— Нямам представа как да тълкувам думите му.
Нокс погледна към Пулър, който се взираше през прозореца на своя шевролет. Не бяха помръднали от алеята пред дома на Винсънт Диренцо.
— Чу ли ме, Пулър?
— Чух те.
— Човекът ни каза, че някой му е забранил да се занимава със серийните убийства в Уилямсбърг.
Пулър замълча.
— Смяташ ли, че каза истината? — попита Нокс.
Той включи на скорост.
— Не знам. Не съм имал възможност да проверя.
Потегли по алеята, излезе на улицата и тръгна по обратния път на изток.
— Струва ми се, че колкото по-навътре навлизаме в това блато, толкова повече затъваме — каза Нокс.
— Може би това е целта.
— Целта? Какво искаш да кажеш?
Пулър продължи да гледа през прозореца.
— Сама ли трябва да си говоря през целия път?
— Можеш да правиш каквото искаш, Нокс. Никой не ти пречи. И бездруго винаги си правила каквото искаш, нали?
Тя го изгледа мрачно, преди да отговори:
— Продължаваш с инсинуациите, а?
— Така ли ги наричаш?
— А ти как би ги нарекла?
— Никак. Имам случай, който да разследвам, и толкова.
— Обичаш да увърташ. Защо не изплюеш камъчето?
Пулър продължи да следи пътя. Накрая попита:
— Ти какво би направила на мое място?
Тя понечи да отвърне нещо рязко, но се овладя и каза:
— Бих разговаряла с полицаите от Уилямсбърг, които са работили по случая.
— Прочетохме документацията им.
— Но отидохме при Диренцо и той ни каза нещо, което нямаше как да намерим в архива. Може и ченгетата да ни кажат нещо.
— Първо трябва да открием имената им.
— Вече го направих. Двамата инспектори, ръководили разследването, още работят в полицията.
— След трийсет години?
— Тогава са били много млади. Скоро ще се пенсионират, но да, още са там. Уговорих си среща с тях днес следобед.
— Без да ми кажеш?
— Казвам ти сега, Пулър.
— И се питаш защо не мога да ти имам доверие?
Тя го погледна за миг, после се извърна и до края на пътуването гледаше само през прозореца.
Бетонни стени, винаги бетонни стени, помисли си Пулър. За разлика от телевизионните сериали с техните лъскави модерни полицейски участъци истинските ченгета живееха с оскъден бюджет, който можеше да им осигури само сгради от газобетон и ожулени металносиви бюра.
Пулър седеше срещу инспектор Джим Лорн и партньора му Лио Пекъм от отдел „Убийства“ в един от полицейските участъци в Уилямсбърг. И двамата бяха високи и слаби оплешивели мъже, прехвърлили шейсет години. Лицата им носеха белезите от напрежението, съпътстващо работа, в която човек вижда убити по особено жесток начин жертви и после издирва извършителя.
Лорн въртеше химикалка между дългите си пръсти. Пекъм гледаше Пулър и Нокс. Именно той започна разговора:
— Получихме обаждането ви, агент Нокс. Знаем, че сте изискали документацията по случая. Обяснихте ни някои неща, но споделихте твърде малко информация. Опасявам се, че трябва да чуем цялата история, преди да продължим нататък.
Лорн вдигна поглед от химикалката и допълни:
— И да ни кажете каква е връзката с армията.
— Опитваме се да установим дали е възможно вашият сериен убиец да е отвлякъл жена от Форт Монро преди трийсет години — отговори Пулър.
— Той е убивал жертвите си. Не ги е отвличал.
— Може да е убил и тази жена. Тялото й така и не е било открито — отбеляза Нокс.
Пекъм поклати глава.
— Едва ли. Ако съдя по начина, по който се е отървал от телата, не се съмнявам, че е искал да бъдат намерени.
— Сигурни ли сте, че е бил мъж? — попита Нокс.
