Графиня Дьо Шарни

1

Първото издание на романа е на 26 юни 1851 г. в „Ла Прес“, „La Presse“ — бел.ред.

2

„Анж Питу“, Париж, 1851, във формат осмина, в „Cabinets de lecture“ — бел.фр.изд.

3

През 1970 г. революционното правителство постановява свещениците да се заклеват във вярност към Конституцията. Заклелите се свещеници били наричани „конституционни“, а останалите „отцепници“ — бел.прев.

4

Столица на Древен Египет по времето на Тутанкамон — бел.ред.

5

Жители на Беотия — историческа област в Централна Гърция — бел.ред.

6

„Парижките потайности“ — (Journal des debats), 22 юни 1842 — 15 октомври 1843; „Главното признание“ — „Льо Конститюсионел“ (Constitutionnel), 1840; „Мопра“ — „Ревю де Дьо Монд“ (Revue des deux mondes), 1 април — 1 юни 1836; „Монте Кристо“ — „Журнал де деба“ (Journal des debats), 25 август 1844 — 15 юли 1846; „Рицарят Мезон-Руж“ — „Ла Демокраси Пасифик“ (La Democratie pacifique), 21 май 1845 — 12 януари 1846; „Войната на жените“ — „Ла Патри“ (La Patrie), 2 януари — 1 юни 1845 — бел.фр.изд.

7

Първият се е провел в Монмартър, в градините на Червения замък, на 8 юли 1847; последният провинциален банкет се е провел в Руан на 25 декември 1847 година — бел.фр.изд.

8

В Пета книга Моисеева, 5:9 — бел.ред.

9

Господин Дьо Риансей — бел.фр.изд.

10

Франсоа Вийон (1431 — 1463) — френски поет, осъден за убийство на смърт през 1463 г., но избягал от затвора. Той напуска Париж и нищо не се знае за края на живота му — бел.ред.

11

Законът за печата, установяващ гербовия налог, датира от 1850 г. — бел.фр.изд.

12

Френски писател и политик (1806 — 1881), издател на „Конститюсионел“ — бел.ред.

13

Тяхното публикуване започва в „Ла Прес“ на 16 декември 1851 г. — бел.фр.изд.

14

На 12 март 1801 г. с участието на престолонаследника — бъдещия император Александър I, е извършен последният в историята на Русия дворцов преврат, при който император Павел I е убит в Михайловския замък в Петербург — бел.ред.

15

Вж. „Анж Питу“, гл. 54 — бел.ред.

16

Вж. „Анж Питу“, гл. 54, където Дюма споменава имената на Майар, Лафайет, Вериер и др. — бел.ред.

17

Улан — кавалерист, въоръжен с дълга пика. Характерен за униформата на повечето армии е големият мъхнест калпак — бел.прев.

18

Хлебаря, Хлебарката и Малкия чирак — прякори на Луи XVI, Мария-Антоанета и сина им — бел.прев.

19

Гамен, роден през 1751, не е на повече от тридесет и осем години — бел.авт.

20

Читателят е разпознал къщата на Балзамо на улица „Сен Клод“, на ъгъла на булеварда (сега „Бомарше“); а прислужникът е Фриц — бел.авт.

21

Луи IX (1214 — 1270) — крал на Франция (1226 — 1270). Канонизиран през 1297 г. — бел.ред.

22

Последният лидийски цар (595 — 546 пр. Хр.). Смятан за най-богатия човек на своето време — бел.ред.

23

Вж. „Анж Питу“, гл. 30 — бел.ред.

24

Наричана още луидор; старинна златна монета на стойност двадесет и четири ливри — бел.прев.

25

Около 1,5 м. — бел.ред.

26

Имам убеждението или поне надеждата, че читателите днес са читатели ни от вчера и следователно познават героите ни. Не считаме, че има нужда да припомняме друго, освен че госпожица Андре дьо Таверне не е друга, а графиня Дьо Шарни, сестрата на Филип и дъщерята на барон Дьо Таверне, Мезон-Руж — бел.авт.

27

Наричали се още плебеи — в Древния Рим свободното население, което не влиза в родовата община. Водят борба с властващите — патрициите — бел.ред.

28

В Древния Рим съюз от трима политически и военни дейци (триумвири) с цел да заграби властта — бел.ред.

29

Ако Дюма е видял краля на Рим по времето на падането на Империята (вж. „Моите спомени“, гл. XXX) и сина на приятеля му Фердинан Д’Орлеан в Събранието през февруари 1848 г. (вж. „История на политическия и личен живот на Луи-Филип“, том II, гл. XXVI, XXVII), то той не е видял внука на Шарл IX през юли 1830 г. — бел.фр.изд.

30

Вж. Мадам Кампан. „Спомени“, книга Първа, гл. II: сцената е в Тюйлери по време на връщането на първородната кралска дъщеря в Париж — бел.фр.изд.

31

„Чудовищата /…/ имаха жестоката идея да принудят един перукер от Севър да разреши тези две глави и да сложи пудра върху окървавените коси. Нещастникът /…/ умря от уплаха.“ Вж. Мадам Кампан. „Спомени“, книга Втора, гл. II — бел.фр.изд.

32

Около 80 км — бел.ред.

33

Бонифаций VIII — глава на римокатолическата църква през 1294 г., повел борба срещу и претърпял поражение от френския крал Филип IV — бел.ред.

34

Борджии — наричат се още с прозвището „черната легенда“; от династията са произлезли двама папи, а самата тя е въплъщавала силата, страстта и интригите на времето. От тях произлизат фамилиите Медичи и Сфорца — бел. ред.

35

Католически монашески орден, създаден през XII в. в Палестина с резиденция на планината Кармел. Кармелитите давали обет да живеят в бедност — бел.прев.

36

Вж. Мадам Кампан. „Спомени“, книга Втора, гл. III — бел.фр.изд.

37

Писмото на Аламбер, 12 ноември 1768; цитирано в Баруел, „История на Якобинството“, гл. XII — бел.фр.изд.

38

Писмо от 22 декември 1766, цитирано в Баруел, част Първа, гл. XII — бел.фр.изд.

39

Улрика Бранденбургска, майка на Густав III (починала през 1782 г.) — бел.фр.изд.

40

Балзамо, обвинен във франкмасонство от Инквизицията, е затворен през 1789 г. в замъка Сен-Леон (херцогство Урбино); по всяка вероятност е умрял там — бел.фр.изд.

41

Италиански скулптор и златар от ренесансовата епоха (1500 — 1571). През 1527 отбранява Ангелската крепост, в която се укрива папа Климент VII, когато Карл V напада Рим. В същата крепост е затворен през 1538 г. от следващия папа по обвинение за присвояване на скъпоценности. Бяга по доста атрактивен начин, връщат го, в тъмната килия чете Библията, вярва, че е съзрял Бог, като не се отказва до последно от идеята за спасение — бел.ред.

42

Секретер — бюро, което се затваря с дървена или метална ролетка, често имащо тайни чекмеджета и отделения — бел.прев.

43

Свещена статуя на древногръцката богиня Атина Палада, в преносно значение — светиня — бел.прев.

44

Кираса — броня на кавалерист от XVII, XVIII и началото на XIX в., защитаваща гърдите и гърба — бел.прев.

45

Графиня Дьо Ламарк е сестра на маршалите Дьо Ноай и Дьо Муши — бел.фр.изд.

46

Тит Ливий. „История на Рим“, II, 32. Шекспир. „Юлий Цезар“, действие II, сцена I. Лафонтен. „Басни“, книга II, II — бел.прев.

47

Феникс — митична птица; в преносен смисъл — единствен по рода си човек — бел.прев.

48

Версай, национален музей на замъка: „Мария-Антоанета и децата й“ (1787 г.) — бел.фр.изд.

49

Сцената със свещите е взета от мадам Кампан, „Спомени“, книга Първа, гл. XIII, която се случва във Версай към края на месец май 1789 г. — бел.фр.изд.

50

Пиер Корней (1606 — 1684), френски драматург — бел.ред.

51

От фр. La Fontaine-Eau-Claire — бистър извор — бел.прев.

52

Става въпрос за двора пред казармата на швейцарската гвардия — личната охрана на френските крале — бел.прев.

53

„Енеида“, песен I, стихове 314–317: Еней е син на Венера — бел.фр.изд.

54

„Хамлет“, акт I, сцена II: „Това не е този цвят, с който този плат е боядисан“ — бел.фр.изд.

55

„Кралицата пожела да изпрати предан човек на каузата на краля, за да занесе писма до господата, които по това време бяха в Тюрен /…/. Поръчението беше дадено на господин Ж.“, Мадам Кампан. „Спомени“, Втора книга, глава III — бел.фр.изд.

56

Албертин е името на сестрата, а не на любовницата на Марат — бел.фр.изд.

57

Латона — в гръцката митология майка на боговете Аполон и Артемида — бел.прев.

58

„Homo sum: humani nihil a me alienum puto“, Теренций, „Човекът, който се наказва сам.“ I, I, 25 — бел.фр.изд.

59

Марат е бил лекар на телохранителите му от 1776 до 1786 г. — бел.фр.изд.

60

„Приятел на народа“ — всекидневник във формат осем страници, започва да излиза на 12 септември 1789 г. — бел.фр.изд.

61

Вулкан — римски бог, покровител на занаятите. Съответства на гръцкия Хефест — бел.прев.

62

Според библейското предание след извършването на редица подвизи Самсон станал дванадесетият от „съдиите Израилеви“. Известен с необикновената си физическа сила, която се дължала на дългата му коса. Като му отрязала косите, неговата възлюбена Далила го предала на филистимците — бел.ред.

