Графиня Дьо Шарни

53.Питу началник на тила

Посещението на доктор Рейнал беше тъкмо навреме, за да улесни излизането на Питу. Докторът се приближи до болната не без да забележи благотворната промяна, която бе станала с нея от предишната вечер. Катрин се усмихна на доктора и му протегна ръка.

— О! — каза докторът. — Ако не беше удоволствието да се докосна до ръката ви, скъпа Катрин, нямаше дори да меря и пулса ви. Обзалагам се, че няма да надминем дори седемдесет и пет удара в минута.

— Истината е, че съм много по-добре, докторе, и че вашите предписания извършиха чудеса.

— Моите предписания… Хъм! Хъм! — каза докторът. — Не бих искал по-добро от това, дете мое, да получа всички почести за вашето оздравяване. Но трябва все пак, колкото и да съм суетен, да оставя една част от тези почести за моя ученик Питу.

После, като вдигна очи към небето, каза:

— О, природо, природо! Могъща Цереро195, тайнствена Изидо196, какви тайни пазиш за тези, които успеят да те попитат!

И като се обърна към вратата, продължи:

— Хайде, хайде, татко с мрачно лице и майко с неспокоен поглед, влезте и елате да видите скъпата болна. За да оздравее напълно, има нужда от вашата любов и вашите ласки.

Като чуха гласа на доктора, майка и татко Бийо дотърчаха. Татко Бийо с остатъци от подозрение, изписано на физиономията му, а майка Бийо със светнало лице.

Докато те влизаха, Питу — след като бе отвърнал на последния бърз поглед, който му хвърли Катрин, — се измъкна.

Да оставим Катрин — нека писмото от Изидор, допряно до сърцето й, замени леда на главата и синапа на краката, — да оставим Катрин, казваме, да се завръща под ласките на родителите си към надеждата и живота и да последваме Питу, който току-що простичко и наивно беше изпълнил най-трудния подвиг, възложен на християнските души — себеотрицанието и предаността към ближния.

Да се каже, че добрият момък напускаше Катрин с радост в сърцето, би било твърде силно. Ние ще се задоволим да кажем, че я напускаше с удовлетворение. Макар че сам не си даваше сметка за величието на подвига, който беше извършил, той чувстваше ясно по поздравленията на вътрешния му глас, който всеки си има, че е направил едно добро и свято дело, може би ако не от гледна точка на морала, който, разбира се, не одобряваше тази връзка на Катрин с виконт дьо Шарни, сиреч на една селянка с един голям сеньор, но от гледна точка на хуманността.

Обаче във времето, за което говорим, хуманността беше една от модните думи и Питу, който неведнъж беше произнасял думата, без да знае какво значи, сега я употребяваше, без да знае много точно какво прави.

Това, което той направи, беше нещо, което би постигнал с хитрост, ако не го беше направил от душевна доброта.

От съперник на господин дьо Шарни — ситуация непоносима за Питу — той се беше превърнал в доверено лице на Катрин. Така че Катрин, вместо да го нагрубява, вместо да го измъчва, вместо да му показва вратата, както беше направила при първото му завръщане от Париж, Катрин го беше обсипала с нежности, беше му говорила на ти, беше го ласкала.

Като довереник беше получил онова, за което като съперник не би си и помечтал някога. Без да се смята, че щеше да получи още — съразмерно на това, доколко събитията щяха да правят неговото участие все повече необходимо в интимния живот и тайните чувства на хубавата селянка.

Така че за да си уреди това бъдеще на приятелски нежности, Питу започна с това, че отнесе на госпожа Коломб едно почти нечетливо пълномощно, дадено на него от Катрин, да получава вместо нея от свое име всички писма, които пристигнат за нея.

Към това писмено пълномощно Питу добави устното обещание на Катрин, която се задължаваше на идущия свети Мартин197 да даде на надничарите от Писльо угощение изцяло от меден хляб и ечемична захар.

По този начин, с това пълномощно и с това обещание, гарантиращи както съвестта, така и интереса на майка Коломб, Питу я накара да се задължи всяка сутрин да взема пощата и да държи на разположение писмата, които биха могли да пристигнат за Катрин.

След като уреди този въпрос, Питу, който нямаше повече какво да прави в града, както помпозно наричаха Виле-Котре, се запъти към селото.

Завръщането на Питу в Арамон представляваше голямо събитие. Прибързаното му заминаване за столицата не бе минало, без да повдигне голям брой коментари и след онова, което се беше случило по повод на заповедта, изпратена от Париж от един от адютантите на Лафайет, да се изземат пушките, които стояха на склад при абат Фортие, арамонци не се и съмняваха в политическата значимост на Питу. Едни казваха, че е повикан в Париж от доктор Жилбер. Други — от генерал Дьо Лафайет. Трети, най-накрая — ще бъде вярно, ако кажем, че те бяха най-малобройни, — трети разправяха, че го е извикал кралят!

Въпреки че Питу не знаеше за слуховете, които се разпространяваха в негово отсъствие, утвърждаващи неговата значимост като личност, той се завръщаше в родното си място с такъв достолепен вид, че всеки беше очарован.

За да бъдат видени в истинския им вид, хората трябва да бъдат разглеждани на собствен терен. Ученик в училището на абат Фортие, надничар във фермата на господин Бийо, Питу беше мъж, гражданин и капитан в Арамон. Без да се смята, че в качеството си на капитан, освен пет-шест луи, които си бяха негови, той носеше, както си спомняте, двайсет и пет луи, щедро предложени от доктор Жилбер за подобряване на облеклото и оборудването на Националната гвардия в Арамон.