— Четири убити жени? Разбира се, че е бил мъж.
— Но жертвите не са били подложени на сексуално насилие — изтъкна Нокс.
Лорн поклати глава.
— Но са били пребити, удушени или с прерязано гърло. Една жена може да пререже нечие гърло, но не и да пребие някого или да го удуши. Това е типично за мъжете.
Пулър кимна в знак на съгласие.
— Стана ни любопитно защо следователите от Форт Монро не са се свързали с вас. Между двата случая има общи неща, а двете места отстоят на половин час път.
— Не знам какво да ви кажа — отвърна Лорн, — никога не съм чувал за този случай във Форт Монро, който споменахте. Никой от ОКР не ни е търсил. По онова време бяхме затънали до гуша в работа. Двамата с Лио бяхме млади следователи, но все не стигаха хора, затова възложиха на нас разследването. Скъсахме си задниците, посветихме всяка възможна минута на издирването на убиеца… Това се превърна за нас в нещо като обсесия, нали ме разбирате…
— И още не сме го разкрили — добави Пекъм. — И не че има значение, но кариерите ни пострадаха сериозно. Това, разбира се, не може да се сравнява с трагедията на онези нещастни жени. А убиецът им не получи възмездие. Фактът, че не го заловихме, не ми дава мира. Каквото и да съм постигнал в работата си, то не може да компенсира този провал.
— Не се укорявайте — каза Нокс. — Понякога лошите изваждат късмет и се измъкват. Не се съмнявам, че сте направили всичко по силите си.
— В досието няма много улики — добави Пулър. — А и съдебномедицинската експертиза не ви е помогнала с нищо.
Пекъм кимна.
— Убиецът не беше оставил ДНК. Нямаше следи от сексуално насилие. И очевидно е носил ръкавици.
— А рани, получени в резултат на самозащита? Нищо ли нямаше под ноктите на жертвите? Ако ги е удушил, вероятно е имало борба, освен ако не ги е вързал предварително. Но все пак никой не умира без съпротива.
Пекъм погледна Лорн и каза:
— Не бяха вързани. Поне не открихме доказателства за подобно нещо.
Лорн се размърда на стола си и попита:
— Видяхте ли снимките, приложени към досието?
Пулър кимна.
— Снимките не са в състояние да предадат пълната картина на щетите. Когато казах, че жертвите са били удушени, не бях съвсем точен…
— А сега можете ли да бъдете по-точен? — попита бързо Нокс.
— Гърлата им… по-точно, трахеите им бяха премазани. Напълно.
Пулър впери поглед в него.
— Премазани?
— Буквално сплескани, ако трябва да бъда съвсем точен. — Лорн потръпна при тези думи. — Никога не бях виждал нещо подобно, същото се отнася и за патоанатома, а той имаше четирийсетгодишен стаж. След това също не видях нищо подобно, слава богу!
— Сигурни ли сте, че убиецът не е използвал нещо… въже, метален прът, дъска?
— Не, направил го е с ръце. С голи ръце. Това беше очевидно въпреки ръкавиците.
— Значи е бил едър и много силен мъж — отбеляза Нокс.
— Нещо повече. Основата на гръбначния им стълб също беше смазана.
Пулър зяпна смаяно.
— Гръбнакът е бил смазан? Имате ли представа колко трудно е да бъде счупен, да не говорим за смазан? Това е възможно само след падане отвисоко или при автомобилна катастрофа.
— Много добре знам колко трудно е да се смаже кост — отвърна Лорн. — Защото направих проучване. Дори играчите от Националната футболна лига не притежават подобна сила. Те могат да счупят кост, но не и да я смелят на малки парчета.
Инспекторът поклати глава.
— Същото се отнася и до ударите в главата, с които са били убити част от жертвите — добави Пекъм. — Следите показваха, че е използван юмрук. Но въпреки това черепът беше счупен. Съдебният лекар беше убеден, че не става въпрос за множество удари, а само за един.