63

Несъмнено става дума за Лукреция, но нейният мъж се казва Тарквиний Колатин. Насилникът й се нарича Секстус Тарквин — бел.фр.изд.

64

Ливра — стара френска мярка за тежина, равна на 490 гр — бел.прев.

65

Левга — мярка за дължина. Френската левга е равна на 4 км — бел.прев.

66

Хенриета Английска — дъщеря на Анри IV — бел.фр.изд.

67

Мария-Терезия (1717 — 1780) — австрийска ерцхерцогиня от 1740 г., кралица на Унгария от 1741 г. и на Чехия от 1743 г., Съпруга на Франц I, император на Свещената римска империя. Майка на Мария-Антоанета — бел.ред.

68

По време на войната за наследството на австрийския трон — бел.фр.изд.

69

Фламандски живописец и гравьор (1599 — 1641 г.). Придворен художник в Лондон по времето на Чарлз I (1625 — 1649 г.) — бел.ред.

70

Презрително прозвище на пуританите, дадено им от аристократите по време на Английската революция — бел.прев.

71

На 30 януари 1649 г. Чарлз I Стюарт е бил обезглавен пред двореца Уайтхол в Лондон — бел.прев.

72

Преди Великата френска революция във Франция парламенти са се наричали висшите съдебни органи. По този начин всеки по-голям административен център с имал свой парламент, сиреч висш съд — бел.прев.

73

Дюма свързва речта на Луи с избухналата през 1866 г. Австро-пруска война, при която Австрия губи областта Силезия — бел.ред.

74

Янус — римски бог на лъжата. Изобразяван с две лица — бел.прев.

75

Вж. „Анж Питу“, гл. 53 — бел.фр.изд.

76

В средновековните замъци на Франция и Прованс донжони са наричали централната кула, където гарнизонът се оттеглял, когато другите части на крепостта били превзети — бел.ред.

77

Лорд-протектор — титла на Кромуел по време на Английската буржоазна революция — бел.прев.

78

Гибелини — политическа партия в италианските градове-държави през XII — XV в., поддръжници на завоевателната политика на Свещената римска империя в Италия — бел.прев.

79

Антиной — много красив юноша, любимец на император Марк Аврелий — бел.прев.

80

Милон Кротонски, легендарен атлет от Антическия полуостров, известен със силата и лакомията си — бел.прев.

81

Непреводима игра на думи с фамилията Мирабо. Ще рече сключили договор (с дявола) — бел.прев.

82

В пълно богослужебно одеяние — бел.прев.

83

Луи II дьо Бурбон, принц Дьо Конде (1621 — 1688), наречен „Великия Конде“, виден френски военачалник — бел.прев.

84

Евгений Савойски (1663 — 1736) — пълководец и държавник. През 1683 напуска Франция, австрийски фелдмаршал (1693), генералисимус (1697), райхсфелдмаршал (1707). Нанася поражения на османските войски в австро-турските войни при Зента (1696) и Белград (1717) и на французите във войната за испанското наследство. Събира богата колекция от произведения на изкуството в двореца си Белведере във Виена — бел.прев.

85

Артевелд — правилно Атревелде, Якоб (1290 — 1345) — богат търговец-сукнар от Гент, предводител на избухналото през 1338 г. въстание срещу фландърския граф — бел.ред.

86

Съкратено от Томазо Аниело (1620 — 1647) — италиански рибар, вожд на антифеодалното въстание от юли 1647 г. в Неапол, насочено най-вече против испанското господство — бел.прев.

87

Щатхалдер — титла на управителя на Нидерландия, назначен от австрийския двор — бел.прев.

88

Алков (исп.) — ниша, в която се поставя легло, в преносен смисъл — спалня — бел.прев.

89

Холандски банкери — бел.фр.изд.

90

Дюма е разказвал тази история за крал Станислав, избран на 11.IX.1735 г., в „Луи XV и неговият двор“, гл. VI — бел.фр.изд.

91

Острови от групата на Малките Антили в Карибско море — бел.прев.

92

Ломен дьо Бриен, контрольор на финансите от май 1787 г. до август 1788 г. — бел.фр.изд.

93

Господина — титла и прякор на граф Дьо Прованс — бел.прев.

94

На 10 октомври 1789 г. — бел.фр.изд.

95

Първият изцяло посветен на правата на човека акт е Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г. Тя се появява като резултат от идеите на Волтер и Русо. Основното правило, залегнало в Декларацията, е, че човекът вече не е роб или поданик, той е гражданин, т.е. той е свободна личност, която сама е избрала да живее в точно това общество и в точно тази държава — бел.ред.

96

Шекспир. „Ричард III“, действие V, сцена IV — бел.фр.изд.

97

Сите — остров на река Сена в центъра на Париж. Там се е намирало първото селище, около което по-късно се е образувала столицата — бел.прев.

98

Фльор-Д’Епин — цвят на трън, преносно — драка — бел.прев.

99

Антоан дьо Комон, херцог Дьо Лозюн, фаворит на Луи XIV — бел.фр.изд.

100

Общо наименование на военноморските на дадена страна — бел.прев.

101

Vale et me ama (лат.) — Бъди здрав и ме обичай — бел.прев.

102

Филип II Август (Огюст) (1165 — 1223) — френски крал от династията на Капетингите. Син на Луи XII. Покровителства търговията и градското развитие — бел.ред.

103

Става дума за III кръстоносен поход (след превземането на Йерусалим от Саладин), който е ръководен от Фридрих I Барбароса, Ричард I Лъвското сърце и Филип II Август, неуспешен — бел.ред.

104

Хю Капе (Юг Капе) — граф на Париж, избран за крал на Франция през 987 г. от великите феодални владетели след смъртта на последния Каролинг. По това време градът започва се разпростира към десния бряг — бел.ред.

105

Камарила — група придворни, които влияят върху управлението, като използват близките си отношения с управата на държавата — бел.ред.

106

Камий Демулен — деец на Великата френска революция (1760 — 1794), адвокат и публицист. Дава сигнал за въстанието от 14 юли 1789 г. Гилотиниран с решение на Революционния трибунал заедно с Дантон — бел.ред.

107

Жител на Тирол — австрийска провинция. Австрия се дели на девет провинции — Бургенланд, Виена, Горна Австрия, Долна Австрия, Залцбург, Каринтия, Тирол, Форарлберг и Щирия — бел.ред.

108

Мерлин — прочутият магьосник от легендата за крал Артур — бел.ред.

109

Никола Фламел — френски писател (1330 — 1418), който при мистериозни обстоятелства натрупал голямо богатство. Според слуховете той е открил и използвал за лично облагодетелстване механизма, превръщащ металите в злато — бел.ред.

110

Става дума за Зенон от Елея (V в. пр. Хр.), древногръцки философ от Елейската школа, ученик на Парменид, който отрича реалността на множествеността на нещата, прави опит да докаже невъзможността на движението чрез поредица от парадокси, между които примерът със стрелата, която никога не достига целта си — бел.ред.

111

Членове на якобинския клуб, останали в него след отделянето на жирондистите (1792); наречени по името на манастира на якобинците, в който се събират първоначално. Най-радикалното крило по време на Великата френска революция. Членове: Робеспиер, Марат, Дантон, Сен Жуст — бел.ред.

112

Корделиери — членове на френския политически клуб „Дружество за правата на човека и гражданина“, основано по време на Великата френска революция. Съществуват до март 1794 г. Водачи Марат, Дантон и Демулен — бел.ред.

113

Манастира на Якобинците — монашески орден, по името на чийто манастир се нарича и революционното общество, което го заело по време на революцията — бел.прев.

114

Марк Лициний Лукул (ок. 116 — 56 пр. Хр.) — римски пълководец, известен със своите пиршества, богатство и разкош, в които живее, откъдето идва и изразът „Лукулов пир“ — бел.ред.

115

Последовател на Питагор, преносно — човек, който се придържа към скромен начин на живот — бел.прев.

116

Вандемиер — първият месец от революционния френски календар (22.IX — 21.Х) — бел.прев.

117

Тайното общество на розенкройцерите е възникнало в средата на XVII век и идеите му са получили бързо разпространение из цяла Западна Европа — бел.прев.

118

Жак Луи Давид (1748 — 1825) — френски живописец, основоположник на революционния класицизъм. Участник във Великата френска революция, придворен художник на Наполеон — бел.ред.

119

Става въпрос за клетвата на народните представители на 25.VI.1789 г. в Залата за игра на топка (Жьо-дьо-пом) във Версай — бел.прев.

120

Клод Жозеф Верне (1714 — 1789) — френски живописец, чиито картини и днес са в най-големите галерии по света — бел.ред.

121

Марк Юний Брут (85 — 42 пр. Хр.) — римски политик. Заедно с Касий оглавява заговора срещу Цезар и участва в убийството му (според преданието преди смъртта си Цезар казва: „И ти ли, Бруте, сине мой?“) — бел.ред.

122

Плутарх. „Животът на Юлий Цезар“, LXXX — бел.фр.изд.

123

Йохан Касар Лаватер (ок. 1741 –1801) — швейцарски философ и поет. Известен по времето си като представител на науката за изучаването на характера и способностите на другите по лицето им — бел.ред.

124

Жан-Франсоа де Гало Ла Перуз (1741 — 1783) — знаменит френски мореплавател; отличава се във войната с Англия. Когато през 1785 г. правителството решава да допълни откритията на капитан Кук в Тихия океан, целта пада върху изучаването на Тихия океан, както и на търговията със Северна Америка, Китай и Япония — бел.ред.

