Ничия земя

54

Беше мъртъв.

Знаеше, че и тя е мъртва, защото я бе видял да умира.

Мъртвите обаче не можеха да мислят, нали така?

Пулър бавно повдигна глава и се огледа. Инструменти, лавици, въжета, мирис на бои и моторно масло, на мухлясала храна. Вляво от него лежеше Нокс. Очите й бяха затворени, но дишаше.

Пулър поклати глава с усилие. Надяваше се това да проясни мислите му.

Как беше възможно?

Колата… Водата… Последното вдишване…

Беше се подготвил да умре. Беше решил, че вече е умрял.

В следващия миг осъзна, че е вързан. Почувства нечия ръка на рамото си. Почувства й как пръстите се впиват в рамото му. Почувства и нечовешката сила, скрита в тези пръсти.

Отново поклати глава и му се стори, че същата здрава хватка го измъкна от колата, потънала под десет метра вода. Ръцете го повдигнаха и завъртяха така, че се озова очи в очи с… мъжа, когото познаваше само като Пол. Изражението на Пол бе строго и непреклонно, макар Пулър да забеляза, че лицето му се разкриви за миг в гримаса, която свидетелстваше за остра болка.

— Ти си ни спасил?! — каза Пулър.

Роджърс потри тила си, но не отговори нищо.

— Изгубих управление над колата. Тя изведнъж започна да прави каквото си иска. И се насочи право към водата.

Роджърс продължи да разтрива тила си. В същия момент помръдна и Нокс, клепачите й потрепнаха и тя отвори очи. Видя Пулър, после и Роджърс, а накрая сведе поглед към въжетата, с които бе вързана.

— Пол ни спаси — каза Пулър.

Нокс обмисли думите му и кимна. Тя видя изражението на лицето на Роджърс и разбра, че Пулър се опитва да успокои ситуацията.

— Благодаря — каза тя.

Роджърс свали ръка от главата си и седна.

— Работите за нея, нали?

— За кого? — попита Пулър.

Роджърс заби юмрук в стената на микробуса, точно до главата му, и остави дълбока вдлъбнатина в нея. Отпусна окървавената си ръка и впери поглед в него.

Нокс изгледа Пулър с отчаяние, но той продължаваше да се взира в Роджърс.

— Срещнахме се с жена на име Клеър Джерико, защото тя ни позвъни и ни покани на среща.

Роджърс се наведе към него и застана толкова близо, че между носовете им имаше не повече от сантиметър-два.

— Защо ще иска да се среща с вас, освен ако не работите за нея?

— За да ни каже да прекратим разследването. И да ни предупреди, че ако не го направим, с нас ще се случи нещо лошо.

В този момент на Пулър му хрумна нещо и той погледна към Нокс.

— Подслушвали са колата ми. Чули са ме да казвам, че ще продължа…

— И са установили контрол върху управлението, за да ни пратят във водите на пролива — допълни тя.

— Опитали са се да ви убият? — попита Роджърс.

— Аз не скочих сам с колата, за да се самоубия — отвърна Пулър.

Роджърс се облегна назад. Гърбът му опря в една от лавиците, монтирани на стената на микробуса.

— Значи познаваш Клеър Джерико? — попита Пулър.

Роджърс кимна, без да промълви нито дума.

— Отдавна ли?

Роджърс го погледна.

— Мисля, че тя се опита да те убие — каза Пулър. — Съвсем наскоро. В „Камуфлаж“.

Роджърс продължаваше да се взира в него.

— Не виждам причина за онази атака, освен ако някой не им е платил. Единственият човек, когото имаше смисъл да убият, беше ти.

Роджърс го изгледа подозрително.

— Какво те интересува това?

— Знаем за четирите жени, които са били убити — обади се Нокс. — Телата им са били погребани наблизо.

— Пет — поправи я Роджърс. — Жените бяха пет, а не четири.

Пулър се напрегна, а Нокс го изгледа притеснено.

— Пет? — попита тя. — Но нали полицията е открила само четири тела?

— Те я взеха. Те взеха петата жена.

— Къде се случи това? — попита Пулър.

— Във Форт Монро.

— Кой я е взел? — попита Нокс.

— Те! Те я взеха!

— Ти ли уби тези жени? — продължи Нокс.

Роджърс не отговори. Не помръдваше от мястото си, дишаше равномерно с наведена глава и събрани пред себе си длани.

— Знаеш ли дали името й е било Джаки Пулър? — попита Нокс. — На петата жертва?

Роджърс я погледна изпод притворените си клепачи.

— Не, не беше.

— Коя е била тогава? — попита Пулър. — Коя е била петата жертва?

— Одри Мур.

— Защо я уби?

— Кой казва, че аз съм я убил? — отвърна рязко Роджърс.

— Ако допуснем, че си бил ти… тя случайна жертва ли беше?

Роджърс отново потри онова място на главата си. Пулър облиза устни и продължи:

— Знаеш ли какво се е случило с Джаки Пулър?

— Имате една и съща фамилия. Каква ти е?

— Майка.

— Никоя от жените не беше майка.

— В портфейла си нося нейна снимка от досието по случая. Можеш ли да я погледнеш и да ми кажеш дали си я виждал?

— Защо мислиш, че ми пука?

— Ще го направиш ли? Моля те!

Роджърс го изгледа, след което извади мокрия портфейл от якето му и погледна снимката.

— Спомняш ли си я? — попита Пулър.

Роджърс върна снимката в портфейла и го пъхна обратно в якето.

— Никога не съм я виждал. А непременно щях да я запомня.

Пулър въздъхна с облекчение.

— Значи другите жени са работили с теб.

