Графиня Дьо Шарни

50.Питу болногледач

Питу беше много учуден, че може да бъде полезен с нещо на доктор Рейнал. Но беше още по-учуден, когато докторът му каза, че става въпрос по-скоро за морална, отколкото за физическа помощ, която той очаква от него по отношение на болната.

Наистина, докторът беше забелязал, че в бълнуването си Катрин свързва почти винаги името на Питу с това на Изидор.

Това бяха, ще си припомним, двете последни лица, които трябва да бяха останали в паметта на младото момиче — Изидор, когато бе затворила очи, и Питу, когато ги беше отворила отново.

При все това, понеже болната не произнасяше двете имена по един и същ начин и защото доктор Рейнал — не по малко наблюдателен от знаменития си съименник, автора на „Философска и политическа история на установяването и търговията на европейците в двете Индии“186, находчиво си каза сам, че между тези две имена, Изидор дьо Шарни и Анж Питу, произнасяни с различен, но все пак изразителен оттенък на гласа, името на Анж Питу трябваше да е това на приятеля, а името на Изидор дьо Шарни това на любовника, така че той не само не виждаше неудобство, но смяташе дори за предимство да въведе при болната един приятел, с когото тя да може да говори за своя любим.

Защото за доктор Рейнал — и макар да не искаме ни най-малко да отречем неговата проницателност, бързаме да кажем, че това беше нещо лесно, — та за доктор Рейнал всичко беше ясно като бял ден и на него му оставаше, както при случаите в съдебната медицина, само да подреди фактите, за да се появи истината пред очите му.

Всички във Виле-Котре знаеха, че в нощта на пети срещу шести октомври Жорж дьо Шарни е бил убит във Версай и че на следващата вечер брат му Изидор, извикан от граф Дьо Шарни, беше заминал за Париж.

А Питу беше открил Катрин, припаднала на пътя от Бурсон за Париж. Той я бе отнесъл в безсъзнание във фермата. След това събитие девойката се беше разболяла от мозъчна треска, която я доведе до бълнуване. В това бълнуване тя се мъчеше да задържи един беглец и този беглец тя наричаше Изидор.

Както се вижда, беше лесна работа за доктора да разгадае тайната на болестта на Катрин, която беше просто тайна на сърцето й. При това положение на нещата докторът разсъди така: „Първата нужда на един болен, обхванат от мозъчна треска, е спокойствието.“

Какво би могло да внесе успокоение в сърцето на Катрин? Да научи какво е станало с любимия й.

И кой може да знае това? Питу, който пристига от Париж.

Разсъждението беше много просто и логично — така че докторът го направи без усилие.

При все това стана добре, че той най-напред натовари Питу със задълженията на помощник-хирург. Ако беше само за помощта, той чудесно можеше да мине и без нея, като се имаше предвид, че не се налагаше да разрязва вена, а само да отвори отново предишното място.

Докторът измъкна лекичко ръката на Катрин вън от леглото, повдигна тампона, който притискаше раната, раздалечи с два пръста недобре съединилите се ръбове и кръвта бликна.

Като видя тази кръв, заради която с радост би пролял своята, Питу усети, че силите му го оставят. Той отиде да седне във фотьойла на госпожа Клеман, закрил с ръце очите си, хлипайки, и всяко хлипане изтръгваше от дъното на сърцето му думите:

— О! Госпожице Катрин! Бедна госпожице Катрин!

И при всяка от тях си казваше мислено, поради двойната работа на мозъка, боравещ едновременно с миналото и с настоящето:

— О, разбира се, че тя обича повече господин Изидор, отколкото аз обичам нея! Разбира се, че тя страда повече, отколкото аз съм страдал някога, защото трябва да й пускат кръв, понеже има мозъчна треска и бълнуване, две твърде неприятни неща, които никога не са ми се случвали!

И докато източваше две нови легенчета кръв от Катрин, доктор Рейнал, който не изпускаше от очи Питу, се поздрави с добрата догадка, че в негово лице болната има един предан приятел.

