Ничия земя

25

— Съжалявам за снощи.

Нокс извърна пребледнялото си лице към Пулър, който шофираше на запад през Вирджиния. Отиваха на среща с пенсионирания специален агент от ОКР Винсънт Диренцо. Той живееше на брега на езерото Смит Маунтин, близо до Роаноук.

Пулър не откъсваше поглед от пътя.

— Не обичам, когато си играят с мен, Нокс. Не го заслужавам, не и от теб.

— Какво означава това?

— Означава, че много бих искал да узная истинската причина да се появиш.

— Вече ти я казах.

— Не, пробута ми някакво обяснение. Сега искам истината.

Тя скръсти ръце на гърдите си и погледна през прозореца.

— Предполагам, че начинът, по който си изкарвам прехраната, те кара да подозираш, че преследвам скрита цел. Че никога не ти казвам цялата истина.

— Самият аз не бих могъл да се изразя по-добре.

— Върви по дяволите, Пулър!

— Какво ще кажеш за онази сценка, която изигра снощи? Ако това беше опит да спечелиш доверието ми, трябва да кажа, че претърпя пълен провал.

— Добре, предполагам, че си го заслужавам — въздъхна тя. — Съжалявам. — Изправи се на седалката и попита: — Какво знаеш за Винсънт Диренцо?

Раменете на Пулър се отпуснаха с промяната на насоката, която поемаше разговорът.

— Направил е добра кариера в ОКР. Без грандиозни успехи, но и без сериозни провали. Върна обаждането ми тази сутрин и се съгласи да се срещнем.

— Каза ми, че живее край езеро.

— Смит Маунтин. Бях там преди време, докато разследвах един случай. Красиво място. Планините се издигат направо от водата. Всъщност езерото е язовир, чиито води се използват за производство на електроенергия — обясни Пулър. — Дълго е шейсет и пет километра, определено не е обикновено езеро.

— Звучи чудесно — кимна Нокс.

— Трябва да говорим и с полицаите в Уилямсбърг, които са разследвали серийните убийства.

— Вече се свързах с тях. Очакват да им се обадим. ФБР също е участвало в разследването.

Пулър кимна и каза:

— Надявам се да им позвъниш. Ти имаш по-голямо влияние в тези среди от мен.

— Очакваш да проведа доста разговори — отвърна рязко тя.

— Нали затова си тук? Да ми помогнеш.

Тя отново зарея поглед през прозореца и не му отговори.

Винсънт Диренцо беше вдовец, който живееше в сива къща с три спални, разположена в малък залив. В далечината се издигаха планини. Дворът бе добре поддържан, изпъстрен с цветни лехи.

Пулър и Нокс натиснаха звънеца няколко пъти, но никой не им отвори. Нокс надникна в гаража.

— Вътре има кола.

Пулър се огледа.

— Да го потърсим на кея. Времето е хубаво, може да го открием там.

— Чудесно място за живот след пенсиониране — отбеляза Нокс, докато вървяха към кея.

— Очакваш ли да се пенсионираш някога?

— Никой от нас не може да върши тази работа вечно.

— Понякога ми се струва, че не мога да правя нищо друго.

Макар езерото да бе сладководно, Пулър долови мирис на сол във въздуха. Цяла флотилия патици пореха водите, а една моторница, която теглеше скиор, направи завой, за да ги избегне. Патиците зашляпаха още по-бързо.

Пулър и Нокс продължиха по пътеката, която се виеше към брега, и след минута видяха кея. Край него имаше две стоянки за лодки, малък навес с кухня, градинска шатра и барака за инструменти, всичките разположени върху колове във водата, с под от импрегнирана дървесина.

Забелязаха Диренцо до една лодка върху колесар.

Пулър извика името му, Диренцо се обърна и им помаха.

Бившият агент на ОКР бе нисък и мускулест. Стисна здраво ръцете им, когато се запознаваха. Беше облечен с джинси, маратонки и суичър, върху който бе изписано мотото на най-новата кампания за набиране на доброволци в армията. Косата му бе късо подстригана, с преобладаващ сребрист цвят. Мустаците му бяха в тон с нея.

Диренцо бе вдигнал капака на машинното отделение на осемметровата моторница „Чапарал“, която бе качил на колесара.

— Хубава лодка — отбеляза Пулър.

— Добре понася вълните и предлага достатъчно мощност, когато ми потрябва.

— Всичко, за което един моряк може да мечтае.

— Нещо против да продължа да работя, докато разговаряме? — попита Диренцо.

