Ничия земя

67

— Изкатерил си тази стена без въже?

Пулър, Нокс и Роджърс лежаха по корем на плажа и оглеждаха имението. Бяха с черни ски маски. Зад тях се разбиваха вълните на океана и прикриваха всеки шум, който тримата биха могли да вдигнат.

Роджърс протегна ръка и размърда пръсти.

— Нямам нужда от нищо друго.

На едното си рамо Пулър бе метнал навито въже. Планът им бе съвсем прост. Роджърс трябваше да се прехвърли през каменния зид, след което да пусне въжето и да помогне на Пулър и Нокс да се покатерят.

Известно време наблюдаваха охранителите, които правеха своя обход. Бяха въвели някои промени след предишното проникване на Роджърс в имението, но въпреки това в охраната имаше пропуски.

— Ще бъдат нащрек — отбеляза Нокс. — Знаят, че си избягал и че ние сме с теб.

— И няма да убиваме никого, освен ако не е крайно наложително — обърна се Пулър към Роджърс, който сви рамене.

— Опитат ли се да ме убият, аз ще ги убия. Ако това не ти харесва, можеш да останеш на плажа.

Пулър го изгледа продължително.

— В интерес на истината, аз следвам същото правило.

Той и Нокс проследиха с поглед как Роджърс, нарамил въжето, се изкачва по стената с такава лекота, сякаш се разхождаше по улицата. Когато пръстите му достигна върха, той се набра на мускули, повдигна тялото си и легна върху зида.

Нокс погледна Пулър.

— Добре, сега мога да кажа, че съм видяла всичко.

— Може да останеш изненадана от това, което ще видиш след няколко минути.

Роджърс спусна единия край на въжето, а другия омота около кръста си, после се хвана за един камък от зида за повече опора. Нокс беше първа и след десет секунди вече лежеше до Роджърс. Пулър я последва и стигна горе за същото време.

Огледаха двора и видяха, че пътят им е чист. Спуснаха се по същия начин. Хукнаха към далечния ъгъл на една от помощните постройки и отново се огледаха. Скриха се в сенките, тъй като се появи един от охранителите и по време на обхода си се срещна с друг. Двамата размениха няколко думи, преди всеки да продължи по маршрута си.

Роджърс посочи един прозорец на горния етаж на голямата къща.

— Това е стаята на Сюзан.

— Откъде знаеш? — попита Нокс.

— Докарах я тук, след като прекали с пиенето една вечер в „Камуфлаж“. Стаята на Балард е на последния етаж, който почти целият е за него. Нямам представа къде може да е Майърс.

— И те знаят, че си убил фалшивия Балард? — прошепна Пулър.

— Сам се похвалих пред Джерико — призна Роджърс.

Пулър кимна и извади от сака си два метални предмета с размерите на мъжка длан.

— Готови ли сте? — попита той.

Нокс и Роджърс кимнаха.

— Давайте тогава.

Нокс и Роджърс прекосиха двора, като вървяха по стъпките на охранителите. Спряха едва когато стигнаха до входната врата.

Нокс погледна часовника си, отброи нужното време и вдигна палец към Роджърс. Секунда по-късно тишината бе нарушена от чупене на стъкло, последвано от двойна експлозия. От прозорците на горните етажи излязоха кълба дим. Чуха се писъци, включи се аларма, а Нокс и Роджърс се скриха отново в сенките, докато охранителите тичаха презглава към къщата.

До входната врата спря джип, шофьорът скочи и хукна след колегите си, като остави двигателя да работи. Минута по-късно навън изскочиха четирима охранители. Придружаваха ги Сюзан Дейвис по халат, Хелън Майърс, напълно облечена, и възрастен мъж в инвалиден стол. Всички се запътиха към джипа.

И се натъкнаха право на Роджърс и Нокс.

А Пулър ги атакува в гръб.

Роджърс хвана един от охранителите и го запрати с такава сила в друг, че двамата се удариха в стената и се свлякоха в безсъзнание. Нокс бе насочила пистолета си към главата на третия охранител.

— Хвърли оръжието — нареди му тя.

