Графиня Дьо Шарни

58.Как Питу спаси Катрин

Питу излезе от фермата съвсем зашеметен. Единствено в думите на Катрин бе видял светлина, след като всичко бе обгърнато за него дотогава в пълен мрак и тази светлина го беше ослепила.

Питу беше научил това, което искаше да узнае, и дори повече. Той знаеше, че виконт Изидор дьо Шарни е пристигнал сутринта в Бурсон и че ако се осмелеше да дойде, за да види Катрин, рискуваше да бъде посрещнат с пушечен изстрел.

Така за него вече не оставаше място за съмнение: думите на Бийо, отначало неясни, се бяха изяснили от единствените думи, изречени от Катрин. Вълкът, който бяха видели предната година да скита около пасището, за който мислеха, че си е отишъл завинаги и който отново бяха видели тази сутрин близо до сечището на Ивор, по пътя от Париж за Бурсон, беше виконт Изидор дьо Шарни.

С тази цел беше почистена пушката, за него бяха отлети куршумите.

Както се вижда, ставаше лошо.

Питу, който имаше понякога, когато случаят го налагаше, силата на лъв, притежаваше почти винаги предпазливостта на змията. В нарушение на закона от деня, в който бе достигнал съзнателна възраст, по отношение на полските пазачи, под носа на които беше опустошавал овощните градини, заградени със стобори, или плодните дървета в полето, в нарушение на закона по отношение на горските пазачи, по петите на които беше залагал своите лепкави пръчки за ловене на птици и своите примки, той беше придобил навика да размишлява задълбочено и да решава бързо, което при всички случаи, когато беше изпадал в опасност, му беше позволявало да се измъкне от цялата история по възможно най-добрия начин. Така че и сега, както и друг път, като призова на помощ способността си за бързи решения, той незабавно реши да потегли към гората, разположена на около осемдесет крачки от фермата.

Гората е убежище и в това убежище, където е лесно да останеш незабелязан, можеше да се размишлява спокойно.

Както се вижда, в този случай Питу промени обичайния ход на нещата, поставяйки бързото решение преди задълбочения размисъл. Но Питу със своята природна интелигентност беше разбрал най-важното. А най-важното за него беше да има убежище. Така че се отправи към гората с такъв безгрижен вид, сякаш в главата му нямаше цял куп мисли, и я достигна, имайки сили да не хвърли нито един поглед назад.

Наистина, щом сметна, че от фермата не могат да го видят, той се наведе, сякаш за да опипа връзката на гетата си и с глава между краката проучи хоризонта. Хоризонтът беше чист и изглеждаше, че поне в момента не съществува никаква опасност. Като видя това, Питу се изправи и с един скок се намери в гората.

Гората беше царството на Питу. Там той беше у дома си. Там той бе свободен. Там той беше цар. Цар, като катерицата, чиято ловкост притежаваше, като лисицата, чието лукавство му бе присъщо, като вълка, подобно на който очите му виждаха в нощта.

Но в този час той нямаше нужда нито от ловкостта на катерицата, нито от хитростта на лисицата, нито от виждащите в тъмнината очи на вълка.

Просто Питу трябваше да пресече по диагонал онази част от гората, в която беше навлязъл, и да се върне в онзи край, където тя се простираше по цялата дължина на фермата.

На шейсет-седемдесет крачки разстояние Питу щеше да види всичко, което щеше да стане. На шейсет-седемдесет крачки разстояние Питу не се боеше от нито едно същество, каквото и да било то, принудено да си служи, за да се придвижва и напада, с ръцете и краката си.

Няма нужда да казваме, че не се боеше дори от конник, понеже не би се намерил никой, който би могъл да измине и стотина крачки в гората по пътищата, по които би го превел Питу. Така че в гората Питу не можеше да намери сравнение, достатъчно презрително, за да изкаже презрението му към някой конник. Питу се излегна с цялата си дължина в един гъсталак от издънки и като облегна врата си на един чатал, се замисли дълбоко.

Той си мислеше, че е негов дълг да попречи, доколкото му е възможно, на чичо Бийо да изпълни ужасното отмъщение. Първият начин, който дойде в ума на Питу, беше да изтича в Бурсон и да предупреди господин Изидор за опасността, която го очакваше, ако рискува да се покаже около фермата.

