Графиня Дьо Шарни

105.Горчивата чаша

Когато кралицата дойде на себе си, се намери в своята спалня в Тюйлери.

Госпожа Дьо Мизери и госпожа Дьо Кампан, двете й предпочитани дами, стояха от двете й страни.

Първият й въпрос беше какво прави дофинът. Той беше в стаята си, легнал, пазен от госпожа Дьо Турзел, гувернантката му, и от госпожа Брюние, камериерката. Това уверение изобщо не беше достатъчно за кралицата, тя веднага стана и макар косите и дрехите й да бяха в безпорядък, изтича към апартамента на сина си.

Детето беше преживяло голям страх. Беше плакало много, но тревогата му бе преминала и то спеше. Само леки тръпки го разтърсваха в съня му.

Кралицата остана дълго време с очи, вперени в него, облегната на колоната на леглото, като го гледаше през сълзи. Ужасните думи, които онзи мъж й беше казал съвсем тихичко, кънтяха непрестанно в ушите й: „Още имам нужда от теб, за да блъсна монархията в последната й бездна, и те спасявам!…“

Така ли беше? Тя ли тласкаше монархията към бездната?

Трябва да беше така, щом неприятелите й бдяха над нея, осланяйки се на това, че тя ще довърши делото на разрушението, че ще го изпълни по-добре от самите тях.

Тази бездна, към която тя тласкаше монархията, щеше ли да се затвори, след като погълнеше краля, нея самата и трона? Нямаше ли бездната да поиска и двете й деца? Не беше ли в древните религии невинността единственото нещо, което обезоръжаваше боговете? Наистина Господ не бе приел жертвата на Авраам, но бе оставил Иефтай да принесе своята284. Това бяха мрачни мисли за една кралица. Още по-мрачни бяха те за една майка. Най-накрая тя поклати глава и се върна с бавни крачки в покоите си.

Кралицата обърна внимание, че дрехите й са смачкани и разкъсани на много места. Обувките й са пробити от острите камъчета и ръбестите павета, по които беше вървяла и най-накрая тя цялата беше покрита с прах. Тя поиска други обувки, както и да й приготвят банята.

Барнав беше идвал два пъти да се осведоми за състоянието й. Като й съобщаваше за това посещение, госпожа Кампан гледаше учудено кралицата.

— Ще му благодарите най-сърдечно, госпожо — каза Мария-Антоанета.

Госпожа Кампан я изгледа още по-учудено.

— Ние сме задължени на този млад човек, госпожо — подхвана кралицата, позволявайки си, въпреки че не влизаше в навиците й, да даде обяснение за действията си.

— Но, струва ми се, госпожо — осмели се камериерката, — че господин Барнав е демократ, за когото всички начини да стане това, което е, са били оправдани.

— Да, всички начини, които предлага талантът, госпожо, това е вярно — каза кралицата. — Но запомнете добре това, което ще ви кажа — мога да направя изключение за Барнав. Едно чувство на гордост, което не бих могла да порицая, го е накарало да приветства всичко, което отваря пътя към почестите и славата за класата, в която е бил роден. Но няма никакво извинение за благородниците, които се хвърлиха да помагат на революцията. На ако си възвърнем властта, на Барнав му е дадено предварително опрощение… Хайде, идете да се осведомите за господата Дьо Малден и Дьо Валори.

Сърцето на кралицата щеше да добави към тези имена и името на графа, но устните й се отказаха да го произнесат. Дойдоха да й съобщят, че банята е готова.

През времето, изтекло от посещението на кралицата при дофина, бяха наслагали часовои навсякъде, дори пред вратата на тоалетната й стая и пред банята. Кралицата успя с мъка да издейства втората врата да остане затворена, докато се къпе.

Което накара Прюдом да напише в своя вестник „Революциите на Париж“:

Виждате ли това чудовище, което има безсрамието да изяде при пристигането си една кокошка, а на другия ден да играе със сина си!