Той я послуша и Роджърс го удари по главата, в резултат на което мъжът рухна в несвяст на каменните плочи. Пулър се справи на бърза ръка с четвъртия охранител.

Нокс напъха Сюзан и Майърс на задната седалка. Роджърс вдигна стреснатия старец от инвалидния стол и го сложи отпред. Пулър седна зад волана на джипа и подкара право към портала, който се отвори автоматично, задействан от вградения в колата сензор.

Майърс изгледа тримата и попита:

— Какво, по дяволите, става?

Роджърс свали ски маската си.

— Ти?! — възкликна изумено тя.

— Аз — отвърна той.

— А тези?

— Дойдоха да те спасят — каза Роджърс.

Пулър и Нокс също свалиха маските си. Майърс се усмихна.

— Слава богу!

Роджърс погледна Сюзан.

— Не знаех, че се нуждая от спасяване — каза тя.

Пулър спря на мястото, където бяха оставили колата си, и всички се прехвърлиха в нея. Когато потеглиха отново, Роджърс попита Майърс:

— Какво се случи, след като припаднах?

— Дойдоха някакви мъже и ме отведоха. Нямам представа какво се е случило с Джош.

— Ние имаме — отвърна Пулър. — Мъртъв е.

— Какво? — извика Майърс.

— Изхвърлен на брега с разбита глава.

Роджърс отново погледна Сюзан.

— Какво ще кажеш?

— Вероятно същото като теб. Нищо.

Нокс впери поглед в стареца, който бе като зашеметен. Главата му бе клюмнала настрани.

— Предполагам, че са прибягнали до пластична хирургия, за да заприлича на Балард.

Пулър погледна в огледалото първо към Майърс, после към Сюзан.

— Ако ни сътрудничите, ще сключим сделка.

— Сделка за какво? — отвърна рязко Майърс. — Не мисля, че съм направила нещо нередно.

— Антон Шарпантие — обади се Нокс. — Разполагаме със снимки. Федералните вече работят по въпроса.

Майърс пребледня и извърна поглед към прозореца.

— Те искат Джерико — каза й Роджърс. — Не се интересуват от дребните риби. Разприказваш ли се, може и да отървеш решетките.

— Аз… не знам — отвърна Майърс.

— Не знаеш? — попита учудено Нокс. Погледна към Сюзан и каза: — Добре, тя ще бъде осъдена за шпионаж и ще получи доживотна присъда. Ами ти? Искаш ли сделка?

Роджърс я погледна и каза:

— Не постъпвай глупаво.

Сюзан сви рамене.

— Ако ни сътрудничиш, това може само да ти помогне — добави Пулър.

— Те ме наеха да се грижа за него — каза тя и посочи стареца. — Не знам нищо друго.

— Искаше да кажеш за тях, нали? — уточни Нокс.

— Нищо не знам.

— Започнеш ли да играеш игрички, ще пострадаш.

— За това съществуват адвокатите.

Нокс погледна Роджърс и попита:

— Толкова ли е глупава, или е по-корава, отколкото изглежда?

— Уби човек пред очите ми, затова бих избрал второто. — Той се извърна към Сюзан. — Наели са те, така ли? Не спомена ли, че Джерико те е осиновила?

— Какво?! — възкликна Майърс.

— Никой не ме е осиновявал — каза Сюзан. — Получих работата благодарение на Джош. Познавам го отпреди.

— И как се запознахте? — попита Нокс.

— Имахме добри моменти. Но имахме и лоши.

— Не ти ли е мъчно, че е мъртъв?

— Както вече ви казах, това изобщо не ме интересува. Обзалагам се, че и Джош не би се трогнал, ако аз бях мъртва. Такава ни беше връзката.

— Връзката ви беше достатъчно близка, за да се чукате — отбеляза Роджърс. — В крайбрежната вила.

Сюзан го изгледа.

— Направих го и с теб. Това означава ли, че имаме връзка?

Нокс и Пулър се спогледаха. Роджърс поклати глава.

— Мисля, че беше просто секс.

Сюзан и Роджърс извърнаха погледи един от друг.

Пулър продължи да шофира.