Но почти веднага той съобрази две неща.

Първото беше, че не бе получил от Катрин поръчение да направи това.

Второто — че опасността би могла да не възпре господин Изидор.

После, можеше ли Питу да бъде уверен, че виконтът, чието намерение несъмнено беше да се прикрива, ще дойде по пътя, предназначен за коли, а нямаше да мине по някоя от малките пътеки, по които минаваха, за да скъсят пътя си, дърварите и горските работници?

Впрочем, ако Питу тръгнеше да търси Изидор, щеше да изостави Катрин, а като си помислеше, Питу щеше да бъде ядосан, ако на виконта се случеше нещастие, но би бил отчаян, ако нещастие застигнеше Катрин.

Това, което му се стори най-мъдро, беше да остане където е и ако се случи нещо извънредно, да действа според обстоятелствата. Докато чакаше, очите му се насочиха към фермата, втренчени и блестящи като на някоя дива котка, която дебне плячката си.

Първото раздвижване, което стана, беше излизането на дядо Клуис. Питу го видя да се сбогува с Бийо под стряхата на портата за коли, после го видя да минава, накуцвайки, покрай стената и да изчезва по посока на Виле-Котре, който трябваше да пресече или заобиколи, за да се прибере в колибата си, отдалечена почти на левга и половина от Писльо.

В момента, когато излизаше, здрачът започна да пада.

Понеже дядо Клуис беше само второстепенно действащо лице, нещо като фигурант, в драмата, която се разиграваше, Питу му отдели съвсем незначително внимание, следвайки го с поглед, за успокоение на съвестта, до момента, в който той изчезна зад ъгъла на стената, след което върна обратно погледа си към центъра на постройката, сиреч натам, където бяха прозорците и портата за коли.

След миг един от прозорците се освети — беше този на стаята на Бийо. От мястото, където беше Питу, погледът му проникваше чудесно в стаята. Така че Питу можа да види как Бийо, прибрал се в стаята си, зарежда пушката с всички предпазни мерки, препоръчани му от дядо Клуис.

През това време нощта се бе спуснала напълно.

След като зареди пушката си, Бийо загаси светлината и придърпа двата капака на прозореца, но така, че останаха само притворени, така че без съмнение погледът му да може да обхожда околностите през оставения процеп.

От прозореца на Бийо, разположен най-отпред, не се виждаше, както мислим, че вече сме споменавали, поради един ъгъл, образуван от зидовете на оградата на фермата, прозорецът на стаята на Катрин, разположена на приземния етаж. Но се виждаше изцяло пътят за Бурсон и целият отрязък от гората, който се закръгляше от планината Ла Ферте-Милон до мястото, което наричаха Сечището на Ивор.

Дори без да вижда прозореца на Катрин, предполагайки, че тя ще излезе през него, опитвайки се да достигне гората, Бийо можеше да я забележи в момента, когато тя навлезеше в района, обхванат от погледа му. Само че тъй като нощният мрак все повече и повече се сгъстяваше, ако Бийо би видял някоя жена, би могъл да се усъмни, че това е Катрин, но не разполагаше със сигурен начин да разпознае дали това е Катрин.

Предварително излагаме тези заключения, понеже те са онези, които правеше Питу.

Питу не се и съмняваше, че щом нощта падне напълно, Катрин ще се опита да излезе, за да предупреди Изидор. Без да изпуска напълно от очи прозореца на Бийо, погледът му бе втренчен най-вече в прозореца на Катрин.

Питу не се лъжеше. Щом нощта достигна една степен на тъмнина, която се стори задоволителна на девойката, Питу, за когото казахме, че тъмнината не съществуваше, видя да се отваря бавно прозорецът на Катрин. После тя прекрачи през перваза, притвори крилото на прозореца и се плъзна покрай цялата дължина на стената.

Нямаше опасност девойката да бъде видяна, докато следваше тази линия. И ако се предположеше, че има работа във Виле-Котре, тя би могла да стигне незабелязана. Но ако, напротив, тя имаше работа по посока на Бурсон, нямаше начин да не навлезе в района, който се виждаше от прозореца на баща й.