125

Минотавър — митическо същество с глава на бик и човешко тяло, което критският цар Минос затворил в Лабиринта и го хранел с живи престъпници и взети като данък атински младежи и девойки, докато Тезей не го убил — бел.прев.

126

Карл I Велики (747 — 814) — франкски крал, император от династията Каролинги. Създава обширна империя, която след смъртта му се разпада — бел.ред.

127

Ханибал — картагенски пълководец (247 — 183 пр. Хр.) — воюва с римляните, побеждава ги и завладява почти цяла Италия — бел.ред.

128

Аякс — митически герой, син на Теламон, цар на Саламин Евбея, взел участие в Троянската война на страната на гърците. Най-силният герой във войската след Ахил — бел.прев.

129

Temporus acti (лат.) — Отминало време — бел.прев.

130

Госпожица Льонорман е известна гадателка на карти таро. Таро е на особена почит в двора на Наполеон, който както е известно, е проявявал любопитство към предсказването на съдбата. Впечатлен от способностите на мадам Льонорман, предсказала брака му с Жозефин със собственоръчно създадените от нея карти, той я прави своя лична гадателка — бел.ред.

131

Мария Стюарт — шотландска кралица (1542 — 1587). Съпруга на Франсоа II, като претендентка за английския престол организира таен заговор срещу Елизабет I Тюдор. Екзекутирана след 19 години затвор в Англия — бел.ред.

132

Дюма смесва историческите личности с измислени — Мортимър е герой от „Мария Стюарт“ на Шилер — бел.фр.изд.

133

Сципион и Цинцинат — известни римляни от времето на Римската република, смятани по времето на Великата френска революция за образец на републиканци — бел.прев.

134

Юра — планина във Франция — бел.прев.

135

Филибер Делорм — френски архитект (ок. 1510/1515 — 1570), един от лидерите на ренесансовия стил. През 1564 г. по поръчка на Екатерина Медичи започва строителството на замъка Тюйлери — бел.ред.

136

„Емил или за възпитанието“ — произведение на Жан-Жак Русо, разглеждащо възпитанието на децата — бел.прев.

137

„Колието на кралицата“ (1848) — част от сагата „Мария-Антоанета“. Историята започва с конспирацията, която граф Калиостро забърква чрез афера с колието на кралицата, имаща за цел да я злепостави и да даде начален тласък на народните протести — бел.ред.

138

Шарантон — психиатрична болница в Париж — бел.прев.

139

Неопределен географски термин, с който в края на XVIII век са означавали Индия, Индокитай и колониите в Средна и Южна Америка — бел.прев.

140

Вентрилоквист — човек, който създава илюзията, че говори не през устата си, а от някъде другаде извън него — бел.прев.

141

Алдебаран — звезда гигант. Много по-масивна и ярка в сравнение със Слънцето, въпреки че не е достигнала този късен стадий от своята еволюция — бел.ред.

142

Свети Мартен — първообразът на дядо Коледа — бел.прев.

143

Тома Корней. „Графът на Есекс“, IV действие, сцена III — бел.фр.изд.

144

„Радвай се и си спомняй, че се живее само веднъж“, Андре Шение — бел.фр.изд.

145

Корней. „Цина или милосърдието на Август“, V действие, I сцена, стих 1425: „Вземи един стол Цина…“ — бел.фр.изд.

146

Евангелие от Матея, 20:16 — бел.фр.изд.

147

Линия — една дванайсета част от палеца (2,25 мм) — бел.прев.

148

Легендата е преразказвана и от Софокъл, и от Сенека, и от Есхил и др. Любима тема е в театралните произведения на гръцките трагици. Според легендата Едип е роден въпреки нежеланието на баща си, който е изплашен от пророчеството, че ще загине от ръката на родния си син. Три дни след раждането му Едип е хвърлен в река Китерон. За да е сигурен, че детето ще умре, Лай заповядва да прободат прасците му. Според преразказа на Софокъл овчарят, натоварен със задачата да изхвърли момчето, го дал на овчаря на царя на Коринт Полиб, в чийто двор, според общоприетата версия, то израства. Когато Едип случайно научава, че е подхвърлено дете, той запитва оракул за своите истински родители, но в отговор получава пророчеството, че ще убие своя баща и ще вземе за жена собствената си майка. Смятайки, че пророчеството се отнася до неговите осиновители, Едип бяга от Коринт в Тива, но по пътя, без сам да знае, убива баща си Лай. Разгадавайки тайната на Сфинкса, той освобождава Тива от това бедствие — чудовището, което яде хора, и като награда получава ръката на Йокаста, своята майка, а също така престола на своя баща — бел.ред.

149

Според Светото писание, Битие, 19:30–38, Лот е бил упоен от двете си дъщери, които последователно преспиват с него, за да се „възстанови племе от баща“. И двете Лотови дъщери зачеват — бел.ред.

150

Австро-унгарската империя — бел.прев.

151

Жак Бенин Босюе (1627 — 1704) — френски писател и висш духовник. Член на Френската академия (1671) — бел.ред.

152

Франш-Конте — област в източната част на Франция — бел.ред.

153

Ардени — планинска верига във Франция, Белгия и Люксембург — бел.ред.

154

Брабант — историческа област в Северозападна Европа. Днес южната част принадлежи на Белгия, а северната — на Нидерландия — бел.ред.

155

Аргус — митичен великан със сто очи, синоним на бдителност — бел.прев.

156

Биас, един от седемте мъдреци на Елада — бел.фр.изд.

157

Индийски кокошки — коне на арго — бел.фр.изд.

158

Каталепсия (мед.) — вцепеняване, нервен припадък, придружен с пълна загуба на волеви движения — бел.прев.

159

В края на XIV век, по време на властването на династията Валоа, френският флаг изобразява три лилии на фона на синя, бяла и червена ивица — бел.ред.

160

Действително такова било обвинението, което този негодник отправил пред Конвента срещу кралицата — бел.авт.

161

Изразът е възникнал от древногръцкото предание, разказано от Цицерон в съчинението му „Тускулански беседи“. Дамокъл, един от приближените на сиракузкия тиран Дионисий Старши (432 — 367 г. пр. Хр.), започнал завистливо да говори за господаря си като за най-щастливия сред хората. Дионисий, за да даде урок на завистника, го поставил на своето място. По времето на богат пир Дамокъл видял, че над главата му виси на конски косъм остър меч. Дионисий му обяснил, че това е символ на онези опасности, на които той като владетел е подложен постоянно, независимо че отстрани животът му изглеждал щастлив. Оттук идва изразът дамоклев меч, преносно — надвиснала, заплашителна опасност — бел.ред.

162

Sanctum sanctorum (лат.) — светая светих — бел.прев.

163

Бисетр — болница за душевноболни в Париж. Условията в нея били ужасяващи. Според описанията стените на стаите били просмукани от влага, някъде стичаща се на струи, а из сламата на прогнилите сламеници, поставени на пода, се гонели плъхове — бел.ред.

164

Маная — оръдие, подобно на гилотината, известно в Италия от 1507 година — бел.ред.

165

Потомствен палач на Париж. Фамилията Сансон упражнявала занаята от 1688 до 1847 година, като длъжността се предавала от бащата на сина, а когато се раждало момиче, то задължително се женело за палача на града — бел.ред.

166

Кабанис — френски философ, предшественик на вулгарния материализъм, лекар по професия (1757 — 1808); към края на живота си става виталист; основно произведение „Отношение между физическата и нравствената природа на човека“ (1802) — бел.ред.

167

De profundis (лат.) — От дълбините — литургично песнопение — бел.прев.

168

Популярен шансон по това време — бел.прев.

169

Отел-Дийо — най-старата парижка болница — бел.прев.

170

Изход, 2:3–5; проследяваща изхвърлянето на бебето Мойсей в реката, за да бъде спасен от изтребване — бел.ред.

171

Тесен мост в Корана, който води към рая или се залюлява под краката на грешниците, за да ги хвърли в бездната — бел.фр.изд.

172

Битие, 4; Каин убива брат си Авел, завиждайки му за това, че е привлякъл Божията обич върху себе си — бел.ред.

173

По време на революцията Комуна са наричали парижката община — бел.прев.

174

Леополд II (1747 — 1792) — австрийски ерцхерцог, император на Свещената римска империя от 1790 г.; велик херцог на Тоскана. Продължава реформите на Йозеф II — бел.ред.

175

Te Deum — „Тебе Боже хвалим“, католическа молитва, дала името си на цялата литургия — бел.прев.

176

Източник „История на Революцията от 1789 г. … от двама приятели на свободата“ (Дюма е имал възможност да прочете Маркиз дьо Фаврас, от Валон, отпечатан в „Revue des Deux Mondes“ от 15 юни 1851 г.) — бел.ред.

177

Принц Дьо Ламбеск участва срещу народа при превземането на Бастилията; виж „Анж Питу“, Десета глава — бел.ред.

178

Съдебна институция на римокатолическата църква за борба с ересите и свободомислието. Учредена от папа Инокентий III през 1204 г. Инквизицията взема най-много жертви в Испания — бел.ред.

179

Катрьомер дьо Кинси — бел.фр.изд.

180

От фр. galote — букв. „лек кораб“; товарна двуколка с високи колела (обикновено за смет и въглища) — бел.ред.

181

Водевил — комедийно сценично произведение с музика (песни, куплети, романси, танци). Възниква във Франция и се разпространява в Европа през XIX век — бел.ред.

182

На 13 април Мирабо казва: „Не забравяйте, че от тази трибуна се вижда прозорецът, откъдето един крал, въоръжен от отвратителни съзаклятници, които припокриваха личния си интерес с този на религията, стреля с аркебуза и даде сигнал за началото на Вартоломеевата нощ.“ — бел.фр.изд.