Виждате ли тази сибаритка285, която влиза в банята след пет дни пътуване с кола и три нощи по странноприемници! Виждате ли тази прахосница, която иска обувки, защото тези, с които била пътувала, били пробити! Виждате ли най-накрая тази Месалина286, която намира за смешно и непристойно да се вижда принудена да оставя отворени вратите на банята и спалнята си, как иска разрешение от часовоите да затваря тези врати!

Ах, господин журналисте! Нещо много не ми приличате на човек, който яде кокошка само четири пъти по празници в годината, нямате деца, изобщо не се къпете и отивате в ложата си в Националното събрание с пробити обувки!

Рискувайки скандал за това, че трябва да направи тези неща, кралицата получи своята баня и си издейства вратата да бъде затворена. Все пак часовоят не пропусна да нарече госпожа Кампан „аристократка“ в мига, когато тя, връщайки се с исканите новини, влизаше в банята.

Новините не бяха толкова катастрофални, колкото се смяташе.

С пристигането при бариерата Шарни и двамата му другари имаха готов план, имащ за цел да отклони и да стовари върху тях част от опасностите, заплашващи краля и кралицата. Така че беше уговорено, щом колата спре, единият да се хвърли надясно, другият наляво, а този, който стои в средата, напред. По такъв начин ще разделят групата на убийците, карайки ги да следват три различни посоки, да направят три различни потери и може би по този начин щяха да оставят път, по който кралят и кралицата свободно да достигнат двореца.

Казахме, че колата спря при първия басейн близо до голямата тераса на двореца. Бързината на убийците беше толкова голяма, че хвърляйки се срещу колата, двамина се нараниха тежко. За момент все пак двамата гренадири, които бяха на капрата, успяха да опазят тримата офицери, но скоро след като бяха дръпнати на земята, те ги оставиха беззащитни.

Кралските защитници избраха точно този момент. И тримата се хвърлиха, все пак не толкова бързо, че да не съборят, скачайки, петимата или шестима души, които се катереха по стъпенките и колелата, за да ги смъкнат от капрата. Тогава, както и бяха предвидили, гневът на народа се разпръсна в три посоки.

Едва стъпил на земята, господин Дьо Малден попадна под брадвите на двама сапьори. Двете брадви бяха вдигнати и търсеха начин да засегнат само него. Той направи рязко и бързо движение, благодарение на което отстрани от себе си хората, които го държаха за яката, така че за секунда се оказа сам. Тогава скръсти ръце и каза:

— Удряйте.

Едната от двете брадви остана вдигната. Смелостта на жертвата парализира убиеца. Другата, жадна за кръв, падна, но падайки срещна един мускетон, чиято цев я накара да се отклони и върхът й засегна господин Дьо Малден по врата, причинявайки му само лека рана.

Тогава той тръгна с наведена глава към множеството, което се разтвори пред него. Но след няколко крачки беше обграден от група офицери, които, искайки да го спасят, го изтикаха по посока на веригата от национални гвардейци, които оформяха безопасен път за краля и кралското семейство от колата до двореца. В този момент го забеляза генерал Дьо Лафайет и подкарвайки коня си към него, го хвана за яката и го придърпа към стремето си, за да го скрие по някакъв начин зад своята популярност. Но щом го позна, господин Дьо Малден се провикна:

— Оставете ме, господине. Занимавайте се само с кралското семейство и ме оставете на негодниците.

Господин Дьо Лафайет наистина го пусна и като забеляза, че един човек отнася кралицата, се втурна след този човек. Тогава господин Дьо Малден беше отново съборен, отново изправен на крака, нападан от едни, защитаван от други, и така се изтъркаля, покрит със синини, наранявания и кръв, чак до вратите на двореца. Там един дежурен офицер, като видя, че е на път да падне окончателно, го хвана за яката и като го придърпа към себе си, се провикна:

— Ще бъде жалко подобен негодник да умре от такава лека смърт. Ще трябва да измислим някакво мъчение за подобен разбойник. Аз ще се заема с него!

