаят ще бъде потулен — отвърна Пулър.

Блеър едва сдържа гнева си.

— Знам само, старши следовател Пулър, че случаят е приключен. Получихте останките на майка си. Това гласи споразумението.

— Да върви по дяволите споразумението! — не издържа Пулър и пристъпи напред, преди брат му да го сграбчи за ръката, а трима военни полицаи да насочат автоматите си към него.

— Какво ще правите? — продължи Пулър. — Ще скриете истината? Отново? И ще й позволите да продължи както досега? Какво означава тази униформа за вас? — Той погледна право към военните полицаи.

Мъжете изобщо не се трогнаха от думите му. Блеър избухна:

— Още една дума и ще те изправя пред военен съд, войнико! — Протегна дебелия си показалец на милиметри от лицето на Пулър и каза: — Пет пари не давам кой е баща ти!

— Остави го, Джон! — каза тихо брат му, който продължаваше да го държи за ръката.

— Няма да го оставя.

Нокс застана до него и хвана другата му ръка.

— Напротив.

После тя кимна на Блеър. Генералът и военните полицаи отведоха окования Роджърс.

Миг по-късно телефонът на Пулър завибрира. Беше съобщение. От Клеър Джерико.

Пулър запрати телефона в отсрещната стена.