Ничия земя

53

Пол Роджърс имаше чувството, че главата му ще експлодира всеки миг. Разтърка очи и се съсредоточи.

Блок Кю се намираше от другата страна на улицата. Той го наблюдаваше, скрит зад един голям храст. Бе решил да стои там, докато не види Клеър Джерико да влиза или да излиза от сградата. А когато я видеше, знаеше какво ще направи.

Ако тя не се появеше, Пол щеше да отиде в Северна Каролина и да подложи Джош Куентин на мъчения, докато не му каже къде да я открие.

Започваше да се стъмва и през последните два часа бе видял как хората, които работеха в Блок Кю, започват да се прибират по домовете си. Джерико и Куентин не бяха сред тях.

Охранителите продължаваха да обикалят периметъра, а Роджърс продължаваше да наблюдава сградата. Към девет часа по улицата зави някаква кола, която мина покрай мястото, където се бе скрил той, и спря пред портала. Охранителите упътиха шофьора към паркинга.

Роджърс се напрегна, когато видя от колата да слизат двама души. Единият беше високият мъж. Онзи Пулър от ОКР. Придружаваше го някаква жена. Един от охранителите ги ескортира до сградата.

Кучи син, измърмори наум Роджърс. Значи Пулър наистина работеше за тях. В момента вероятно докладваше на Джерико за нападението на наемните убийци срещу бара и за срещата си с него. Така Джерико щеше да разбере, че Роджърс се е върнал. Пулър и жената бяха нейни шпиони.

Роджърс затърка онова място на главата си толкова силно, че почувства как кожата там започва да кърви. Не обърна внимание на това, друго го интересуваше в момента.

След по-малко от трийсет минути Пулър и жената излязоха и се качиха в колата. Не потеглиха веднага, а поседяха известно време в нея. От това разстояние Роджърс не можеше да види израженията им, но предполагаше, че излъчват задоволство. Джерико вероятно ги бе възнаградила за това, че са го предали.

Роджърс хукна към микробуса си и скочи зад волана тъкмо когато Пулър и жената потеглиха от паркинга. Последва ги с изключени светлини веднага след като минаха покрай мястото, където бе скрил микробуса, точно зад ъгъла на сградата. Пулър се насочи към шосето, което водеше извън форта.

Роджърс се зачуди какво да направи. Можеше да натисне газта и да ги блъсне, след което да се справи с тях в ръкопашен бой и да ги принуди да му кажат какво са съобщили на Джерико. Най-подходящото място да направи това бе мостът над пролива, преди да стигнат центъра на градчето. Тъкмо се канеше да натисне педала на газта, но вместо това облещи очи, изумен от онова, което правеше Пулър.

Мицубишито ускори рязко.

Да не би да ме е забелязал? И да се опитва да се измъкне? Дали жената не звъни на Джерико точно в този момент? Ами ако след малко небето се изпълни с хеликоптери?

Роджърс също ускори, но в следващия момент мицубишито зави рязко наляво и едва не се преобърна, а после прелетя над стената, която разделяше крайбрежната улица от водата, и падна в пролива.

Роджърс спря рязко и проследи с поглед потъването на колата.

Какво, по дяволите, става?

Колата се скри под водата и мехурчетата на повърхността бяха единственото свидетелство, че е минала оттук преди броени секунди. След като Роджърс видя потъването й, мислите му се понесоха в шеметна въртележка.

Добре, и двамата са мъртви. Това ми спестява усилията.

Но тогава му хрумна нещо друго.

Пулър спаси живота ми… Обаче аз не съм го молил. Това означава, че не му дължа нищо.

Мамка му!

Роджърс преброи наум до три, след което отвори рязко вратата на микробуса и хукна към пролива. Пое дълбоко въздух, стъпи върху стената и се гмурна във водата. Долу бе доста тъмно, но той следваше вертикалното течение, предизвикано от потъването на автомобила. Движеше се толкова бързо, че едва не удари глава в покрива му. Ориентира се опипом и хвана дръжката на вратата. Тя се оказа полуотворена, но налягането на водата не й позволяваше да помръдне дори със сантиметър повече.

Успя да различи през прозореца двамата вътре. Не беше сигурен, но като че ли бяха обърнати един към ДРУГ.

Роджърс опря крака в задната врата на колата, сграбчи с две ръце дръжката на предната врата и дръпна с Херкулесова сила. Вратата се отвори изцяло. Той се пресегна, хвана Пулър за ръката, а жената прегърна през кръста. Нямаше представа дали са в безсъзнание… дали изобщо са живи. Но дори да бяха живи, това нямаше да е за дълго, не ги ли измъкнеше веднага от водата.

Отблъсна се мощно с крака и се устреми към повърхността. Секунди по-късно изплува и ги затегли към брега — Пулър в едната ръка, жената в другата. Използва само краката си, за да се добере до сушата, като се стараеше да придържа главите им над водата. И двамата кашляха, давеха се, плюеха вода, но очите им оставаха затворени и не направиха усилия да се освободят от хватката му или да заплуват сами.

Роджърс ги остави на брега и ги огледа внимателно. Пулър дишаше тежко. Обърна се на една страна и изплю вода. Когато клепачите му потрепнаха и той понечи да се надигне, Роджърс се пресегна, хвана го за врата и натисна достатъчно силно, за да прекъсне голяма част от въздуха, който вдишваше. Изнемощелият Пулър потръпна и изпадна в несвяст.

Роджърс се обърна към жената. Очите й бяха затворени и като че ли също не беше в съзнание. Той се увери, че диша, след което я метна с лекота на рамо, а с другата си ръка сграбчи Пулър за яката на якето му. Понесе жената и завлачи едрия Пулър почти без усилие, сякаш бяха две малки деца. Прехвърли ги през каменната стена и ги замъкна до микробуса. Натовари ги отзад и провери пулса им. Опасяваше се да не би да е стиснал прекалено силно врата на Пулър. И двамата бяха живи и вече дишаха по-равномерно, макар жената да се обърна на една страна и да повърна, както бе направил Пулър, след което се отпусна по гръб. И двамата останаха в безсъзнание.

Роджърс взе въже, което откри сред инструментите, и ги върза здраво. После се качи в кабината, включи на скорост и потегли.