— Абсолютно нищо. Мога ли да ви помогна с нещо?

— Можете да ми подавате инструментите, когато ви кажа.

— С удоволствие.

Диренцо се качи в моторницата и започна да развива някакви болтове.

— И така, случаят „Джаки Пулър“ — започна Нокс.

Диренцо разви следващия болт и го пусна в кофата, оставена на палубата. Помоли Пулър за друг размер гаечен ключ. Той му го подаде и Диренцо разви поредния болт, преди да погледне към него.

— Забелязах, че носите същата фамилия.

— Става въпрос за майка ми.

— Всъщност помня и теб, и брат ти, макар да съм сигурен, че вие не ме помните. Освен това всички познаваха баща ви. — Диренцо започна да развива друг болт. — След като се обади, звъннах на няколко стари приятели, които още са на служба. Носи ти се страхотна слава, старши следовател Пулър.

— Опитвам се да си върша работата така, както ме е учила армията.

— Няма спор. — Диренцо изтри маслото от дланите си и седна на планшира. — През годините често се сещах за случая с майка ти. Най-трудният случай, който съм разследвал някога. Сякаш се беше изпарила. Никой не беше видял нищо, никой не беше чул нищо. Къде ли не рових, за да намеря някоя следа. Изчезнала генералска съпруга? Това означаваше, че не бива да оставя камък необърнат. Но се сблъсках с непробиваема стена. Едва не напуснах ОКР заради това. Имах чувството, че съм се провалил. И не само аз. По случая работиха и други агенти. За бога, ставаше въпрос за Пулър Непримиримия. Бяхме готови на всичко.

— Разговаряхте ли лично с генерала? — попита Нокс.

— Няколко пъти. Както знаете, той е бил извън страната по времето, когато съпругата му е изчезнала.

Пулър и Нокс се спогледаха, но Диренцо не забеляза.

— Не открихме и никакъв мотив — продължи той. — Това ме тормозеше най-много. Почти винаги има мотив. Случайните престъпления, особено на територията на военна база, са голяма рядкост. Хората там се познават.

— По времето, когато е изчезнала майка ми, в Уилямсбърг са извършени няколко убийства — започна Пулър и зачака реакцията на Диренцо.

Бившият агент изтри дланите си и отново взе гаечния ключ. Но не започна да развива болтове. Държеше го в ръка и потупваше ритмично другата си длан.

— Разбира се, че знаехме. Но доколкото си спомням, майка ти не се вписваше в този модел.

— Не е била на възрастта на жертвите, но е изглеждала с поне пет години по-млада — изтъкна Нокс. — А и онази вечер е била добре облечена. Също като жертвите в Уилямсбърг. Те са били млади, с добри професии…

— Но всички други убийства бяха извършени в района на Уилямсбърг. Телата бяха намерени в радиус от седем-осем километра от града.

— Хемптън не е толкова далече. Серийните убийци често излизат извън установения модел. Възползват се от случая.

— Да, това е вярно — съгласи се Диренцо, — но тогава стигнахме до извода, че между двата случая няма връзка.

— И кой взе това решение? — попита Пулър.

— Във всеки случай, не бях аз. Нареждането дойде отгоре.

— От ОКР или от друга агенция?

— От много по-високо. Началството просто сведе заповедите за изпълнение. Не съм сигурен откъде точно дойде нареждането. Знаете как стоят нещата в армията. Длъжен си да изпълняваш заповедите.

Пулър пристъпи по-близо до Диренцо.

— Искам да се уверя, че ви разбирам правилно. Получили сте заповед да не търсите евентуална връзка между изчезването на майка ми и убийствата в Уилямсбърг?

— Никога не съм разследвал убийствата в Уилямсбърг, ако това може да ви послужи за отговор — каза Диренцо, избягвайки погледа на Пулър.

— Не сте ли питали каква е причината за това нареждане? — поинтересува се Нокс.

Диренцо я погледна.

— Постъпих както ми беше заповядано. Вярно, бях следовател, но бях и военен. И както ви казах, изпълних заповедта. Защото, ако армията те учи на нещо… не, ако армията ти набива нещо в главата, то е да изпълняваш заповедите.

— И не сте се замисляли за причината някой висшестоящ да не иска да търсите връзка? — попита Пулър.

— Напротив, мислих върху това. В интерес на истината, много мислих.

— И? — попита Нокс.

— И всички възможни отговори, до които стигнах, ме плашеха до смърт. Затова накрая спрях да мисля по този въпрос.