Роджърс отново не каза нищо.

— Минали са трийсет години — продължи Пулър. — Защо се върна?

— Имам недовършена работа.

— Клеър Джерико?

— Недовършена работа.

— Ние не работим за нея. Нещо повече, работим против нея.

— Но разследвате убийствата на тези жени.

— Ти ли ги уби? — попита Пулър.

Роджърс се изправи.

— Трябва да реша какво да правя с вас двамата. Работата е там, че каквото и решение да взема, няма да ви хареса.

— Спаси ни, за да ни убиеш? — каза Нокс. — В това няма логика!

— Защо очакваш да има логика? — отвърна Роджърс, помълча и добави: — Джерико наистина ли беше в Блок Кю тази вечер?

— Да — отвърна Пулър.

— И се опита да ви убие?

— Да. Но не мисля, че мога да докажа, че е хакнала компютъра на колата.

— Какво ти направиха, Пол? — попита Нокс.

— Какво те е грижа? — сопна се той.

— Това ни е работата. Да ни е грижа — отвърна рязко Пулър.

Роджърс отново потри тила си.

— Аз… аз бях опитна мишка.

— В онази програма за супервойници отпреди трийсет години?

Роджърс кимна безмълвно.

— Джерико ли ръководеше програмата? — попита Нокс.

Роджърс поклати глава.

— Не и официално. Компанията принадлежеше на Крис Балард.

— Това име ми е познато — отвърна Нокс. — Мисля, че сега е пенсионер.

— Живее в Аутър Банкс, Северна Каролина. В голямо имение на брега. — Роджърс помълча и добави: — Мъртъв е. Или би трябвало да бъде.

Пулър и Нокс го изгледаха озадачени.

— Защо смяташ така? — попита Пулър.

— Защото го изхвърлих от прозорец на четвъртия етаж. Но той май оживя.

Пулър погледна Нокс, която се взираше угрижено в Роджърс. Той забеляза погледа й.

— Не съм побъркан, госпожо. Разбира се, възможно е да не е бил Балард, а друг, който много прилича на него. Просто видях на плажа копие на Балард, когото бях убил предишния ден. Не разбирам какво, по дяволите, става.

— Защо отиде там? И защо изхвърли през прозореца онзи, когото си взел за Балард? — попита Пулър.

— Отидох, за да измъкна информация за Джерико. И когато той не ми каза нищо, го метнах през прозореца. Заслужаваше си го след всичко, което ми причиниха.

— Защо не напусна програмата? — попита Нокс.

— Да не би да смятате, че съм имал подобна възможност? Аз бях затворник.

— Но в крайна сметка си избягал — каза Пулър.

Роджърс кимна.

— Планирах го в продължение на месеци. Изобщо не се усетиха. Разбирате ли, създадоха ме прекалено добър. Подцениха способността ми да лъжа, да хитрувам. Те ми предоставиха определени способности, които използвах срещу тях.

— В такъв случай са експериментирали и със съзнанието ти — каза Нокс.

— Експериментираха с всичко. Знаете колко съм силен. Но то е нищо в сравнение с онова, което направиха тук — отвърна Роджърс и почука с пръст по главата си.

— Как така?

Вместо отговор Роджърс взе една отвертка, оставена в тенекиена кутия на лавицата, опря върха й в дланта си и натисна. Върхът на отвертката потъна в ръката му, шурна кръв. Той не реагира по никакъв начин.

Пулър не откъсваше поглед от него.

— Лишили са те от възможността да усещаш болка.

— Лишиха ме от всичко, което ме правеше човек.

— Превърнали са те… — започна бавно Пулър. — Превърнали са те в съвършената машина за убиване.

— Но са забравили, че твоя мишена могат да бъдат не само враговете на страната ни — добави Нокс, останала без дъх.

— В мои врагове се превръщаха всички, които се изправеха срещу мен — обясни мрачно Роджърс. — Това беше нещо, което не можех да контролирам.

— Джош Куентин работи за Аталанта Груп, новата компания на Джерико. Тя се разпорежда в Блок Кю.

— Онази вечер проникнах в Блок Кю. Покатерих се по стената и стигнах чак до покрива.

— Как успя, по дяволите?

— Просто съм много силен. Освен това имам изкуствена кожа на дланите и пръстите, както и на стъпалата, а това гарантира по-голямо сцепление при катерене.

— Защо никой не знае за всичко това? — попита Нокс.

— Заради смъртта на четири, или по-скоро пет, жени — обясни Пулър. — Потулили са всичко.

В следващия миг остра болка прониза Роджърс, който се наведе и повърна. Изправи глава и заби нокти в гърдите си.

— Пол, какво има? — извика Пулър. — Можеш ли да ни кажеш нещо повече? Опитваме се да ти помогнем.

Роджърс разкъса дрехите си и захвърли остатъците им, докато накрая остана само по боксерки. Пулър и Нокс зяпнаха смаяно ужасните белези, покрили тялото му.

— Боже мой! — възкликна Нокс.

Роджърс се гърчеше в агония. Впи ръце в главата си и откъсна парче от скалпа си. По лицето му потече кръв.

— Те ли ти причиниха това? — попита Пулър, вперил поглед в белезите.

Роджърс изпъшка, прескочи ги и отвори рязко задните врати на микробуса. Грабна първо Нокс и я изхвърли навън. После направи същото с Пулър. Двамата се претърколиха, все така вързани, а когато спряха на място, простенаха от болка. Пулър успя да се изправи и да погледне назад. Роджърс вече бе запалил двигателя.

В следващия миг натисна рязко педала на газта, потегли и се скри зад ъгъла.