183

Червената книга е отпечатана на 1 април: тя съдържа списъка на пенсиите, отпуснати от краля; според нея агентът в Тюрен е барон Дьо Флашланден — бел.фр.изд.

184

Шарл Морис дьо Талейран (1754 — 1838) — един от основните персонажи от наполеоновската епоха на френската история, ръководител на преврата, който възкачва Наполеон на власт — бел.ред.

185

С тези събития завършва романът „Анж Питу“, част от сагата „Мария-Антоанета“ — бел.ред.

186

Гийом-Тома-Франсоа Рейнал. „Философска и политическа история на установяването и търговията на европейците в двете Индии“, 1770 г. — бел.фр.изд.

187

Раят в древногръцката митология — бел.прев.

188

Анжелик Питу е лелята на младия герой, основно действащо лице от „Анж Питу“ — бел.ред.

189

Кантон — административно подразделение на околия във Франция — бел.прев.

190

Пинта — стара мярка за течности, равна на около 0,93 л. — бел.прев.

191

Сидър — ябълково вино — бел.прев.

192

Днешна Италия става национална държава едва на 17 март 1861 г., когато съществуващите дотогава държави на полуострова и Двете Сицилии се обединяват от крал Виктор Емануил II от Савойската династия, дотогава крал на Пиемонт и Сардиния — бел.ред.

193

Всъщност става въпрос за столицата на Пиемонт — Торино, която на френски се произнася еднакво, но се пише различно от френския град Тюрен — бел.прев.

194

Грешка на Питу или на Дюма: крал на Пиемонт-Сардиния тогава от 1773 г. е бил Виктор Емануил III — бел.фр.изд.

195

Церера — древногръцка богиня на плодородието и природата — бел.прев.

196

Изида — египетска богиня, сестра и съпруга на бог Озирис — бел.прев.

197

Празник, почитан от младежите и селското население. Мартин живял през IV век и бил епископ. Войник през по голяма част от живота си, той получава званието си доста късно. Празникът в чест на свети Мартин се чества за пръв път във Франция, след което в Германия, скандинавските държави и Източна Европа. Един от най-почитаните празници, който ознаменува края на аграрната година и началото на жътвата — бел.ред.

198

Менестрели — пътуващи музиканти по това време, някои от тях са постоянни изпълнители в кралските дворове из Западна Европа. Пеят стари традиционни песни, кратки епични или фолклорни балади. Някои от тях сами композират музиката си — бел.ред.

199

Римски свещи — вид фойерверки — бел.ред.

200

Тържествено отбелязван и много важен за католиците ден. Тяло Господне е голям църковен празник. Пряка причина за обявяването на този ден за празник е видението на блажената Юлиана, която по време на литургия съзира капки кръв върху причастието. По време на празника от всички църкви излизат процесии, които се отправят към четири олтара под открито небе, украсени с цветя и зеленина. Пред всеки от тях се изпълняват песнопения и се благославят вярващите — бел.ред.

201

Флейта-пиколо — малка флейта с висока звучност — бел.ред.

202

Котешки лапи — вид еполети — бел.прев.

203

Балиста — древна метална машина за разрушаване на крепостни степи и за поразяване на бранителите на крепости — бел.ред.

204

„Ифигения“, действие V, сцена VI, стихове 1743 — 44 (Одисей: „Калхас излезе напред/ със поглед див и мрачен вид с настръхнали коси“) — бел.фр.изд.

205

Последовател на манихейството — религиозно учение, възникнало през III в. в Персия. Основоположник е Мани. Последователите му отричат материалния свят, проповядват аскетизъм и безбрачие — бел.ред.

206

Libera nos, Domine — католическа заупокойна молитва — бел.прев.

207

Жертви на събитията отпреди няколко месеца; вж. „Анж Питу“ — бел.прев.

208

Credo — Верую — латински еквивалент на православната молитва — бел.прев.

209

Встъпление към конституцията, „Декларацията за правата на човека“ е приета на 26 август 1789 година от Учредителното събрание в началото на Великата френска революция. Провъзгласява неотменните човешки права: свобода на личността, на словото, на съвестта, равенство на гражданите пред закона, право на угнетените на съпротива. Обявява за неприкосновена частната собственост — бел.ред.

210

От „Люсил“, опера от Гретри по либрето на Мармонтел — бел.фр.изд.

211

Фарандола — френски танц, подобен на българското хоро — бел.прев.

212

Калибърът при ловното оръжие се определя от броя на куршумите, излети от един английски фунт (0,453 кг) олово, които могат да се поберат в цевта — бел.прев.

213

Пароксизъм — остра форма на преживяване на чувство — бел.ред.

214

Пистол — старинна монета, чиято стойност е била различна, в зависимост от времето и страната. По времето на Луи XIV един пистол е струвал десет ливри — бел.прев.

215

Картина на Жироде (намира се в Екол дьо Медсен) — бел.фр.изд.

216

Става дума за Хера, чието име в Древния Рим е Юнона — бел.ред.

217

Памфлет от журналиста Лакроа — бел.фр.изд.

218

Кардинал Мазарини е бил любовник на Ана Австрийска, женена за Луи XIII, регентка по времето на малолетието на сина си Луи XIV — бел.ред.

219

Известен френски морски капитан, на служба при Луи XIV; пленен от англичаните по време на битка, Жан Барт успява да се измъкне от плен, с което си заслужава признанието и обичта на френския народ — бел.ред.

220

Мирабо има предвид влизането на Христос в Йерусалим, когато жителите постилат пътя му с върбови клонки — бел.ред.

221

Капитолия е площад, където са се провеждали заседанията на Сената, или т. нар. Народно събрание на Рим. По подобие се изграждат капитолии и в други градове през Античността. В чест на Римската капитолия Конгресът във Вашингтон е наречен по същия начин. Тарпейска скала — отвесна скала в Рим, от която са хвърляли провинилите се пълководци — бел.прев.

222

Пир — елински цар и пълководец, станал пословичен с това, че постигнал победа, като пожертвал почти цялата си войска ( Пирова победа) — бел.прев.

223

Аква тофана — силна отрова, разпространена през Средновековието, наречена по името на изобретателката й, вдовицата Тофана от Перуджа — бел.прев.

224

Отварата от бучиниш съдържа арсен. Според преданието такава отвара е бил накаран да изпие, за да бъде умъртвен, Сократ — бел.прев.

225

О rus, quando te aspiciam? — O, поле, кога ли отново аз ще те видя, Хораций. „Сатири“, книга II, VI, стих 60 — бел.фр.изд.

226

Игри, устройвани на Коринтския провлак в Древна Елада в чест на бога Посейдон — бел.прев.

227

От итал. cicerone от лат. Cicero; водач на посетители на забележителни места, музеи и т.н., който обяснява и показва забележителностите; гид — бел.ред.

228

Притчата за блудния син: Лука, 15, 11–23, в която завръщайки се в родното си място разорен и гладен след години на странство, синът на един богат човек е посрещнат от баща си с почести и най-хубавото месо — бел.ред.

229

Лидия — любовница на Хораций, която той възпява в своите „Оди“, I, VIII. Бягството на Хораций било от битката при Филипи (42 г. пр. н. е.) — бел.фр.изд.

230

Кадъм — митичен герой, цар на Тива — бел.прев.

231

Пенелопа — съпругата на Одисей — бел.прев.

232

Флора — древноримска богиня на плодородието — бел.прев.

233

„Енеида“, песен I, стихове 314–317 — бел.фр.изд.

234

Данте. „Божествена комедия“, „Чистилище“, песен V, стих 130–136 — бел.фр.изд.

235

„Еротика Библион“, Рим, печатница на Ватикана, 1783 — бел.фр.изд.

236

Хематоза (физиол.) — пречистване на кръвта в белите дробове — бел.ред.

237

Менинги (мед.) — мозъчни обвивки, ципите, обвиващи мозъка — бел.прев.

238

През 1790 г. още не познаваха хининовия сулфат и не прилагаха пиявици зад ушите. Предписаното от доктор Жилбер лечение е толкова пълно, колкото го позволява състоянието на науката в края на XVIII век — бел.авт.

239

През 1756 г., узнавайки за френско-австрийския съюз, пруският крал Фридрих II напада Саксония, с което започва Седемгодишната война. След нея Франция се лишава от северноамериканските колонии и от колониите в Индия в полза на Англия. В Европа войната се развива с променлив успех и независимо от някои неуспехи на Фридрих II войната предвещава бъдещото издигане на прусаците като първостепенен фактор в Централна Европа — бел.ред

240

Днес Марсово поле представлява площадът, който се намира под Айфеловата кула — бел.ред.

241

Ландо — четириместен файтон с откриващ се покрив — бел.ред.

242

Красандра — в древногръцката митология прорицателка; отхвърлила любовта на Аполон и прокълната от него никой да не вярва на предсказанията й. След падането на Троя Агамемнон я получава като плячка — бел.ред.

243

Конетабълът е бил върховен главнокомандващ на кралската армия — бел.ред.

244

27 юли 1830 г., 24 февруари 1848 г., 2 декември 1851 г.: държавни преврати, извършени от изпълнителната власт, за да бъде унищожена законодателната — бел.ред.