Както си беше помислил докторът, източването на малко кръв успокои треската. Артериите на слепоочията биеха по-спокойно. Гърдите се успокоиха. Дишането, което беше свистящо, стана леко и равно. Пулсът падна от сто и десет на осемдесет удара в минута и всичко показваше, че Катрин ще прекара спокойно нощта.

Доктор Рейнал си отдъхна на свой ред. Той даде необходимите указания на госпожа Клеман и между другото и странното указание да поспи два-три часа, докато Питу бди на нейно място и като направи знак на Питу да го последва, се върна в кухнята. Питу последва доктора, който откри майка Бийо свита в сянката на издадената част на камината. Бедната жена беше толкова зашеметена, че с мъка разбираше какво й говори докторът. Все пак това бяха хубави думи за сърцето на една майка.

— Хайде! Хайде! Смелост, майко Бийо — каза докторът, — всичко върви толкова добре, колкото е възможно.

Добрата жена сякаш се върна от онзи свят.

— О, скъпи господин Рейнал! Вярно ли е това, което ми казвате?

— Да, нощта няма да бъде тежка. Не се безпокойте все пак, ако чуете още няколко вика от стаята на дъщеря ви, и най-вече не влизайте.

— Боже мой! Боже мой! — каза майка Бийо с дълбока болка в гласа. — Много е тъжно една майка да не може да влезе в стаята на дъщеря си.

— Какво да се прави! — каза докторът. — Такова е безусловното ми предписание. Нито вие, нито господин Бийо.

— Ама кой тогава ще има грижата за бедното ми дете?

— Бъдете спокойна. Разполагате за това с госпожа Клеман и Питу.

— Какво! Питу?

— Да, Питу. Преди малко открих у него възхитително предразположение към медицината. Ще го отведа във Виле-Котре, където отивам, за да накарам аптекаря да приготви едно лекарство. Питу ще го донесе. Госпожа Клеман ще го даде на болната лъжица по лъжица и ако се стигне до някакво усложнение, Питу, който ще бди над Катрин заедно с госпожа Клеман, ще разтвори дългите си пергели и ще стигне при мен за десет минути. Нали, Питу?

— За пет, господин Рейнал — каза Питу с такава увереност, която не трябваше да остави никакво съмнение у слушателите му.

— Нали виждате, госпожо Бийо! — каза доктор Рейнал.

— Е, добре — каза майка Бийо, — съгласна съм. Само обнадеждете с две думи бедния баща.

— Къде е той? — попита докторът.

— Тук, в стаята отстрани.

— Няма нужда — каза един глас от прага на вратата, — чух всичко.

И наистина тримата събеседници, които се обърнаха, трепвайки при този неочакван отговор, видяха арендатора да стои пребледнял в тъмния отвор на вратата. После, сякаш това беше всичко, което имаше да чуе и да каже, Бийо се прибра в стаята си, без да направи никаква забележка по отношение на приготовленията на доктор Рейнал за нощта.

Питу удържа думата си. След четвърт час се върна с успокоителното лекарство, украсено с етикет, заверен с печата на Пакно, потомствен доктор фармацевт във Виле-Котре.

Катрин спеше, както го беше предупредил доктор Рейнал, със съвсем спокоен сън. До нея, изтегнала се удобно в един голям фотьойл, седеше болногледачката, обладана от онази особена сънливост, присъща на тази обществена прослойка, която, нямайки правото да заспива напълно, нито пък силите да остане съвсем будна, приличаше на онези души, на които е забранено да слязат в Елисейските полета187 и които, като не могат да се изкачат до дневната светлина, вечно се скитат на границата между съня и бодърстването.

Тя получи в състоянието на сомнамбулизъм, което й беше привично, шишенцето от ръцете на Питу, отпуши го, постави го на нощната масичка и сложи съвсем близо до него сребърната лъжица така, че болната да може да го достигне най-лесно в случай на нужда. После отиде и се изтегна във фотьойла си. Що се отнася до Питу, той се настани на перваза на прозореца, за да може удобно да наблюдава Катрин.

