Ничия земя

66

Пулър дръпна завесите в мотелската стая в Хемптън и се обърна към Роджърс; който лежеше на леглото. Още беше парализиран. Нокс седеше на един стол до него с пистолет в ръка. Пулър й бе предал новината от Боби.

Роджърс ги погледна и попита:

— Какво има?

Пулър му каза за Джош Куентин.

— Не съм го направил аз.

— И защо трябва да ти вярваме? — отвърна Нокс и стисна пистолета по-здраво.

Роджърс погледна пистолета.

— Прицели се в главата или в сърцето ми. В противен случай няма да ме убиеш.

— Кучи син! — промърмори Нокс и поклати глава. — Това прилича на научна фантастика!

Пулър седна на другия стол и се обърна към Роджърс:

— Дай да си поговорим честно. Какво си правил през всичките тези години?

— Скитах насам-натам. Извърших много лоши неща, но така и не ме пипнаха. После влязох в затвора за убийство. Излежах десет години и ме пуснаха предсрочно.

— Това означава, че в момента нарушаваш правилата на предсрочното освобождаване.

— Нарушавам много неща.

— Убил ли си някого, откакто излезе от затвора, с изключение на нападателите в бара.

— Какво ти пука?

— Опитвам се да те разбера, Пол. За да реша дали да ти помогна, или да те тикна зад решетките до края на живота ти.

Роджърс извърна поглед.

— Двама души, които искаха да ме ограбят веднага след излизането ми от затвора. И един търговец на оръжие в Западна Вирджиния, от когото откраднах пистолет. Нямаше да го убия, ако не се канеше да ме застреля.

Нокс и Пулър се спогледаха.

— За какво ти трябваше пистолетът? — попита Пулър.

— Исках да се отплатя на Джерико за нещо, което ми причини преди време.

— Търговец на оръжие? — възкликна Пулър. — В Западна Вирджиния? Чух по новините.

— Точно така.

— Но с него е имало едно момче — обади се Нокс. — И то не е пострадало.

Роджърс не каза нищо.

— Защо не уби и детето? — попита Пулър. — То е било свидетел.

— Аз… аз просто не можах да го направя.

— Това означава ли, че си в състояние да контролираш своите импулси?

— Тогава успях.

— Имаш ли представа къде те водеха с джипа?

— Вероятно да ме изхвърлят в океана като Джош Куентин. Джерико завърши изследванията си, а аз й съобщих, че знам за двойника на Балард.

Пулър се напрегна.

— Ти ни каза, че си изхвърлил през прозореца двойника, а впоследствие си видял друг човек на плажа. Това трябва да е бил истинският Балард.

— Мисля, че истинският е мъртъв.

— Защо тогава се преструват, че още е жив? — зачуди се Нокс.

Пулър помълча, преди да й отговори:

— Според брат ми лично Балард контролира всички патенти за технологиите, които Джерико продава на частна компания. — Той изгледа въпросително Роджърс. — Това става в онази стая на втория етаж в бара. Куентин предава секретна информация на Майърс, а тя на свой ред — на един френски бизнесмен. Тези технологии струват цяло състояние.

— Да допуснем, че Балард наистина е мъртъв — каза Нокс. — Кой тогава ще наследи собствеността върху патентите?

— Зависи от завещанието му — отвърна Пулър. — Но едва ли ги е завещал на Джерико. Ако той е мъртъв, нищо чудно да използват двойници, за да поддържат илюзията, че е жив. Възможно е да са прибягнали до пластична хирургия, за да ги направят досущ като Балард. Предполагам, че след като залогът е толкова голям, са готови на всичко…

— Но когато някой отиде в имението, няма ли да се досети, че това не е истинският Балард, и да разкрие измамата.

— Не и ако кажат, че страда от алцхаймер, деменция или нещо подобно. Тогава никой не би очаквал от Балард да се държи като… Балард.