245

Според преданието на тегейския цар Алей е предсказано, че синовете му ще загинат от ръката на потомък на неговата дъщеря. Затова той посвещава дъщеря си Авга като жрица на богинята Атина и я заплашва, че ще умре, ако зачене. Но Авга ражда дете от Херкулес, което според най-разпространената версия е захвърлено и отгледано от сърна — оттам идва и името Телеф. По-късно Телеф е отгледан от цар Корит, който го възпитава като свой син. Когато Телеф става юноша, по съвета на оракула той отива в Мизия да търси майка си. Там спасява Тевтрас от заплашващите го врагове и като награда получава за съпруга наречената дъщеря на царя, с други думи, собствената си майка — Авга. Но тя отказва да се отдаде на Телеф и когато в яростта си той е готов да прониже с меч непокорната жена, в отчаянието си тя призовава своя възлюбен Херкулес. Така Телеф разпознава собствената си майка. След смъртта на Тевтрас той става цар на Мизия — бел.ред.

246

Дом на инвалидите в Париж, построен през 1670 г. по инициатива на Луи XIV, за да подслонява военноинвалиди. Изграден по проект на Брюан, домът е завършен от архитекта Жюл Ардуен-Мансар, автор на монументалния купол и на капелата „Свети Луи“, в която през 1840 г. са положени тленните останки на Наполеон I. От 1896 г. тук се намира Музеят на армията — бел.ред.

247

Pulvis es et in pulveren revertis (лат.) — Прах си и прах ще станеш — бел.фр.изд.

248

Кулата Бертодиер и Кулата на свободата са увенчавали стената, гледаща към Париж; във „Виконт Дьо Бражелон“ затворникът от Бастилията също е хвърлен в кулата Бертодиер — бел.фр.изд.

249

Семела или Тиона в древногръцката митология е дъщерята на тиванския цар Кадъм и Хармония (дете на Арес и Афродита), която изкушава Зевс, а от връзката им се ражда Дионис. Според мита Хера от ревност скроила план, според който Семела вижда лице в лице Зевс и умира, погубена от гръмотевица, раждайки преждевременно детето. Зевс пришил недоносеното бебе към бедрото си, а когато дошло времето се родил Дионис — веселия бог на виното и плодородието. Когато Дионис пораснал, извел майка си от царството на Хадес и Семела, под името Тиона, станала една от богините, обитаващи Олимп. — бел.ред.

250

Аристид — атински държавник и пълководец (ок. 540 — 467 пр. Хр.); участва в Гръцко-персийските войни. Противник на Демистокъл; един от организаторите на Делоския морски съюз — бел.ред.

251

Хамилтън. „Записките на граф Дьо Грамон“, гл. III — бел.фр.изд.

252

Според преданията древногръцкият философ Диоген е ходел и през деня със запален фенер, търсейки с него… Човека — бел.ред.

253

Луи-Антоан Сен-Жюст (1767 — 1794) — един от най-известните дейци на Великата френска революция, в политическата си кариера залага на якобинската диктатура, достигнала върхово развитие по това време във Франция (IX.1792 — VII.1794); един от основните якобински идеолози, близък до Максимилиан Робеспиер — бел.ред.

254

Egalite (фр.) — равенство. Предаваме прякора без превод, тъй като е добил гражданственост по времето на революцията и самият херцог Д’Орлеан се е наричал и е държал да го наричат просто „гражданинът Егалите“ — бел.прев.

255

Според мита цар Минос имал хубава дъщеря Ариадна и син чудовище, роден с човешко тяло, но с глава на бик, наречен Минотавър. Той живеел в лабиринт и събирал непосилен данък. Много герои се опитвали да премахнат Минотавъра, но не успявали. При поредното плащане на данъка Тезей, синът на атински цар, влиза в лабиринта и убива Минотавъра. С помощта на нишката от кълбото с прежда, което му дава влюбената в него Ариадна, Тезей успява да се измъкне от лабиринта — бел.ред.

256

Lilia pedibus destrue (лат.) — Лилията с крака ще стъпча — бел.прев.

257

Калабрийци — жители на Калабрия, полуостров в Европа, в Южна Италия, част от Апенинския полуостров; корсиканци — жители на Корсика, остров в Средиземно море, департамент на Франция — бел.ред.

258

Етрурия — област в Северозападна Италия, населявана от етруските, разцветът в развитието й е през VII — VIII в. пр. Хр. — бел.ред.

259

Исоп — ароматен храст от семейство Устоцветни — бел.прев.

260

Чимборасо — угаснал вулкан в Андите (6 253 м) — бел.фр.изд.

261

Прокруст — в елинската митология — разбойник, убит от Тезей, който имал навика да кара жертвите си да лягат на леглото му и ако то им било късо, отрязвал стърчащите части, а ако било дълго, разтягал хората — бел.прев.

262

Матея, 4:8–9 Лука, 7:5–7 — бел.фр.изд.

263

Лабарум — имперско знаме, върху което Константин след победата си над Максенций накарал да поставят кръста и монограма на Христос — бел.фр.изд.

264

Пиер Отшелника (известен на български и като Петър Пустинника) е духовник от Амиен, Пикардия. Той е сред основните агитатори за Първия кръстоносен поход, в който сам взима участие. — бел.прев.

265

Кантариди — насекоми от семейството Meloides, използвани в медицината по онова време — бел.прев.

266

Леонид — спартански цар, защитавал прохода при Термопилите срещу многократно превъзхождащите го перси и загинал в битката (юли 480 г. пр. Хр.) — бел.прев.

267

Демостен — атински оратор, водач на демократичната антимакедонска групировка на гръцките полиси. Призовава гърците на борба против Филип II Македонски — „Речи против Филип“. Отравя се след поражението на Атина от пълководеца на Александър Македонски Антипатър (397 — 319 пр. Хр.). Творчеството му е връх на древногръцкото красноречие — бел.ред.

268

Херодот. „Изследване“, книга I, 85 — бел.фр.изд.

269

„Хамлет“, действие III, сцена I — бел.фр.изд.

270

Оттогава Пантеонът е обект на различни декрети. Ние ги цитираме без коментар, един до друг, или по-скоро един след друг — бел.авт.

271

Жером Петион дьо Вилньов, адвокат. През септември 1792 г. Петион е избран за първия президент на Конвента. По време на обсъжданията за присъдата над Луи XVI, той е против кралската неприкосновеност, но едновременно с това е несъгласен и с предложението на Робеспиер да се обяви кралят за престъпник и предател — бел.ред.

272

Конвент — висш законодателен и изпълнителен орган на I френска република. Управлява Франция от 21 септ. 1792 до 26 окт. 1795. Дейността му се дели на 3 периода: 1792 — 2 юни 1793 — властта принадлежи на жирондистите; 1793 — 27 юли 1794 — управление на якобинците, приета е една от най-демократичните буржоазни конституции (1793); 1794 — 26 окт. 1795 — термидориански Конвент; предава властта на Директорията — бел.ред.

273

Декретът е от 27 ноември 1793 г. и е изпълнен едва на 21 септември 1794 г. — бел.фр.изд.

274

В песен десета от „Божествена комедия“ на Данте, Йосафат е долина под Йерусалим, където ще се проведе Страшният съд — бел.ред.

275

Шарл Нодие (1780 — 1845) — френски писател — бел.прев.

276

Волтер: „[Хората] използват думите само за да замаскират мислите си“ — „Скопеният петел и угоената кокошка“; често максимата е приписвана на Талейран — бел.фр.изд.

277

Става дума за Тома. Евангелие от Йоан, 20:26–27 — бел.ред.

278

Фабий, известен с прозвището си Кунктатор (Бавния) — римски консул, победил Ханибал чрез изчакване, през време на което войските на Ханибал се разложили от бездействие. Името му е синоним на умението да се изчакват събитията — бел.прев.

279

Der Koenig! Die Koenigin! (нем.) — Кралят! Кралицата! — бел.прев.

280

Ланди — безплодни степи в Северна Франция — бел.прев.

281

Тантал — в древногръцката митология цар на град Сипил във Фригия; любимец на боговете. Обречен от тях на вечни мъки в Тартара, загдето се възгордял и ги оскърбил. Измъчван от жажда и глад близо до вода и плодове, които се отдалечавали, когато се опитвал да ги достигне. Преносно значение „танталови мъки“ — непрестанни мъки от близка, но недостижима цел — бел.ред.

282

Преписваме от описанието на един от телохранителите, които са подготвяли бягството във Варен и са придружавали краля в това бягство, собствените думи на Мария-Антоанета — бел.авт.; Става въпрос за Дьо Валори „Историческо уточнение на пътуването, предприето от Н.В. Луи XVI на 27 юни 1791 г., за ареста на кралското семейство във Варен и неговото завръщане“ — бел.фр.изд.

283

Римокатолически проповедник епископ Жак Босюе, по случай смъртта на Хенриета Английска той изрича прочутите провиквания „Madame se meurt, Madame est morte!“ — бел.ред.

284

Битие, 22 (жертвоприношението на Авраам); Съдии Израилеви, 11:29–40 (обетът на Иефтай) 29. Според Светото писание Иефтай обещава пред Бог, че ако му помогне да победи амонитците, ще му даде в жертва първото нещо, което го посрещне след победата. Завръщайки се победоносно в града, първа го посреща обичаната му дъщеря. Иефтай изпълнява обещанието си и така възниква обичаят всяка година дъщерите Израилеви да отиват и оплакват дъщерята на Иефтай — бел.ред.

285

Сибарит — изнежен, развратен човек (по името на гръцкия град Сибарис, чиито жители обичали лукса и развлеченията) — бел.прев.

286

По името на Валерия Месалина, съпруга на император Тиберий Клавдий, известна с развратното си поведение; нарицателно за развратница — бел.прев.