Сега, когато му беше позволено, така да се каже, да пипне злото с пръст и да прецени какви ужасни опустошения причинява това абстрактно нещо, наречено любов, той се чувстваше предразположен повече от всякога да пожертва своята любов, която му изглеждаше толкова простичка, до тази изискваща, трескава, ужасна любов, която му се струваше, че е обсебила девойката. Тези мисли неусетно го докарваха до разположението на духа, в което трябваше да бъде, за да успее планът на доктор Рейнал.

Наистина добрият човек си беше помислил, че лекарството, от което Катрин има най-вече нужда, е онзи тоник, който наричат довереник. Докторът може би не беше велик лекар, но беше съвсем сигурно, както казахме, че е велик наблюдател.

Около час след връщането на Питу Катрин се размърда, въздъхна и отвори очи. Трябва да отдадем справедливи похвали и на госпожа Клеман — при първото движение, което болната направи, тя беше при нея права, бърборейки:

— Ето ме, госпожице Катрин. Какво желаете?

— Жадна съм — прошепна болната, връщайки се към живота чрез физическата болка и към чувствата, чрез материалните потребности.

Госпожа Клеман сипа в лъжицата няколко капки от успокоителното, донесено от Питу, и вкара лъжицата между сухите устни и стиснатите зъби на Катрин, която машинално погълна облекчаващата течност.

Питу въздъхна. Той мислеше, че Катрин дори не го е видяла. Питу се лъжеше. Когато помогна на госпожа Клеман да я повдигне, за да изпие няколкото капки лекарство и се отпусна обратно на възглавницата, Катрин беше отворила за миг очи и с болезнения поглед, който плъзна изпод клепачите си, мислеше, че е видяла Питу.

Но в бълнуването от треската, която имаше от три дни насам, тя беше видяла толкова привидения, които й се явяваха и изчезваха, че взе истинския Питу за плод на фантазията си.

Въздишката, която Питу току-що беше изпуснал, не беше съвсем преувеличена. Все пак появата на този стар приятел, към когото Катрин понякога биваше толкова несправедлива, направи на болната по-дълбоко впечатление, отколкото предишните, и макар да оставаше със затворени очи, на нея й се струваше с вече по-спокоен и не така трескав разум, че вижда пред себе си храбрия пътник, когото често накъсваната нишка на мислите й беше представяла като отишъл при баща й в Париж. От това следва, че измъчвана от мисълта, че този път Питу е една реалност, а не е рожба на треската, тя отново отвори боязливо очи. Няма защо да казваме, че самият Питу не беше помръднал. Като видя Катрин отново да отваря очи, лицето му просветна. Като видя, че в очите й се възвръщат животът и разумът, Питу протегна ръце.

— Питу! — прошепна болната.

— Госпожице Катрин! — провикна се Питу.

— А? — каза госпожа Клеман, обръщайки се.

Катрин хвърли неспокоен поглед към болногледачката и с въздишка отпусна глава върху възглавницата. Питу отгатна, че присъствието на госпожа Клеман притеснява Катрин. Той отиде до нея и й каза съвсем тихо:

— Госпожо Клеман, не се лишавайте от сън. Знаете много добре, че господин Рейнал ме накара да остана, за да наглеждам госпожица Катрин, а вие да можете да си починете за минутка през това време, нали?

— А! Да, вярно — каза госпожа Клеман.

И наистина, сякаш не бе чакала друго, освен това разрешение, добрата жена се отпусна на фотьойла, въздъхна на свой ред и след миг затишие показа с едно отначало боязливо, но после все по-усилващо се хъркане, че навлиза с разпънати платна в омагьосаната страна на съня, която обикновено пресичаше само в мечтите си.

Катрин беше проследила с известно учудване движенията на Питу и с присъщата за болните проницателност не беше изтървала нито дума от това, което Питу каза на госпожа Клеман.

Питу остана за миг до болногледачката, сякаш за да се убеди, че тя наистина спи. После, когато не остана място за съмнение по този въпрос, той се приближи до Катрин, поклащайки глава и отпускайки ръце.

— Ах, госпожице Катрин! — каза той. — Знаех добре колко го обичате, но не знаех, че е чак толкова много!