Нокс го погледна и разбра, че спокойно би могъл да описва баща си. После кимна към Роджърс и каза:

— Той вече си призна, че е убил един от двойниците. Не можем да бъдем сигурни, че не е убил Куентин. Мисля, че трябва да се свържем с чен…

Нокс не довърши изречението, защото Роджърс скочи, грабна пистолета й, завъртя я и опря дулото в главата й.

Пулър насочи оръжието си към него, но Роджърс го предупреди:

— Остави го или тя умира.

— Не бива да го правиш, Пол.

— Наричай ме Роджърс. Това също не е истинското ми име, така че няма значение.

— Не си мисли, че ще ти се размине!

— Свали оръжието, Пулър! Няма да повтарям! Не ми пука дали ще умра. Но това едва ли важи и за партньорката ти.

Пулър свали бавно пистолета. Роджърс незабавно пусна Нокс и й върна оръжието. Седна на леглото и разтри тила си с длани, докато двамата го гледаха изумено.

Той вдигна поглед и обясни:

— Действието на невроблокерите отмина още преди да дойдем тук.

— Защо не ни уби, когато имаше възможност? — попита Пулър.

— И защо ми върна пистолета? — добави Нокс.

— Не съм убил Куентин.

Роджърс стана, отиде в банята и започна да повръща. Пулър погледна Нокс и каза:

— Аз му вярвам.

— И аз.

— Явно организмът му не издържа.

Роджърс излезе от банята след няколко минути. Едва се добра до леглото и се отпусна на него.

— Ще се оправиш ли? — попита Пулър.

— Не, няма, но въпреки това ще пипна Джерико.

— Куентин е мъртъв. Нищо чудно и Майърс. Джерико се опитва да прикрие следите си.

— Това не значи, че няма да умре. Освен това има още едно момиче, Сюзан Дейвис.

— Онова, което ти спаси живота в бара? — попита Пулър.

— Изглежда, че Джерико я е осиновила. Тя беше в имението на Балард. И знае какво става там. Играеше ролята на бавачка на онези старци, двойниците.

Пулър погледна Нокс.

— Успеем ли да се доберем до някоя от тях — Майърс или Сюзан, можем да я използваме, за да пипнем Джерико.

— Шансовете са минимални. Нито знаем къде да ги открием, нито знаем дали ще ни сътрудничат.

— Това е единствената ни възможност — каза Пулър и погледна Роджърс. — През всичките тези години как успяваше да държиш под контрол импулса си да убиваш?

Роджърс въздъхна дълбоко.

— Отначало смятах, че това е умение, което съм изработил през годините, прекарани в единична килия. Но Джерико изследва мозъка ми с помощта на скенер и заяви, че невроните ми са проникнали в импланта и са го интегрирали. Може това да е причината. Нямам представа. Не съм учен, а опитна мишка.

— А може би човекът, който си бил някога, се връща обратно? — предположи Пулър.

Роджърс го зяпна смаяно. Очевидно тази възможност не му бе хрумнала.

— Не съм сигурен, че си спомням кой бях — отвърна тихо той.

— Каква е причината за тези болезнени пристъпи? — попита Нокс.

Роджърс разтри краката си.

— Имплантираха ми ендоскелет от композитни материали. Направиха ме най-силния човек на Земята.

— И какво се случва с него? — попита Нокс.

— Явно е започнал да се разпада след трийсет години. Или организмът ми го отхвърля. Нямам представа.

— Има ли начин да се спре процесът? — попита Пулър.

— Никой не ми е казал.

Пулър и Нокс се спогледаха.

— Добре, в такъв случай трябва да намерим Сюзан, Майърс или и двете. Струва ми се, че ако са живи, ще ги открием в имението на Балард — рече Пулър.

— Влизал съм там и преди — каза Роджърс. — Мога да го направя отново.

— Но този път няма да бъдеш сам — отвърна Пулър.