287

Данте. „Божествена комедия“, „Ад“, песен III, стих 9: „Надежда всяка тука оставете!“, изписан на вратите над ада — бел.фр.изд.

288

Според легендата Танкред, християнски рицар, един от героите на Първия кръстоносен поход, се влюбва в Клоринда, която се сражава на страната на сарацините. Танкред не успява да я разпознае в доспехите и я ранява смъртоносно. Последното желание на умиращата Клоринда било да се покръсти в християнската вяра. Танкред налива малко вода в шлема си и става неин кръстник. Темата на покръстването е основна в живописта от XVII век — бел.ред.

289

Терсит — ахейски воин, отличаващ се с външния си вид, хумористичния си характер, за което е бил осмиван — бел.ред.

290

Масово клане на хугеноти от католици в Париж през нощта на 24 август 1572 (празника на свети Вартоломей), организирано от Катерина Медичи и херцозите Гиз — най-кървавият епизод от Хугенотските войни — бел.ред.

291

Томас Пейн — американски политически деец, писател, просветител демократ, англичанин по произход. По време на Войната за независимост на Северна Америка 1775 — 83 г. публикува серия памфлети под общо заглавие „Кризата“. Трактати — „Правата на човека“, „Векът на разума“ и др. Участва и във Великата френска революция — бел.ред.

292

Лафонтен. „Животните, които боледували от чума“, басня — бел.ред.

293

Един от седемте хълма на Рим — бел.прев.

294

Марий — римски пълководец, консул (107, 104 — 100 и 86 пр. Хр.). Побеждава Югурта, разбива кимврите и тевтоните. Противник на Сула. Превзема Рим (87 пр. Хр.) и жестоко се разправя с враговете си. Плутарх написва биографията на Марий. Произхожда от небогато латинско семейство — бел.прев.

295

Синдик — член на общинската управа в миналото — бел.прев.

296

„Береника“ — трагедия от Расин; френски драматург, член на Френската академия (1673). Най-бележитият майстор на френската класицистична трагедия след П. Корней. Засилва психологическата страна на трагическия образ. Други трагедии в стихове — „Андромаха“, „Британик“, „Федра“. — бел.прев.

297

„Превземането на Бастилията“ — героична драма от Дезожие — бел.фр.изд.

298

Трофоний — беотийски герой, отъждествяван със Зевс, който имал светилище до Лебадея, където се правели пророчества — бел.фр.изд.

299

Делфи — древногръцки полис в областта Фокида. Религиозен център, прочут със светилището (VI в. пр. Хр.) и оракула (най-известна пророчица Пития) на Аполон; съкровищници, театър, стадион. От VI в. пр. Хр. в Делфи се провеждали Питийските игри — музикални и спортни състезания — бел.ред.

300

Диана — Римска богиня на горите и лова, на Луната и нощните тайнства. Дъщеря на Юпитер и Латона, сестра на Аполон. Съответства на гръцката богиня Артемида. Почитана и в Тракия, особено през римската епоха (I — IV век). Тя обичала да почива в хладни пещери, обвити в зеленина, далеч от погледа на смъртните, но тежко и горко на онзи, който нарушавал покоя й. Така загинал и младия Актеон — бел.ред.

301

Писмовна интрига — комедия в 5 действия, в стихове (Театр-Франсе, 15 юни 1791 г.) — бел.фр.изд.

302

Преторианци — в Древния Рим воини от личната охрана на пълководците, по-късно императорска гвардия. Ползват се с привилегии; участват в дворцовите преврати — бел.ред.

303

Шекспир. „Юлий Цезар“, действие III, сцена II — бел.фр.изд.

304

Медея — в древногръцката митология магьосница, дъщеря на Ает, цар на Колхида. Влюбена в Язон, тя му помага да завладее златното руно и напуска Колхида с него. По-късно заради изневярата му погубва съперницата си и своите две деца — бел.ред.

305

Густав II Адолф (1594 — 1632) — крал на Швеция от 1611. Талантлив пълководец — води войни срещу Дания, Русия и Полша. По време на управлението му Швеция доминира в Балтика. Участва в Тридесетгодишната война, където са съюзници с Франция — бел.ред.

306

Русия и Англия — бел.ред.

307

Фредерик III (1609 — 70 г.) — датски и норвежки крал от 1648 г.; укрепва ролята на аристокрацията в управлението. След поражението във войната с Швеция през 1657 г. аристокрацията се дискредитира. Фредерик III се опира на буржоазията и на избухналата революция (октомври 1660 г.). Установява режим на абсолютна монархия — бел.ред.

308

Пасифая — в гръцката митология жена на цар Минос. В борбата си за трона Минос потърсил помощта на Посейдон. Морският бог пратил в стадата му един чудно красив бял бик като знак за богоизбраност. Но Минос не изпълнил обещанието си да принесе животното в жертва на Посейдон и богът жестоко му отмъстил. По негова молба Афродита вселила в сърцето на Пасифая страст към бика. Този неестествен брак се осъществил благодарение на помощта на Дедал — митичния родоначалник на занаятчийското изкуство. Той построил от дъски статуя на крава, облякъл я в кожи, поставил я на колела, Пасифая влязла в нея и съблазнила бика. Така бил заченат Минотавър — човек с глава и опашка на бик — бел.ред.

309

Обещание, което не се изпълнява в „Жозеф Балзамо“; все пак Дюма разказва за 18 брюмер (втори месец от републиканския календар на френската революция от 1879 г. — от 22.Х. до 22.XI — бел.ред.) в „Другарите на Йеху“ — бел.фр.изд.

310

През октомври започва да действа еднокамарно Законодателно събрание на мястото на Учредителното събрание; създава се клуб на фьойаните, якобинците се разделят на жирондисти и монтаняри — бел.ред.

311

Католически монашески орден, основан през 1534 г. в Париж от Игнаций Лойола. Членовете на Йезуитския орден не напускат светското общество, но следват строго чинопочитание и смятат, че всички средства са позволени за постигане на целите на църквата — бел. ред.

312

Дофине — провинция във Франция — бел.ред.

313

Серж — вид лек вълнен плат — бел.ред.

314

Доминик де Гусман (1170 — 1221), основател на Ордена на „бедните“ доминиканци. Проповядвал физическо изтребване на еретиците — бел.прев.

315

Винсенте дел Валверде — католически монах, участвал в завоюването на Мексико — бел.прев.

316

Така във Франция наричат пазачите на църквата, които носят униформата на средновековни швейцарски наемници — бел.прев.

317

Фелон — богослужебна дреха без ръкави, носена от презвитера. Символизира „дрехата на правдата“, с която трябва да бъде облечен всеки истински Христов служител, и „дрехата на поруганието“, с която е бил облечен Исус Христос пред Пилат Понтийски. В древността е носен от презвитерите и епископите — бел.ред.

318

Стихар — богослужебна дреха; облича се под фелона. Носена от архиереите, свещениците и дяконите. За архиереите и свещениците е бяла, за дяконите — разноцветна. Задължителна при отслужване на литургия — бел.ред.

319

„Аналоят“, песен I, стих 12: „Толкоз жлъч да влиза в душите на набожните“ — бел.фр.изд.; Никола Боало — Депрео (1.XI.1636 — 13.III.1711), френски критик, поет сатирик и теоретик на класицизма — бел.прев.

320

Пактол — в гръцката митология река, по чието дъно се намирало много злато. На нея дължал богатството си лидийският цар Крез — бел.прев.

321

Легисти — юристи, разработващи и внедряващи римското право в Средновековието и по-късно. По времето на разказа на Дюма легисти наричат вече въобще законоведите — бел.прев.

322

Антоан Никола, маркиз Дьо Кондорсе (1743 — 1794), френски философ просветител, математик, политически деец, член на Парижката академия на науките (1769) и на Френската академия (1782). Сътрудничи на енциклопедистите Д. Дидро, Ж. Д’Аламбер и др. Във философията клони към деизма и сенсуализма. Дели историята на човечеството на 10 епохи съобразно с усъвършенстването на разума и умножаването на знанията — бел.ред.

323

Жиронда — политическа групировка на френската републиканска буржоазия по време на Великата френска революция; създадена 1791 г. от депутати (повечето от областта Жиронда), привърженици на Ж. Брисо (1754 — 1793). Дошли на власт след премахването на монархията (1792), те се обявяват против по-нататъшното задълбочаване на революцията. Комуната в Париж (31 май — 2 юни 1793) ги лишава от властта — бел.ред.

324

След като през март 1792 г. жирондистите създават правителство, те поемат властта. Следват патриотичната демонстрация от 20 юни на народните маси пред двореца Тюйлери, приемането на декрета „Отечеството е в опасност“ на 11 юли и декретът от 23 октомври, постановяващ емигрантите в изгнаничество и осъждащ на смърт тези, които се завърнат — бел.ред.

325

Анаграма от името на Тюрио, означаваща буквално „убий краля“ — бел.прев.

326

Жорж Огюст Кутон (1755 — 1794) — деец на Великата френска революция, от крайно лявото крило на якобинците. Член на Конвента от 1792 г., на Комитета за обществено спасение от 1793 г. Заедно с М. дьо Робеспиер и Л. А. Сен-Жюст възглавява правителството на якобинската диктатура, установило революционен терор. След термидорианския преврат (27–28 юли 1794) е гилотиниран — бел.ред.

327

Заседанието се провежда на 20 октомври 1792 г. — бел.фр.изд.

328

Филип IV Хубави „Железният крал“ (1268 — 1314) — френски крал от 1285; от династията Капетинги. Син на Филип III. Укрепва позициите на централната кралска власт. Свиква (1302) за пръв път Генералните щати. Води борба с папа Бонифаций VIII, когото пленява, и налага избирането на папа Климент V. Ликвидира (1312) Ордена на тамплиерите — бел.ред.