Така че едва прибрал се у дома, още щом селският барабанчик го посети, Питу му нареди да разгласи за следващата неделя официален преглед на оръжията и екипировката на големия площад на Арамон. От този миг насетне никой повече не се съмняваше, че Питу трябва да предаде на Националната гвардия в Арамон съобщение от страна на правителството.

Мнозина дойдоха да си поговорят с Питу, за да се опитат да научат преди останалите нещичко от тази голяма тайна. Но Питу запази величествено мълчание по повод на обществените работи.

Вечерта Питу — на когото обществените дела не пречеха на личните, както и личните не пречеха на обществените — та вечерта Питу отиде да постави примките си и да поздрави дядо Клуис, което не му попречи в седем часа сутринта да бъде при господин Дюлороа, шивача във Виле-Котре, след като беше оставил у дома си в Арамон три питомни и един див заек и се беше осведомил при майка Коломб дали има писма за Катрин. Нямаше и Питу беше почти огорчен, като си помисли за мъката, която щеше да изпита бедната оздравяваща.

Питу посети господин Дюлороа с цел да узнае дали той изобщо ще се съгласи да ушие униформи за Националната гвардия в Арамон и каква цена ще поиска за това. Шивачът зададе въпроси за ръста на отделните хора, както се прави в подобни случаи, и като пресметна с молив в ръка, шивачът заяви, че не би могъл да осигури трийсет и три куртки и трийсет и три панталона, подходящо изработени, за по-малко от трийсет и три луи. И на всичкото отгоре Питу не трябвало да изисква при тази цена платът да бъде съвсем нов.

Питу се възпротиви, като заяви, че е чул от устата на самия Лафайет, че той е накарал да облекат трите милиона мъже, съставляващи гражданска гвардия във Франция, за по двайсет и пет ливри на човек, което всичко на всичко прави седемдесет и пет милиона.

Майстор Дюлороа отвърна, че при подобна цифра няма особено значение дали ще загубиш в някоя дреболия и винаги можеш да се оправиш. Но, че всичко, което може да направи той, е — и това е последната му дума — да облече Националната гвардия в Арамон за по двайсет и два франка на човек, като освен това ще бъде необходим аванс и той не би могъл да започне работа, преди авансът да бъде внесен.

Питу измъкна шепа злато от джоба си и заяви, че това изобщо не създава затруднения, но че е ограничен в цената и че, ако майстор Дюлороа беше отказал да направи трийсет и трите куртки и панталони за двайсет и пет луи, той щял да отиде и да направи предложение на майстор Блини, колега и съперник на майстор Дюлороа, на когото той беше отдал предпочитанията си, защото беше приятел на леля Анжелик.

Питу наистина изобщо нямаше да се разсърди, че леля Анжелик ще научи по заобиколен път, че той, Питу, гребе златото с лопата, и нямаше съмнения, че още същата вечер шивачът щеше да й съобщи какво е видял, сиреч че Питу е богат като покойния Крез.

Заплахата да изгуби такава значителна поръчка оказа своето въздействие и майстор Дюлороа стигна дотам, че започна да омеква, което целеше Питу, настояващ освен това неговата униформа да бъде от нов плат — нямаше значение дали ще е тънък, той предпочиташе да е от дебел, — да му бъде доставена заедно с еполетите, освен договореното.

Това стана предмет на нов спор, не по-малко дълъг и не по-малко разгорещен от първия, в който Питу отново удържа триумфална победа, и пак благодарение на ужасната заплаха да получи от майстор Блини това, което не може да получи от майстор Дюлороа.

В резултат на цялата дискусия майстор Дюлороа се задължи да достави за следващата събота трийсет и една войнишки куртки и трийсет и един панталона, по една куртка и панталони за сержант и лейтенант и една куртка и панталони за капитан, като куртката бъде украсена с еполети.

При непредаване на поръчката навреме, тя оставаше за сметка на закъснелия шивач, тъй като церемонията по федерирането на Виле-Котре с околните села, издигнали го като главно населено място в кантона, трябваше да се състои в неделята на следващата седмица. Това условие беше прието, както и останалите.

Към девет часа сутринта тази голяма задача беше приключена. В девет и половина Питу се беше прибрал в Арамон, предварително възгордял се от изненадата, която щеше да поднесе на своите съграждани. В единайсет часа барабанчикът огласи съобщението. По обед Националната гвардия с оръжията си изпълняваше с обичайната си прецизност маневри на общинския площад на селото.

След един час маневри, които донесоха на тази храбра гвардия похвалите на командира и аплодисментите на жените, децата и старците, които гледаха това трогателно зрелище с най-голям интерес, Питу повика при себе си сержант Клод Телие и лейтенант Дезире Манике и им нареди да съберат хората си и да ги поканят от неговото, на Питу, име, от името на доктор Жилбер, от името на генерал Лафайет и накрая от името на краля да минат при майстор Дюлороа, шивач във Виле-Котре, който ще им направи важно съобщение.

Барабанът призова към ред. Сержантът и лейтенантът, така и не разбрали, че това се отнася и до тях, предадоха буквално на хората си думите на техния капитан. После се чуха думите: „Свободно, пръскай се!“, изречени със звучния глас на Питу.

Пет минути по-късно трийсетте и един войници от гвардията в Арамон, заедно със сержант Клод Телие и лейтенант Дезире Манике, тичаха пъргаво по пътя към Виле-Котре.

Вечерта двамата менестрели198 на Арамон направиха серенада на капитана, въздухът беше набразден от петарди, ракети и римски свещи199 и няколко гласа, наистина леко попийнали, викаха от време на време:

— Да живее Анж Питу, бащата на народа!