Стигнала до края на стената, тя се поколеба няколко секунди, така че Питу за миг се надяваше, че ще поеме към Виле-Котре, а не към Бурсон. Но изведнъж колебанието й изчезна и навеждайки се, за да се прикрие, доколкото е възможно, от чужди очи, тя пресече пътя и се затича по една пътека, достигаща чрез една извивка до гората, която продължаваше под дърветата и се сливаше след около четвърт левга с пътя за Бурсон. Тази пътека свършваше на един малък кръстопът, наречен кръстопътят Бурж-Фонтен.

Щом Катрин стъпи на пътеката, пътят, по който беше тръгнала, и намеренията й бяха толкова ясни за Питу, че той повече не се занимаваше с нея, а само с притворените капаци, през чийто процеп, сякаш през бойницата на някоя крепост, погледът се прехвърляше от единия до другия край на гората.

Целият този район, обхванат от погледа на Бийо, беше абсолютно пуст с изключение на един овчар, прибиращ стадото си. Така че щом Катрин навлезе в този район, макар че нейната черна наметка я правеше почти невидима, при все това тя не можа да убегне от пронизващия взор на арендатора.

Питу видя капаците да се разтварят, главата на Бийо да се показва в процепа и да остава за миг съсредоточена и неподвижна, сякаш се беше усъмнил в този мрак в това, което виждаха очите му. Но кучетата на овчаря се затичаха по посока на тази сянка и когато, излайвайки няколко пъти се върнаха при господаря си, Бийо вече не се съмняваше, че тази сянка е била Катрин. Когато се приближиха до нея, кучетата я познаха и спряха да лаят.

Няма защо да казваме, че всичко това Питу разбираше толкова ясно, сякаш предварително беше в течение на различните случки в драмата. Той видя, че капаците на прозореца в стаята на Бийо се затварят и се отваря портата за коли.

Наистина, след няколко секунди портата се отвори и докато Катрин стигне до покрайнините на гората, Бийо, с пушка на рамо, тръгна с едри крачки към гората по пътя за Бурсон, където свършваше след четвърт левга пътеката, следвана от Катрин. Той нямаше нито миг за губене, ако не искаше след десет минути девойката да се намери лице в лице с баща си! Питу разбра това.

Той се надигна, заподскача през сечището като подплашено козле и пресичайки гората по диагонал, обратно на това, което беше направил първия път, се оказа край пътеката в момента, когато се чуваха забързаните стъпки и задъханото дишане на девойката. Питу спря и се скри зад ствола на един дъб.

След десетина секунди Катрин премина на две крачки от дъба. Питу изскочи, прегради пътя на девойката и в същото време се назова. Беше преценил необходимостта да извърши едновременно трите действия, за да не изплаши твърде много Катрин. И наистина, тя нададе само слаб вик и като се спря, цялата трепереща, каза:

— Вие тук, господин Питу!… Какво искате от мен?

— В името на Бога, нито крачка повече, госпожице! — каза Питу, сплитайки умолително ръце.

— И защо така?

— Защото баща ви знае, че сте излязла. Защото върви по пътя за Бурсон с пушката си. Защото ви чака на кръстопътя Бурж-Фонтен!

— Но той, той!… — каза Катрин, почти объркана. — Той как ще бъде предупреден?…

И тя направи опит да продължи пътя си.

— Дали ще бъде повече предупреден — каза Питу, — когато баща ви може да ви прегради пътя?

— Какво да правим?

— Върнете се, госпожице Катрин, приберете се в стаята си. Ще застана в засада около прозореца ви и когато видя господин Изидор, ще го предупредя.

— Ще направите ли това, скъпи господин Питу?

— За вас ще направя всичко, госпожице Катрин! Ах! Защото много ви обичам, вървете!

Катрин му стисна ръцете. После, след секунда на размисъл, каза:

— Да, имате право, отведете ме.

И сякаш краката й бяха започнали да й изневеряват, тя пъхна ръката си под тази на Питу, който я накара да поеме — той вървейки, а тя тичайки, — обратно по пътя към фермата.

Десет минути по-късно Катрин се прибра в стаята си, без да бъде видяна от някого, и затваряше прозореца след себе си, докато Питу й показваше туфата върби, в която щеше да бди и да чака.