329

Бонифаций VIII (светско име — Бенедето Каетани) (около 1235 — 1303) — папа от 1294. Стреми се да подчини светските владетели на папската власт, но претърпява неуспех в борбата с френския крал Филип IV Хубави, което е предпоставка за Авиньонското пленничество на папите — бел.ред.

330

Колона — известен римски род. През XIV-XVI в. играе важна политическа роля. От рода са папа Мартин V (1368 — 1431), много кардинали, поетесата Витория Колона (1492 — 1547) и др. — бел.ред.

331

Жул Мишле (1798 — 1874), когото Дюма цитира в романа, е френски историк, професор. Ръководи историческата секция в Националните архиви (1831). Чрез науката пропагандира антиклерикалните и либералните си идеи. Трудове: „История на Франция“, „История на Френската революция“ и др. — бел.ред.

332

Була — средновековен печат върху папски, императорски и кралски актове — бел.ред.

333

Прелат — висш католически духовник, на когото титла е дадена от друг висш духовник. Най-често е почетна или понякога е свързана с известна юрисдикция (епископство, абатство) — бел.ред.

334

Джовани Вилани — средновековен летописец, „Хроника“ — бел.ред.

335

Писмо, адресирано на 5 декември 1301 от папа Бонифаций VIII към Филип Хубави, в което папата разобличава краля и сочи злините, които той причинява на Франция и църквата — бел.ред.

336

Сюзерен — в Западна Европа едър върховен владетел (крал, княз, херцог, граф), на когото са подчинени по-дребни феодали — бел.ред.

337

Тамплиерите са членове на католическия духовно-рицарски орден, основан в Ерусалим около 1119 г. за защита на Светите места. 1291 г. — преместен в Европа (от 1306 в Париж). Оформя се като банкерска организация с разклонения в много католически страни. 1312 г. — орденът е разтурен от папа Климент V — бел.ред.

338

Тиара — корона с конична форма, украсена с 3 диадеми една над друга. Носена е като митра от папите при церемонии (но не при литургии) и символизира тройната власт — духовна, съдебна и мирска; днес не се използва. Още в Древна Месопотамия тиарата е божествен атрибут — бел.ред.

339

Брюнисанд Талейран дьо Перигор — бел.фр.изд.

340

Муниципия — град с ограничена форма на самоуправление. — бел.прев.

341

„Божествена комедия“, „Рай“, песен XIX, стихове 118 — бел.фр.изд.

342

Графството — разговорно название на областта Прованс — бел.прев.

343

„Непобедимата Армада“ — голям военен флот (128 кораба и други съдове), създаден през 1586 — 1588 г. от Испания за завладяване на Англия по време на англо-испанската война 1586 — 1604 г. Поражението на „Непобедимата армада“ при бреговете на Англия подронва морското могъщество на Испания — бел.прев.

344

От „Coupe-Tete“ — буквално „Режи-глава“ — бел.прев.

345

Мистрал — северен вятър в Югоизточна Франция — бел.прев.

346

Сан бенито — дрехата, която инквизицията заставяла да обличат жертвите й в знак на покаяние за „греховете“ им с нарисувани огнени езици — бел.прев.

347

Шарл Морис дьо Талейран-Перигор (1754 — 1838), френски политик и дипломат. Епископ (1788 — 1792), представител на духовенството в Генералните щати (1789), министър на външните работи (1797 — 1807, 1814 — 1815), министър-председател (1814 — 1815), представител на Франция на Виенския конгрес 1814 — 1815, посланик в Лондон (1830 — 1834) — бел.ред.

348

Макиавели. «Князът» (Владетелят) — бел.фр.изд.

349

Адамастор — дух, описан от Камоинш — португалски поет. Прекарва около 20 г. в португалски колонии в Индия, Китай, Африка. Автор на първата португалска национална епопея „Лузиади“ — описва пътуването на Вашку да Гама до Индия — бел.ред.

350

Пророци, Езекиил, 5: „А ти, сине човешки, вземи си остър нож…“ — бел.фр.изд.

351

Юра — планина във Франция и Швейцария — бел.ред.

352

Плутарх от Херонея (около 46 — 120) — старогръцки писател и историк. Автор на философско-етически трактати, събрани по-късно под общото заглавие „Нравствени съчинения“, и на „Успоредни животописи“ — за живота на видни гръцки и римски дейци — бел.ред.

353

Тит Ливий (59 пр. Хр. — 17 сл. Хр.) — римски историк. Автор на съчинението „От основаването на града“ (142 книги, запазени са 35). Описва 7-вековната история на Рим, включително Пуническите войни — бел.ред.

354

Санкюлоти — прозвище на градския плебс от времето на Великата френска революция — бел.ред.

355

Дюма има предвид Фридрих Вилхелм II (1744 — 1797) — пруски крал от 1786 г., племенник на Фридрих II Велики. Участва в Коалиционните войни и във втората (1793) и в третата (1795) подялба на Полша — бел.ред.

356

Прованс — историческа област в Югоизточна Франция, която има интересна история. През VI в. пр. Хр. е гръцка колония, а през II в. пр. Хр. е завладяна от римляните. През 536 г. областта е завладяна от франките. От IX в. има статута на кралство. X — XI в. е графство. През 1481 г. е присъединена към Франция. До 1790 г. има статут на провинция — бел.ред.

357

Седемгодишната война — водена е между Прусия (в съюз с Великобритания, Хановер и Португалия) и Австрия (в съюз с Франция, Русия, Испания, Саксония и Швеция) за областта Силезия. Предизвикана е от англо-френската борба за Северна Америка и от агресивната политика на Прусия. Пруските войски завладяват Саксония, Силезия и Померания. През 1761 г. Прусия е пред поражение, но руският император Петър III сключва (1762) съюз с Фридрих II Велики. Екатерина II Велика го разтрогва, но не възобновява войната. Прусия подписва прелиминарен мир с Франция и примирие с Австрия. Войната завършва със сключването на Парижкия мирен договор 1763 г. — Великобритания получава френските колонии Канада, Луизиана, Флорида, част от Индия и др. Хубертсбургският мир от 1763 г. признава владението на Силезия от Прусия — начало на хегемонията на Прусия в Германия. В резултат от Седемгодишната война Великобритания печели борбата с Франция за колониално и търговско господство — бел.ред.

358

По време на събитията от 5 и 6 октомври кралицата Мария-Антоанета стъпква бялата кокарда на Франция и слага черната, тази на врага Австрия; вж. романа „Анж Питу“ — бел.ред.

359

Жоашен Мюра — маршал на Франция (1804), крал на Неапол (1808 — 1815). Участва във всички кампании на Наполеон I, съпруг на сестра му Каролин Бонапарт. След битката при Ватерло е заловен и екзекутиран — бел.ред.

360

„Термометър на общественото мнение или Вестник на секциите на Париж“, издаван от група хора на перото, март-юли 1791 г. бр. 1–8 — бел.фр.изд.

361

На 20 септември 1792 г. — бел.ред.

362

Хелвеция — римското име на Швейцария — бел.прев.

363

Ардени — планини във Франция, Белгия и Люксембург, западното продължение на Рейнските шистови планини. Дължина около 160 км — бел.ред.

364

Андре Мари Шение (1762 — 1794) — френски поет и публицист. Първоначално е привърженик на идеите на Великата френска революция. По-късно се обявява в защита на Луи XVI и на Ш. Корде. По-късно е срещу Робеспиер; гилотиниран — бел.ред.

365

Капуцини — монашески орден, чиито членове трябвало да ходят с покрити с качулки глави в знак на смирение — бел.прев.

366

От фр. — дръвник — бел.прев.

367

„Хамлет“, действие III, сцена IV — бел.прев.

368

Ессе Homo (лат.) — Ето човека. Думите, с които Христос бил предаден на разпятие — бел.прев.

369

Аз съм вашият Христос: пред синедриона — бел.фр.изд.

370

Плутарх. „Животът на Пир“ — бел.фр.изд.

371

Шуан — привърженик на кралската партия във Вандея през Първата френска революция — бел.ред.

372

Думите са на Ламартин — бел.ред.

373

Табор — планина в Палестина, където според преданието е станало „Преображението“ на Христос — бел.фр.изд.

374

Жирондистите обявяват война на Австрия и Прусия след конвенцията между тях от Пилниц (1791) — бел.ред.

375

Глава II, раздел първи, член 6 — бел.фр.изд.

376

Лизандър — спартански пълководец в последния период на Пелопонеските войни. През 405 г. пр. Хр. унищожава атинския флот при река Егоспотами; през 404 г. пр. Хр. превзема Атина и й налага олигархично управление — бел.ред.

377

Планински проход, свръзващ в древността областта Тесалия със Средна Гърция. През 480 г. пр. Хр. 300 спартанци начело с Леонид загиват, бранейки Термопилите от персите по време на Гръко-персийските войни — бел.ред.

378

Дюма има предвид т. нар. Коалиционни войни или Френски революционни войни (1792 — 1815) — военни действия на европейските консервативни сили срещу Франция. Войната започва със създаването на коалиция на Прусия и Австрия срещу Франция, жирондистите обявяват война на Австрия и Прусия след конвенцията между тях от Пилниц (1791). Завършва с поражението на френските войски при Ватерло и с Парижкия мирен договор (1815) — бел.ред.