Нокс не можеше да повярва на ушите си.
— Череп, счупен с един юмручен удар! Сигурни ли сте, че не го е направило животно? Подобна сила може да има само мечка или друг хищник!
— Не е било животно, а човек.
— Не съм срещал такъв човек — отбеляза Пулър.
— А аз не бих искал да срещна — отвърна Пекъм.
— Ами връзката между жертвите? Знаем, че всички са били жени на приблизително една и съща възраст, с добра професия. Но не разполагаме с данни за местоработата им.
— Всичките са работили във фирми, изпълняващи правителствени поръчки — каза Пекъм.
— Това може да разкрие доста за извършителя — отбеляза Нокс. — Може да има зъб на правителството. А може да е работил за федералните или за някой подизпълнител и да е бил уволнен.
— Не се съмнявам, че сте проверили тази вероятност — каза Пулър.
— Доколкото можахме.
— Какво означава това?
— Означава, че работата на убитите жени е била секретна и ни обясниха неведнъж, че не можем да имаме достъп до информация за нея. Ставало въпрос за националната сигурност. Дори днес това означава много, а тогава направо плашеше хората. Затова не получихме абсолютно никакъв отговор на нашите запитвания.
— При разследване на серийни убийства?! — възкликна Нокс.
— Повярвайте ми, ние също не останахме доволни — каза Лорн.
Четиримата се взираха мълчаливо един в друг в продължение на няколко минути.
— Добре — каза Нокс с притаен дъх. — С какво разполагаме в такъв случай?
— Не съм сигурен. Може би с нищо — призна Пекъм.
— До какви изводи стигнаха федералните агенти? — попита Пулър.
— Не знам, защото и ФБР не ни информира за абсолютно нищо. Но мога да ви кажа едно…
Инспекторът се поколеба, явно не знаеше дали да довърши мисълта си на глас.
— Всичко, което можете да ни кажете, ще ни бъде от полза — подкани го Пулър.
— Както сами признахте, смъртта на тези жени заслужава възмездие — добави Нокс.
Пекъм погледна към Лорн, който кимна, и се обърна към Пулър:
— Федералните започнаха да си придават важност от самото начало. Те, както знаете, винаги се държат така. Играеха ролята на големите клечки, дошли да ръководят разследването. И да оберат лаврите в случай на успех. А ние бяхме обикновени ченгета от затънтено градче в Тайдуотър.
— И? — подкани го Нокс.
— Три седмици след като се включиха в разследването, просто си събраха нещата и си тръгнаха.
Нокс и Пулър се спогледаха.
— Тръгнаха си ей така? — попита Нокс.
Пекъм кимна.
— Да, ей така, изневиделица. Единия ден бяха тук, на следващия ги нямаше.
— Дадоха ли ви някакво обяснение? — попита Пулър.
Пекъм поклати глава.
— Мога да ви кажа обаче, че самите агенти, които работеха с нас, бяха много ядосани. Но не можеха да направят нищо.
— А на тях някой дал ли е обяснение? — попита Нокс.
— Дори да им е дал, не го споделиха с нас — отвърна Лорн. — Но мен ако питате, и на тях им пробутаха същите глупости.
— Въпрос на национална сигурност — предположи Пулър, а Лорн кимна.
— Това означава, че заповедта е дошла от много високо — каза Нокс. — Вероятно от централата на ФБР.
Лорн сви рамене.
— Нямам представа. Но два месеца по-късно получих обаждане от някакъв високопоставен фебереец. Попита как върви разследването. Казах му каквото знаех, а то не беше много. Казах му също, че едва ли ще пипнем този мръсник.
— И как реагира той? — попита Пулър.
Лорн облиза устни и отново започна да върти химикалката в ръцете си.
— Инспектор Лорн? — настоя Пулър.
Лорн вдигна поглед и въздъхна.
— Няма да повярвате, но кучият му син изпита облекчение.