И продължавайки да обижда господин Дьо Малден, като му казваше: „Ела, рогоносецо! Ела ми тук. Сега с мен ще си имаш работа!“, той го замъкна до едно по-тъмно място, където му каза:

— Спасявайте се, господине, и ме извинете за грубостта, с която трябваше да си послужа, за да ви измъкна от ръцете на тези негодници.

Тогава господин Дьо Малден изтича по стълбите на двореца и изчезна.

Нещо почти подобно се случи и на господин Дьо Валори. Той получи две тежки наранявания по главата. Но в мига, когато двайсет байонета, двайсет саби и двайсет кинжала се надигнаха над него, за да го довършат, Петион се беше хвърлил напред, отблъсквайки убийците с цялата сила, с която беше надарен:

— В името на Националното събрание — бе се провикнал той, — заявявам ви, че сте недостойни за името французи, ако не се отдръпнете на мига и не ми предадете този човек! Аз съм Петион.

И Петион, който под грубата си кожа прикриваше почтеност и смело, предано сърце, засия така в очите на убийците, че те се отдръпнаха и му предадоха господин Дьо Валори.

Тогава той го беше отвел, подкрепяйки го — защото съвсем замаян от ударите, които беше получил, господин Дьо Валори едва стоеше прав, — чак до веригата от национални гвардейци и го беше предал в ръцете на адютанта Матийо Дюма, който, рискувайки главата си, наистина го опази чак до двореца.

В този момент Петион беше чул гласа на Барнав. Барнав го викаше на помощ, защото беше безсилен да защити Шарни.

Графът, помъкнат от двайсетина ръце, съборен, влачен в праха, се беше надигнал, беше изтръгнал байонета от една пушка и нанасяше удари в тълпата около себе си. Но нямаше да издържи дълго и щеше да загине в тази неравна борба, ако най-напред Барнав, а след това и Петион не му се бяха притекли на помощ.

Кралицата изслуша този разказ в банята си. Госпожа Кампан, която й го разправи, не можеше да й каже повече от това, че господата Дьо Малден и Дьо Валори са били видени в двореца, измъчени, окървавени, но общо взето без сериозни наранявания.

Колкото до Шарни, за него не се знаеше нищо сигурно. Наистина казваха, че бил спасен от господата Барнав и Петион, но не го бяха видели да влиза в двореца.

При тези последни думи на госпожа Кампан смъртна бледност премина по лицето на кралицата, която камериерката, мислейки, че е от страх да не би с графа да е станало нещастие, се провикна:

— Ама, Ваше Величество, не бива да губите надежда за спасението на господин Дьо Шарни, защото не се е прибрал в двореца. Кралицата знае, че госпожа Дьо Шарни живее в Париж и може би графът се е укрил при нея.

Точно тази мисъл беше минала през ума на Мария-Антоанета и я бе накарала да пребледнее силно. Тя изскочи от банята, провиквайки се:

— Облечете ме, Кампан! Облечете ме бързо! Непременно трябва да узная какво се е случило с графа!

— Кой граф? — попита, влизайки госпожа Дьо Мизери.

— Граф Дьо Шарни! — извика кралицата.

— Граф Дьо Шарни е в преддверието на Нейно Величество — каза госпожа Дьо Мизери — и моли за честта да поговори за миг с нея.

— Ах! — прошепна кралицата. — Значи е удържал думата си!

Двете жени се спогледаха, не знаейки какво иска да каже кралицата, която задъхана, без да може да произнесе нито дума повече, им направи знак да побързат.

Никога тоалетът й не е бил по-бързо завършван. Наистина Мария-Антоанета се задоволи само да навие косите си, които беше накарала да измият с парфюмирана вода, за да отстрани праха от тях и да облече над ризата си пеньоар от бял муселин.

Когато влезе в стаята си и нареди да поканят граф Дьо Шарни, тя беше побеляла като пеньоара си.