379

Френска патриотична песен, национален химн на Франция (от 1879). Създадена от военния инженер Руже дьо Лил през 1792 г., по време на Великата френска революция. Първоначално се нарича Бойна песен на Рейнската армия. През 1795 г. е обявена за национален химн на Франция; по време на Реставрацията и на Втората империя е забранена — бел.ред.

380

Рейн — река в Европа — в Швейцария, Лихтенщайн, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия — бел.ред.

381

De profundis (лат.) — от дълбините. Католическа заупокойна молитва — бел.прев.

382

Magnificat — католически хвалебен химн — бел.прев.

383

Текстът на Марсилезата е преведен от преводача на изданието Огнян Атанасов — бел.ред.

384

Мари-Ан Шарлот Корде д’Армон (1768 — 1793) — френска аристократка, жирондистка. Убива Жан-Пол Марат, заради което е гилотинирана.

385

Антиной — красив младеж, любимец на римския император Марк Аврелий — бел.прев.

386

Сироко — силен топъл южен или югоизточен вятър в Средиземноморието. Носи прах и пясък от пустините на Северна Африка и Арабския полуостров предимно през пролетта. — бел.ред.

387

Темистокъл — атински пълководец (524 — около 459 г. пр. Хр.) — вожд на демократична групировка, архонт (493 — 492 г. пр. Хр.). Превръща Атина в морска държава и постига създаването на Делоския морски съюз. Чрез гласуване в Народното събрание чрез глинена плочка (остракон) е изгонен от Атина (471 пр. Хр.), избягва при Артаксеркс I. Умира в изгнание — бел.ред.

388

Ели-Катрин Фрерон — бележит френски литературен критик (1719 — 1776), известен с нападките си срещу Волтер и енциклопедистите; името му става синоним на вулгарната клевета — бел.ред.

389

Edamus et bibamus, cras enim moriemur! (лат.) — Да ядем и да пием, защото утре ще умрем! — бел.фр.изд.

390

Intra muros (лат.) — в стените на града — бел.прев.

391

Extra muros (лат.) — която е вън от стените на града — бел.прев.

392

Шишане — къса тежка пушка с разширено дуло от XVI век — бел.ред.

393

Амазонка — вид женска дреха за езда — бел.прев.

394

Попюлюс — френска транскрипция на латинската дума populus (народ) — бел.прев.

395

Водоазци — жители на кантона Во в Швейцария — бел.прев.

396

Тоаз — стара френска мярка за дължина, равна на 6 стъпки или 1,949 м — бел.прев.

397

Ще видим по-късно в „История на революцията от 10 август“, че двеста души са били разстреляни от народа като крадци — бел.авт.

398

Хайдук — прислужник във Франция с униформа на унгарски пехотинец — бел.прев.

399

Видяхме това народно правосъдие да се подновява по отношение на крадците през 1830 и 1848 година — бел.авт.

400

Арпан — стара френска мярка за повърхнина от 42 до 51 ара в различните провинции — бел.прев.

401

Мишле има предвид Гръко-персийските войни; Ксеркс е персийски цар (486 — 465 г. пр. Хр.) от династията Ахемениди. Син на Дарий I, баща на Артаксеркс I. По време на Гръко-персийските войни предвожда третия поход срещу Гърция (480 — 479 г. пр. Хр.), завършил с поражение на персите. Убит от заговорници — бел.ред.

402

Ифигения — дъщеря на Агамемнон, който я принася в жертва, за да задуха попътен вятър към Троя — бел.ред.

403

Уволнен от „Колеж дьо Франс“ на 12 април 1852 година, Мишле заминава за Италия на 29 октомври 1853 г. и се настанява в Нерви, близо до Генуа (Каза Берета), на 18 ноември 1853 г. Той преживява там до 7 април 1854 г. — бел.фр.изд.

404

Юго напуска Джерсей (Марин Терас) на 31 ноември 1855 г., за да се настани на Гернсей (Отвил Хауз) — бел.фр.изд.

405

Шомет — един от ръководителите на ебертистите по време на Великата френска революция. Прокурор на Парижката комуна (от дек. 1792). Екзекутиран заедно с Ж. Ебер — бел.ред.

406

Игра на думи, основана на tollere (възхвалявам или карам да изчезне) — вж. Светоний, „Животът на дванайсетте Цезари“, II, XII: „Трябва да го покрием с цветя и да го извисим чак до небето“ — бел.фр.изд.

407

Единайсетият месец от френския революционен календар (19 юли — 18 август) — бел.прев.

408

Пиер Огюстен дьо Бомарше (1732 — 1799), френски драматург. Известен с комедиите си „Севилският бръснар“ и „Сватбата на Фигаро“, в които отразява конфликтите във френското общество в навечерието на Великата френска революция — бел.ред.

409

Дюма изглежда е забравил, че на 5 и 6 октомври Анж Питу прави маневри с войската си в Арамон; единствено Бийо участва в похода към Версай — бел.ред.

410

Корпия — конци, ползвани вместо марля в миналото — бел.прев.

411

Ние нямаме ни най-малкото намерение да прославяме Манюел, един от най-нападаните хора на революцията — ние само имаме намерение да кажем истината. Ето как Мишле разказва този факт: „На 1 септември на площад «Грев» се състоя една ужасяваща сцена. Един крадец, когото бяха изложили на позорния стълб и който, без съмнение, беше пиян, се сети да викне: «Да живее кралят! Да живеят прусаците! Смърт на нацията!» Още същия миг той беше изтръгнат от позорния стълб и щеше да бъде направен на парчета. Прокурорът на Комуната, Манюел, се хвърли, изтръгна го от ръцете на народа и го спаси в Кметството. Но самият той се намираше в крайна опасност. Трябваше да обещае, че един народен съд ще съди виновния. Този съд постанови смъртно наказание. Властта прие тази присъда като правилна и валидна. Тя беше изпълнена. Човекът умря на следващия ден“ — бел.авт.

412

Нерон, Веспасиан, Хелиогабал — римски императори от началото на новата ера — бел.прев.

413

Той е гилотиниран на 25 септември — бел.фр.изд.

414

Монтаняри — прозвище на якобинците, защото са заемали най-високите банки в Събранието и Конвента; от. фр. montagne — планина. Мястото, което монтанярите са заемали в Събранието, е известно с прозвището Планината — бел.ред.

415

Мартиролог — сборник от жития на светци мъченици — бел.прев.

416

Жакерия — селско антифеодално въстание във Франция през 1358 г. — бел.прев.

417

Въоръжени с maillets — дървени чукове, били хората от народа на Париж, разбунтували се срещу управлението на чичовците на Шарл VI (1381 г.) — бел.фр.изд.

418

Фронда — обществено движение във Франция срещу управлението на Мазарини. Минава през 2 фази — Парламентарна фронда (1648 — 1649) и Фронда на принцовете (1650 — 1653). Главна сила във Фрондата са селяните. Аристокрацията се опитва да използва Фрондата в борбата за децентрализация на кралската власт; потушена с жестоки репресии — бел.ред.

419

„Едите“ — бел.фр.изд. Старата и новата „Еда“ са своеобразни сборници на скандинавското устно творчество — сагите — бел.прев.

420

Минерва — римската богиня на мъдростта, съответстваща на елинската Атина Палада — бел.прев.

421

Репресалия — принудителни действия на една държава в отговор на неправомерни действия на друга. Могат да бъдат без употреба на въоръжена сила (ембарго, скъсване на дипломатически отношения и др.) и с употреба на въоръжена сила (окупация, бомбардировки и др.) — бел.ред.

422

Water closet (англ.) — тоалетна — бел.прев.

423

Вж. романа „Рицарят на Мезон-Руж“, който представлява продължение на „Графиня Дьо Шарни“ — бел.авт.

424

Волан — игра с ракети и перо, подобна на днешния бадминтон — бел.прев.

425

Лентата на ордена „Свети Луи“ — бел.ред.

426

Известно е, че още през първите години от заточението си на Света Елена, императорът (Наполеон) непрестанно се оплаква на британския губернатор Хъдсън Лоу от своето влошаващо се здраве. Наистина последното е нещо естествено, предвид ужасния климат на острова, където дизентерията и различните чревни и чернодробни възпаления са нещо обичайно по това време. През 1818 г., след неуспешен опит да го превърне в свой доносник, губернаторът Лоу изгонва от острова личния лекар на Наполеон — ирландецът О’Мира, на когото последният има пълно доверие. Научавайки за това, императорът тъжно отбелязва: „Смъртта ми наближава. Изглежда моите английски тъмничари смятат, че живея вече прекалено дълго“ — бел.ред.

427

Матея, 23, 27: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери…“ — бел.фр.изд.

428

Сиам — вид игра на кегли — бел.прев.

429

Нантският едикт — указ, подписан от френския крал Анри IV на 13 април 1598 г. в Нант; слага край на Религиозните войни във Франция. В Нантския едикт се предоставят религиозни и политически права на хугенотите. Отменен от Луи XIV през 1685 г. — бел.ред.

430

Отец Ла Шез — бел.фр.изд.

431

Самуил, Книга първа, 8:10–18; Саул е провъзгласен за цар след победата над амонитите, 11, 12–15 — бел.фр.изд.

432

Вж. Овидий. „Метаморфози“, книга осма, 611–724 — бел.фр.изд.

433

Вж. „Освободеният Ерусалим“ от Торкуато Тасо — италиански поет. Представител на късния Ренесанс. Пасторална драма „Аминта“, национална героична епопея „Освободеният Ерусалим“, сонети, канцони, мадригали. Легендата за неговата обречена любов към Леонора д’Есте е обезсмъртена от Дж. Байрон, Й. В. Гьоте и др. — бел.фр.изд.